Решение по дело №1558/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 139
Дата: 18 март 2020 г. (в сила от 23 септември 2020 г.)
Съдия: Пламен Петров Деянов
Дело: 20191520201558
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

0                                                          Р Е Ш Е Н И Е            

 

                                                    гр. Кюстендил, 18.03.2020 г.

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд гр. Кюстендил, наказателно отделение, десети състав в публично заседание на деветнадесети февруари в две хиляди и двадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов

 

при секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдия Деянов НАХД № 1558 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.Г.Г., ЕГН – ********** с адрес *** със съдебен адрес *** –кантора на ЧСИ Г., против НП  № 19-1139-001382/30.09.2019 год. на ОД-МВР гр. Кюстендил., с които на основание:  чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 700  /седемстстотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска атакуваното НП, да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,  не се явява.          Защитникът му адвокат Й. от АК гр. Кюстендил прави искане за отмяна на атакуваното НП поради допускане на съществено процесуално нарушение. Сочи ,че АУАН е издаден три месеца след установяване на нарушението. Поддържа изцяло жалбата и иска отмяна на наказанието като твърди, че същото е незаконосъобразно и необосновано.

 Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С изпращане на административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наложеното наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 10.03.2019 г. в 19.31 часа с помощта на автоматизирано техническо средство стационарна камера / SITRAFFIC  LYNX ERS 400/ за видеоконтрол бил изготвен клип, копие от които е приложен към писмените доказателства по делото. От така изготвения клип се установява, че на същата дата и час автомобил „ Шкода Кодиак“ лек автомобил  с рег. № *** се е движел в посока гр. Кюстендил, край село Багренци на път ІІ-62 км. 4+730 в посока към гр. Дупница.         Твърди се, че на така индивидуализираното място от пътя при село Багренци е посочена като разрешена скорост тази за в рамките на населеното място до 50 км.ч.  но е установена скорост на движение на автомобила 104км/ч.

За така констатираното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е издаден в отсъствие на нарушителя АУАН бланков № 468724 с дата 2006.2019 година. Въз основа на така констатираното нарушение е издадено и атакуваното НП с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 700/седемстотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП .

  При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата  се явява основателна по следните съображения:

Действително жалбата навежда доводи съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, в хипотезата на  чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. В конкретният случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана посредством издаването на НП въз основа на издаден АУАН след заснемане на нарушение с техническо средство, представляващо стационарна система за видеоконтрол. Същата е монтирана в района на бензиностанцията край село Багренци. Приложените в делото писмени доказателства сочат, потвърждават именно това. Публично известен факт е, че на територията на Община Кюстендил точно на това място се намира единствената стационарно разположена камера за осъществяване контрол на скоростта на МПС в региона. По време на измерване на скоростта от това стационарно АТСС служител не може да осъществява намеса и манипулация върху показателите му. Съобразно изискването на чл.7 от Наредба № 8121з - 532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е 24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, като пътният знак Е 24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. Но с изменението на ЗДвП влязло в сила преди извършване на това нарушение, с оглед превенцията и ефективност на мерките по преустановяването на движение на МПС със превишена скорост, поставянето на такъв знак не е задължително. За конкретният казус е характерно и това, че настройките за работа на камерата и обозначаването на извършваната проверка върху скоростта са направени много преди регистрирането на самото нарушение. Макар и лаконично изпълненото описание на административното нарушение, което се изчерпва с посочване на дата, час и място на извършване,/ твърди се село Багренци на ВП ІІ-62 км. 4+730 към гр.Дупница. В същото време следва да се отбележи, че към момента на предявяването на издадения АУАН бланков № № 468724 се установява, че той е издаден в отсъствие на извършителя и то три месеца след установяване на извършеното нарушение. Действайки по този начин  АНО  е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила даващо основание на нарушителят да иска отмяна на атакуваното НП. Приложените по делото писмени доказателства само потвърждават факта на три месечното Бездействие от страна на АНО по отношение предприемане мерки за санкционирането на нарушителя. От изготвения и приложен по делото клип не може да се установи, кои е управлявал автомобилът защото на него не се вижда видът на автомобила нежели водачът му. АНО е приложил и справка относно собственост на автомобила от която е видно ,че това е юридическо лице а не посочения в НП - В.Г.. При това не става ясно откъде е направен извода за неговото виновно поведение към датата на издаването на електронният клип. По делото липсва декларация от страна на собственика, с която на основание чл. 189 , ал.5 от ЗДВП  е следвало да реализира правото си и посочи водача на автомобила, ако това е лице различно от него. Г. не е попълвал подобна декларация а се е възползвала от правото си да оспори издадения АУАН към момента на връчването му. Дори и тогава АНО не е снел от него писмени обяснения въпреки ,че АУАН е връчен лично на Г..като цяло е нарушен и срока за съставяне на АУАН по ЗАНН. Анализа на писмените доказателства по делото налагат извода, че безспорно от всичко това, е ангажирането на Г. не по предвидения в закона ред, като от него се иска да отговаря за извършено нарушение, на практика за което АНО няма доказателства. Твърдението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения кореспондира с приложените по делото писмени доказателства. Налице са събрани безспорни доказателства от АНО относно това, че е забавил своевременното установяване на нарушителя и неговото санкциониране в срока по ЗАНН. Доказателствата подкрепят констатациите изложени в съдържанието му но не правят допуснатото нарушение за доказано. Изложеното посочва, че АНО не е извършил и разследване по обстоятелствата относно извършеното нарушение и по несъмнен начин да е доказал извършителя на нарушението./ задължение по чл.52 ал.4 от ЗАНН/. От друга страна съдът счита, че е допуснато при реализиране на административно наказателната отговорност съществено процесуално нарушение, най същественото от които е на нарушителят да бъде предявен АУАН в три месеца срок от откриване на нарушението / чл.34 ал.1 от ЗАНН ./ Право но и задължение на АНО е да представи безспорни доказателства относно твърдението си, че това е Г. и ,че на посочената дата и час именно той е управлявал автомобила. Но по-важното задължение е това да санкционира същият с издаването на АУАН в срока по чл.34 от ЗАНН. В тази насока е и практиката, на съдилищата. В цялост безспорни доказателства относно виновно поведение от страна на Г. по делото  не са представени в нужният обем. АНО е ангажирал същите вземайки своето решение със недопустимо закъснение. Това, води до извода, че атакуваното НП е издадено неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова.

Този извод следва от това, че се касае за специфични по своя характер нарушения, при които отговорността на лицето, което ги е извършило се ангажира по специалния ред на закона а не както АНО е сторил.

Предвид изложеното оспореното НП съдът преценява като законосъобразно и като поради това  неподлежащо на отмяна, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                                 Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно атакуваното от жалбоподателя В.Г.Г., ЕГН – ********** , НП  № 19-1139-001382/30.09.2019 год. на ОД-МВР гр. Кюстендил., с което на основание:  чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 700/седемстстотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: