№ 128287
гр. София, 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110152617 по описа за 2023 година
Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.Ястребец 23 Б, срещу Т. А. Р., с ЕГН: **********.
Видно от изготвената справка за адресна регистрация на Т. А. Р. е, че е
вписан настоящ адрес от 01.08.2019г. в Норвегия. Служебно е изискана
справка за трудовата ангажираност на задълженото лице, от която е видно, че
няма вписани действащи трудови договори.
Правните изводи, до които достигна настоящата съдебна инстанция са
следните:
Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са посочени в
чл.411, ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК пречка
за издаване на заповед за изпълнение е липсата на обичайно
местопребиваване на длъжника на територията на Република България. На
основание чл. 48, ал. 7 от КМЧП обичайното местопребиваване на физическо
лице представлява мястото, в което се е установило преимуществено да
живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение
за пребиваване или установяване. За определянето на обичайно
местопребиваване на физическо лице следва да бъдат съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, произтичащи от трайни
връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива
връзки. В съдебната практика се приема, че обичайното местопребиваване на
физическото лице представлява изцяло фактическа връзка на лицето с
1
територията на съответната държава, предопределена от интеграцията му в
социалната и семейната среда.
В процесния случай длъжникът няма вписан настоящ адрес на
територията на страната. Не са налице данни за трудова ангажираност на
лицето на територията на Република България. С оглед на горното следва да
се приеме, че задълженото лице няма обичайното местопребиваване на
територията на Република България. По тези причини и на осн. чл. 411, ал. 2,
т. 5 ГПК заявлението подлежи на отхвърляне. Заповедното производство е
факултативен правен ред, като за заявителя е налице възможността да
предяви претенцията си по исков ред по правилата на международното частно
право.
Така мотивиран, на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. № 264896/26.09.2023г.,
относно издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в полза на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК:..., срещу Т. А. Р., с ЕГН: **********.
УКАЗВА на основание чл.415 ал.1 от ГПК на заявителя в 1-месечен
срок от връчване на разпореждането да предяви вземането си по заявление с
вх. № 264896/26.09.2023г. по общия исков ред, чрез осъдителен иск, като
довнесе дължимата държавна такса до размер на 4% от стойността на
претендираното вземане.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2