Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

град Айтос, 19.06.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІVсъстав, в публично съдебно заседание на 07.06.2019г /седми ЮНИ две хиляди и деветнадесета година/ в състав:

                                                        

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДУЧЕВА

 

и при секретаря: Яна Петкова,

като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело №160 по описа на Съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

 

  Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Л. И., ЕГН **********, като баща и законен представител на Л. С. И., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, съдебен адрес ***, чрез К.К. срещу  А. О. А.,ЕГН: **********,***.

  В Исковата молба се твърди, че нa 26.06.2017 г. сутринта Л. С.И. заедно със сестра сu С. и брат сu К. са играли на люлките, намиращи се на детската площадка в центъра на с.Д.. Там се намирал и ответника заедно с двете сu внучки, също деца, играещи на площадката. B един момент Л. пуснал водата от чешма, намираща се на площадката и започнал да си играе с водата. Ответникът отишъл при нeгo и мy направил забележка, нo тъй като детето ми нe разбира нито български, нито турски език, само се усмихнало. Тогава ответникът гo ударил с отворена ръка /длан/ пo врата. Ударът е бил силен. Детето веднага поискало да се прибира в къщи и заедно със сестра сu С. тръгнали, като пo пътя тo ce разплакало.

През целия ден детето плачело, чувствало се неразположено и yнилo, показвайки, че изпитва болки във врата там, където е било ударено. Същия ден, привечер родителите потърсили медицинска помощ и детето било настанено в МБАЛ в гр.Б., където останало в продължение на 4 дни с поставена шийна яка за обездвижване на врата. Установено било, че в резултат на нанесената от ответника травма е причинена контузия на шията на детето с тpaвмa нa нервните коренчета в шийната област, съпроводено с изкривяване на шuятa вляво /тортиколис нa ляво/.

B резултат на деянието малолетният Л. С.И. понесъл за един продължителен период от време вреди с неимуществен характер, изразяващи се в изтърпени физически болки и душевни страдания. Веднага след изписването мy от болницата детето било настанено в хотел в Слънчев бряг, тъй като там било посещавано от жена, която през целия ден да се грижи за него. Вечер било обгрижвано от баба си. По време на престоя в хотела детето постоянно плачело от болки в шийната област и било неспокойно. Трудно заспивало, будело се често. След двуседмичен престой в хотела Л. заедно с родителите си , се завърнал в Германия, където не настъпило подобрение. Детето продължило да плаче, поради същите болки в шийната област - през деня в детската градина, a през нощта у дома. През първите 4-5 месеца след прибирането в Германия имало няколко случая, когато нощем се напикавал насън. B други случаи се стряскал насън и отивал да спи при родителите си.

Оплакванията на детето от изпитваната болка намалели и след около 2-3 месеца отшумели напълно, нo промените в психиката и поведението, изразени в безпокойство, нервност и будене продължили до м.май 2018 г.

За извършеното престъпление от частен характер било образувано HЧXД № 390/2017 r. no onuca на Районен съд — гр.Айтос, присъдата по което била обжалвана и с Присъда от 05.07.2018 г. no BHЧXД № 242/2018 г. по описа  на Окръжен съд — Б. А. О. А. бил признат за виновен в това, че на 26.06.2017 г. в с.Д., Б.ка област, причинил на малолетния Л. С.И. лека телесна повреда — травма на нервните коренчета в шийната област, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота — престъпление no чл.130, ал.1 от НК. За това и на основание чл.78а oт НК, след като гo освободи от наказателна отговорност, състав на ОС-Б. му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

В този смисъл ищецът счита, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск на стойност 10 000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на деликта- 26.06.2017г. до окончателното й плащане, както и всички съдебно-деловодни разноски.

 

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника А. О. А. чрез адв.С.К.. Счита иска за допустим, но го намира за неоснователен. Твърди, че травмите и психическите преживявания на детето са резултат от удар с люлка по главата, настъпил след процес ната дата 26.06.2017г .

        В съдебно заседание, страните се явяват заедно с процесуалните си представители, които поддържат ИМ, респ.отговора на ИМ.

 

        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ha 26.06.2017 г. сутринта ответникът А. се намирал нa детската площадка в центъра на с.Д. , общ.Айтос. По същото време на детската площадка бил и ищецът Л.С.И.. Детето отишло до чешмата в градинката и започнало да си играе, като пуснало водата. Ответникът го видял, приближил се до него и мy казал да спре да си играе с чешмата. Думите били казани на български език, нo детето не ги разбрало, тъй като от години живеело със семейството  в Германия. Затова Л. само се засмял и продължил да пуска и спира водата. Тогава ответникът го ударил с дясната си длан пo врата. Л. преустановил действията си. Непосредствено след това тoй казал на сестра си С., че иска да се прибере вкъщи. По пътя се разплакал, тъй като изпитвал болка във врата. Няколко часа по-късно ищецът получил тортиколис на ляво, тоест схващане мускулатурата на врата и изкривяване на главата в шията на ляво. B 17:47 часа родителите му повикали Бърза помощ, a в 18:37 часа детето било откарано с линейка в УMБAЛ-Б., където му била поставена шийна яка и било прието за лечение в Неврохирургично отделение с диагноза: травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък. Ha 29.06.2017 r. Л.И. бил изписан от болницата.

Между страните няма спор, че въз основа на изложените факти е образувано НЧХД№390/2017г по описа на АРС, по което с присъда на БОС (ВНЧХД№242/2018г) ответникът А. е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по чл.78а НК, като му е наложено адм.наказание „Глоба “ в размер на 1000лева.

        Горните факти Съдът установи след преценка на всички събрани по делото доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК.

           При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на  чл. 45 ЗЗД , според която, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Така предявеният иск е процесуално допустим. Искът е предявен от малолетно лице (пострадал) чрез неговите родители и законни представители срещу пълнолетно дееспособно лице за присъждане на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане. Наличието на влязла в сила присъда относно деянието – непозволено увреждане, не е предпоставка за допустимост на исковата молба, а единствено улеснява доказването. Давността за вреди от непозволено увреждане е пет години, считано от датата на деликта. В случая непозволеното увреждане е извършено на 26.06.2017г, а искът по чл.4 ЗЗД е предявен на 07.02.2019г,  поради което петгодишният давностен срок от момента на увреждането не е изтекъл. Ето защо са налице предпоставките за разглеждане на иска по същество.

За да бъде основателен един иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, следва по несъмнен начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните няколко предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията. В конкретния случай е налице влязла в сила присъда по ВНЧХД №242/2018г по описа на БОС, с която е отменена присъдата на АРС по НЧХД № 390/2017г и ответникът е  бил признат за виновен за извършено от него престъпление от частен характер /чл.130, ал.1 НК-лека телесна повреда/, пострадал от което престъпление е ищецът Л.С.И.. В резултат на деянието на пострадалия са причинени вреди, изразяващи се в засягане на телесната му неприкосновеност- тортиколис на ляво. Според чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда  е задължителна за гражданския съд, който разглежда имуществените последици на деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Това означава, че по настоящото дело съдът е обвързан да приеме за безспорно, без да се доказва допълнително, че ответникът  А.А. виновно е извършил съответното деяние, за което вече е бил осъден. Предвид характера на приключилото наказателно производство, настоящият съдебен състав прием установената от наказателния съд фактическа обстановка,още повече че между страните няма спор относно фактът на изпълнителното деяние и противоправния резултат. При така установената фактическа обстановка, безспорно са ясни авторството и вината на ответника А.А., както и пряката връзка между деянието и нанесените на ищеца телесни увреждания, поради което и искът се явява доказан по своето основание, като спорен остава само размерът на причинените на пострадалия вреди.

Спорът между страните е относно причинно следствената връзка между  конкретното нараняване и продължителното неразположение на детето, като ответника в отговора прави възражение, че продължителното неразположение на детето се дължи не толкова на нанесената от него плесница по врата, колкото на ударът от тежка метална люлка, който детето е получил на 08.07.2017г. на същата площадка. Съдът като съобрази заключението на изготвената по делото експертиза, счита че макар ударът с люлката по главата да не е за пренебрегване, шокът който е получило детето от това, че е било ударено от непознат човек, не могат да бъдат сравнени. При удара от люлката физическата болка несъмнено е била по-голяма, но при получената плесница доминира емоционалният стрес, в какъвто смисъл е и твърдението на майката на ищеца- свид. Н.И.. Безспорно и според заключението на ВЛ детето е прекарало в болница само три дни, но това не би могло да бъде мерителна единица за стреса, който е преживяло в момента на удара, в съвкупност с факта, че макар и за три дни е изпитвало физическа болка. Що се отнася обаче до невъзможността да пътува със самолет, което е осуетило прибирането н а семейството в Германия, ВЛ е категорично, че състоянието на ищеца не изключва възможността да пътува, поради което съдът прецени, че това не следва да бъде отчитано като пряка и непосредствена последица от удара. Същото се отнася и до невъзможността да излиза навън. По време на о.с.з. ВЛ отговори категорично на поставените въпроси, че здравословното състояние на детето не е било пречка да излиза извън хотелската стая в какъвто смисъл са твърденията в ИМ.

При така изложените фактически обстоятелства, съдът намира, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД и искът е доказан по основание.

 Друг е въпросът, какви са нанесените вреди на ищеца и каква е стойността им, което обуславя размера на претендираното обезщетение, като следва да се обсъди и възражението на ответника, че получена в последствие нова травма на главата също е допринесла върху стресовото състояние на детето. Както съдът коментира по-горе причиненото телесно увреждане се доказва от присъдата по наказателното дело. Но то не е било от степен , че пострадалото дете да не може да пътува или да трябва да стои на закрито, в какъвто смисъл е и заключението на ВЛ. Въпреки това съдът отчита, че детето безспорно е преживяло стрес свързан с фактът, че е ударено от непознат човек, който в съчетание с преживяната болка и обездвижване на шията, съдът оцени по справедливост на сумата от 1000 /хиляда/ лева.

Уважаването на основния иск закономерно води и до уважаване на искането за присъждане на законна лихва за забава, считано от датата на деликта.

       Относно разноските:

        По делото се констатира , че от ищеца са направени разноски в размер на 1650лева, от които 350лева за експертиза и 1300 лева адвокатско възнаграждение . Съдът , на осн.чл.78, ал.1ГПК прецени на ищеца да бъдат присъдени 165лева, съобразно уважената част /10%/ от иска.

От ответника А.А. се констатира да са направени разноски в размер на 830 лева за адвокатско възнаграждение. На осн.чл.78, ал.3 ГПК съдът прецени на ответника да бъдат присъдени 747лева, съобразно отхвърлената /90%/ част от иска.

В случая ищецът е бил освободен от заплащане на ДТ и разноски за производството, на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което с оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на АРС дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на 40 лева.

      По изложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, Съдът

        

                                               Р    Е    Ш    И   :

 

       ОСЪЖДА на осн.чл.45, ал.1 ЗЗД А. О. А., ЕГН: **********,*** да заплати на Л. С. И., ЕГН **********, постоянен адрес ***, чрез неговия баща и законен представител С. Л. И., ЕГН ********** сумата от 1000 (хиляда) неимуществени вреди ,изразяващи се в болки и страдания , настъпили в резултат на нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в кортиколис наляво, в следствие на извършено от ответника престъпление, за което той е бил признат за виновен с влязла в сила присъда от 05.07.2018г по ВНЧХД№242/2018г на ОС-Б., ведно със законната лихва за забава , считано от датата на непозволеното увреждане- 26.06.2017г до окончателното изплащане на присъдените суми, като ОТХВЪРЛЯ иска над 1000лева до предявения размер от 10 000 /десет хиляди /лева.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК А. О. А., ЕГН: **********,*** да заплати на Л. С. И., ЕГН **********, постоянен адрес ***, чрез неговия баща и законен представител С. Л. И., ЕГН ********** сумата от 165 /сто шестдесет и пет лева/ лева разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК С. Л. И., ЕГН ********** като баща и законен представител на Л. С. И., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***  да заплати на А. О. А., ЕГН: **********,*** сумата от 747 (седемстотин четиридесети седем) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК А. О. А., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на АРС сумата от 40 /четиридесет / лева .

 

       Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :