Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Въззивна жалба по чл. 274 от ГПК. Жалбоподателят В. М. М. от гр.П., чрез адвокат Т. т., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № 134/17.08. 2010г. постановено по гр.д. № 678/2010г. на Павликенския районен съд. В жалбата твърди, че неправилно съдът с решение е оставил "без разглеждане като процесуално недопустими обективно съединените искове, предявени от В. М. М. от гр.П. срещу О. П. за заплащане на 296,70 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2009г. за 6 работни дни и 3485,54 лв. неизплатено обезщетение за неизползван отпуск от 61 работни дни, заедно със законната лихва за забава до окончателното изплащане, считано от датата на исковата молба- 17.12. 2009г..." . Съдът е постановил " решение", но с този съдебен акт не е разрешил спора, а е оставил исковете без разглеждане. Неправилно съдът се е произнесъл и по отношение на първоначално предявения иск за заплащане на сума в размер на 3485,54 лв., тъй като в хода на делото този иск не е поддържан. Счита, че съдът е приравнил "липсата на процесуална легитимация", която според теорията е предпоставка за несъществуване на право на иск срещу конкретно лице- ответник, и "липсата на пасивна материалноправна легитимация", която е предпоставка да се отрече с решението принадлежността на ответника към дадено материално правоотношение, респ., че е носител на някакво задължение- предмет на насрещна претенция от ищеца, с други думи да се се отхвърли иска като лишен от основание тъкмо по тази причина. Тъй като постановеното решения няма белези и на определение, тъй като производството по делото не е прекратено неправилно са присъдени в полза на ответника разноски. Моли съда да да отмени обжалваното решение и да върне делото на за произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски за въззивното производство. Ответната страна- О. П., чрез юрисконсулт В. Т., оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че исковете са процесуално недопустими за разглеждане, тъй като съдът служебно следи наличие на процесуална легитимация у ответника. Възражение в тази насока е направено в хода на делото, поради което правилно съдът в своето решение е обсъдил отново този въпрос и след като е приел, че липсва процесуална легитимация за ответника е постановил своето решение. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивно производство. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № 134/ 17.08.2010г. постановено по гр.д. № 678/2010г. на Павликенския районен съд. С този съдебен акт съдът е оставил без разглеждане обективно съединените искове, предявени от В. М. М. от гр.П., срещу О. П., за заплащане на 296,70 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2009г. за 6 работни дни и 3485,54 лв. неизплатено обезщетение за неизползван отпуск от 61 работни дни, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане, считано от датата на исковата молба- 17.12. 2009г., като процесуално недопустими. В полза на О. П. са присъдени разноски, а в полза на Павликенския районен съд е постановено заплащане на дължима д.такса за водене на делото в размер на 154,58 лв. Така постановеното решение има характер на определение, тъй като с него не се разрешава по същество разгледания от съда спор между страните, поради което и ВТОС приема, че подадената жалба следва да се разгледа по реда по който се обжалват определенията. Обжалванато решение, имащо характер на определение, е неправилно. Ищецът В. М. М. е насочил своя иск срещу О. П., като е приел, че след като общината е едноличен собственик на капитала на "М." ЕООД П., тя му дължи заплащане на трудово възнаграждение за 6 работни дни и обезщетение за неизползван отпуск / в хода на делото иска за обезщетение за неизползван отпуск не се поддържа/, тъй като е изпълнявал функцията на управител на дружеството, по силата на издадена заповед на кмета на О. П.. Ищецът е този, който определя срещу кого да насочи своя иск. Съдът, по силата на служебното начало, има задължение да следи за процесуалната легитимация на страните по делото, като в конкретния случай спорният момент е относно наличието на такава процесуална легитимация по отношение на ответната страна. О. П. е юридическо лице- арг. чл.14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, който гласи : "Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен бюджет". Съгласно чл.30, ал.4 от ГПК общината се представлява от кмета. Задължение на съда е да провери тези факти и ако в случай, че ответната страна не е самостоятелно ЮЛ, следва да приеме, че искът е процесуално недопустим, поради липса на процесуална легитимация. Вярно е, че чл.27 от ГПК посочва, че процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право, но когато се поставя въпроса дали точно този ответник е носител на материалното право, отговорът на въпроса се дава при разрешаване на спора по неговото същество. В случая ищецът твърди, че именно О. П. дължи исканото трудово възнаграждение, т.е., че тя е носител на материалното право, и по така предявения иск съдът следва да се произнесе като постанови съдебен акт по съществото на спора. Не е налице липса на процесуална легитимация за ответната страна, при наличието на каквато съдът е длъжен да укаже на ищеца, че искът му е насочен против лице, което не е пасивно процесуално легитимно, респ. да прекрати производството по делото, но на това основание. Основателни са възраженията, направени в жалбата, че съдът е приравнил "липсата на процесуална легитимация", която според теорията е предпоставка за несъществуване на право на иск срещу конкретно лице- ответник, и "липсата на пасивна материалноправна легитимация", която е предпоставка да се отрече с решението принадлежността на ответника към дадено материално правоотношение, респ., че е носител на някакво задължение- предмет на насрещна претенция от ищеца, поради което и постановеният съдебен акт се явява неправилен. На така изложените основания обжалваното решение, имащо характер на определение, следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за произнасяне на съдебен акт по съществото на спора. Следва да се отмени определението и в частта за присъдени разноски в полза на О. П. и д.такса, по който въпрос първоинстанционният съд следва да се произнесе отново при произнасяне на своя съдебен акт по съществото на спора. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за въззивното производство, като доказаната сума е в размер на 77,29 лв. и която представлява внесена д.такса по сметка на ВТОС. Дължимата д.такса за обжалвания съдебен акт, който съдът прие, че има характер на определение и с който се прегражда хода на делото, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по съществото на спора, е в размер на 15 лв., съгласно разпоредбата на чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Искането за присъждане на разноски следва да се уважи до този размер, а за разликата до 77,29 лв. съдът следва да постанови освобождаване на д.такса, тъй като д.т. в размер на 62,29 лв. неправилно е внесена по сметка на ВТОС и е недължима. Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът: О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ решение /имащо характер на определение/ № 134/ 17.08.2010г. постановено по гр.д. № 678/2010г. на Павликенския районен съд, включително и в частта за присъдени разноски и д.такса, като неправилно. ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, на същия съд. Осъжда О. П. да заплати на В. М. М. от гр.П. ,с ЕГН *, разноски за въззивна инстанция в размер на 15,00 лв. ОСВОБОЖДАВА внесената д.такса по сметка на ВТОС с платежно нареждане от 14.09. 2009г., но само в размер на 62,29 лв., като за изпълнение на определението в тази част на В. М. М. да се издаде препис от настоящето определение. Определението не подлежи на обжалване, тъй като не е от видовете по чл. 274 от ГПК. Председател: Членове: |