Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4 4 7
гр. Пловдив, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6013/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-007410/12.09.2019
г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на Н.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП с аргументи за липса на нарушение от материална страна поради
липсата на управление на МПС, а дори и да се установи такова предлага да се
приложи „маловажния случай“ по чл. 28 от ЗАНН поради нищожното разстояние на
преместването и причините за това. От друга страна пледира да не е приложена
правилно нарушената норма, тъй като не е предложено на нарушителя да бъдат
приложени другите средства, предвидени в закона.
Въззиваемата страна
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив не взема становище по жалбата,
не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Вечерта на 21 срещу
22.08.2019 г. жалбоподателят Н.Н. бил със своите приятели Д.К. и И.П., като се
били събрали в апартамента, обитаван от Н. ***, **. Слушали силна музика, а Н.
употребил алкохол. Бил подаден сигнал до охранителните орган за нарушаване на
нощната тишина от тях, на
който се отзовал полицейският служител М.И. заедно с негов колега. И.
предупредил жалбоподателя и музиката била намалена. Събралите се приятели
решили лека-полека да си тръгват, но продължили да слушат музика. Малко преди
1:30 ч. на 22.08.2019 г. решили да слязат пред входа до автомобила на
жалбоподателя. Последният бил паркиран на тротоара непосредствено пред входа, в
който се намирало жилището на Н.. Там жалбоподателят се разделил със своите
приятели, а съвсем скоро след това пред входа пристигнал същият полицейски екип
от първата проверка. Повод била отново музика и шума, който се вдигал,
включително от автомобила на жалбоподателя.
Полицаите се
разговорили с Н.Н.. Малко след това в близко присъствие на полицейските
служители, жалбоподателят решил да премести личния си автомобил „БМВ 353Д“ с
рег. № **** от мястото, където бил паркиран, тъй като сметнал, че може да пречи
на пешеходците. Затова отключил колата, отворил шофьорската, привел я във
възможност да могат да бъдат задвижени колелата ѝ и придържайки с едната
ръка волана, а с другата лявата гредата на купето на автомобила, я привел в
движение, бутайки я. Преместил колата на около 4 метра от предишното ѝ
местоположение, след което, за да не се подмести, извършил нещо във
вътрешността на автомобила.
Полицейските
служители станали свидетели на тези обстоятелства и понеже самият Н. на
предишното им посещение им казал, че е употребил алкохол, решили да повикат
екип на с-р „Пътна полиция“, който да тества Н. за употребата на алкохол.
Затова около 1:30 ч. на същата дата пристигнал И.К., служител в същото звено,
който разполагал със средство за измерване на алкохол в дъха. Бил запознат със
случая от колегите му, установил нарушителя и му предложил да бъде тестван с
техническо средство алкотест дрегер 7510 ARDM0246 за установяване употребата на алкохол. Усетил, че Н.
лъхал силно на алкохол. Н. обаче категорично отказал да се подложи на проверка.
Поради отказа на
жалбоподателя бил съставен талон за изследване № 0041394 от 22.08.2019 г. за
явяването му до 40 мин. в УМБАЛ Пловдив. Жалбоподателят обаче отказал и да
подпише талона, което било оформено в присъствието на свидетеля М.И.. Н.Н. не
се явил в срок пред медицинското заведение за предоставяне на кръвна проба за
изследване.
За установеното
нарушение бил съставен АУАН серия GA бл. № 97752 от 22.08.2019
г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на
описанието като по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Нарушителят отказал да подпише акта, което било
удостоверено в присъствието на свидетел – М.И., и с негов подпис.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 173, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и са му отнети
12 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Описаната
фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите М.И., Д.К.,
И.П. и И.К. - актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач,
талон за изследване № 0041394 от 22.08.2019 г., докладна записка,
оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, списък на преминалите последваща проверка анализатори на алкохол в дъха
и останалите събрани писмени доказателства. Разпитан в съдебно заседания
свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него,
като споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава, каквато е
констатирана на мястото на извършване на деянието и възприета както лично от намиращите
се там полицейски служители, които му разяснили ситуацията. Той лично възприел
отказа на жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство за употребата на
алкохол.
Показанията на свидетелите
К. и П. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни
само относно обстоятелствата, че те са били на посоченото в АУАН място, че са
пиели алкохол, включително и Н., че е имало проверка по повод вдигането на шум
и присъствието на полицейски екип, както и особено по отношение на
обстоятелството, че жалбоподателят сам е избутал личния си автомобил.
Информацията по основния въпрос предмет на установяване и проверка, а именно
отказът на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол не е станала
известна и на двамата свидетели, тъй като напуснали преди това
местопроизшествието. Всички те обаче са категорични в това, че Н. е избутал
колата си. И двамата споделят, че са се събрали с жалбоподателят, като изрично К.
казва, че е видял Н. да пие алкохол. Относно останалите изложени от тях
обстоятелства съдът преди всичко намира показанията им за противоречиви,
доколкото и двамата макар и преки участници, споделят коренно противоположни
версии за целта на събирането им, за хронологията на действията, за
присъствието им при настъпване на релевантните събития. Затова показанията им
следва да бъдат оценени с доверие само в посочената по-горе част, а в
останалата да бъдат дискредитирани.
Следва да се даде
вяра и на показанията на свидетеля И. основно за обстоятелството на отказ от
страна на жалбоподателя да бъде тестван и да му бъде съставен и връчен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/. Същият присъствал на
проверките по сигнала за нарушаване на нощната тишина. Пред съда той потвърди
подписите си върху акта в качеството му на свидетел на отказа на Н., като
изложи пред съда, че макар и смътно все пак си спомня същото обстоятелство.
Показанията обсъдени
по-горе, които съдът оцени с доверие, са в пълно съответствие с приетите по
делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Същите
съответстват на талона за изследване и не опровергават фактическите констатации
в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да
обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете
презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези
показания са достоверен източник на информация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е посочено лицето, станало
свидетел на отказа за подписване на акта и неговите данни.
Не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка. Ясно е
посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно
производство. Няма изискване в чл. 42 от ЗАНН да бъде посочено в АУАН, че
нарушението е установено от друго лице и имената на това лице, за да бъде
съставен актът в законовото му съдържание. В производството могат да бъдат
установени различни доказателствени източници, доказващи виновното поведение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за отказа
да бъде тестван за употребата на алкохол и възпрепятстване на органите на реда
да извършат необходимия контрол. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и
затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на
Министъра на вътрешните работи.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя
за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Н.Н. като водач на МПС „БМВ 353Д“ с рег. № ****, негова лична собственост, на 22.08.2019 г. около 1:30 часа в гр.
Пловдив на бул. „България“ пред № 172 /междублоково пространство/ в посока
север-запад, след като е управлявал автомобила си, е отказал да бъде
пробван с техническо средство алкотест дрегер 7510 ARDM0246 за наличието на употреба
на алкохол. Затова му издаден талон за медицинско изследване № 0041394 от
същата дата, който той отказал да подпише.
Следователно на посоченото място жалбоподателят не се е съгласил и
недвусмислено и категорично, видимо и възприето от околните, е отказал да бъде
тестван за наличие на алкохол в дъха си, с което и е нарушил вмененото му
задължение. Полицейските служители – свидетелите И. и К. са категорични, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван.
В хода на съдебното следствие се установи, че Н. е придвижил автомобила
си от мястото, на което бил паркиран, до друго като го избутал, контролирайки
волана му и привеждайки го в състояние да бъде избутан от сам човек. В тази
връзка са показанията както на свидетелят И., който си спомнял, че
жалбоподателят е предупреден от него и колегите му да не върши такова нещо. Избутването
се установява категорично и от показанията на неговите приятели К. и П., които
в тази си част да еднопосочни, че сам Н. е преместил автомобила, макар и без да
запалва двигателя.
Адресат на нормата по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е водачът на МПС. Съгласно
определението, дадено в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство. Законът за движение по пътищата и правилника
за прилагането му не дават разяснение на понятието „управлява пътно превозно
средство“, но то е описано в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82
г., Пленум на Върховния съд, което не е загубило своето действие. Посочено е,
че в неговото съдържание се включват всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на превозното средство, когато тези действия или
бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици,
независимо дали превозното средство е в покой или в движение. Това е в синхрон
с определението за „участник в движението“ по чл. 2 от ППЗДвП, какъвто е и
водачът на МПС, според което участник в движението е всяко лице, което се
намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на
движението по пътя. Именно в такова качество на водач на МПС се е намирал
жалбоподателят предвид предприетите от него действията по употреба на приборите
и механизмите на превозното средство, каквито неоспоримо са воланът и
елементите, които следва да бъдат освободени, за да може да бъде избутано то от
местоположението си. Тези негови действия обективно са били свързани с
възможността да настъпи опасност от осъществяване на съставомерни последици на
нарушение, а хипотетично и на престъпление, като със своето действие е оказвал
влияние на пътна обстановка, независимо от късния част и местоположението му в
междублоковото пространство. Именно по тази причина същият може да бъде субект
на административнонаказателна отговорност, особено като се има предвид, че
проверката е провокирана за установяване на спазването на правилата за движение
от неговото непосредствено поведение. В тази връзка са неоснователни
възраженията, че той не е управлявал автомобил, последният е бил с изключен
двигател, а той само го е избутал и с това не осъществява състава на
нарушението. Именно и заради качеството си на водач на МПС той не е имал
възможност да отказва да бъде тестван, в каквато връзка се направи възражение.
Събраните по делото доказателства и доказателствени средства установяват
по несъмнен и безспорен начин извършеното деяние, а именно отказът да бъде
тестван. Не се събраха доказателства и не се установиха обстоятелства, които да
обосноват извод за настъпила различна фактическа обстановка от изложената в
АУАН и възприета в НП.
В този смисъл съдът приема, че е налице отказ от страна на жалбоподателя
да бъде тестван за употреба на алкохол. Издаден му бил талон за медицинско
изследване. Той не изпълнил това предписание и не се е възползвал от дадената
му възможност за вземане на кръвна проба. В случая е дадена възможност на
водача да се яви за вземане на биологична проба като му е издаден талон за
медицинско изследване. Същият не се е възползвал от това свое право, като
действията му са били продължение на заявеното пред органите на реда и
съответно е отказал да му бъде взета проба за изследване, което не изключва
санкциониране на изразения от него отказ за тестване. От гледна точка
индивидуализация на наказанията административнонаказващият орган е наложил
санкция само за отказа за бъде тестван с техническо средство дрегер.
Във връзка с горното жалбоподателят отправя своите възражения и по
отношение на нарушената норма. Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма
предписваща поведение, така и санкционна норма. В първата си част тя съдържа
две форми на изпълнителното си деяние, които са алтернативни, а не кумулативни
– 1) отказът да бъде тестван водачът и 2) неизпълнението на предписанието да
бъде проверен чрез медицинско изследване. От друга страна нарушенията се разделят
и по отношение на употребата на алкохол и наличието на наркотични вещества.
Законът дава право на нарушителя да избере дали да бъде тестван на място или да
бъде подложен на медицинско изследване. В този смисъл Решение № 2228 от
23.11.2016 г. по н. д. № 1755/2016 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив. В конкретния случай напълно
ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението, за което се повдига
обвинение чрез АУАН, е едно и именно отказът на място на водача да бъде тестван
с алкотест дрегер 7410 с фабричен № ARDM0246.
Не е посочен като нарушение от фактическа страна отказ на нарушителя да бъде
подложен на медицинско изследване и да не е дал проба. Не е наказан със същото
наказание и за такова нарушение. Ето защо съдът счита за неоснователно,
изложеното в съдебно заседание, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда
две нарушения и органите при всяко положение следва да предложат на нарушителя
да бъде тестван както по медицински път, така и с доказателствен анализатор.
Достатъчно за ангажиране на отговорността е доказването на отказа да бъде
тестват с техническо средство дрегер, както е в настоящия случай.
Посочването най-общо на нарушената норма не представлява съществено
нарушение на процедурните правила, довело до ограничаване на правата на
нарушителя, тъй като съвсем ясно е въз основа на кои факти е приложена нормата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказът на нарушителя да се подложи на тест
на място. Така Решение № 85 от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076/2015 г. на
Административен съд – Пловдив. Иначе казано неизписване и на конкретното предложение от така
посочената правна норма при точно описано от фактическа страна нарушение не
води до неяснота в какво се изразява вмененото на лицето нарушение и по коя
наказателно-правна норма се ангажира отговорността му, респективно не води до
ограничаване правото на защита.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 3 предвижда отнемане на 12 контролни точки за
нарушения на Закона за движението по пътищата, а именно „за отказ на водач, който
управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози“, за което е
конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е административно
наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа квалификация на
основанието за отнемане на контролните точки - конкретната разпоредба от акта,
не се отразява върху действителността на наказателното постановление. След
извършената проверка, съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е
определен размера контролните точки, които следва да се отнемат след влизане в
сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на
закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен
административен акт.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението,
така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят
в пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за опасността при
управление под въздействието на алкохол, и е искал настъпването на последиците,
а именно да не бъде тестван, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът
намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на
определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е
в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Не
може да бъде възприет доводът, че преместването на автомобила само с няколко
метра придава качеството „маловажен“ на случая. Същественото за делото е
привеждането на автомобила в движение, било то и само механично чрез бутането
му, без значение на изминатото разстояние. Нещо повече, установи се, че
жалбоподателят е бил предупреден от намиращите се там полицейски служител и
въпреки тяхното присъствие и предупреждение е предприел действие в разрез на
физическото си състояние и техните препоръки. Това идва да покаже, че лицето не
се е смутило от присъствието на органи на реда и от явната възможност да бъде
проверено, а демонстрирало, че може да извърши точно обратното на препоръките.
Затова и съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия
вид и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
справедливо и затова обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДВА наказателно
постановление № 19-1030-007410/12.09.2019 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на Н.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес *** на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539
на МВР са отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала
А. Д.