РЕШЕНИЕ
№ 877
гр.Бургас, 16.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 09 юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова и в присъствието на прокурора Дарин Христов, като
разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 992 по описа на съда за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас с адрес
***. В производството касаторът участва чрез пълномощник - старши юрисконсулт В.*
Иванова-Н..
Ответник по касация е ЕТ Турхи – Турхут Исмаил с ЕИК:***
с адрес ***. Ответникът взема участие в касационното производство чрез
пълномощник – адвокат И. ***.
Жалбата е насочена срещу решение № 10/11.03.2020г. по АНД
№ 237/2019г. на Районен съд Поморие. С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление № 02-0002551/18.07.2019г. на директора на дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Бургас (АНО), с което на касатора е наложена
имуществена санкция 1 500.00лв. за извършено нарушение по чл.414 ал.1, вр.
с чл.303 ал.3 от Кодекса на труда.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 23.05.2019г. привлеченото към административнонаказателна отговорност лице
е допуснало на работа непълнолетното лице И. Георгиев Недялков ЕГН:**********
като общ работник в строителен обект „изграждане на вилни сгради в ПИ
57491.19.333 в м.Лахана, в землището на гр.Поморие“, без необходимото
разрешение за това от дирекция Инспекция по труда Бургас.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че непълнолетното
лице И. Недялков действително е полагало труд в посочения в НП обект като общ
работник, но липсват доказателства работодател да е бил именно касатора.
В касационната жалба се обосновават доводи за законосъобразност
на наказателното постановление, и респективно необоснованост на отменителното
първоинстанционно решение. Обосновава се фактически извод, че именно
привлеченото към отговорност лице е било работодател на Недялков. Иска се
касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с
което да потвърди постановлението. Иска се присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Не се сочат нови
доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита
изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Иска обжалваното
решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови
доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
За да формира изводите си относно правилността на
обжалваното решение, настоящата инстанция взе предвид следното.
Приетите от районния съд фактически изводи са правилни и
обосновани от гледна точка на събраните доказателства. Безспорно е установено,
че при извършената проверка от контролните органи на 23.05.2019г. непълнолетния
Недялков е работил на строежа в м.Лахана, ПИ 57491.19.333, като общ работник,
без предварително разрешение за това от ДИТ.
Установено е от представения договор от 01.06.2018г. със
Стомед – 69 ООД, че изпълнител на строежа е привлеченото към отговорност лице -
ЕТ Турхи – Турхут Исмаил. На касатора е възложено изграждане на вилни сгради в имота,
съобразно приложена количествено-стойностна сметка. От представените заверени
преписи от договори от 16.06.2018г. се установява, че касаторът възложил на
подизпълнители извършването на СМР по същия строеж, а именно на Мадара Иншаат
ЕООД и Рам-Дан Комерс ЕООД.
Спорно е кой от тримата търговци, поели задължения за
извършване на СМР в един и същ строеж, е бил работодател на полагащото труд
непълнолетно лице. В наказателното постановление не са обсъдени доказателствата
в тази насока, като АНО се е задоволил да отбележи, че изпълнител на строежа е ЕТ
Турхи – Турхут Исмаил. Приложените по преписката доказателства обаче
опровергават този фактически извод. При извършената проверка непълнолетният
работник Недялков собственоръчно е попълнил справка, в която е заявил, че
работи като общ работник при Рам-Дан Комерс ЕООД, при посочено работно време и
трудово възнаграждение. Това писмено изявление на работника е в съответствие с
приложения договор за подизпълнител със същото дружество.
Тези доказателства, които са останали необсъдени от АНО,
са обосновали извода на първоинстанционния съд, че не е установено по несъмнен
начин привлеченото към отговорност лице да е работодател на непълнолетния.
Правилно съдът не е кредитирал показанията на св.Георгиева, извършила
проверката, според които Недялков е посочил устно Турхут Исмаил като негов
работодател – същите противоречат на попълнената писмена справка. Правилно не
са кредитирани и показанията на самия работник Недялков, тъй като същите са
нелогични и в противоречие с останалия доказателствен материал. Недялков
заявява, че не познава Турхут Исмаил, че не е бил работник на строежа, а само
пренесъл две-три неща и го почерпили. Сочи, че не е попълнил справката, а са му
я дали попълнена да я подпише.
Така събраните доказателства могат да обосноват
единствено предположение, че ЕТ Турхи – Турхут Исмаил е работодател на
работещия без разрешение от ДИТ непълнолетен. Настоящата инстанция намира този извод
на първоинстанционния съд за обоснован, както и извода за незаконосъобразност
на наказателното постановление, поради реализация на административнонаказателна
отговорност въз основа на предположение относно авторството на привлеченото
лице.
Наказателно постановление правилно е отменено от
първоинстанционния съд. Касационната жалба е неоснователна, поради което на
основание чл.221 ал.2 от АПК първоинстанционното съдебно решение следва да се остави
в сила.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.4 от АПК, във връзка с чл.63 ал.3 от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответника
разноските по делото за двете инстанции, съобразно представените доказателства
за договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10/11.03.2020г.
по АНД № 237/2019г. на Районен съд Поморие.
ОСЪЖДА дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Бургас с адрес ***, да заплати на ЕТ Турхи – Турхут
Исмаил с ЕИК:*** с адрес ***, сумата 300лв., представляващи съдебни разноски по
делото в двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.