Р Е Ш Е Н И Е
№
499 31.03.2021
г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИНА НИКОЛОВА
2. ЯНА КОЛЕВА
Секретар: И. Г.
Прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия
М.Николова КАНД номер 400 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл.63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Директор ОДМВР – Бургас чрез
юрисконсулт А.Д.срещу решение № 260606 от
18.12.2020г., постановено по НАХД № 4245/2020 по описа на Районен съд – Бургас,
с което е отменено наказателно постановление № 251А-92/10.09.2020 г., издадено от директор ОДМВР – Бургас, с което на И.Х.Х., ЕГН: **********, за нарушение по чл.209а, ал.1, вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/, вр. с т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.
на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г.
на министъра на здравеопазването, и на основание чл.209а, ал.4, пр.2-ро от
Закона за здравето /ЗЗ/ вр. чл.209а ал.1 от ЗЗ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата
съдебното решение се обжалва като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че Х. не е
бил наясно какво свое конкретно задължение не е изпълнил, както и че съдът
неправилно е интерпретирал фактите, установени от свидетелските показания на
полицейските служители. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител.
Ответникът
по касация - И.Х.Х., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
дава заключение за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С
обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил наказателно
постановление № 251А-92/10.09.2020 г., издадено
от директор ОДМВР – Бургас, с което на И.Х.Х., ЕГН: **********, за нарушение по чл.209а, ал.1, вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/, вр. с т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.
на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, и на основание
чл.209а, ал.4, пр.2-ро от Закона за здравето /ЗЗ/ вр. чл.209а ал.1 от ЗЗ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
За да
постанови решението си съдът е приел, че на 14.04.2020 г. свид. Г.Д.- служител във Второ РУ на МВР Бургас,
съставил на И.Х.Х. АУАН за това, че на същата дата, около 9.00ч., в гр.Бургас, Х.
се намирал на открито обществено място, находящо се в гр.Бургас, к-с „Братя
Миладинови“, до градинка „Родопи“, в близост до бл.47, без поставена защитна
маска за лице в нарушение на т.I, подточка 9 от заповед № РД 01-124/ 13.03.2020г.,
допълнена със заповед № РД -01-197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването, с което е нарушил разпоредбата на чл.209а, ал.1 вр. чл.63,
ал.1 от ЗЗ, вр. т.I подточка 9 от заповед № РД 01-124/13.03.2020г., допълнена
със заповед № РД -01-197/11.04.2020г. Въз
основа на АУАН е било издадено и атакуваното наказателно постановление.
По същество
съдът е приел, че АУАН е съставен от
длъжностно лице, притежаващо материална и териториална компетентност, а
обжалваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това,
произтичащо от разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.
Съдът е
посочил, че при
издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение, тъй
като фактическото твърдение, че Х. е без друго средство, покриващо носа и
устата е въведено за първи път в наказателното постановление, като констатация
в същия смисъл липсва в съдържанието на акта, което съществено нарушава правото
на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Отделно от това съдът е
приел, че вмененото нарушение не е доказано по несъмнен
начин, тъй като свид. Х.М.е заявил, че изобщо не помни случая, включително и
след предявяване на съдържанието на съставения в негово присъствието АУАН, а
актосъставителят Г.Д.не е внесъл необходимата конкретика относно някои
релевантни за предмета на делото факти във връзка с възраженията на Х., че е
носил маска, но я е свалил под устата си, за да изпуши една цигара на път за
вкъщи, както и че наоколо не е имало други хора.
Така
постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен
резултат, макар и по мотиви, различни от изложените.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Видно от съставения АУАН в същият е посочено, че съгласно т.I подточка 9 от заповед № РД
01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД -01-197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването, на осн. чл.63, ал.1 от ЗЗ са въведени
провивоепидемични мерки на територията на Р.България, съгласно които, всички
лица, които се намират в закрити или открити обществени места са длъжни да имат
поставени защитни маски за лице или друго средство, покриващо носа и устата,
поради което изводът на РС-Бургас, че е нарушено правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, не може да бъде
споделен и в този смисъл, възражението в касационната жалба се явява
основателно.
Настоящият касационен състав, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира, че формално
касационният ответник Х. е осъществила състава на административното нарушение,
за което е бил наказан, а именно, че на
14.04.2020 г., около 9.00ч., връщайки се от близкия
магазин с покупки и намирайки се в близост до автомобила си, паркиран на открито обществено място в гр.Бургас, к-с „Братя Миладинови“, е свалил маската си под брадичката, за да изпуши една цигара. Едновременно
с това, обаче, съдът намира, че Х. е пребивавал на открито, с маска не
покриваща носа и устата му за много кратък период от време, като не е бил
придружаван от други лица и в близост до него не е имало хора, поради което следва да се заключи, че непоставената маска
не е застрашила други членове на обществото. Принципно, целта на ограниченията
и задължението за поставяне на маска е да се намали риска от разпространение на
инфекция, поради което следва да се заключи, че липсата на странични лица в
непосредствена близост до извършителя на евентуалното нарушение, не поставя в
опасност живота и здравето на други хора. Тези обстоятелства налагат извода, че
макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение,
същото е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от този вид, поради което е налице хипотезата на „маловажен
случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Законодателят
не е дефинирал понятието „маловажен случай“ в ЗАНН, поради което приложимите
критерии при определяне на дадено административно нарушение като „маловажен
случай“ следва да се изведат от чл.93, т.9 от НК, с оглед
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Разпоредбата
на чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В този смисъл следва да
се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици,
характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както
и смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно реализирания механизъм,
характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или незначителността
на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на
нарушението, социалното отражение на нарушението, фактическите данни по
отношение на нарушителя. Отделно от това,
преценката за маловажен случай се прави не само „с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици“, но и „с оглед на други смекчаващи
обстоятелства“. Граматическото тълкуване на употребения съюз „или“
недвусмислено показва, че преценката може да се прави с оглед само на вредните последици
или на смекчаващите
обстоятелства.
След
съобразяване на всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, както вече
се посочи, че е налице маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, с оглед пълната липса на вредни
последици и като е отменил оспореното
пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да се остави в сила.
Поради
изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1
от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260606 от 18.12.2020г., постановено по НАХД № 4245/2020 по описа
на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.