Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011
гр.Ботевград, 05.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №463 по описа за 2020
година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ф.Д., роден на ***г. в Г. чрез адв.Х.Т. *** е
обжалвал в законния срок наказателно
постановление №***от ***г., издадено от полицейски инспектор при ОДМВР гр.София,група „ОДЧ” упълномощен със
заповед № ***г. на МВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание
чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец. В жалбата си Ф.Д. излага съображения
за незаконосъобразност на НП и моли същото
да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В хода на
разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява, и
не се представлява.
Въззивната страна – ОДМВР - София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: заповед
№ ***г.; заповед № ***г. и скица; АУАН №
***/***г.; декларация на гръцки език; справка за промяна на регистрация на МПС
и собственици на ПС – заверено копие и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Б.В.Б. и Б.А.П., се установява
следната фактическа обстановка:
На ***г. около 14.32ч. свидетелите Б.В.Б. и Б.А.П. – полицейски
служители при ОДМВР - София били на работа и
изпълнявали задълженията си по
контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус” в участъка на 40-ти км.
Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия се по
автомагистралата в посока гр.Варна влекач
м.”Скания” с рег.№***с прикачено към него полуремарке с рег.№***, управляван от
жалбоподателя Ф.Д. – гръцки гражданин. При извършената проверка полицейските
служители установили, че Ф.Д. управлява товарния автомобил с прикаченото
ремарке като нарушава пътен знак В-4 /поставен на района на 29-ти км. на АМ Хемус/, при въведена временна
организация за движение на МПС над 12т. със заповед на АПИ №***. С оглед на тази
констатация св.Б. съставил АУАН № ***/***г. на жалбоподателя в
присъствието на св.П., който му бил предявен за запознаване без да му
бъде назначаван превод, а единствено му била представена
бланка, с предварително написан превод
на родния език, описващ нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, и кой знак е
нарушил, а също му предоставена и да
попълни декларация на родния език, че се отказва от преводач. Същия ден, въз основа на съставения
АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***от ***г.,
издадено от полицейски инспектор при
ОДМВР гр.София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите Б. и П., както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът намира, че при провеждането на
административно-наказателното производство са допуснати съществени пороци,
обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. На първо място при съставяне и
предявяването на акта за установяване на административно нарушение на Ф.Д.,
безспорно установен факт от контролните органи, че е лице – чужд гражданин /грцки
гражданин/ е задължително наличието на
преводач, чрез който да се осъществи превода на съдържанието на акта и същият
да се запознае с него, съгласно чл. 43, ал. 1 предложение второ от ЗАНН.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, установяващ субсидиарното приложение на НПК и по –
конкретно препращаш към чл. 142, ал. 1 от НПК, на лице което не владее
български език се назначава преводач. По този начин в конкретния случай на
жалбоподателя не е предоставена възможност да се запознае със съдържанието на
акта във всички негови части, включително за извършеното от него нарушение.
Съгласно чл. 36 от ЗАНН
административно-наказателното производство се образува със съставянето на акт
за установяване на административно нарушение, именно от този момент
жалбоподателят е бил лишен от възможността адекватно да организира защитата си.
По този начин се ограничава и правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставянето на акта да прави писмени възражения по него, тъй като без
надлежното предявяване на акта не би могъл да се запознае с пълното и точно
посочване на обстоятелствата, свързани с фактическото описание и правна
квалификация на деянието. От тук следва, че жалбоподателят не е могъл да изложи
обосновани възражения, още повече, че наказателното постановление е било
издадено същия ден, в който е съставен АУАН.
По
този начин съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила,
водещи до незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Затова същото се явява напълно
незаконосъобразно, издадено в нарушение
на разпоредбите на ЗАНН, довело до накърняване на правото на защита на
жалбоподателя. В този смисъл е и решение №204 от 07.04.2011г. по адм. Д.
№80/11г. на АССО.
Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и
опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната
му.
От друга страна, съдът счита, че събраните по делото доказателства, не установяват по
несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Видно от показанията на свидетелите,
е че те са спрели ППС, управлявано от Ф.Д. в района на 40-ти км. на АМ „Хемус”,
в посока гр.Варна, като тогава те не са имали видимост до участъка на
29-ти км. на АМ „Хемус” , където е следвало да се намира горецитирания
пътен знак, въвеждащ забрана за преминаване в посока гр.Варна на товарни
автомобил с технически допустима максимална маса над 12т. Свидетелите не са
видели навлизането на процесния товарен
автомобил в района на 29-ти км. на АМ
„Хемус”, не са установили по това време /на навлизането в забранения за ППС над
12т. участък/ кой е управлявал влекача, както и дали в действителност знака В-4
не е бил временно отстранен, или същият да е в такова състояние, че да не е
видим за водачите на МПС. Съдът счита, че по делото липсват,
а и от АНО не са ангажирани доказателства, от които по несъмнен начин да се
направи извод, че Ф.Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №***от ***г., издадено от полицейски инспектор при ОДМВР гр.София,група „ОДЧ” упълномощен със
заповед № ***г. на МВР, против Ф.Д., роден на ***г. в Г., като
незаконосъобразно и неправилно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :