№ 320
гр. Шумен, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500118 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 1749/09.02.2022г.
депозирана от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С....., чрез юрисконсулт Е.Ю.М. срещу разпореждане № 244
от 24.01.2022г. по ч.гр.д. № 20223630100120 по описа на РС – Шумен, с което
е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на разпореждането, тъй като за да го отхвърли, съда е
приел, че към подаденото заявление липсвали доказателства, че длъжникът е
бил уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на цялото
задължение и го е приел за нередовно. Сочи, че действително, поради
технически пропуск при окомплектоване на документите, самото
уведомително писмо не е представено, но с настоящата жалба представя
същото и счита, че с това са изпълнени изискванията за представяне на
всички документи, установяващи редовното обявяване на предсрочната
изискуемост на кредитополучателя. Отделно от това, излага, че след като
съда е констатирал липсата на описаното в заявлението уведомително писмо,
същият е следвало да даде указания за представянето му, с което допуснатата
непълнота е щяла да бъде отстранена, без да се увредят интересите на
длъжника с допълнителни разноски при предявяване на ново заявление или
осъдителен иск и без заявителя да загуби платената държавна такса. С оглед
изложеното моли съда да постанови определение, с което да отмени
обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на „Банка
ДСК“ АД, като неправилно и да разпореди издаване на заявените Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Претендира и разноските за настоящото
1
производство за заплатена държавна такса.
Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема
за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна, поради
следните съображения:
С разпореждане № 244 от 24.01.2022г. по ч. гр. д. № 20223630100120 по
описа на РС – Шумен, съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 2 от
ГПК срещу Е.К.Б. с ЕГН **********, с пост. адрес: с. Ж. за сумите в размер
на, както следва: 10303.56 лева - главница, 530.45 лева - договорна лихва,
18.83 лева – лихви за забава, 5.72 лева – законна лихва, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 20.01.2022г. до
изплащане на вземането. За да отхвърли заявлението първоинстанционния
съд е приел, че заявлението е нередовно, тъй като към него не са приложени
доказателства, че длъжникът е бил уведомен за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита. Позовал се е на т. 18 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС и е отхвърлил изцяло
заявлението, тъй като вземането не е станало изискуемо.
Съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът следва да извърши проверка дали
представеният документ, от който произтича вземането, е редовен от външна
страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. По силата на сочената разпоредба, съдът се произнася
едновременно, както по редовността на заявлението по чл. 410, ал. 2 във вр.
чл. 127 и чл. 128 от ГПК, така и по основателността на искането по чл. 411 от
ГПК. В това производство, съдът следва да извърши проверка дали
представеният документ, от който произтича вземането е редовен от външна
страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, което е абсолютна процесуална предпоставка за издаването на
заповед за изпълнение в срока по чл. 411, ал. 2 от ГПК.
В случая първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил
заявлението изцяло, като нередовно, тъй като, е приел, че не са представени
доказателства, че длъжника е бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на цялото задължение, чийто падеж е 23.07.2027г. При липса на
2
представени доказателства за предсрочната изискуемост на цялото вземане,
съдът е бил длъжен да издаде заповед за изпълнение за дължимите до
подаването на заявлението, падежирали, но неизплатени вноски от страна на
длъжника, които се дължат на общо основание и които не е необходимо да
бъдат обявявани за предсрочно изискуеми, или в случая
първоинстанционният съд е следвало да издаде заповед за изпълнение само за
неизплатените вноски от. м. май 2021г. до м. декември 2021г.. За останалите
претендирани от заявителя суми – главници и лихви, след м. декември 2021г.,
които не са падежирали и за които не са били представени доказателства за
настъпилата предсрочна изискуемост, заповед не следва да се издава.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът е следвало
да даде указания за попълване на непълноти в заявлението. Съгл. т. 1 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС -„Заповедният съд не е длъжен, при констатирана нередовност на
заявлението по чл. 410, ал. 2 от ГПК съобразно с изискванията на чл. 127, ал.
1 и 3 и чл. 128, т. 1 от ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му,
а отхвърля заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в
изрично уредената в чл. 425, ал. 2 от ГПК хипотеза, както и при невнесена в
пълен размер държавна такса за заявлението“. Също така е и неоснователно
възражението, че с отхвърляне на заявлението, заявителят губи платената
държавна такса и натоварва длъжника с допълнителни разноски при
предявяване на ново заявление или осъдителен иск, тъй като същият
разполага с възможността по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, да предяви иск за
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Пред настоящата инстанция, заявителя представя, като доказателство
уведомление, за което в жалбата се твърди, че поради техническа грешка
(пропуск) не е било представено заедно със заявлението, с което цели да
удостовери, че длъжника е бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на цялото вземане. От една страна горното писмено
доказателство е представено след постановяване на първоинстанционния акт,
а от друга същото не кореспондира с представеното извлечение от
счетоводните книги на Банката. В представеното уведомление с изх. № 0090-
20-04398/07.12.2021г. връчено на длъжника на 09.12.2021г. е отразено
волеизявлението на банката – заявител, за обявяване на целия кредит за
предсрочно изискуем по силата на сключения на 19.07.2017г. договор за
3
банков кредит - поради забава в плащанията, считано от датата на получаване
на уведомлението, което в случая е 09.12.2021г., а в представеното към
заявлението извлечение от счетоводните книги на банката е видно, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от 18.01.2022г., като в
него е включена и неплатената вноска за м. декември 2021г. с падеж
23.12.2021г., след волеизявлението от 07.12.2021г. на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й.
Ето защо и предвид изложеното по – горе, обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено, само в частта, с която е отхвърлено заявлението на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на
1 340.47лева – представляваща неизплатените, но падежирали до датата на
подаването на заявлението месечни вноски за периода от м. май 2021г. до м.
декември 2021г. – включително /съобразно представения погасителен план
при изключване на вноската по сключеният договор за застраховка „Живот“,
предвид прекратяването му./, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението – 20.01.2022г. до окончателното и
изплащане, както и за сумата от 76.80 лева – представляваща направените
разноски за първоинстанционното производство (държавна такса – 26.80лева
и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение) съразмерно с уважената част
от претенцията. В останалата част, доколкото не са били налице, представени
доказателства за предсрочната изискуемост на вземането, разпореждането,
като правилно следва да бъде потвърдено.
Фактическото издаване на заповедта обаче следва да бъде сторено от
първоинстанционния съд, тъй като само този съд /а не въззивния/, е родово
компетентен да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, длъжникът дължи на жалбоподателя,
направените от него разноски за настоящото производство, в размер на 13.40
лева – държавна такса, съразмерно с уважената част от жалбата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ разпореждане № 244 от 24.01.2022г. по ч.гр.д. №
20223630100120 по описа на РС – Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която е
отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК .... – гр. София за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу Е.К.Б. с ЕГН
**********, с пост. адрес: с. Ж. за сумата от 1 340.47лева – представляваща
неизплатените, но падежирали до датата на подаването на заявлението
месечни вноски за периода от м. май 2021г. до м. декември 2021г. –
включително, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението 20.01.2022г. до окончателното и изплащане, както и
за сумата от 76.80 лева /седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ –
представляваща направените разноски за първоинстанционното
производство (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение)
съразмерно с уважената част от претенцията, като вместо това, в тази част
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.2 от
ГПК и изпълнителен лист, в полза на "БАНКА ДСК" ЕАД срещу Е.К.Б. с ЕГН
**********, с пост. адрес: с. Ж. за сумата от 1 340.47лева /хиляда триста и
четиридесет лева и четиридесет и седем стотинки/ – представляваща
неизплатените, но падежирали до датата на подаването на заявлението
месечни вноски за периода от м. май 2021г. до м. декември 2021г. –
включително, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението 20.01.2022г. до окончателното и изплащане, както и
за сумата от 76.80 лева /седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ –
представляваща направените разноски за първоинстанционното
производство (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение)
съразмерно с уважената част от претенцията.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 244 от 24.01.2022г. по ч.гр.д. №
20223630100120 по описа на РС – Шумен, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е.К.Б. с ЕГН **********, с пост. адрес: с. Ж. да заплати на
„Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С....,
чрез юрисконсулт Е.Ю.М. разноски за въззивната инстанция в размер на
13.40 лева /тринадесет лева и четиридесет стотинки/ – държавна такса,
съразмерно с уважената част от жалбата.
ВРЪЩА делото на първоинстанционният съд за фактическото издаване
5
на заповедта.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6