№ 183
гр. Велико Търново, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224000500218 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 74 от ЗЖТ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД,
вр. чл. 86 от ЗЗД.
С Решение № 63/ 07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 334/ 2021 г. по
описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „БДЖ
– ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, да заплати на ищцата Д. Т. М., ЕГН **********, от гр. Две могили,
Русенска област, сумата 80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и
сумата 2 560,90 лева – обезщетение за имуществени вреди от злополука,
настъпила на 30.04.2020 г., съгласно Акт за злополука № 1/ 15.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.04.2020 г. до
окончателното им плащане, както и сумата 300 лева – разноски в
производството; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат на адвокат П. К.
от АК – гр. София, на основание чл. 38 от ЗА, възнаграждение в размер на
3 608 лева, с ДДС.
1
С Определение № 408/ 03.05.2022 г., постановено по делото,
първостепенният съд е изменил решението си в частта за разноските, като е
осъдил ответника да заплати на адвокат К. допълнително адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА в размер на 399,11 лева, както и да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Русенския
Окръжен съд, държавна такса в размер на 3 302,44 лева.
Недоволен от постановеното Решение, ответникът „БДЖ –
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, чрез пълномощника адвокат Д. Х. от АК – гр. Варна, е подал въззивна
жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат
се доводи за необоснованост, нарушения на материалния и на процесуалния
закон, както и за постановяване на решението в противоречие със съдебната
практика. Твърди се, че ищцата не е успяла да установи по делото по
безспорен начин, че падането и последвалото нараняване е причинено от
внезапно спиране на влака, поради което не е налице противоправно
поведение на ответника и предявените искове са неоснователни. В условията
на евентуалност се твърди наличието на съпричиняване, тъй като ищцата не
се е държала за дръжките, докато е вървяла по пътеката на вагона. Излагат се
съображения в подкрепа на доводите и твърденията, като се цитира съдебна
практика. Иска се от въззивния съд да уважи въззивната жалба и отмени
обжалваното с нея Решение, като отхвърли исковете. Претендират се
разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. В него се твърди, че обжалваното Решение е правилно,
постановено въз основа на съвкупната преценка на релевираните
доказателства. Възразява се срещу довода в жалбата за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалата ищца, както и срещу довода за
прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Изложени са съображения в подкрепа на доводите, направен е подробен
анализ на събраните по делото доказателства, като е приложена съдебна
практика. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата.
Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на
страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 2855/
20.05.2021 г., от ищцата Д. Т. М., ЕГН **********, от гр. Две могили,
Русенска област, чрез пълномощника адвокат П. К. от АК – гр. София, срещу
ответника „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, с правно основание чл. 74 от ЗЖТ, във връзка с чл. 86
от ЗЗД. В исковата молба се посочва, че на 30.04.2020 г., ищцата е вървяла по
коридора на влак, пътуващ от гр. Две могили за гр. Русе, отивайки до
тоалетната, като след внезапното спиране на влака паднала на земята, в
резултат на което получила фрактура на шийката на лявата бедрена кост.
Ищцата била приета в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ
„КАНЕВ“ – гр. Русе, където й направили операция с поставяне на метална
остеосинтеза. Изписана е на 11.05.2020 г. След това на два пъти е провела
рехабилитация и физиотерапия в отделението на русенската болница за
периодите: 18.05.2020 г. – 26.05.2020 г. и 19.06.2020 г. – 26.06.2020 г.
Въпреки спазване на предписания двигателен режим, болките в травмирания
крак на ищцата продължават, функцията на крака не е възстановена и ищцата
не може да ходи, придвижва се много бавно с проходилка и на къси
разстояния. Към момента нямало благоприятни изгледи ищцата да възстанови
предишното си добро здравословно състояние. За настъпилата злополука е
съставен Акт за злополука № 1/ 15.06.2020 г. Болките и страданията на
ищцата във връзка с претърпяната злополука представляват неимуществени
вреди, които следва да бъдат обезщетени в размер на 26 000 лева, частичен
иск от 80 000 лева. Във връзка с извършеното лечение ищцата е направила
разходи, които са в размер на 2 560,90 лева, представляващи имуществени
вреди, които също следва да бъдат обезщетени. Искането е първостепенният
съд да постанови Решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата
обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди в
посочените по –горе размери, намиращи се в причинна връзка със
злополуката на 30.04.2020 г. Претендират се разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 334/ 2021 г. по
описа на съда, като ищцата е освободена от заплащане на държавни такси по
3
делото. В о.с.з. на 24.02.2022 г. съдът е допуснал изменение на иска за
обезщетение за неимуществени вреди от 26 000 лева на 80 000 лева.
В о.с.з. на 03.02.2022 г. процесуалният представител на ищцата –
адвокат А. Б. от АК – гр. София е заявил, че подържа исковата молба. С
молба, вх. № 1833/ 24.02.2022 г., пълномощникът на ищцата – адвокат К., е
поискала от съда да уважи исковете, като й бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
С отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу
основателността на исковете поради липсата на внезапно спиране на влака,
както и с оглед наличието на хипотезата на чл. 75, т. 2 от ЗЖТ за
освобождаване от отговорност на превозвача, а в условията на евентуалност –
за наличието на съпричиняване от страна на ищцата. В пледоарията си по
съществото на делото процесуалният представител на ответника – адвокат Д.
Х. от АК – гр. Варна, е поискала от съда да отхвърли исковете, като в
представената писмена защита е изложила доводи за неоснователността им.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищцата, а с отговора на исковата молба и
ответникът, са представили писмени доказателства, неоспорени от страните и
приети от съда.
От представения, в заверен препис, Акт за злополука № 01/ 15.06.2020
г. е видно, че Д. Т. М. е пътувала с влаков билет и е претърпяла злополука на
30.04.2020 г. около 06,10 часа в междугарието Две могили - Кошов, при
придвижване във вагона, като е паднала.
По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на съдебно –
медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р И. Х. С.
след като е изследвал представените с исковата молба медицински документи
и базата данни на болницата в гр. Русе, е дал отговори на поставените в
исковата молба задачи. В о.с.з. на 03.02.2022 г. вещото лице е заявило, че
подържа изготвеното от него заключение, давайки обяснения по него.
Страните не са оспорили заключението и то е било прието от съда.
По делото съдът е допуснал до разпит петима свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи:
4
Обжалваното Решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Отговорността на ответника е по чл. 74 от ЗЖТ и е гаранционно-
обезпечителна, като следва да се установи наличието на предпоставките от
ФС на чл. 49 от ЗЗД, а имено: противоправно и виновно поведение на лице,
комуто възложителят е възложил работата, при или по повод извършването
на която ищцата е претърпяла злополука. Тежестта на доказване е върху
ищцата и тя е била възложена от съда с доклада по делото.
Тъй като това е специален състав на гаранционно – обезпечителната
отговорност, за да се изключи наличието й следва да се установят
предпоставките от специалния състав на чл. 75 от ЗЖТ, освобождаващ
превозвача от отговорност за причинените вреди по чл. 74 от ЗЖТ, като
тежестта за доказване е на ответника, възложена му също с доклада на съда по
делото.
Във връзка с твърдението в исковата молба, че влакът е спрял рязко и с
твърдението, в отговора на исковата молба, че поведението на ищцата е
станало причина за злополуката, както и евентуалното възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, по делото са били разпитани четирима
свидетели.
Свидетелят К. П. М. – съпруг на ищцата, пътуващ заедно с нея във
влака заявява, че ищцата, с излизане от пейката, на която били седнали
заедно, той откъм прозореца, а ищцата откъм пътеката „тя се спъна ли, какво
беше, влакът спря изведнъж и тя падна на лявата си страна“. По-нататък в
показанията си пред съда свидетелят заявява, че влакът рязко спрял,
свидетелят също паднал, но само си спукал устната, защото бил седнал, а
ищцата била права и затова паднала.
Свидетелят Д. К. П. – локомотивен машинист заявява, че към
30.04.2020 г. е бил помощник – машинист и не може да си спомни дали на
30.04.2020 г. е пътувал с този влак. Спомня си обаче, че имало инцидент с
възрастна жена между гарите с. Иваново и кв. Долапите, за което бил
уведомен от началника на влака, според информацията на който жената е
паднала, тръгвайки да се премества от единия вагон в другия, или от една на
друга седалка „не си спомням“. Не си спомня този ден да е имало екстрено
спиране на влака, като теренът не бил равен, влакът се движи и криви при
неравен терен, и при неговото движение е възможно един човек да загуби
5
равновесие.
Свидетелката Н. С. И. – кондуктор на влака заявява, че от пътниците на
влака разбрала, че една жена паднала във влака и казала на началник - влака.
Видяла я паднала на пътеката, на която нямало препятствия, нито пък разлято
нещо, още повече масло. Не помни да е имало забавяния, закъснения,
увеличавания на скоростта или по-рязко спиране на влака. Когато човек се
придвижва по пътеката във влака, която е широка около метър, отстрани на
седалките има метални дръжки /ръкохватки/, където да се хване.
Свидетелят М. Д. С. – началник на влака заявява, че на 30.04.2020 г.
бил на работа – движели се от Горна Оряховица за Русе. Около гара Долапите
бил информиран от кондукторката, че има жена в трета секция на
електричката, която не се чувства добре. Отишъл при жената, която пътувала
с мъжа си, който изглеждал зле, пъшкал, охкал, мърморел, че тя не си е
намерила място, сменяли седалките. По време на това пътуване нямало
екстремно спиране на влака, намаляването на скоростта се извършвало
постепенно. Ако има екстремно спиране били длъжни да го посочат в
документацията, която попълвали. Дръжките на седалките били на разстояние
1 – 1,20 м., което разстояние е достатъчно близко, за да може едно лице да се
придвижва, използвайки ги. Подът бил сух, нямало никакъв багаж по
пътеката.
С оглед показанията на свидетелите въззивният съд намира, че липсват
доказателства за екстремно спиране на влака. В такава насока са показанията
на тримата свидетели Д. К. П., Н. С. И. и М. Д. С., като в представената
документация липсва отразяване за екстремно спиране, което според
свидетеля М. С. – началник на влака, са длъжни да посочат, ако има такова.
Показанията на свидетеля К. П. М. – съпруг на ищцата, са противоречиви и
непоследователни – той твърди, че „тя се спъна ли, какво беше, влакът спря
изведнъж…“, а след това посочва, че влакът спрял рязко, поради което, с
оглед и заинтересоваността на този свидетел от изхода на делото, съдът не ги
кредитира в тази им част.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД по своята правна характеристика е
различна от деликтната отговорност. За да е основателна претенцията за
присъждане на обезщетение, на основание чл. 49 от ЗЗД, в доказателствена
тежест на ищцата е установяването на фактите, които да се подведат под
6
хипотезата на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 74 от ЗЖТ –
противоправно поведение на лицата, на които възложителят е възложил
работата, в случая изразяващо се във внезапно спиране на влака, което е в
причинна връзка с настъпването на злополуката. Това са правопораждащите
факти, чието доказване е в тежест на ищцата, при условията на пълно и
главно доказване. Неизпълнението на посочената доказателствена тежест
обуславя отхвърлянето на предявените искове, като неоснователни и
недоказани.
Като е стигнал до противоположния правен извод и е уважил исковете,
Русенския Окръжен съд е постановил неправилно Решение, което следва да
се отмени изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“
ЕООД, следва да се присъдят сторените разноски по делото: в
производството пред първостепенния съд – в размер общо на 1 475 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 1 385 лева и
депозит за призоваване на свидетели от 90 лева, съгласно представен списък
на разноските и доказателства за извършено плащане; в производството пред
въззивния съд – в размер общо на 4 651,22 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение от 3 000 лева и внесена държавна такса за
подаване на въззивна жалба от 1 651,22 лева, съгласно представен списък на
разноските и доказателства за извършено плащане.
В отговора си на въззивната жалба пълномощникът на въззиваемата –
адвокат К., е направила възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, което според
въззивния съд е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на въззивника е в рамките на
минималното такова, визирано в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
преди изменението й с ДВ бр. 88 от 2022 г.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 63/ 07.03.2022 г., постановено по гр.д. №
334/ 2021 г. по описа на Русенския Окръжен съд, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от ищцата
Д. Т. М., ЕГН **********, от гр. Две могили, Русенска област, срещу
ответника „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, искове, с правно основание чл. 74 от ЗЖТ, във връзка с
чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, представляващи болки
и страдания, както и за претърпени имуществени вреди в размер на 2 560,90
лева, представляващи заплатени консумативи във връзка с проведеното
лечение на получената травма, които вреди са в резултат на настъпила
злополука на 30.04.2020 г., съгласно Акт за злополука № 01/ 15.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.04.2020 г. до
окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА Д. Т. М., ЕГН **********, от гр. Две могили, Русенска
област, да заплати на „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, направените разноски по делото, както
следва: в производството пред първостепенния съд – в размер общо на 1 475
лева и в производството пред въззивния съд - в размер общо на 4 651,22 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8