№ 333
гр. Шумен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630200879 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №21-0869-002970 от 13.10.2021 год. на
Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Т.
В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административно
наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. второ от
ЗДвП и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В
съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР –
гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, макар и не на изложените в нея
1
съображения, поради следното:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.09.2021 год. около 12.30 часа жалбоподателят Т. В. К. управлявал лек
автомобил марка “Фолксваген Голф” с рег.№ Н 2039 АК, собственост на В.И.С., с
ЕГН**********, като се движел в гр.Шумен, по бул.”Ришки проход”, в посока
ул.“Владайско въстание”. При движението му в посочената посока пред №41 бил спрян за
проверка от служители при РУ към ОД на МВР - Шумен. Било констатирано, че
управлявания от К. автомобилът не е представен на ГТП. Водачът бил изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол, но отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества и техните аналози с дръг тест 5000, с фабр. №ARJF-0023.
Бил му издаден талон за медицинско изследване №094243, но същият отказал да получи
талона и не се явил за даване на кръвна проба за изследване.
На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение
серия GА, №476183 от 16.09.2021 год., който бил подписан от нарушителя, като е изложил,
че няма възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си
право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление №21-0869-002970 от 13.10.2021 год. на
Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Т.
В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административно
наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. второ от
ЗДвП и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода
на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя С. К. С., на свидетелите Г. Ю. И., Д.Р.К., Д.С.Д.,
както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите С. К. С. и Г. Ю. И. следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото същите имат преки впечатления над поведението на
жалбоподателя, както по време на управление на автомобила, така също и по време на
извършената проверка Същите са еднопосочни, последователни и кореспондират, както
помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. По
отношение на показанията на свидетеля Д.С.Д. съдът намира, че показанията му също
следва да бъдат кредитирани, доколкото същият е възприел част от извършената проверка
на жалбоподателя, местоположението на автомобила и поведението на лицето и показанията
му почиват не неговите непосредствени впечатления. В същото време в голямата си част
показанията му кореспондират с показанията на свидетелите С. и И. и с установената по-
горе фактическа обстановка по делото.
2
По делото като свидетел е разпитано и лицето Д.Р.К.. По отношение показанията на
същия съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани единствено в частта, в която
последният свидетелства, че на посочения ден и час на жалбоподателят действително е била
извършвана проверка от служители на РУ – Шумен. В същото време обаче по отношение
точното местоположение на автомобила на жалбоподателя по време на проверката и
неговото разположение на пътното платно съдът намира, че показанията на този свидетел са
изолирани, противоречиви и не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което и не следва да бъдат кредитирани.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
визирано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна
страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози, както с
техническо средство “Дръг тест 5000“ с фабричен №ARJF-0023, като е отказал и да получи
издадения му талон за медицинско изследване №094243. В подкрепа на изложеното са
показанията на свидетелите С. К. С. и Г. Ю. И., които са извършили проверката на лицето и
които в съдебно заседание на 01.06.2022 год. категорично заявяват, че въпреки, че водачът е
бил изпробван за наличие на алкохол и пробата му е била отрицателна, е отказал да бъде
изпробван за наличие на наркотични вещества и техни аналози, като изрично е отказал да
бъде изпробван с техническо средство “Дръг тест 5000“ с фабричен №ARJF-0023, като е
отказал и да получи издадения му талон за медицинско изследване №094243. Това
обстоятелство не се отрича и от страна на жалбоподателя, който както в жалбата си
обяснява причините, поради които е отказал да му бъде извършена посочената по-горе
проверка за наличие на наркотични вещества и техни аналози.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
посоченото в разпоредбата на чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП административно
нарушение, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и да му бъде
взета кръвна проба за медицинско изследване. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, съгласно която Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на административно
3
нарушение, а така също и в наказателното постановление е посочена като нарушена
санкционната разпоредба на чл.174, ал.3, предл.второ от ЗДвП. В същото време обаче,
настоящият състав приема, че посочената разпоредба освен санкционна е и
материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се
предвиждат посочените в нея санкции. Ето защо посочването именно на тази разпоредба,
както в акта, а така също и в наказателното постановление не е съществено процесуално
нарушението, доколкото по никакъв начин не е нарушило правото на защита на
жалбоподателя и не му е попречило да разбере какво точно нарушение се твърди, че е
извършил и съответно да организира по адекватен начин защитата си срещу него. В този
смисъл е и константната практика на съдилищата и по-специално Решение от 01.04.2009
год. на ШАС по к.а.н.д. №52/2009 год. В същото време съдът счита, че административно-
наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, като е наложил и двете
наказания в техния абсолютен, предвиден в закона размер, а именно „глоба“ в размер на
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години.
По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното
постановление, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните пътни превозни
средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. От констатациите в акта за установяване на административно нарушение и от
материалите по делото се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС към
момента на извършване на проверката не е било преминало годишен технически преглед. В
подкрепа на този извод са показанията на свидетелите С. К. С. и Г. Ю. И., които в съдебно
заседание заявяват, че по време на извършената проверка чрез предоставените им служебни
таблети са извършили проверка в системата и са установили, че автомобилът не е преминал
годишен технически преглед. В същата насока са и представените като писмено
доказателство по делото Справка от информационната система на РД „АА“ – Варна, ОО
„АА“ – Шумен за преминат технически преглед за проверка на техническата изправност на
МПС за периода от 01.01.2012 год. до 14.11.2019 год. , Удостоверение за техническа
изправност на ППС и Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност
на ППС, от които се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС е било допуснато
да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване до 16.07.2020 год., следователно
към датата на проверката – 16.09.2021 год. същото не е имало валиден периодичен преглед
за техническата му изправност.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно е квалифицирал
деянието като административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Също така правилно е
била ангажирана и административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя,
доколкото именно той е управлявал автомобила по време на извършване на проверката. В
тази връзка правилно е била издирена и приложена и съответната санкционна разпоредбата
на чл.185, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
4
предвидено друго наказание, доколкото за водач, управляващ МПС, което не е преминало
годишен технически преглед липсва изрична разпоредба.
При преценка на издаденото наказателно постановление съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване правото на защита на
жалбоподателя и до невъзможност същия да разбере какво нарушение се твърди, че е
извършил.
Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, изразяващи се в
неточно посочване на мястото на извършване на нарушението. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че в издаденото на жалбоподателя наказателно постановление е
посочено, че нарушението е било констатирано в гр.Шумен, на бул.“Ришки проход“ до
№41. От разпита на свидетелите С. К. С. и Г. Ю. И., се установява, че проверката е била
извършена в близост до Борса „Кехлибар“, като чрез справка, направена от личните им
мобилни устройства са установи, че същата се намира на №41. В подкрепа на този извод са
и представените по делото Справки от системата за GPS позиционирането на служебните
полицейски автомобили, от които се установява, че координатите на служебен автомобил
„Опел Астра“ с рег. №Н8000АР на 16.09.2021 год. около 12.30 часа са ширина 43.25994 и
дължина 26.94636, които отговарят на административен адрес гр.Шумен, бул.“Ришки
проход“ №41. В същото време, въпреки че в разпита си в съдебно заседание свидетеля
Димитър Стаменов Димитров сочи, че проверката на жалбоподателя е била извършена пред
Автокъща „AUTO А1“, която е регистрирана на адрес бул.“Ришки проход“ №181, в
действителност при направена служебна справка в системата „GOOGLE MAPS“ се
установява, че двата адреса се намират в непосредствена близост един до друг, като
граничат помежду си. Следователно вероятно поради кадастрални или други грешки двата
обекта се намират на съвършено различни адреси, но доколкото същите граничат един с
друг факта, че Автокъща „AUTO А1“ се намира на №181 не изключва възможността Борса
„Кехлибар“, респективно мястото на извършване на проверката да е била на бул.“Ришки
проход“ №41, така както е посочено в обжалваното наказателно постановление.
В този смисъл, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било
нарушено, доколкото същият е могъл да разбере какво точно нарушение се твърди, че е
извършил, кога го е извършил и че същото е било извършено именно при движението му по
посочения булевард и в указаната и посочена посока на движение на посоченото место.
Следователно същият е бил в състояние да организира защитата си по един адекватен начин.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
5
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0869-002970 от 13.10.2021 год. на
Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Т.
В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административно
наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. второ от
ЗДвП и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6