Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Лом, 10.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, ІІІ състав, в публично заседание на трети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Боряна Александрова
при участието на секретаря Л. Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1001 по описа за 2020 г., за да
се произнесе съобрази:
Производство е по реда на чл. 237 от ГПК.
Ищецът ****, чрез пълномощника си –
юрисконсулт Ц. Х. С., е предявил иск против А.Б.К. с правно основание: чл. 422 от ГПК.
В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131, ал. 1
от ГПК не е подаден отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК. В настоящия казус ищецът
заявява, че дължимата сума е в размер на конкретизиран в ИМ е дължим от ответника
по делото.
Ответникът признава изцяло иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността
съдът да постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже,
че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1. В съдебно заседание ответникът
направи изрично волеизявление за признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед
направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да
излага мотиви за това.
Ответникът НЕ следва заплати направените от ищеца
разходи в производството на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК, тъй като такива не се
претендират.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на **** клон България, с Булстат ****, че А.Б.К. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ плащане на сумата от 702,61 лв. по договор за
кредит №****, мораторна лихва – 40,37 лв. за
периода 01.07.2016 - 11.02.2020 г., ведно със законната лихва, начиная от
24.02.2020 г. до окончателно погасяване на вземането.
ОСЪЖДА А.Б.К. да заплати на **** клон България, разноски по делото,
както следва:
-
75 лв. по заповедното производство и
-
345 лв. по исковото, от които 120 лв. за
експертиза, 100 лв. юк. възнаграждение и 125 лв. ДТ.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: