Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3613
гр.Варна,
02.08.2018год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ , в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното
от съдията гр.дело №3350 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.1 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл. 415,ал.1 във вр. с 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че Е.С.Г., ЕГН:**********
в качеството си на потребител на ВИК услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер *, дължи на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, сума в общ
размер на 886.17лв. /осемстотин осемдесет и шест лева, седемнадесет ст./,
представляваща главница за ползвани и незаплатени ВИК услуги за периода от
20.01.2016год. до 19.10.2017год. на адрес : *; сума в общ размер на 62.92лв.
/шестдесет и два лева, деветдесет и две ст./, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 24.03.2016год. до 22.10.2017год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.10.2017год. до окончателното й
изплащане. Моли за присъждане на сторените в настоящото производство, както и в
заповедното производство разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът „В.и к." ООД, в качеството си на ВИК оператор съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К
услуги на Е.С.Г., ЕГН:********** ***,
която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер *,
чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето
на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните ВИК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране след изтичане на който срок изпада в забава.
На 24.10.2017г. В и К операторът подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Г., въз основа на което
е образувано частно гражданско дело № 16158/2017г. по описа на ВРС, ГК-25
състав.
На 26.10.2017г. съдът издава заповед № 8811 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която разпорежда
на Г. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от
886.17лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 20.01.2016г. до 19.10.2017г.; сумата от 62.92лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 24.03.2016год. до
22.10.2017г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 24.10.2017год. до окончателното плащане, както и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по
делото държавна такса в размер на 25 и юрисконсултеко
възнаграждение в размер на 50лв.
На 05.02.2018г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че
на основание чл.415, ал.1 ГПК предвид подаденото възражение от Г. може да
предяви иск за установяване на вземането си.
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури са
подробно описани в Справка за недобора на абонатен номер * до 22.10.2017год.
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във
връзка с чл.415 ГПК за „В.и к." ООД се поражда правен интерес от
предявяване на настоящите искове и затова моли съда след като се убеди в
основателността на претенциите, да признаете за установено, че Е.С.Г., ЕГН:********** в качеството си на потребител на ВИК услуги,
които се отчитат по партида с абонатен номер *, дължи на „Водоснабдяване и
канализация Варна” ООД сума в общ размер на 886.17лв./осемстотин осемдесет и
шест лева, седемнадесет ст./, представляваща главница за ползвани и незаплатени
ВИК услуги за периода от 20.01.2016год. до 19.10.2017год. на адрес: *; сума в
общ размер на 62.92лв. /шестдесет и два лева, деветдесет и две ст./,
представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 24.03.2016год.
до 22.10.2017год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.10.2017год. до окончателното й
изплащане.
Ответникът Г. в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, не депозира отговор на исковата
молба.
В съдебното заседание ищецът, чрез проц.
представител юк.Пл.Василева, заявява, че се отказва
от исковите претенции, както следва: по отношение на главния иск се отказва от
исковата претенция за горницата над 93,45 лв. дължима за периода 18.07.2017г. –
19.10.2017г., като претендира само остатъка от 93,45 лв. неиздължена главница,
както и се отказва в цялост от исковата си претенция за присъждане на мораторна лихва за целия период, като претендира законна
лихва само върху главницата от 93,45 лв., считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда, а именно 24.10.2017г. до окончателното
плащане. В хода по същество на делото, моли съда да
уважи иска в поддържания размер, както и да присъди на ищеца сторените
разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се явява, не изпраща представител.
Съдът след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Настоящото производство се развива след проведено
заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№16158/2017г. по описа на Районен съд Варна, където в полза на
заявителя - ищец, против длъжника-ответник е издадена Заповед за изпълнение №8811
от 26.10.2017г., за следните суми : сумата от 886.17 /осемстотин осемдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ лева, представляваща дължима главница
за консумирана и незаплатена ВиК услуга по партида с
абонатен номер * за периода от
20.01.2016 г. до 19.10.2017 г., за обект-имот, находящ
се в *, сумата от 62.92 /шестдесет и два
лева и деветдесет и две стотинки/ лева,
представляваща лихва за забава за периода от 24.03.2016 г. до 22.10.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 24.10.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
25.00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева
/петдесет лева/, представляваща ю.к. възнаграждение, на основание чл. 26 от
НЗПП.
След връчване заповедта на длъжника
в хипотезата на чл.47,ал.5 от ГПК, с разпореждане №3096/23.01.2018год. е
указано на заявителя, че може да предяви иск , на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.
По са приети следните писмени доказателства: Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор; решение №ОУ-09 от 11.08.2014г.;
публикация във вестник – 4 л.; решение №Ц-9 от 28.01.2013г.; публикация във
вестник – 1л.; решение №Ц-23 от 30.06.2016г.; публикация във вестник – 2 л.;
решение №БП-Ц-3 от 28.04.2017г.; публикация във вестник – 1л; пълномощно за
процесуално представителство; справка за недобора на частен абонат от
22.02.2016г. до 22.10.2017г. за клиентски №*; партида за абонат №*.
Прието по делото е заключение на
ВЛ по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно дадено. Съгласно
заключението общият размер ,
формиран от размера на всяко едно от месечните задължения по главницата за
ползваните ВИК услуги по партида с абонатен №* по издадените фактури в периода
от 22.02.2016год. до 20.10.2017год. по справка за недобора на частен абонат до
22.10.2017год. , възлиза на 886.17лв. Общият размер на лихвата за забава върху
всяко едно от установените месечните задължения за ползвани ВИК услуги, считано
от съответния им падеж до 22.10.2017год. е 62.92лв. Титуляр към датата на
проверката 07.06.2017год. в базата данни на „В.и к.“ ООД на партидата с
абонатен №* е Е.С.Г., ЕГН: **********. По счетоводни данни от системата на
„ВИК-Варна“ ООД се констатира , че ответникът е извършил плащане по процесните фактури на 23.04.2018год. и на 01.06.2018год. В
таблица 2 ССЕ е констатирала фактурите, по които има плащане на главница и
лихва. Към дата на проверката-07.06.2018год. неплатената главница е в размер на
93.45лв.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:
Предвид заявеният в последното съдебно заседание от
страна на ищеца частичен отказ от иска за главното вземане и отказ в цялост от
иска за лихва, съдът намира, че производството по отношение на отказаната част от иска за главното вземане и по
отношение на иска за изтекла лихва, следва да се прекрати, тъй като съдът е десезиран от произнасяне
по тях и е недопустимо да формира воля по съществото на отказаните вземания.
Предвид на това производството по отношение на главния иск, следва да се
прекрати в частта, представляваща разликата между поддържания иск в частта до
93.45лв.,стойност на предоставени ВИК услуги за периода от 18.07.2017год. до
19.10.2017год. и първоначално заявения иск в размер от 886.17лв., т.е. по
отношение на сумата от 792.72лв. стойност на предоставени ВИК услуги за периода
от 20.01.2016год. до 18.07.2017год. По
отношение акцесорния иск за лихва, производството
следва да се прекрати в цялост.
Съгласно т.13 от ТР №4/2013год. на ОСГТК при ВКС
заповедта за изпълнение , постановена в производството по ч.гр.дело №16158/2017год.
следва да се обезсили по отношение на сумите за който производството по
настоящото дело е прекратено.
Предмета на
произнасяне по същество е следния иск
: сума в размер на 93.45лв., представляваща стойност на предоставени ВИК услуги
за периода от 18.07.2017год. до 19.10.2017год. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.10.2017год. до
окончателното й изплащане
Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква при предявен положителен установителен иск
ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Няма
спор между страните, че Общите условия на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
гр. Варна, приложени по делото са в сила.
Няма
спор между страните, че титуляр на процесната партида
е ответницата. Това обстоятелство се установява и от заключението на ВЛ по ССч.Е.
Не
е спорен и въпроса, относно изправността на доставчика по правоотношението, по
отношение на поетите от него задължения ,по силата на обвързващите страните ОУ,
в т.ч. за реална доставка на твърдяните количества и
отчитане показанията на средството за измерване при уговорените правила,
условия и срокове.
Съгласно чл.5, т.6
от ОУ потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги,
съгласно чл.33,ал.2, т.е. в 30 дневен срок след датата на фактуриране.Претендираното вземане в размер 93.45лв., представляваща
стойност на предоставени ВИК услуги за периода от 18.07.2017год. до
19.10.2017год., не е оспорено от ответника. Напротив от поведението на ответника след издаване на
заповедта за изпълнение в насока за погасяване на дълга се извежда извод, че
ответната страна не оспорва това вземане , което се явява остатък от вземането
в размер на 886.17лв.Видно от заключението на ВЛ размера на дължимата от страна
на ответника сума за процесния период от време
възлиза на 886.17лв. Поради извършено от страна на ответника плащане за разликата
над 93.45лв. ищецът направи частичен отказ от иска, поради което за претендирания остатък, искът се явява основателен и доказан
и следва да се уважи.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ищеца следва да се присъдят разноски, както следва: 75лв. разноски за
заповедното производство , от които 25лв. държавна такса и 50лв.юк.възнаграждение и 275лв. разноски за настоящото
производство, представляващи:държавна такса в размер от 75лв., депозит за ВЛ
-100лв. и юк.възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която се претендира от съда да признае за установено в
отношенията между страните, че Е.С.Г., ЕГН:**********
дължи на „В.и к.”ООД, ЕИК
:*, представлявано от В. В. – управител,
сумата от
792.72лв. стойност на предоставени ВИК
услуги за периода от 20.01.2016год. до 18.07.2017год. по партида с абонатен
номер *, за обект на потребление *,
представляваща разликата между сумата от 93.45лв.,стойност на предоставени ВИК
услуги за периода от 18.07.2017год. до 19.10.2017год. и първоначално заявения
иск в размер от 886.17лв. от 20.01.2016год. до 19.10.2017год. и за сумата от 62.92лв. /шестдесет и два лева, деветдесет
и две ст./, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
24.03.2016год. до 22.10.2017год., ведно със законната лихва върху
главницата от 792.72лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.10.2017год. до окончателното й
изплащане, на основание чл.233 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение , издадена в производството по
ч.гр.дело № 16158/2017год. на ВРС, в частта с която е разпоредено
ответникът Е.С.Г., ЕГН:********** да заплати на
„В.и к.”ООД, ЕИК:*, представлявано от В. В. – управител, сумата
от 792.72лв. стойност на
предоставени ВИК услуги за периода от 20.01.2016год. до 18.07.2017год. по
партида с абонатен номер *, за обект на потребление *, представляваща разликата между сумата от
93.45лв.,стойност на предоставени ВИК услуги за периода от 18.07.2017год. до
19.10.2017год. и първоначално заявения иск в размер от 886.17лв. от
20.01.2016год. до 19.10.2017год. и за сумата от
62.92лв. /шестдесет и два лева, деветдесет и две ст./, представляваща
лихва за забава върху главницата за
периода от 24.03.2016год. до 22.10.2017год., ведно със законната лихва
върху главницата от 792.72лв., считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 24.10.2017год. до окончателното й
изплащане
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Е.С.Г., ЕГН:**********
дължи на „В.и к.”ООД, ЕИК :*,
представлявано от В. В. – управител, сумата
от 93.45лв.,стойност на предоставени ВИК
услуги за периода от 18.07.2017год. до 19.10.2017год. , представляваща
разликата между първоначално заявения иск в размер от 886.17лв.з а периода от
20.01.2016год. до 19.10.2017год. и платената сумата от 792.72лв. стойност на предоставени
ВИК услуги за периода от 20.01.2016год. до 18.07.2017год. , по партида с
абонатен номер *, за обект на потребление
*, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.10.2017год. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение, издадена в
производството по ч.гр.дело № 16158/2017год. на ВРС.
ОСЪЖДА
Е.С.Г., ЕГН:********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „В. и к.” ООД град Варна, ул.Прилеп №33, ЕИК:*,
представлявано от В. В. –управител, чрез пълномощник юрисконсулт П. В.,
сумата от 275лв./двеста седемдесет и пет
лева/ , сторени по настоящото дело разноски и сумата от 75лв./седемдесет и
пет лева/ , сторени разноски в производството по ч.гр.дело № 16158/2017год. на
ВРС, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните , ведно с препис от съдебния акт, а в прекратителната част в едноседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА
/