Определение по дело №1119/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260041
Дата: 13 август 2020 г.
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20202100101119
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                   

Номер  260041                                            Година, 2020                                   Град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............

На тринадесети август …………….……...........…..…     Година две хиляди и двадесета

в закрито заседание в следния състав:

                                                          

                                                            Председател: Радостина Калиманова

              Членове: …………………………………..

                                                       Съдебни заседатели: ………………………..………..

 

Секретар ……………………………………………………………………………..………...........

Прокурор ……………………………………………………………………….……………............

като разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова  …………………………..........

гражданско дело № ………1119 ....…. по описа за …….…. 2020 …………. година.

 

Производството по делото е образувано по повод исковите претенции на В.Г.Д., ЕГН **********, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес:***-13, офис 5 против Гаранционен фонд, Булстат *********, със седалище град София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представляван от Борислав Михайлов и Стефан Г. Стоилков за осъждане на ответната по делото страна да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, настъпили вследствие на претърпяно на 21.09.2018 година пътнотранспортно произшествие, причинено от неустановено моторно превозно средство с неизвестен водач, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на отказа постановен от ответника - 13.02.2019 година до окончателното и плащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 378 лева, настъпили вследствие на същото пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на отказа постановен от ответника - 13.02.2019 година до окончателното и плащане. Претендират се от ищцата и сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 21.09.2018 година, около 17.20 часа, ищцата пресичала правилно кръгово кръстовище с ул. „Хаджи Димитър“ в град Айтос, когато при грубо нарушение на правилата за движение по пътищата неустановено моторно превозно средство /МПС/ с неизвестен водач, причинило пътнотранспортно произшествие, при което тя била пострадала. За това бил съставен констативен протокол с пострадали лица № 237р-7647/26.09.2018 година. За инцидента било образувано и досъдебно производство ДП № 237ЗМ-231/2018 година по описа на РУ на МВР - град Айтос срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, което било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2, чл. 245, ал. 1 и чл. 199, ал. 1 от НПК поради неразкриване на извършителя.

Непосредствено след произшествието, ищцата била откарана в Спешния център в град Айтос, откъдето я насочили към „УМБАЛ - Бургас“ АД - град Бургас. При прегледа на ищцата се установило, че в резултат на произшествието била получила травматично увреждане, изразяващо се във фрактура на дясна бедрена кост. В тази връзка на 21.09.2018 година тя била настанена в отделението по ортопедия и травматология, където било взето решение за оперативно лечение. Операцията била извършена на 22.09.2018 година, при пълна анестизия, като на ищцата била сменена тазобедрената става. След операцията било проведено и медикаментозно лечение както в лечебното заведение, така и след изписването й на 28.09.2018 година, за което й били дадени съответни указания. С оглед на правилното й възстановяване, ищцата следвало да се движи, като използва проходилка, за да натоварва постепенно оперирания крак.

 В резултат на получените травматични увреждания се наложило ищцата да проведе курс по рехабилитация, като за целта била настанена в отделение физикална и рехабилитационна медицина към „УМБАЛ - Бургас“ АД за периода от 28.09.2018 година до 05.10.2018 година. По време на провежданата рехабилитация тя се оплаквала от болки и затруднена походка, с ограничени движения, както и оттоци в областта на увреждането. В резултата на проведените рехабилитационни процедури, ищцата се подобрила и била изписана за продължаване на лечението в домашни условия със съответни препоръки. Процесът по заздравяване на крайника и раздвижването му довели до нови болки и страдания за пострадалата.

Твърди се по-нататък в исковата молба, че в резултат на получените от произшествието травми на ищцата били причинени множество болки, страдания и интензивни негативни преживявания. След инцидента животът й претърпял коренна промяна, тъй като не можела да се обслужва самостоятелно и имала нужда от помощта на близките си за удовлетворяването на елементарни и ежедневни хигиенни и битови потребности, което обстоятелство станало причина да се чувства непълноценна. Инцидента бил оказал влияние и върху психологическото състояние на ищцата. Тя започнала да изпитва страх и притеснение да се движи по пътищата, както и от моторни превозни средства. Започнала да страда от безсъние и често се будела от кошмарни сънища, свързани с произшествия. Станала затворена и необщителна, на моменти дори нервна и избухлива, което било предизвикано от обстоятелството, че виновното за страданията й лице не е направило опит да й се притече на помощ. Били налице и остатъчни последици от полученото травматично увреждане, изразяващи се в наличието на оперативен белег, ограничен обем на движенията, болки при натоварване на увредения крайник, както и болки при резки климатични промени.

Наред с претърпените неимуществени вреди ищцата била претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в разходи за оперативно лечение и болничен предстой на обща стойност от 3 378 лева, включващи заплатени медицински консумативи и заплатени медицински услуги.

С молба вх. № 24-01-845/15.11.2018 година тя предявила доброволна претенция до Гаранционен фонд за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, за което била образувана преписка за щета под № 210425/15.11.2018 година. С писмо изх. № 24-01-845/13.02.2019 година ответникът отказал да изплати обезщетение, поради което за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция, по която ответника се явявал пасивно легитимиран, тъй като произшествието било причинено от неустановено МПС с неизвестен водач. 

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции, като ги е оспорил изцяло по основание и размер.

Заявява, че липсват доказателства, от които по безспорен начин да се установяло наличието на предпоставките на чл. 557, ал.1, т. 1 от КЗ - твърдяното произшествие да е причинено от неидентифицирано МПС. Твърди се и липса на доказателства за наличието на фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“, тъй като от наличните не се установявало виновно противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало произшествието, а също така не се установявало и какво е било поведението на пострадалата. Акцентира се върху обстоятелството, че в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за настъпването на ПТП констативният протокол нямал качеството на официален свидетелстващ документ.

Според него, липсвали доказателства, че процесното ПТП било настъпило, тъй като лисвали данни за съприкосновение между МПС и ищцата, местопроизшествието не било запазено, липсвали следи, веществени доказателства, свидетели и други, а данните за инцидента били само от ищцата. Поради твърдяна липса на доказателства се оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните увреждания. В тази връзка се оспорва твърдението на ищцата, че уврежданията, за които претендира обезщетение били получени от процесното ПТП.

Ответната по делото страна прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че ищцата била предприела пресичане без да се огледа и съобрази с разстоянието на приближаващото МПС и неговата скорост. Счита иска за неоснователен и неотносим към процесното ПТП, поради което заявява, че бил недопустим спрямо нея. Твърди, че описаните в исковата молба увреждания не били в резултат на ПТП, а вследствие падане от собствен ръст.

На следващо място претенцията се оспорва по размер, като се излагат съображения, че размерът на обезщетението следвало да репарира вреди, а не да предоставял материални блага, повишаващи стандарта на живот.  

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявените искове спрямо него поради неоснователност на иска и неотносимостта му към процесното ПТП, съобразно дословния запис в отговора на исковата молба. Всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск и да стане ищец по дело, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Съгласно  трайната съдебна практика, процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение. Поради това, че процесуалната легитимация на страните следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. В настоящия случай ищцата твърди, че е пострадала при ПТП причинено от неустановено МПС с неизвестен водач, поради което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по претенциите й за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Дали твърдените от нея факти са се осъществили, така както е заявено в исковата молба, е въпрос на изследване и доказване по същество на спора. По тези доводи искането за прекратяване на делото, с което корелативно е свързано направеното възражение следва да бъде отхвърлено.

При съобразяване на изложеното, съдът намира, че така предявените искови претенции са допустими и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Спорът, по който е образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд. Правното основание на предявените и поддържани искови претенции е чл. 558, ал. 5 във вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД. Спорът, по който е образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.

Към исковата молба са представени от ищцата писмени доказателства, които като допустими и относими към правния спор следва да бъдат приети като такива по делото. Не следва да бъде прието като доказателство единствено изготвената в друго производство съдебно-медицинска експертиза, предвид обстоятелството, че същата не е допустимо доказателствено средство в настоящия процес. Направеното от ищцовата страна по делото искане за ангажиране на гласни доказателства съдът намира за основателно, поради което и като такова същото следва да бъде уважено. Допустимо и относимо е искането на ищцата за назначаване на съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, вещите лица по които да отговорят на поставените от нея въпроси, находящи се на л. 6 и л. 7 от делото. На вещите лица по тези експертизи следва да бъдат поставени и въпросите на ответника, поставени от него в отговора му на исковата молба. Следва да бъде уважено и искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с с друго такова, от което да е видно дали към настоящия момент е установен извършителя на деянието. 

С настоящото си определение, освен това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. При така дадената от съда правна квалификация и при съобразяване на приетите за безспорни факти, ищцовата страна е длъжна да установи наличието на извършен по описания в исковата молба начин от страна на водач на моторно-превозно средство спрямо нея деликт, т. е. противоправно деяние, настъпилите за нея от същото вреди и причинна връзка между деянието и вредата, както и техния размер. Ищцата следва да установи твърденията си за претърпените от нея болки и страдания, както и направата на разходи за оперативно лечение и болничен престой, както и техния размер. Всички изложени по-горе от съда и подлежащи на доказване факти следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от негова страна. Ответникът по делото следва да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, включително това за съпричиняване, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени вреди.

Ето защо, по горните съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен съд

                                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                                                  

ПРИЕМА за разглеждане предявените искове от В.Г.Д., ЕГН **********, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес:***-13, офис 5 против Гаранционен фонд, Булстат *********, със седалище град София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представляван от Борислав Михайлов и Стефан Г. Стоилков искови претенции за осъждане на ответната по делото страна да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, настъпили вследствие на претърпяно на 21.09.2018 година пътнотранспортно произшествие, причинено от неустановено моторно превозно средство с неизвестен водач, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на отказа постановен от ответника - 13.02.2019 година до окончателното и плащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 378 лева, настъпили вследствие на същото пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на отказа постановен от ответника - 13.02.2019 година до окончателното и плащане, както и направените по делото разноски.

ОСТАВЯ без уважение искането на ответната страна за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

ПРИЕМА приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени доказателства с изключение на представената съдебно-медицинска експертиза.

НЕ ПРИЕМА като доказателство представената от ищцата с исковата молба съдебно-медицинска експертиза.

ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетели на ищцовата страна за установяване на изложените от нея в исковата и молба фактически обстоятелства.

ДОПУСКА извършването на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от ищеца и ответника въпроси, находящи се на л. 6 от делото и отговора на исковата молба след предварителен депозит от 300 лева, вносим от ответника по сметка на Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от уведомлението за това.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по така допуснатата съдебно-техническа експертиза Т.Г.И., на когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа на съдебното заседание.

ДОПУСКА извършването на съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от ищеца и ответника въпроси, находящи се на л. 7 делото и отговора на исковата молба, след предварителен  депозит от 200 лева, вносим от ответника по сметка на Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от уведомлението за това.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по така допуснатата съдебно-медицинска експертиза Л.Т., на когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа на съдебното заседание.

ДА СЕ издаде на ищцата поисканото от нея съдебно удостоверение.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.09.2020  година - 15.00, за която дата и час да се призоват страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, а на ищеца да се връчи и препис от подадения от ответника отговор на исковата молба.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

               

          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: