№ 1219
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000502036 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №83/15.03.2024 г. по гр. д. №390/2023 г. по описа на Окръжен
съд – Перник, е осъдена ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 12130788, да заплати на Д.
М. М., с ЕГН **********, сумата в размер на 16 100 лева, който иск е
предявен като частичен от сумата от 80 000 лева, при посочване на която е
отчетено намаляване размера на обезщетението с 1/3 поради съпричиняване
вредоносния резултат от страна на ищеца, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на
влошаване на здравословното му състояние /ексцес/, изразяващи се в нови
болки и страдания, във връзка с развили се усложнения, от настъпило
застрахователно събитие - ПТП на 07.09.2019 г., виновно причинено от А. В.
И., с ЕГН **********, управлявала лек автомобил „Форд“, модел „Фиеста“, с
ДК № ********, притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законните лихви за забава,
считано от датата на предявяване на иска - 09.06.2023 г. до окончателното
изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за горницата над 16100 лева до
30000 лева, предявени като частичен иск от сумата 80 000 лева, при посочване
на която е отчетено намаляване размера на обезщетението с 1/3 поради
съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищеца.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, действаща чрез процесуалния си
1
представител, в неизгодната уважителна част за сумата над 3000 лева до
уважения размер от 16 100 лева. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Поддържа се, че неправилно окръжният съд е
игнорирал обстоятелството, че възникналата Репропателарна хондропатия 2-
ра степен не представлява ново страдание или съществено усложнение на
старите увреждания за ищеца. Съгласно приетата съдебно-медицинска
експертиза само Едемът в областта на лявата подбедрица са последица от
първоначално претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са били
предвидими към момента на постановяване на решението по гр. д. № 150/2020
г. на III състав на Окръжен съд - Перник и в. гр. д. № 3513/2021 г. на
Апелативен съд – София. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства
- свидетелски показания и изготвена съдебно-медицинска експертиза се
установи, че с оглед получените от ищеца травматични увреждания при
настъпване на ПТП-то, развилите се едем в областта на лява подбедрица
/гнойно възпаление в областта на счупването/ са в следствие на травмата, но
Репропателарна хондропатия 2-ра степен не е свързана пряко с травмите,
получени при процесното ПТП. Поддържа се също така, че при определяне на
дължимия размер на обезщетението първата инстанция не се е съобразила с
принципа на чл. 52 ЗЗД и с конкретните обстоятелствата в случая. Моли се
решението да бъде отменено в обжалваната част за сумата от над 3000 лева,
като исковата претенция бъде отхвърлена над тази сума. Прави се искане да се
присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство – Д. М. М., действащ чрез процесуалния
си представител, е депозирал отговор на въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД. С него последната се оспорва като неоснователна и се моли решението в
обжалваната уважителна част да бъде потвърдено.
Предмет на настоящото въззивно производство е и депозирана въззивна
жалба от страна на Д. М. М., действащ чрез процесуалния си представител,
срещу частта от решението, с която е отхвърлена исковата претенция за
сумата над 16100 лв. до пълния предявен размер от 30000 лв. Според тази
въззивна жалба неправилно и необосновано е занижен присъдения размер на
дължимо обезщетение, тъй като ищецът е претърпял значителни нови
уреждания в резултат на процесния деликт. Изтъква се, че по делото е
доказано, че новопроявилите се усложнения причиняват съществени болки,
страдания и дискомфорт. Моли се решението в отхвърлителната част да бъде
отменено и да бъде присъден пълния размер на претендираното обезщетение,
ведно със съответната законна лихва. Прави се искане да се присъдят
сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски
съобразно уважената изцяло искова претенция.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно
2
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и
следва да бъде разгледани по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в
която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на Д. М.
М. неимуществени вреди е уважен до сумата от 3 000 лв., поради което в тази
част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне. С оглед на
изложеното следва да се заключи и че е установено със сила на пресъдено
нещо обстоятелство, че пострадалият е претърпял последващи
увреждания/усложнения след слизането в на решението по гр. д. № 150/2020 г.
на Окръжен съд – Перник, потвърдено с решение по в. гр. д. № 3513/2021 г. на
Апелативен съд – София. В тази насока спорни в настоящото въззивно
производство са видът на настъпилите усложнения и справедливият размер на
тяхното обезщетяване.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира
обезщетение за неимуществени вреди.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на настъпване на процесното
застрахователно събитие на 07.09.2019 г.– до сумата от 3000 лв. (в частта, в
3
която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Спорът
по настоящото дело, както вече беше посочено, се съсредоточава върху
обстоятелството какъв е характера на настъпилите допълните увреждания при
ищеца, те в причинно-следствена връзка ли са с деликта, осъществен на
07.09.2019 г. и дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото им обезщетение.
Видно е от решение № 349 от 30. 09. 2020г., постановено по АНД №
01444/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд, че А. В. И., с ЕГН
**********, е призната за виновна, че на 07.09.2019 г. в гр. Перник, кв.
Проучване“ № 34, при управление на МПС - лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фиеста“, с рег. № ********, е нарушила правилата за движение,
предвидени в чл. 21, ал.1 от ЗдвП (нарушила е забраната предвидена в
посочената разпоредба и е превишила стойността на скоростта за МПС
категория „В“за населено място - 50км.ч., като се е движила със скорост около
68 км. ч. и по непредпазливост е причинила на Д. М. М. средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на ляв долен
крайник за период от време около 7-8 месеца - престъпление по чл. 343, ал.1,
б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което на основание чл.78А, ал.1 от НК, е
освободена от наказателна отговорност , като й е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000лв. и същата е лишена от право да управлява
МПС за срок от 7 месеца. Решението е влязло в законна сила на 16.10.2020 г.
С решение № 260029/12. 08. 2021г., постановено по гр. д. № 150 / 2020г.
по описа на Пернишкия окръжен съд, частично изменено с решение №
594/26.04.2022 г. по в. гр. д. № 03513 /2021г. по описа на Софийския
апелативен съд, влязло в законна сила на 17.06.2022г., е осъдено ЗД „Лев Инс”
АД, да заплати на Д. М. М. по иск с правно основание чл. 432 от КЗ, сумата от
56000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на пътно - транспортно произшествие, настъпило на 07.09.2019 г.,
заедно със законната лихва от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да заплати сумата от 5408 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата
над 56000 лв. до пълния предявен размер от 120000 лв., е отхвърлен като
неоснователен. Това обезщетение неимуществените вреди включва - болки,
страдания и неудобства от счупването костите на лява подберица, контузията
в областта на главата и разкъсно - контузната рана в тилната област на главата,
последвалата операция на лява подбедрица, при която са били поставени
фиксатор с плака и винтове, както и новата операция, наложена от
усложнения - развитие на възпалителен процес в раната, при която е
извършено хирургично прочистване на раната от некротични материали,
4
както следващата операция извършена 6 месеца по - късно, при която е била
извадена металната остеосинтеза. За да присъди тази сума като обезщетение,
съдът е приел и съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30% от
страна на пострадалия Д. М. М., който към момента на настъпване на ПТП той
е разговарял със свой познат с лице към приближаващото се МПС, на пътното
платно, в което се движило същото МПС на разстояние 1,65 м. от бордюра на
десния тротоар, на траекторията на приближаващия се автомобил. Това влязло
в сила решение е задължително за настоящия съд съгласно разпоредбата на чл.
297 ГПК.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, става ясно, че на
пострадалия е извършена магнитно - резонансна томография на лява колянна
става на 25.11.2022 г. При това изследване е установен изразен едем (в
областта на мастната възглавница на Хофа), както и течноеквивална зона с
размери около 44/21/12мм. - височина, ширина и дълбочина, в областта на
екстрахираните винтове и плака. Установена е и репропателарна хондропатия
2-ра степен. Едем на медиалния колателарен лигамент при запазена цялост.
Тези усложнения - се намират в пряка връзка с увредата от процесното ПТП и
операциите за поставянето на плака и винтове и последващата операция за
изваждането (екстрахирането) на винтовете. Едемът в областта на лявата
подбедрица, както и течноеквивална зона, са причинявали болки на ищеца
докато се е събирала телесна течност (гной) на това място и при невъзможност
същата да бъде задържана повече под кожата, това е водело на изтичането й
чрез фистулата. През този период на натрупване на гнойната течност ищецът е
изпитвал болки, приемал е обезболяващи медикаменти и е превръзвал раната.
Репропателарна хондропатия 2-ра степен (износване на хрущяла на лявото
коляно) е възможна последица от скъсяването на костта на лявата подберица,
а самото скъсяване на костта е последица от причиненото счупване на лявата
подбедрица при процесното ПТП, т. е. и тя има връзка с непозволеното
увреждане. Износването на хрустяла на лявото коляно може обаче да се дължи
и на дегенеративните процеси, които настъпват в човек, след навършването на
50 години, а дори и след настъпването на 40 години. Самият процес на
износване на хрущяла е необратим и не се лекува с медикаменти, а
единствената възможност е чрез оперативно лечение - смяна на ставата.
Според вещото лице при всички положения полученото счупване при
процесното ПТП е допринесло за по-ранната проява и по-бързото износване
на хрущяла на лявата колянна става.
Въззивният съд кредитира също обсъдената експертиза, тъй като тя е
изготвена след преценка на всички относими документи и личен преглед на
пострадалия, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни
въпроси.
В първоинстанционното производство е разпитана свидетелката Д. А.
М. (съпруга на пострадалия). От свидетелските й показания се установява, че
раната от операциите, поне три на брой, на лявата подбедрица не иска да се
5
затвори и постоянното загноява. От есета на 2022 г. пострадалият на няколко
пъти е посещавал болница Пирогов за прочистване на раната, но то нямало
траен ефект. Въпреки лечението тя отново се отваря и загноява поради
възпаление на самата кост. Освен това от есента на 2022 г. е започнал и целият
крак да му се подува и да го боли.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелката, тъй
като преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл.
172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са,
потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства. Освен това
субективните й възприятия за последиците от увреждането върху ищеца -
изживените от него болки и страдания са непосредствени.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – средата на 2019 г., както и високият нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма). Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му усложнения на
здравето му от противоправното поведение на делинквента е в размер на 39
000 лв. Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие – средата на 2019 г., съответно към момента на проявление на
усложненията – есента на 2022 г., наложилите се морални норми в
обществото, самият механизъм на настъпване на процесните усложнения,
респективно съобразно съдебната практика в сходни случаи, справедливият
6
размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични
усложнения (установен изразен едем в областта на мастната възглавница на
Хофа, течноеквивална зона с размери около 44/21/12мм. - височина, ширина и
дълбочина, в областта на екстрахираните винтове и плака, както и
репропателарна хондропатия 2-ра степен на лявото коляно), на пострадалия на
възраст - 46 години при настъпване на процесното застрахователно събитие,
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за
преживените от него болки и страдания, които са в причинна връзка с
настъпилото ПТП, е в размер на сумата от 39 000 лв. Апелативният съд, при
съобразяване с опитните правила, взема предвид и правнорелевантните
обстоятелства, че едемът в областта на лявата подбедрица, въпреки
проведеното периодично лечение, включително антибиотично, остава не
излекуван и се дължи на трайно възпаление на подбедрената кост. Няма
яснота дали и кога това възпаление ще бъде окончателно излекувано. Всичко
това предизвиква съществен дискомфорт, болки, страдания и ограничения за
ищеца. Освен това видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза е, че вследствие процесното счупване на подебрицата е скъсена
самата счупена кост, като това от своя страна е допринесло за по-бързото и
по-лесното настъпване на другото усложнение - износването на хрущяла на
лявото коляно. Това предполага подуването на крака при натоварване и
изисква сериозно последващо оперативно лечение. Неоснователни на
възраженията на застрахователното дружество, че репропателарната
хондропатия се дължи на възрастта на пострадалия и няма пряка причинно-
следствена връзка с деликта. На първо място няма данни ищецът да е имал
оплаквания от износване на хрущяла на лявото коляно преди процесното ПТП.
На второ място медицинската експертиза е категорична, че няма как
процесното счупване да подбедрицата да не е допринесло за настъпването на
това усложнение. За по – голяма ясно следва да бъде посочено и че на
обезщетяване подлежат всички увреждания на здравето на пострадалия, които
са в причинно-следствена връзка с непозволеното увреждане. Ето защо дали
са били предвидими и не настъпилите увреждания на здравето на ищеца е
ирелеванто за дължимото застрахователно обезщетение.
С оглед на посочените доводи, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за настъпилите усложнения, които са в причинна
връзка с процесното ПТП, възлиза на сумата от 39 000 лв. Тъй като по
предходното дело е формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на
30 % съпричиняване, дължимият размер на обезщетението следва да бъде
намален на сумата от 30 000 лева.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада частично с крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, въззивната жалба на Д. М. М. е основателна, а на ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД е изцяло неоснователна, като обжалваното решение следва да
бъде отменено в отхвърлителната част за сумата от 13 900 лева и потвърдено в
останалата обжалвана част.
7
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция ищецът не
следва да дължи разноски на застрахователното дружество за
първоинстанционното производство и в тази част решението на окръжния съд
следва да бъде отменено. Също така на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на „Адвокатско дружество Й. и Е.“
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставената на
въззивника М. безплатна правна защита в размер на 1200 лева, което е под
минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г., но е съобразено с правната
и фактическа сложност на делото, решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 и това че във въззивното производство не са събирани
доказателства. Предвид неоснователността на въззивната жалба на ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД в нейна полза не следва да се присъждат разноски.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по въззивна жалба на Д. М. М. решение №83/15.03.2024 г. по
гр. д. №390/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник в частта, с която е
отхвърлен предявения иск от Д. М. М., с ЕГН **********, срещу ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, с ЕИК *********, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД, за сумата над присъдените 16 100 лева до сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - влошаване на
здравословното му състояние /ексцес/, изразяващи се в нови болки и
страдания, във връзка с развили се усложнения, причинени от настъпило
застрахователно събитие - ПТП на 07.09.2019 г., както и в частта, с която Д.
М. М. е осъден да заплати на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД направени разноски пред
първата инстанция - сумата 92,66 лв. плюс 450 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, като вместо него постановява:
предявен като частичен от сумата от 80 000 лева, при посочване на която
е отчетено намаляване размера на обезщетението с 1/3 поради съпричиняване
вредоносния резултат от страна на ищеца, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на, от
настъпило застрахователно събитие - ПТП на 07.09.2019 г.,
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, да заплати на Д. М.
М., с ЕГН **********, сумата от още 13 900 лева или общо 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - влошаване на
здравословното му състояние /ексцес/, изразяващи се в нови болки и
страдания, във връзка с развили се усложнения, причинени от настъпило
застрахователно събитие - ПТП на 07.09.2019 г., ведно със законните лихви
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 09.06.2023 г. до
окончателното изплащане, по предявен като частичен иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 30 000 лева от 80 000
8
лева, при посочване на която е отчетено намаляване размера на
обезщетението с 1/3 поради съпричиняване вредоносния резултат от страна на
ищеца.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
решение №83/15.03.2024 г. по гр. д. №390/2023 г. по описа на Окръжен съд –
Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал.
2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, да заплати на „Адвокатско
дружество Й. и Е.“, ЕИК *********, сумата от 1200 лева – адвокатско
възнаграждение за предоставено на Д. М. М. безплатно процесуално
представителство пред Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, да заплати по
бюджетна сметка на Софийски апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 278 лв. – дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9