Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/13.05. |
Година 2016 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на тридесети март |
Година 2016 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 1977 по описа за 2015 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.
Производството
е образувано по искане от името на „К.т.б.“ АД срещу „П.“ АД. Молителят е
сключил с ответника договор за банков кредит на 20.08.2013 г. за сумата от
15 000 000 евро при задължение да върне на сумата на вноски, платими
на всяко 10-то число от месеца до 10.05.2013 г. до 10.05.2023 г. Поради
преустановено плащане след 17.10.2014 г. молителят уведомил ответника, че
обявява предсрочна изискуемост на задължението като към 21.03.2015 г.
непогасената главница е в размер на 14045492,00 евро, задължението за
възнаградителна лихва, неплатена на падежа в размер на 519 103,66 евро за
периода 25.07.2014 г. – 21.03.2015 г., а размерът на възнаградителната лихва по
дължимата към посочената дата главница за периода 25.02.2015 г. – 21.03.2015 г.
е в размер на 50 625,14 евро. Твърди се също така да е договорено при
неизпълнение на задължението за плащане на главницата да се дължи неустойка,
която за периода 27.10.2014 г.- 21.03.2015 г. да възлиза на 22020,57 евро. Сочи
също така да е договорено и неустойка за неплатената лихва, която за периода
25.02.2015 21.03.2015 г. възлиза на 19453,65 евро.
На
27.09.2013 г. бил сключен втори договор за банков кредит за сумата от
15 000 000 евро, по който договор ответникът се задължил да върне
сумата на месечни вноски, дължими до 10-то число на месеца до 10.08.2019 г.
Поради преустановено плащане след 17.10.2014 г. и този кредит бил обявен за
предсрочно изискуем като непогасената главница към 21.03.2015 г. възлиза на
14500 000 евро. Твърди се също така за забавено плащане на главницата да е
договорена неустойка, която за периода 25.02.2015 г. - 25.03.2015 г. възлиза на
35229,17 евро, а за периода 25.05.2014 г. – 21.03.2015 г. – в размер на
20078,40 евро. Към тази дата са формирани и непогасени на падежа вземания за
възнаградителна лихва за периода 25.07.2014 г. – 21.03.2015 г. общо в размер на
529 812,50, а към датата на настъпване на предсрочната изискуемост по непадежиралата
главница за периода 25.02.2015 г. – 21.03.2015 г. е формирана възнаградителна
лихва в размер на 50 625 евро. Била договорена и неустойка за неплатено в
срок задължение за възнаградителна лихва, възлизащо към 21.03.2015 г. на
20078,40 евро.
На
25.03.2014 г. е сключен и трети договор за банков кредит за сумата от
5 000 000 евро, платим на месечни вноски на 20-то число на месеца до
20.05.2016 г. Ответникът поел задължение да заплаща и възнаградителна лихва.
Поради преустановено плащане след 17.10.2014 г. и този кредит бил обявен за
предсрочно изискуем като непогасената главница към 21.03.2015 г. възлиза на
5000000 евро. Към посочената дата са формирани и непогасени на падежа вземания
за възнаградителна лихва за периода 25.07.2014 г. – 21.03.2015 г. общо в размер
на 187 500 евро, а към датата на настъпване на предсрочната изискуемост
върху непадежиралата вноска – за периода 25.02.2015 г. – 21.03.2015 г. е
формирана възнаградителна лихва в размер на 18750 евро. Твърди да е договорена
неустойка и върху дължимата възнаградителна лихва, която за периода 25.07.2014
г. – 21.03.2015 г. възлиза на 6692,01 евро.
По
съществото на спора процесуалният представител на молителя – адв. С. от САК,
поддържа молбата. Излага довод за доказано, че към 10.03.2015 г. ответникът е
уведомен за настъпила предсрочна изискуемост, както и че не разполага с
краткотрайни активи, достатъчни да покрият краткосрочните задължения на
ответника.
В
рамките на устните прения ответникът не изпраща представител и не изразява
становище по събраните по делото доказателства.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По
делото не се спори, а и от представените към молбата доказателства се
установява трикратно писмено изразено съгласие молителят да предостави на
ответника кредит при задължението на последния да върне сумата ведно с
договорена лихва на ежемесечни вноски при определен падеж на задължението. От
заключението на вещото лице Д., неоспорено от страните, се налага извод, че
последното плащане по всички договори е осчетоводено на 17.10.2014 г. като
просрочието по отношение на главницата по договор от 20.08.2013 г. датира от
10.04.2014 г.; просрочие по договор от 27.09.2013 г. се установява към
25.07.2014 г. по отношение на възнаградителната лихва, а по договор от
23.03.2014 г. се установява просрочие от 25.07.2014 г.
По
делото не се спори, а и от представената разписка се налага извод за ответника
да е приета на 10.03.2015 г. пощенска пратка, съдържаща писмо изх. №
1049/27.02.2015 г., обективиращо изявление от името на молителя за обявяване на
предоставените кредити за предсрочно изискуеми поради забавено плащане.
Вещото
лице установява, че при изготвяне на баланса за 2015 г. ответникът не е отчел
настъпилата предсрочна изискуемост на банковите кредити и формираните по тях
задължения са третирани като дългосрочни. Вещото лице констатира и неточно
отразяване на задължението за лихви по кредитите. Освен това, вещото лице констатира,
че за отчетната 2015 г. е осчетоводено като краткосрочно вземане сумата от
29 838 417,65 лв. като на вещото лице не е представен документа, дал
основание за третирането му по този начин, а и такова вземане не е отразено в
аналитичната оборотна ведомост. Въз основа на обобщената счетоводна информация,
позволяваща проследяване на вписванията в счетоводните книги вещото лице
установява следното
|
Показатели ликвидност |
Към 31.12.2015 |
Към 31.12.2014 |
Към 31.12.2013 |
|
Коефициент обща ликвидност |
0,0886 |
2,8042 |
38,6520 |
|
Коефициент бърза ликвидност |
0,0820 |
2,6286 |
3,6520 |
|
Коефициент незабавна ликвидност |
0,0696 |
2,0242 |
1,0047 |
|
Коефициент абсолютна ликвидност |
0,0696 |
2,0242 |
1,0047 |
Вещото лице констатира, че за целия изследван период
дружеството е изцяло зависимо от своите кредитори като при утвърдената добра
практика възможността за разплащане за дълъг период от време предполага
съотношение на собствения капитал към всички задължения не по-малък от 0,33. За
изследвания период се установява, както следва:
|
Показатели автономност |
Към 31.12.2015 |
Към 31.12.2014 |
Към 31.12.2013 |
|
Коефициент на финансова автономност |
-0,2345 |
0,0730 |
0,1009 |
През 2015 г. приходите от обичайната дейност са
осчетоводени в размер на 1 594 хил.лв. с 17 374 хил.лв. по-малко,
сравнено с 2014 г. Същевременно са увеличени разходите за обичайната дейност
със 176 хил. лв. Финасовият резултат е загуба.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по Т.сделка с парично вземане, което не е било надлежно
удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговското предприятие да
участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с регулярните
си доходи от Т. дейност предприятието да покрива всички свои краткосрочни задължения
в относително продължителен период от време, правният ред определя механизъм за
установяване и оползотворяване потенциала на търговското предприятие, съответно
осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните в процеса
на участие в търговския оборот задължения. В тази насока търсената в процеса
защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо задължение по Т. сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, породено от Т.та му дейност
или задължение по частно държавно вземане и трайно установена невъзможност за
ответника да обслужва задълженията си.
Правноорганизационната
форма, под която ответникът осъществява дейността си го определя като търговец
по смисъла на закона.
Наличните
по делото доказателства позволяват еднозначен извод за установени в процеса парични
задължения към молителя, произтичащи от договори за банков кредит. Съгласно чл.
1 т. 7 ТЗ тази сделка е Т. по определение, което сочи на проявление и на този
елемент от фактическа състав. Предвид очертания вече предмет на производството
в тази му фаза безпредметно остава изследването на конкретния размер на всяко
от вземанията на молителя. Осчетоводяването им включително и от ответника
обуславят еднозначен извод, за възникнало задължение. В процеса нито се твърди,
нито се установява то да е погасено, а видно от договорите това е следвало да
става периодично.
Неизпълнението
на обещаното разсрочено плащане легитимира кредитора да изиска незабавно
изпълнение на главницата. Установява се, че изявление с такова съдържание е
прието за ответника, което е достатъчно за извод, че главниците и по трите
договора са станали изискуеми в пълен размер към 10.03.2015 г..
Доверието
в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на
резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава
тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са основата, за да
бъде преценено дали и доколко търговецът осъществява дейността си в съответствие
с разумната Т. практика, изискваща поддържане на адекватно съотношение между
активи и пасиви. От тази гледна точка именно законът лимитира овластените лица
да предизвикат промяна в правната сфера на търговеца ограничавайки ги до,
основаващите вземанията си на Т. сделка или държавата, доколкото е титуляр на
вземане, произтичащо от Т.та дейност на предприятието. Ето защо и меродавно е
съотношението между отразената в счетоводството част от активите, позволяваща
непосредствено погасяване на изискуемите задължения или притежаваща способност
за осребряването й без да засяга ресурса, необходим за осъществяване на
дейността и формиране при тези условия на приход. От тази гледна точка
наличието на специализирана техника, с която и самият длъжник сочи да
обезпечава включително изпълнението по договора си с БНТ е без значение.
Както
бе посочено вече съществена за участието в търговския оборот се явява възможността
търговецът да обслужва текущите си парични задължения. Установеното в случая
бездействие при изпълнение на задълженията към молителя налага да бъде
изследван потенциала на ответното дружество да стори това.
От
съществено значение е реалната възможност краткотрайният актив да бъде
трансформиран в парична сума в утвърдения от практиката като разумен
едногодишен срок на стопанския цикъл, за да покрие изискуемите през същия този
период задължения. Трайно установеното затруднение за търговеца да обезпечи
текущите си задължения с приходите от обичайната си дейност легитимира неговите
кредитори да се уверят в потенциала на предприятието да генерира приходи било в
рамките на състезателното производство, било при открито вече производство по
несъстоятелност предвид принципно установената възможност за оздравяване на
предприятието. Невъзможността за това овластява кредиторите да се удовлетворят
от наличното имущество. Ето защо и стойността на специализираната техника
придобива значение едва при открито производство по несъстоятелност и то, ако
кредиторите не бъдат убедени в потенциала на длъжника да преодолее финансовото
затруднение.
Както
е указано и с доклада по делото в тежест на ответника е да докаже наличието на
достатъчно имущество, за да обезпечи своевременно изпълнение на паричните си
задължения при запазване на необходимите му съоръжения за извличане на доходи,
съответно, че невъзможността за това е временна. Събраните по делото
доказателства сочат, че ответникът не е погасил и задължения, възникнали през
2014 г., през която година са станали изискуеми и твърдяните от молителя
вземания при договореното разсрочено плащане. Законът признава на едностранно
водените книги от търговеца доказателствена сила, доколкото позволяват
идентификация на лицето, създало конкретен документ, отразяващ движение на
материални ценности и техния техния анализ. Ето защо доказателствената стойност
на счетоводните книги произтича от възможността да бъде проследена и документално
удостоверена обобщената в него информация. Видно от заключението на вещото лице
Д., това в случая не е възможно по отношение на отразено от ответника вземане,
без да е документално обосновано. Освен това, вещото лице установява некоректна
интерпретация на задълженията към молителя. При тези обстоятелства настоящият
състав не намира основание да кредитира представения от ответника годишен
финансов отчет, а възприема изготвения от вещото лице вариант на резултата за
2015 г. Съпоставката на документално проследичите активи и пасиви сочи на
обективна пречка за посрещане на изискуемите парични задължения, възникнала
през 2015 г.
Нормата
на чл. 631 ТЗ осуетява развитието на производство по несъстоятелност, когато
констатираното затруднение е временно или ответникът разполага с имущество,
достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредиторите.
Както бе посочено интересът на кредиторите произтича от своевременно
удовлетворяване на паричните задължения. Ответникът твърди да притежава достатъчно
имущество, за да осигури интересите на кредиторите си. Средство за това са
налични парични средства или актив, позволяващ трансформирането им в пари без
да предпоставя значителна загуба на стойност, неопределеност във времето или
засягане на средството за производство. От тази гледна точка притежаваното
имущество, необходимо за осъществяване на обичайната дейност на търговеца не е
в състояние да обоснове извод за жизнеспособност на търговското предприятие.
Тъй като предпоставка за осребряване на движимите вещи е отнета фактическа
власт върху тях, то и насочването на кредиторите към специализираната техника,
която ответника твърди да притежава, би го лишило от възможност да осъществява
обичайната си дейност. Освен това, видно и от заключението на вещото лице към
2015 год. осчетоводеното от самия ответник имущество не е достатъчно, за да
покрие краткосрочните му задължения.
По
делото не се установява търговското предприятие да разполага и с потенциал в
разумен срок да преодолее констатираното финансово затруднение. Както бе
посочено вече ответникът има възможност, но и дължи да докаже това в рамките на
настоящото производство. Съдът е властен да приеме за съществуващ твърдян от
страната факт, доколкото се подкрепя еднозначно от представените и обсъдени с
насрещната страна доказателства – арг. от чл. 154 ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ.
Това в случая не бе направено. Напротив, видно и от анализа на резултата от
обичайната дейност на ответника за 2015 г. е формирана загуба. Това само по
себе си подлага на съмнение твърдението, че е в състояние със собствени сили да
формира приход, достатъчен за погасяване на дължимите понастоящем парични
вземания в обозримо бъдеще. Вещото лице установява, че за целия изследван в
процеса период 2013 г. – 2015 г., съотношението между собствен и привлечен
капитал определя ответника като изключително зависим от своите кредитори. Загубеното
доверие от страна на молителя, довело до иницииране на настоящото производство
и доказаната в случая обективна невъзможност за ответника да посреща текущите
си парични задължения, овластява кредиторите непосредствено да преценят
потенциала на предприятието да превъзмогне финансовото затруднение. С други
думи, управлението на търговското предприятие, довело до невъзможност за
посрещане на изискуеми задължения оправдава намеса на кредиторите в дейността
на търговеца. Законът гарантира възможност на длъжника и във фазата на открито
производство по несъстоятелност да представи и защити оздравителен план и на
тази основа да реализира твърдяния, но недоказан в случая потенциал с оглед
специфичния предмет на упражняваната дейност.
Отчитайки
спецификата на предмета на дейност законодателят изчерпателно изброява
дейностите, чието естество изключват производството по несъстоятелност – чл.
612 ТЗ. За пълнота следва да се посочи, че откритото производство само по себе
си не препятства осъществяването на дейността, поради което и заявените в
отговора притеснения за увреждане на чужди интереси са необосновани. По
изложените съображения настоящият състав счита за доказани в процеса
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.
Тъй
като едва към 31.12.2015 г. е възможен еднозначен извод, че неизпълнението на
изискуемите към тази дата задължения не са изпълнени поради липса на
краткотрайни активи, съдът приема тази дата и за начална дата на
неплатежоспособността.
Както
законът, така и трайната съдебна практика разграничават неплатежоспособността
като основание за откриване на производство по несъстоятелност от
свръхзадължеността на длъжника. С оглед диспозитивното начало молителят е този,
който определя предмета и на настоящото производство. Липсва предявено искане
за обявяване свръхзадълженост на дружеството, поради което и безпредметно
остава изследването на наведените от ответника доводи в тази насока.
За
разлика от чл. 711 т. 2 ТЗ, повеляваща общ запор и възбрана, нормата на чл. 630
ал. 1 т. 4 ТЗ овластява съда да наложи обезпечителна мярка. Настоящият състав
приема правилото за проявление на засиленото служебно начало в рамките на
производството по несъстоятелност, ангажиращо непосредствено съда да предприеме
мерки за гарантиране на подлежащите на реализация в производството кредиторови
интереси. Систематичното място на нормата на чл. 642 ТЗ предпоставя
съществуваща възможност за разпореждане с имущество и след датата на
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Аналогично се явява и правилото на чл. 635 ал. 2 ТЗ, повеляващо ограничение на
разпоредителната власт доколкото това е необходимо за обезпечаване интересите
на кредиторите. При положение, че по правило и при открито производство по
несъстоятелност законният представител на длъжника е в правото си да се
разпорежда с имущество на дружеството – арг. от противното на чл. 711 ал. 1 т.
4 ТЗ, а правилото на чл. 642 ТЗ предполага принципно съществувала възможност за
разпореждане с имущество, настоящият състав приема, че нормата на чл. 630 ал. 1
т. 4 ТЗ не задължава, а оправомощава съда да наложи ограничение на
разпоредителната власт и то при предпоставките на чл. 642 ТЗ. От данните по
делото не е възможен извод за реално съществуваща понастоящем опасност за
кредиторовите интереси, нито за конкретно имущество, налагащо изрично
ограничаване на правото на разпореждане с него. Предвидената от чл. 635 ал. 1 ТЗ съгласувателна процедура при разпореждане с имуществото обезпечава достойния
за защита интерес на кредиторите. Порокът на евентуална сделка при
пренебрегване на тази процедура обуславя ефект, идентичен на пренебрегнатите
наложени обезпечителни мерки обезсмисля наложеното в практика безусловно
произнасяне без конкретизация на защитеното имущество. Същевременно своевременната
реализация на активи при тези условия обуславя и реална възможност за проверка
потенциала на предприятието да генерира доход включително с оглед принципно
признатата възможност за оздравяване на предприятието. Ето защо настоящият
състав не намира причина да наложи допустимите, но ненужни в случая ограничения
досежно имуществените права на ответника.
Отразените
по книгите данни за размера на наличните паричните средства, сочи на достатъчно
средства за посрещане на първоначалните разноски в производството по
несъстоятелност.
По
разноските
Нормата
на чл. 78 ал. 1 ГПК ангажира страната, дала повод за иницииране на съдебно
производство да възстанови наложените от развитието му разноски. Молителят е
заявил искане в тази насока, поради което доказаните разноски следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "П.С."
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ********.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността - 31.12.2015 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на "П.С." ООД, ЕИК
********* на основание чл. 630 ал. 1 ТЗ.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на "П.С." ООД, ЕИК ********* Х.В.М.,
утвърдена със заповед № ЛС-04-72 от 21.02.2006 г., „Държавен вестник“ бр.16 от 2006
г. със служебен адрес: гр. ********.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение в размер на 1500 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
3-дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване на
съобщението.
УКАЗВА
на временния синдик, че следва да депозира по делото декларация-съгласие по чл.
656 ал. 1 и ал. 2 ТЗ, актуална към датата на встъпване в длъжност.
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите на 08.06.2016 г. от 09:00 ч. в залата, определена
за разглеждане на делата от VІ-13 състав, при следния дневен ред:
1. изслушване доклада на временния синдик по
чл. 668, т. 2 ТЗ;
2. избор та
постоянен синдик и предложение за назначаването му;
3. определяне размера на
възнаграждение на синдика;
4. избор комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК да заплати на „К.Т. Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 4250,00
лв. – разноски пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за обявяване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
СЪДИЯ: