Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1312 19.06.2018
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав,
На единайсети юни две
хиляди и осемнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Недялка Димитрова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 1625 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от П.К.Н., с ЕГН **********,
с адрес ***, електронна поща: ***
срещу „ПиАр АВЕНЮ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община
Бургас, град Бургас 8000, ***, електронна поща: ***,
представлявано от управителя Ж.Х.С., с която моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 15000.00 лева, представляващ
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на *** г., чрез
издадена статия „Биячите от „Джубокс” остават в ареста, реши БОС” на интернет
страницата на ***, собственост на
ответника по делото с това, че ищецът П.Н.
е наречен „бияч” в заглавието на статията и с това, че по-надолу в нея му е
приписано извършването на престъпление-нанасяне на телесна повреда със
записването, че на *** г. е нанесъл побой спрямо частен охранител в заведение
„Джубокс”, на улица Ш., в град Б., заедно със законната лихва върху сумата от
деня на увреждането-13.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Осъдителният иск е с правно основание
чл. 45, вр. чл. 49 и 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и е
процесуално допустим. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу
надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл.
127 и 128 от ГПК. Неоснователни са възраженията на пасивно легитимираната по
делото страна за нередовност на иска, поради неяснота на вредите за които се
претендира обезщетението. От исковата молба и нейните уточнения като релевантни
факти в този аспект са посочени: неправомерно излагане на факти в статия със
заглавия „Биячите от „Джубокс“ остават в ареста реши БОС“, за повдигнато
обвинение и наличие на полицейска регистрация, с което в обществеността е
създадено впечатлението, че ищецът Н. е осъден за тези отделни случаи, които изнесени
в статията данни са клеветнически и неверни, от която обида и унижение на
достойнството е претърпял процесните неимуществени вреди-загубил партньори в
бизнеса, загубил вяра в правото и справедливостта, прекъснал да учи „***“,
майка му преживяла сериозни здравословни проблеми и той самият имал
здравословни проблеми. Увредата настъпила от засягането на името, честта и
достойнството на личността на пострадалия. Твърди се виновно поведение на
деликвента с това, че на *** г. в публикацията на собствената си интернет
страница е изнесъл невярна информация, че е пострадалият Н. е нанесъл побой на
частен охранител в заведение „Джубокс“ на ул. „Ш.” в гр. Б. и му е приписал
престъпление, като го е нарекъл „бияч“ в заглавието на статията.
Ответникът „ПиАр АВЕНЮ“ ООД, своевременно
с отговора на исковата молба оспорват изцяло осъдителния иск, като
неоснователен и недоказан. Позовава се на разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/К3ПЧОС/, която
прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването
на информация и идеи без намеса на държавните власти, като твърди, че нормата осигурява свободната оценка на
фактите и възможността тя да се отстоява. На второ место, прави възражения, че
не може основателно да се претендира обезщетение за влошеното здравословно
състояние на майката на ищеца Н., защото тя е трето за делото лице. На трето
место твърди, че липсва противоправност на изнесеното в заглавието и в
процесната статия, тъй като заглавието
„Биячите…“, не внушава на читателите негативно отношение към ищеца, а изразява
мнение на автора по отношение общественото значение на личността на ищеца. Твърди,
че заглавието на статията не е клеветническо и обидно, а отразява фактическото
деяние/действието „побой“/. Позовава се и на обстоятелството, че изнесената в
статията информация е предоставена като цяло от пресцентъра на ОД на МВР-Бургас,
изпратено до него и до още 107 адресати. Ангажира доказателства. Претендират
заплащане на направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните,
намира осъдителния иск за частично основателен, поради следното:
С приетите като доказателства по делото
присъда № 1895/09.11.2012 г. по наказателно общ характер дело № 1746/2012 г. по
описа на Районен съд-Бургас, потвърдена с решение № 130/16.07.2013 г. по ВНОХД
№ 333/2013 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, съдът: „ПРИЗНАВА подсъдимия П.К.Н.,
ЕГН **********, роден на *** ***, ***, ***, *** образование, ***, ***, ***, ***
I. ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ На ***г. около
03.00 часа в гр.Б., дискотека “Джубокс” извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието се отличава с изключителна дързост и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. ал.
1 от НК. II. ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ На ***г. около 03.00 часа в гр.Б., в
дискотека “Джубокс”, при условията на съвкупност с престъплението по чл. 325,
ал.2, във вр.ал.1 от НК, в съучастие като съизвършители с М.Ж.К., ЕГН: **********
и А.Н.Р. ЕГН: **********, по хулигански подбуди, с особена жестокост, причинил
лека телесна повреда с разстройство на здравето, неопасно за живота, на
длъжностното лице З.Л.С., ЕГН: **********, при изпълнение на служебните му
задължение - *** в дискотека и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, т. 9 и т. 12,
вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.“.
Не се спори между страните по делото,
че ответникът „ПиАр АВЕНЮ“ ООД е собственик на интернет страницата ***, на
която на *** г. е била публикувана процесната статия „Биячите от „Джубокс”
остават в ареста, реши БОС”, приета като доказателство по делото. От външна
страна, преди публикуването на статията сайтът се е обявил за „детекторът на истината“. Действително, както
твърди по делото ответната страна, статията в голямата си част представлява препечатка
на едно прессъобщение на Районна прокуратура Бургас от 13.03.2012 г. и
съобщение от пресцентъра на ОД на МВР-Бургас. В първото от тях обвиняемите лица
са посочени с трите им имена, а във второто с инициали. Статията гласи: „Мерките
на задържаните на 08.03.2012 г. трима бургазлии-П.Н. **-годишен, А.Р. **-годишен
и М.К. **-годишен, осъществили на ***. около 03.20 ч. побой спрямо частен
охранител в заведение “Джубокс”, разположено на бургаската улица „Ш.”, при
който охранителя получил разкъсно-контузни рани по главата и мозъчно
сътресение, бяха гледани днес от състав на Бургаски окръжен съд. Спрямо
бургазлиите са постановени постоянни мерки „задържане под стража“, като същите
са приведени в Следствения арест в Бургас“. В продължение е изнесено
криминалното минало на ищеца Н. и другите две лица, посочени като извършители.
Доказването на деянието и неговата
противоправност е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се
предполага, до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с
противоправното деяние също са в доказателствената тежест на пострадалия, но
при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът
определя нейния размер по своя преценка/чл. 45-52 от ЗЗД/.
Неоснователно е наведеното в хода на
делото възражението на ответната страна, че за същото деяние има множество
статии в пресата, от различни юридическо лица, срещу които ищецът Н. също води дела за обезщетение за
същото деяние, поради което следва да се приеме, че е налице съизвършителство. За
да е налице тази форма на извършване на деянието-съизвършителството/арг. от чл.
20, ал. 2 от Наказателния кодекс/, при която извършителят участва в самото
изпълнение на престъплението, трябва да има общност на умисъла, а такъв не се
доказва по делото, нещо повече, липсват и твърдения в тази насока. Всеки при
осъществяване на своята проява трябва да съзнава, че участва в изпълнението на
престъплението, заедно с други извършители и да иска или да допуска от така
съчетаната дейност да се извърши престъпление. В този смисъл е решение № 460 от
30.06.1995 г. по н.д. № 339/95 г., II н.о., докладчик съдията Р.Н..
Следва да се прави разграничение между
твърдения за факти/побой в дискотека „Джубокс“/ и оценъчни съждения/“биячите“/.
Фактите могат да бъдат доказани, докато верността на оценъчните съждения не
подлежи на доказване. Спорната статия, с оглед на нейното общото звучене и в
контекста, в който е направено отразяването,
включва оценъчни съждения относно личността на извършителите по време на
инцидента. Основателни са възраженията на ищеца Н. по делото, че думата „бияч“
в заглавието е обидна, позоряща, унизителна, а твърденията, че на *** г. е
нанесъл побой, спрямо частен охранител в заведение „Джубокс“ на ул. „Ш.“ в гр.
Б. са неверни, позорящи, обидни, унизителни и приписващи престъпление-нанасяне
на телесна повреда. Употребата на „остър език“ по адрес на набедения извършител
Н., който по-късно е признат за невиновен за деянието също не е съвместима с
нормата на чл. 10 от Конвенцията. В този смисъл е решение на ЕСПЧ 6899/12 по
делото Mitrinovski v. „the former Yugoslav Republic of Macedonia“.
Не могат основателно да се слушат
по делото и изнесените в пресата изявления на Асоциацията на европейските
журналисти, останали недоволни от последователните осъдителни решения на съда,
за присъждане на обезщетения от горепосочените различни медии по случая, според
които решенията създават прецедент, който ще има пряк резултат налагането на
цензура, заедно с препоръката да се прилага по аналогия чл. 17, ал. 4 от Закона
за радиото телевизията, който освобождава доставчиците на медийни услуги от
отговорност за разгласени сведения, когато те са получени по официален ред, тъй
като сводката от МВР е телеграфен текст, в който с инициали и изнесено
извършеното деяние. Медията е тази, която е отразила и дала квалификацията му,
преди да има повдигнато обвинение и влязла в сила осъдителна присъда. Нарушена
е презумпцията за невиновност(praesumptio innocentiae), която е основан принцип
в пеналистиката. Той е закрепен във вътрешното и приложимото международно право
чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, който предвижда, че
обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила
присъда и чл. 6, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, по която Република България е страна от 1992 г., който
предвижда, че всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за
невинно до доказване на вината му в съответствие със закона. Доставчиците на
медийни услуги носят отговорност за съдържанието на медийните услуги, по
предвиждането на чл. 17, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, ред. ДВ, бр.
12 от 2010 г. Относно изразните средства: санкцията срещу ответника „ПиАр
АВЕНЮ“ ООД за изнесената невярна информация по негов адрес и приписването на
престъпление, което не е извършил, не представлява форма на цензурата, която
има за цел да попречи на пресата да изразява критика, да възпира журналистите
за публично обсъждане на въпроси, засягащи живота на общността, да попречи на
пресата да изпълнява задачата си като доставчик на информация, каквито са
горепосочените журналистически публикации в социума. Формата на статията е в
явно нарушение на член 10 от Конвенцията и може да заблуди читателя по
отношение на личността на ищеца Н.-понастоящем ***, който е с чисто съдебно
минало, след като е реабилитиран през *** година. Тази форма не съответства на
журналистическата етика. Член 10 от
Конвенцията защитава не само съдържанието на изразените идеи и информация, но и
формата, в която се предават.
Задължение на пресата е да действа
в съответствие с принципите на отговорната журналистика, като гарантира точност
на публикуваната информация. Преследваната от медията легитимна цел-информация
на обществото не е адекватна на изнесеното в процесната статия, което е
довело до липса на пропорционалност
между изнесеното и ограничението на свободата на изразяване. Статията е обхвата
на чл. 10, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи на Съвета на Европа/писано слово-книги, статии, интервюта в различни
медии, листовки, плакати/Chorherr v. Austria Application no. 13308/87/.
Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли
1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември
1992 г. Намесата е обоснована, ако е предвидена в закона, ако преследва
легитимна цел и ако е необходима в едно демократично общество(пропорционална),
като тези критерии трябва да са достигнати кумулативно. Тя не защитава езика на
омразата/Pavel Ivanov срещу Русия, Application no 35222/04; Refah Partisi (The
Welfare Party) and Others v. Turkey, Application no 41340/98/. Свобода на
изразяването, по предвиждането на чл. 10, § 2 от Конвенцията е съпроводена със
задължения и отговорности, ограничения
или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично
общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната
цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на
здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за
предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за
гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието. Невярна информация
/Salov v. Ukraine, Application no. 65518/01/ е основание за присъждане на
справедливо удовлетворение увреденото лице под формата на парично обезщетение,
по предвиждането на член 41 от Конвенцията, за нарушението на чл. 10, § 2 от
нея. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, по
предвиждането на чл. 49 от ЗЗД.
Относно размера на вредите, съдът
отчита обстоятелството, че се касае за криминално проявено лице, деянията на
което са изнасяни в пресата последователно в годините, поради което приема, че съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде присъдено за обезвреда
обезщетение от 600.00 лева за претърпените неимуществени вреди. В останалата
част, до претендирания размер от 15000.00 лева, ведно с останалия период на
законната лихва от момента на увреждането, осъдителният иск по делото, като
неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на основание
по чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК и съобразно събраните по делото доказателства, в
тежест на ответника „ПиАр АВЕНЮ“ ООД следва да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца Н. разноски по делото, за уважената част от иска, в размер
на 48.00 лева, а в тежест на ищеца Н. заплащането на направените от ответната
страна разноски по делото, за отхвърлената част от иска от 576.00 лева. В
тежест на пасивно легитимираната по делото страна, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде възложено и заплащането на държавната такса за
производството, за уважената част от иска, в размер на 350.00 лева, от които 50.00
лева-държавна такса за производството и 300.00 лева-изплатено от бюджета на
съда възнаграждение на извършената по делото съдебно-психологична експертиза.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ПиАр АВЕНЮ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, град
Бургас 8000, ***, представлявано от управителя Ж.Х.С. да заплати на
П.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600.00 лева(шестстотин
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане на *** г., чрез издадена статия „Биячите от „Джубокс” остават в
ареста, реши БОС” на собствената му интернет страницата ***, заедно със законната
лихва върху сумата от деня на увреждането-13.03.2012 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск в останалата част, от
уважения размер 600.00 лева до претендирания размер от 15000.00 лева.
ОСЪЖДА „ПиАр АВЕНЮ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, град
Бургас 8000, ***, да заплати на П.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***,
направените по делото разноски за уважената част от иска, в размер на 48.00 лева(четиридесет и осем лева).
ОСЪЖДА П.К.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ПиАр
АВЕНЮ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ***, направените по делото
разноски за отхвърлената част от иска, в размер на 576.00 лева(петстотин
седемдесет и шест лева).
ОСЪЖДА „ПиАр АВЕНЮ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, град
Бургас 8000, ***, да заплати разноски по делото, в полза на съдебната
власт, по сметка на Районен съд-Бургас, в размер на 350.00 лева(триста
и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД