Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 04.12.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично
заседание на 02.12.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1545 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 1545/2019 г. по описа на Районен съд-К. е
образувано по предявен иск от З. „Б.И.“ АД, ***, представлявано от С.П. и К.К.,
чрез адв. Мариян Г., против С.С.С., ЕГН ********** ***, с правно основание: чл.
274 КЗ /отм./ и цена на иска 264,53 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител сочи, че на *****.2015 г. в гр. К., на ул. „******“ срещу ***,
било реализирано ПТП с участието на МПС „*** ****“, с рег. № ********,
управлявано от С.С.С. и МПС „************“, с рег. № ********, управлявано от Н.К.К..
Твърди, че според съставения от органите на КАТ Протокол за
ПТП, причините за произшествието се дължали на виновното поведение на ответника
по делото, който поради несъобразена скорост загубил контрол над МПС-то си и
блъснал „************“ с рег. № ********.
Сочи, че МПС „*** ****“ било застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност“, която била валидна към момента на събитието. Била
заведена щета под № **********и било изплатено обезщетение в размер на 249,53
лева на увредения автомобил „************“,
с рег. № ********.
В Протокола за ПТП било посочено, че С.С. управлявал МПС без
да е притежавал свидетелство за управление. Сочи, че с писмо уведомили ответника
да им заплати сумата, но до момента нямало постъпило плащане.
Моли съда да осъди ответника да заплати претендираната сума
в размер на 264,53 лева, представляваща изплатеното от З. „Б.И.“ АД
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева,
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата
молба до пълното изплащане на дължимите
суми, както и съдебните разноски по делото, включително и адвокатското
възнаграждение с ДДС.
Претендира за разноски. Посочва банкова сметка ***. чл. 127,
ал. 4 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника. Сочи, че искът бил предявен след
изтичане на погасителната давност от три години, на която се позовава изрично и
моли производството по делото да бъде прекратено.
Съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба на
ищеца, който е взел становище, че давността в случая започвала да тече от
датата на ПТП-*****.2015 г. и в случая била общата 5 годишна давност, като
основанието било деликтно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От представения по делото протокол за ПТП № *******/*****.2015
г. се установява, че на съответната дата *****.2015 г. в град К., на ул. „******“
срещу *** настъпило ПТП с участието на МПС
„*** ****“, с рег. № ********, управлявано от С.С.С. и МПС „************“, с
рег. № ********, управлявано от Н.К.К.. Според представения протокол за ПТП причините за произшествието се дължали на виновното
поведение на ответника по делото, който поради несъобразена скорост загубил
контрол над МПС-то си и блъснал „************“ с рег. № ********. Видно от
протокола, ответникът нямал свидетелство за управление на МПС.
От приетия по делото като писмено доказателство
заверен препис от застрахователна полица № ************* от на застраховка „ГО” на автомобилисти е видно,
че между „Бул И.” АД, в качеството му на застраховател и П. Т. П., собственик
на МПС, в качеството му на застраховано лице, е бил сключен договор за ГО по отношение
на лек автомобил марка с рег.№ *******,
валидна от ****.2015 г. до ****2016 г.
По делото са приети още писмени доказателства: Ликвидационен акт за изплащане на
застрахователно обезщетение, където е посочено, че има основание за регрес към С.С.С..
Щетата е с № **********, като
обезщетението е в размер на 249,53 лева; Искане за оценка по застрахова
„Гражданска отговорност“ на МПС, щета № **********; Опис – заключение по
претенция № **********по полица № ***********,
като е посочена сумата за претенция – 249,53 лева.
Видно от банков превод с референция F**********, извършен от З. „Б.И.“ АД, на Н.К.К. е
заплатена сумата от 249,53 лева, с основание за превода щета № **********.
По делото е прието заключение на автотехническа
експертиза, в която вещото лице заключава, че от техническа гледна точка след
като се съпостави механизъмът на настъпване на сблъсъка /ПТП/ с частите и
детайлите, които са били сменени и отремонтирани по лек автомобил „**********“
„*****“ с рег. № ********, е налице причинно-следствена връзка между механизма
на ПТП и настъпилите щети по автомобила. Сочи, че размерът на щетите по л.а. „**********“
„*****“ с рег. № ******** по средни пазарни цени към датата на ПТП-*****.2015
г. е в размер на 249,53 лева.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Протоколът за ПТП представлява официален документ,
съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от
закона форма, поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените
в него обстоятелства. Доколкото същият не е оспорен по надлежния ред от
ответника в отговора и с оглед заключението на вещото лице, съдът приема за
установен фактът на настъпване на ПТП-то при описаните в исковата молба
обстоятелства и констатираните повреди по процесния автомобил. Протоколът е
подписан без забележки от участниците в ПТП и не е бил оспорен като документ в
съдебното производство. Неоспореният документ удостоверява фактите, посочени в
него и по-конкретно, че ответникът е управлявал на *****.2015 г. МПС без да има
свидетелство за управление.
Съобразно разпоредбата на чл. 274 ал.2, вр. с ал. 1 КЗ
/отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице, има
право на регресен иск срещу застрахования, когато последният, при настъпването
на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство без
свидетелство за управление. Следователно, за да възникне регресното право на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните
положителни предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, осъществен деликт от застрахованото лице, управление на
моторното превозно средство без свидетелство за управление и плащане от
застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
От събраните писмени доказателства по делото се
установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца
фактически състав.
В хода на производството се доказа съществуването на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между ищцовото дружество от една страна, като
застраховател и трето за спора лице, тъй като застрахователната полица -
правопораждащ го факт, е сключена между посочените правни субекти. Съгласно чл.
257, ал. 2 КЗ/отм./ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание, т.
е. всяко лице във фактическа власт на което се намира автомобила, която не е
установена противоправно. Процесуално легитимираният ищец „Бул Инс” АД е покрил
риска „гражданска отговорност“ на ответника.
Ищецът- застраховател в изпълнение на задължението си
по застрахователния договор, е заплатил на увреденото лице – Н.К.К. обезщетение
за причинените от реализираното на *****.2015 г. ПТП вреди в размер 249,53 лева,
видно от приложеното платежно от 24.07.2015 г.
От събраните доказателства, се установява и
фактическия състав на деликта.
Ответникът, като водач на л.а. „*** ****“, с рег. № ********, без свидетелство за управление на МПС,
при движение с несъобразена скорост, губи контрол над МПС и блъска МПС „************“, с рег. № ********, управлявано от Н.К.К.. С
поведението си ответникът е причинил и имуществени вреди на автомобила- МПС „************“, собственост на Н.К.К..
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като
в тежест на ответника бе да проведе обратно доказване, като ангажира съответни
доказателства за липсата й. Такива не са представени по делото. Протоколът за
ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства,
пряко възприети от съставителя му – в случая настъпилото ПТП и констатираните
щети на третото лице. От друга страна протоколът за ПТП е подписан от ответника
без възражения, което съдът цени като извънсъдебно признание на отразените в
него факти (неизгодни за ответника), поради което следва да се приеме, че те са
се осъществили така, както е отразено в протокола, а и не са опровергани от
доказателствата по делото.
Застрахователят разполага с регресен иск срещу него
само когато и доколкото е възстановил вредите на увредения и до размера на
платеното застрахователно обезщетение– чл. 229 от КЗ/отм./. Основателността на
предявения регресен иск предполага съществуването на деликтно правоотношение с
всички елементи от фактическия му състав, за да възникне валидно задължение за
ответника в настоящото производство, да възстанови причинените имуществени
вреди /чл. 45 ЗЗД/. По делото е безспорно установено, че на *****.2015 г. в
град К. ответникът, като водач на л.а. „*** ****“, с рег. № ********, без свидетелство за управление на МПС е предизвикал ПТП. Към датата на настъпване на
застрахователното събитие, управляваният от ответника автомобил е бил
застрахован в ищцовото дружество, по силата на застраховка “Гражданска
отговорност” и с настъпването на застрахователното събитие, за застрахователя е
възникнало задължение по чл. 223, ал. 2 от КЗ/отм./- да заплати застрахователно
обезщетение в размер на претърпяната от увредения имуществена вреда в рамките
на предвидената в договора сума съгласно сключената застраховка.
***ование сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ и настъпило застрахователно събитие, ищцовото дружество е платило
обезщетение на застрахователя на увреденото лице на 24.07.2015 г. в размер на
249,53 лева, видно от представените по делото доказателства за извършено
плащане. Съдът намира, че плащането, извършено от страна на ищцовото дружество,
в полза на Н.К.К., е плащане, извършено в полза на легитимирано да получи
застрахователното обезщетение лице. С факта на плащане на застрахователното
обезщетение е възникнало и правото на ищеца, на регресен иск по чл. 274, ал. 1,
т. 1, пр. 1 и чл. 274, ал. 2 КЗ/отм./ срещу прекия причинител на вредите-
ответника, който е реализирал ПТП, вследствие на управляван от него лек
автомобил без свидетелство за управление на МПС. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят се е суброгирал в правата на
увредения срещу причинилия увреждането и насоченият срещу него иск по тези
причини се явява доказан по основание, но следва да не бъде уважен в пълния
поискан размер от 249,53 лв., както и ликвидационни разноски в размер на 15,00
лева.
От заключението на съдебно- автотехническата
експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно
дадено и обективно, се установява, че стойността на щетите, нанесени на процесния
автомобил към датата на застрахователното събитие е 249,53 лв.
Поради това именно изплатената сума от 249,53 следва
да бъде присъдена, както и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба
– 07.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
Относно направеното възражение от особения представител на
ответника, че към датата на подаване на исковата молба е изтекла погасителната
давност от 3 години, съдът счита същото за неоснователно, тъй като давността в
случая започва да тече от датата на ПТП-*****.2015 г., а исковата претенция е
заведена на 07.08.2018 г.
Ищецът е посочил банкова сметка на осн. чл. 127,
ал. 4 ГПК: ************************, BIC:***, „Банка ДСК“ ЕАД, титуляр „З. „Б.инс“
АД.
По въпроса за разноските
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца е уважен
изцяло. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на
производството в размер на 534,80 лева. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 50 лв., депозит за вещо лице 184,80 лв., и възнаграждение за
особен представител – 300,00 лв., По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН ********** *** да
заплати на „З. „Б.И.“ АД, ***, представлявано
от С.П. и К.К., чрез адв. М.Г. сумата от
249,53 лева - главница, представляваща
изплатено обезщетение на по щета № **********/2015 г. за настъпили имуществени
вреди по лек автомобил марка „************“,
с рег. № ********, вследствие
на ПТП, причинено на *****.2015 г. от С.С.С.., който е
управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „*** ****“, с рег. № ******** без свидетелство за управление на МПС, както и
сумата от 15,00 лева за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от 07.08.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН ********** *** да
заплати на „З. „Б.И.“ АД, ***,
представлявано от С.П. и К.К., чрез адв. М.Г.
сумата за направените по делото разноски в размер на 534,80 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: