№ 3243
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110157200 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от „.....“ ООД, чрез адв. Х. М. за изменение на
решение №16107/26.08.2024г., постановено по гр.д. №57200/2023г. по описа
на СРС в частта за разноските. Сочи, че съдът следва да направи преценка за
действителната материална затрудненост на лицето, доколкото ответникът е
представил доказателства за обстоятелството, че същият получава доход в
размер на 5382 лева - искане за сключване на кредит от 09.05.2023г. Направил
е искане съдът служебно да събере информация за материалното състояние на
ищеца, както и да го задължи да подаде декларация, в която сам да посочи
материалното си положение. Навежда доводи, че е формирана съдебна
практика, че предявяването на искове с идентични искания въз основа на
различни договори представлявало злоупотреба с право. Намира, че съдът
неправилно е определил възнаграждението на процесуалния представител на
ищеца по чл.38, ал.2 ЗАдв., като не е съобразил действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Ответникът е подал отговор в предоставения му срок, с който оспорва
изцяло исканията на молителя. Излага, че възнаграждението е правилно
определено.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните
1
становище, намира, че същата е частично основателна по следните
съображения:
Съдът вече е изложил съображения във връзка с доводите на ответника и
сочената от него практика на ВКС във връзка с преценката на материалната
затрудненост на лицето, което се представлява от процесуалния си
представител на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Към молбата си по чл.248 ГПК
молителят не е представил нови доказателства за материалното състояние на
ищеца, а направените от него доказателствени искания представляват искане
за служебно изследване от съда на материалното състояние на лицето, каквото
задължение съдът няма. В цитираните от ответника актове на ВКС изрично е
посочено, че се касае за хипотеза, в която оспорващата страна е представила
доказателства, от които се установява, че лицето, което е представлявано по
чл.38, ал.2 ЗАдв., не е материално затруднено. Соченото от ....... доказателства
представлява частен документ, в който действително ищецът е признал
неблагоприятен за него факт – доход в размер на 5600 лева, но същият и по
твърдения на ищеца е към 09.05.2023г. като исковата молба е подадена на
18.10.2023г. Съдът намира, че не са представени доказателства, от които да се
установява, че към датата на подаване на исковата молба ищецът не е бил
материално затруднено лице.
Действително ищецът е предявил множество искове пред СРС,
включително срещу ответника ........ Всеки от тях обаче се основава на отделно
облигационно отношение, възникнало с ответника, като не може ищецът да
бъде задължен да предяви всички свои претенции в рамките на едно
производство, нито да не се възлагат разноски в тежест на ответника,
доколкото същият с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Сключването на нов договор при същите условия, които съдът вече е
установил между страните като неравноправни, дава основание на ищеца да
предяви и нов иск.
Съдът намира за основателно възражението на молителя за
прекомерност на определеното възнаграждение с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
При договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на
чл.38, ал.2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е
предоставено на съда при приключване на производството. Съдът намира, че
2
следва да бъде съобразено решение на Съда на Европейския съюз /първи
състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване от български съд относно адвокатските
възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните
прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на
адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под
приетия минимум, още повече, че ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая и доколкото се касае
за дело, което е без фактическа и правна сложност, което се е решило в едно
открито съдебно заседание, по което са събрани само писмени доказателства
и чиито предмет е осъдителен иск за сумата от 50 лева, представляваща
недължимо платена, като платена по нищожна клауза, съдът намира че
претендираното от процесуалния представител на ищеца възнаграждение е
прекомерно. Следва да се има предвид, че за неравноправни клаузи съдът
следи служебно, като би извършил проверка за наличието на такива в
сключеният между страните договор и при предявен от страна на кредитора
иск за вземания по него. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила
решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото
„....“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя
обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и
неразумен размер на разноските по делото. В решението е прието, че
националните съдилища не са извършили преценка за пропорционалността на
претендираните разноски, въпреки направените възражения. В обобщение е
прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК е довело до
осъждането на ищеца по това дело да заплати разноски в по – висок размер от
присъденото му обезщетение. В случая съдът намира, че следва да бъде
определено възнаграждение в размер от 200 лева в полза на процесуалния
представител на ищеца, при съобразяване на актуалната практика на СЕС
(решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български
съд относно адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е
обвързан от минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната
организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за
възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело
C-438/22 на СЕС), която е в подкрепа на изложените от съда мотиви при
3
определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №16107/26.08.2024г., постановено по гр.д.
№57200/2023г. по описа на СРС в частта за разноските, в частта, в която са
присъдени разноски в полза на адвокат И. Н., като вместо „ОСЪЖДА на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ......., ЕИК ....., да заплати на адв. И. П. Н., с адрес
гр. ......, сумата в размер на 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищеца П. Д. К. безплатна правна помощ в
настоящото производство.“ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ......., ЕИК ....., да заплати на
адв. И. П. Н., с адрес гр. ......, сумата в размер на 200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца П. Д. К. безплатна
правна помощ в настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4