Р Е Ш Е Н И Е №
239
гр.П., 30.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският
апелативен съд, първи търговски състав,
в открито заседание на четвърти юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдия Костадинова в. търговско дело №
298 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по чл.258 и сл.
ГПК.
С решение № 192
от 11.04.2018 година, постановено по т. дело № 43/2017 година по описа на
Окръжен съд – П., е осъдено „К.Г.“ ООД, ***, П.област, да заплати на Едноличен
търговец П.Т. с фирма „Р. – П..“, ЕИК *,
село Б., община Р., област С.З., чрез процесуалния му представител адвокат Р.,***
– сутерен, адвокат Р., следните
суми: сумата от 108000 лева,
представляваща стойността на 200 тона оризова арпа, дължима по фактура № 502/22.10.2015
година, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба –
20.01.2017 година до окончателното изплащане; сумата от 12354,66 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 108 000 лева за
периода 06.11.2015 година до 20.12.2016 година
и сумата от 10114,19 лева
разноски по делото.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна
жалба от „К.Г.“ ООД с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.
Поддържа се неправилност на изводите на съда, че предаването на стоката от
продавача и приемането й от купувача, респ. възникването на задължението за
заплащане на нейната цена е установено с осчетоводяването на процесната
фактура. В случая ставало дума за фактура, издадена преди да са извършени
доставките на стоките, като кантарните
бележки, посочени и представени от ищеца, били с дати, следващи тази на фактурата. Издадената
и осчетоводена фактура била в нарушение на счетоводното законодателство, поради
което нямала доказателствена стойност.
Поддържа се освен това, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
презумпцията на чл. 301 от ТЗ, приемайки, че
след като търговецът – купувач е узнал
за получаването на стоките, за което говори отразяването на фактурата в
счетоводството му и не се е противопоставил, той е потвърдил действията на
лицата, приели доставката, макар и без представителна власт. Твърди се, че
съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя за липса на реална доставка на
стоки и представените доказателства в тази връзка. Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да се
отхвърлят предявените искове срещу жалбоподателя, като му се присъдят и
направените по делото разноски.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор
от ищеца в първоинстанционното производство ЕТ „Р. – П..“. В съдебно заседание
процесуалният му представител адв. Р. е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба.
Страните не са направили нови доказателствени
искания пред въззивната инстанция.
Апелативният съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е
от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника в
първоинстанционното производство срещу решението, с което са уважени изцяло
предявените срещу него искове. При подаване на въззивната жалба е спазен
предвидения в чл. 259 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок. Решението е съобщено на „К.Г.“
ООД чрез процесуалния му представител на 20.04.2018 година, а въззивната жалба
е с вх. № 13130 от 30.04.2018 година.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
основателна.
Пред П.ския окръжен съд по т. дело № 43/2017 година
са предявени главен иск с правно основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ за заплащане на
доставена стока и акцесорен иск по чл. 309 а ал. 1 от ТЗ за заплащане на
мораторни лихви за забавено изпълнение на парично задължение.
В исковата молба на
ЕТ „Р. – П..“ против „К.Г.“ ООД се твърди, че ищецът е доставял на
ответника през 2015 година оризова арпа въз основа на неформален договор, при
уговорена единична цена от 540 лева за тон. Според изложените в исковата молба
обстоятелства стоките са доставяни с превоз на продавача до базата на купувача
в село Ц., където са претегляни и приемани от представител на ответното
дружество. Твърди се, че за извършените
доставки през 2015 година ищецът е издал две фактури. Първата от тях била № 500/19.10.2015 година на стойност
108 000 лева за 200 тона оризова арпа, доставката на която се установявала
от кантарни бележки с № 125, 126 и 127 от 18.10.2015 година и № 130, 131 и 132 от 19.10.2015 година и
посочена в исковата молба кантарна бележка без номер и дата за 25 240 тона
оризова арпа. Сумата по фактура № 500/19.10.2015 година била изплатена от
ответника с две платежни нареждания – от 22.10.2015 година за 25 000 лева
и от 30.10.2015 година за останалите 83 000 лева.
Предмет на предявения иск е сумата по фактура № 502/
22.10.2015 година за 200 тона оризова арпа на стойност 108 000 лева / по
540 лева а тон/. Твърденията на ищеца
са, че фактурираните с тази фактура 200 тона оризова арпа са доставени с кантарни бележки № 134/21.10.2015 година, № 136/22.10.2015
година, № 138 от 23.10.2015 година, 139/23.10.2015 година; 140/24.10.2015
година, 145/26.10.2015 година, 174/05.11.2015 година и 175/03.11.2015 година. Твърди
се, че двете фактури 500/19.10.2015 година и 502/22.10.2015 година били изпратени по пощата на ответника с едно общо
писмо, получено на 27.10.2015 година от негов представител. Стойността по
фактура № 502 не била заплатена и до момента. Поради това се иска осъждане на
ответника на заплати на ищеца сумата по фактурата в размер на 108 000
лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, както обезщетение за забавено
плащане върху тази сума от дата, следващата тази на последната доставка с
цитираните кантарни бележки, а именно 06.11.2015 година до завеждане на
исковата молба в размер на 12354,66
лева, както и направените по делото разноски.
В писмения отговор по чл. 367 от ГПК ответникът е
оспорил предявените искове – главен и акцесорен. Основният му довод е, че не е
осъществена реална доставка от ищеца на фактурираната с процесната фактура
оризова арпа. Не се оспорва, че между страните е имало уговорка за доставката,
но такава не била осъществена. Оспорено
е обстоятелството, че посочените в кантарните бележки като получили стоката
лица И.Ч. и К.Ш.са били служители на
ответника. Твърди се, че те никога не са
работили при него по трудов или граждански договор. Освен това се поддържа, че
процесната фактура № 502 не е подписана и приета от ответника, тъй като не е
доставена оризовата арпа. Фактурата била
получена от лицето Т.М., която нямала представителна власт по отношение
на „К.Г.“ ООД.
При тези оспорвания и доводи, направени от ответника
в писмения отговор по чл. 367 от ГПК, ищецът
не се възползвал от процесуалната възможност по чл. 372 от ГПК и не е подал
допълнителна искова молба.
Едва в първото по делото съдебно заседание ищецът е
изменил първоначалните обстоятелства, изложени в исковата молба, свързани с начина, по който е осъществена
реалната доставка на оризовата арпа, като е посочил, тя е доставена с
транспорт, осигурен от ответното дружество като купувач, претеглена е в
базата на ищеца в село Б., предадена е на шофьорите и е откарана в базата на ответното
дружество в село Ц..
От събраните по делото доказателства е установена
следната фактическа обстановка:
Безспорни
между страните са обстоятелствата, изложени в исковата молба, касаещи
отношенията помежду им във връзка с доставката на оризова арпа от ищеца на
ответника, за която е издадена фактура № 500/19.10.2015 година на стойност
108 000 лева. Реалната доставка на арпата по тази фактура с изброените в
исковата молба и представени като
доказателство седем броя кантарни бележки, издадени на 18.10. и 19.10.2015 година не се оспорва.
Не се оспорва и извършеното плащане на сумата по тази фактура от „К.Г.“ ООД на
ЕТ Р. – П..“ с две платежни нареждания:
от 22.10.2015 година за сумата от 25000 лева и от 30.10.2015 година за остатъка
от сумата от 83000 лева. Те са установени и с представените по делото писмени
доказателства.
Що се отнася до доставката по фактура №
502/22.10.2015 година, по делото е оспорено от ответника осъществяването на
реална доставка на посоченото в тази фактура количество оризова арпа на обща стойност 108 000 лева / 200 тона
по 540 лева за тон/.
Доказателствената тежест за установяване на реално
осъществената доставка на стоките, за които се претендира заплащане по
настоящото дело, е за ищеца, както правилно е посочил първоинстанционният съд в
доклада си по делото. Ищецът следва да
установи обстоятелствата, на които основава своя иск, в случая реалната
доставка на стоките по процесната фактура № 502/22.10.2015 година. Събраните
доказателства по делото обаче не дават основание да се направи извод, че такава
реална доставка е осъществена.
На първо място следва да се посочи, че по делото не
са събрани никакви доказателства както в подкрепа на първоначално изложените в
исковата молба обстоятелства, че стоките са доставяни с транспорт на ищеца до
складовата база на ответника, където са приемани от служители на ответника,
така и на нововъведените едва в първото съдебно заседание обстоятелства,
че стоките са натоварвани на изпратен от
ответника транспорт в складовата база на ищеца, където са измервани и са
изпращани към складовата база на ответника. Следва да се отбележи, че
изложените едва в първото съдебно заседание обстоятелства се различават напълно
с тези, изложени в исковата молба, поради което според настоящия съдебен състав
възможността за тяхното въвеждане в процеса е преклудирана.
Въпреки това и за пълнота на изложението съдът ще
обсъди събраните доказателства, свързани и с двата твърдени от ищеца начина, по
които е станало реалното предаване на стоките.
Доказателства за превозването на стоките с транспорт
на ищеца и реалното им предаване на ответника в неговата собствена база чрез
негови служители липсват, а и ищецът сам се е отказал да поддържа такива
обстоятелства в хода на настоящия процес. По делото е установено със събраните
доказателства, че посочените в
процесните кантарни бележки лица, чрез които е ставало предаването на
стоките, не са били служители на ответното дружество, не са работили там по
трудово правоотношение.
Става дума за кантарните бележки, с които според ищеца
е осъществена доставката на стоките по фактура № 502/22.10.2015 година, а именно: кантарни бележки № 134/21.10.2015 година, № 136/22.10.2015
година, № 138 от 23.10.2015 година, 139/23.10.2015 година; 140/24.10.2015
година, 145/26.10.2015 година, 174/05.11.2015 година и 175/03.11.2015 година.
Те са представени като доказателство по делото. В кантарни бележки № 134/21.10.2015 година, №
136/22.10.2015 година, № 138 от 23.10.2015 година, както и № 175 от 03.11.2015
година е посочено, че описаните в тях количества олизова арпа са претеглени и
приети от ответното дружество „К.Г.“ ООД чрез И.Ч., като вместо номера на склад
е посочен номер на автомобил *. В останалите четири кантарни бележки е посочено,
че оризовата арпа е приета от К.Ш.. Посоченият номер на автомобил е *.
Установено е по делото от справката на служителите на „К.Г.“ ООД, че посочените
две лица И.Ч. и К.Ш.не са негови служители. Въпреки искането на ищеца и
дадената му от съда възможност в няколко поредни заседания да установи и да представи доказателства чия
собственост са двата автомобила, чиито регистрационни номера са посочени в
кантарните бележки и да уточни чии служители са И.Ч. и К.Ш., за да бъдат
призовани по месторабота и разпитани в
качеството на свидетели пред съда, включително
издаденото съдебно удостоверение, ищецът не е предоставил такива данни по
делото.
Нещо повече, въпреки че назначеното по делото вещо
лице - икономист е установило, че И.Ч. и К.Ш.работят по трудови правоотношение
с трето за спора лице – ЕТ „С.“ и въпреки
нарочното отлагане на делото в съдебно заседание на 01.12.2017 година, за да бъде осигурената
възможност на ищеца да осигури разпита на свидетелите Ч.и Ш., както и на
другата поискана от него свидетелка Т.М., това не е сторено и самият ищец е заявил, че
желае приключване на делото без тези доказателства.
Разпитът на свидетелката Т.М.е поискан от ищеца, за установяване на обстоятелството, че тя в качеството на
служител на ищеца, е участвала при натоварване и измерване на оризовата арпа на
изпратени от ответното дружество камиони, след което те са потегляли към
складовете на ответника, като се твърди, че подписите под цитираните по-горе
кантарни бележки са нейни. Впоследстие ищецът се е отказал и от нейния разпит.
В резултат на
това процесуално поведение на ищеца по делото липсват доказателства,
установяващи обстоятелствата, свързани с реално извършени доставки на 200 тона
оризова арпа от ищеца на ответника, за които да се дължи плащане по процесната
фактура № 502/22.10.2015 година.
Що се отнася до правното значение на самата фактура
и счетоводното й отразяване при ищеца и ответника, по делото е установено
следното:
Твърденията на ответника, че не е получавал такава
фактура, се опровергават от представеното от ищеца известие за доставяне на
пощенска пратка / стр. 18 от първоинстанционното дело/. В него е посочено,
че до
„К.Г.“ ООД на адреса на управление са изпратени фактури № 500/19.10.2015
година и № 502/22.10.2015 година и са получени на 27.10.2015 година от лице на
име Т.М.. Това лице, видно от представената като доказателство справка, работи
по трудово правоотношение при ответника на длъжност полевъден работник. В длъжностната му характеристика действително
не съществува задължение за получава кореспонденция, адресирана до дружеството.
Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че фактура №
502/22.10.2015 година не е получена от ответника, доколкото му е връчена на
адреса на управление чрез негов служител, който е изразил съгласие да приеме
пощенската пратка.
Нещо повече, изводи за реалното получаване на
пратката, съдържаща фактура № 502/22.10.2015 година, могат да се правят и въз основа на
установените по делото със съдебно-икономическата експертиза действия на
ответника по включване на фактурата в дневника за покупките.
От заключението на вещото лице Д.С., прието по делото се установява, че фактура № 502/22.10.2015 година, както и
предходната фактура № 500/19.10.2015 година са включени в дневника за покупките на „К.Г.“ ООД, като информацията
е предоставена от ТД на НАП П.. Тази
фактура е включена в дневника за покупките на ответника за месец октомври 2015
година, както и в дневника за продажбите на ищеца за същия месец. Освен това
вещото лице се е запознало с аналитичната оборотна ведомост на ответното
дружество, съставена към 31.12.2015 година и е установило, че по сметка
„доставчици“ – партидата на ЕТ „Р. – П..“ е налично задължение в размер на
108 000 лева, което според вещото лице е именно задължението по фактура №
502/22.10.2015 година, доколкото задължението по предишната фактура №
500/19.10.2015 година е платено.
По делото обаче страните не са поискали и не е
установено дали по фактура № 502/22.10.2015 година е извършен разчет с бюджета
за дължимия ДДС. Изводи в тази насока не могат да се правят само от включването
на фактурата в дневника за покупки на ответника за 2015 година.
В случая сме изправени пред хипотеза, при която е
налице издаване на данъчна фактура преди настъпване на данъчното събитие, респ.
на доставките на оризова арпа, за която самият ищец твърди, че е доставена с
кантарни бележки, които в преобладаващата си част са с дати, следващи тази на
фактурата. При издаване на данъчната фактура преди самата доставка, не може да
се приеме, че тя установява реалното извършване на доставката. Действително
осчетоводена фактура от купувача, при редовно водено счетоводство и заплатен
ДДС по нея според съдебната практика са доказателство за сключването на
сделката и изпълнение на задължението на
продавача да доставки стоката.
В случая обаче хипотезата е друга. Става дума за
данъчна фактура, издадена преди датата на данъчното събитие. Съгласно чл. 25
ал. 2 от ЗДДС данъчно събитие по облагаема доставка на стока възниква на
датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. По аргумент от чл.
113 ал. 4 от ЗДДС данъчното събитие предхожда издаването на данъчната фактура. При издаването на данъчната фактура преди
датата на данъчното събитие тя не може
да бъде приета като доказателство за неговото настъпване към момента на
издаването й. С оглед на това и като се имат предвид
изложените по-горе мотиви за липса на каквито и да е доказателства за реалната
доставка на оризовата арпа по тази фактура, предявеният иск за реално заплащане
на сумата по нея не може да бъде уважен.
Фактът, че фактурата е включена в дневника за покупки на ищеца не
променя горния извод. Включването на тази фактура в дневника за покупките на
ищеца е за месец октомври 2015 година, т.е. преди да е настъпила крайната дата
/ 05.11.2015 година/, на която според ищеца е приключила доставката на
фактурираните 200 тона оризова арпа. Дори в хипотезата на издадена преди настъпването на
данъчното събитие фактура, нейното осчетоводяване и включване в справките
–декларации по ЗДДС и дневника за покупките от купувача следва да бъде
осъществено едва след неговото настъпване, по аргумент от чл. 72 ал. 1 от ЗДДС,
което в случая не е така.
Нещо повече, освен неспазване на законовите
разпоредби, свързани с издаване и осчетоводяване на фактурата, обсъдени по-горе,
поради което тя не може да бъде ценена като доказателство за осъществяването на
доставката, съдържанието на самата фактура е непълно. Съгласно чл. 114 ал. 1 т.
10 от ЗДДС задължителен реквизит при издаването на фактурата е и датата на
настъпване на данъчното събитие. Това е датата, на която данъкът става изискуем
– падежът на данъчния дълг. В случая този реквизит липсва. Това, наред с изложените по-горе
мотиви от една страна, а от друга – с липсата на каквито и да е доказателства за
внасяне на дължимия ДДС, са основанията, поради което съдът счита, че
предявеният иск не може да бъде уважен само заради наличието на фактурата и
включването и в дневника за покупки на ответника за месец октомври 2015 година.
При положение, че фактурата е издадена
от ищеца и изпратена на ответника, съгласно изричната разпоредба на чл. 124 от
ЗДДС получателят е длъжен да я включи в
справката-декларация и в дневника за покупки. Сам по себе си този факт обаче,
при липса на каквито и да е други доказателства по делото, свързани с реално
осъществени доставки, както и с внасяне на дължимия ДДС по тези доставки,
въпреки изрично поддържаното становище на ответника, че не дължи плащане, тъй
като не е получил стоката, не е достатъчен, за да обоснове уважаване на
предявения иск.
В допълнение следва да се посочи, че оризовата арпа
е сред стоките, изброен в приложение № 2 към глава Деветнадесет „а“ от ЗДДС / с
код 100610/, при които данъкът за доставките е изискуем от получателя –
регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или
данъчно незадължено лице. / чл. 163 а от ЗДДС/. По делото не е установено
ответното дружество като получател да е заплатило дължимия ДДС, което би било
индиция за реално осъществена доставка, по която той е получател.
Фактът на осчетоводяване на фактурата по описания
по-горе начин не дава основание да се приеме, че са потвърдени на основание чл. 301 от ТЗ действията на
лица, действащи без представителна власт, конкретно на шофьорите, посочени в
кантарните бележки като получатели на стоката. Фактурата е осчетоводена при
получаването й, без да има данни за коя
точно доставка на оризова арпа става дума и без да е изтекъл крайния срок на
доставките, посочен от самия ищец,
поради което осчетоводяването й не може да бъде потвърждаване на неописани в
нея действия, настъпили в по-късен момент.
По изложените съображения съдът намира, че следва да
бъдат отхвърлени предявените главен и акцесорен иск като неоснователни.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено
изцяло и следва да се постанови ново по същество, с което да се отхвърлят
исковете, като се присъдят на ответника „К.Г.“ ООД направените разноски пред
първата и пред въззивната инстанция. Общият размер на разноските съобразно
представените списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им изплащане
е 6930 лева, от които 320 лева адвокатско възнаграждение за първата инстанция,
2610 лева държавна такса за въззивната жалба и 4000 лева адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Ето
защо П.ският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 192 от 11.04.2018 година, постановено по
т. дело № 43/2017 година по описа на Окръжен съд – П. ИЗЦЯЛО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове на Едноличен търговец П.Г.Т. с фирма „Р. – П..“, ЕИК *, село Б.,
община Р., област С.З., чрез процесуалния му представител адвокат Р.,*** –
сутерен, адвокат Р., против „К.Г.“ ООД, ***,
П.област, за следните суми: сумата от 108000 лева, представляваща
стойността на 200 тона оризова арпа, дължима по фактура № 502/22.10.2015
година, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.01.2017 година до
окончателното й изплащане и сумата от
12354,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 108 000
лева за периода 06.11.2015 година до 20.12.2016 година.
ОСЪЖДА Едноличен търговец П.Г.Т. с фирма „Р. – П..“, ЕИК *, село Б.,
община Р., област С.З., чрез процесуалния му представител адвокат Р.,*** –
сутерен, адвокат Р., да заплати на „К.Г.“ ООД, ***, П.област, направените по
делото разноски пред първата и пред въззивната инстанция в общ размер на 6930
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.