О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№463
гр. Добрич, 24.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и четвърти юни година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
разгледа докладваното
от съдията Г.Ханджиева
въззивно частно
гражданско дело номер 354 по описа за 2020 година
и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.121 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК. Постъпила е частна жалба от „СБР-Тузлата“ЕООД – гр.Балчик, чрез
упълномощения адвокат, срещу определение №3328/21.11.2019г. по
гр.д.№3814/2019г. на Добричкия районен съд, с което производството по делото е
прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Добричкия окръжен съд.
В частната жалба се възразява срещу
приетото в обжалваното определение, че поради родова неподсъдност на районния
съд на предявените по делото инцидентни установителни
искове, производството по делото следва да бъде прекратено и то да бъде
изпратено за разглеждане на всички предявени по делото искове на родово
компетентния по инцидентните установителни искове
съд. Поддържа се, че в тези случаи, инцидентните установителни
искове следва да бъдат отделени и само те да бъдат изпратени на родово
компетентния съд, което се иска да бъде постановено след отмяна на неправилното
определение на районния съд.
В писмени отговори „***“ООД – гр.София и
„**“ЕООД – гр.София, чрез пълномощниците си, З.С.И. *** и Държавата, чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния
управител на Област – Добрич, оспорват изложеното в частната жалба и настояват
за потвърждаване на определението на районния съд.
„**“АД – гр.Белово, В.Х.Н. и С.Т.Н.,***,
не са представили отговори по частната жалба.
Частната жалба е редовна, подадена в
срок и допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на „**“ЕООД срещу Държавата, чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройството, „**”ООД, „**”АД, В.Х.Н.
и С.Т.Н., „**”ЕООД и З.С.И..
Предявени са искове
да бъдат обявени за нищожни договори №366, 367, 368, 369, 370/11.12.2007г., с
които Държавата продала на „**”АД пет недвижими имота /описани/ - на осн.чл.26 ал.1 предл.първо от ЗЗД
поради противоречие със закона, а именно чл.84 - 86 от ППЗДС във вр. с чл.44 от ЗДС. Посочено е, че след сключване на
договорите за покупко-продажба имотите са преобразувани, били са предмет на
следващи разпореждания между ответниците и като краен
резултат като собственици на сега съществуващите три недвижими имота /описани/
се легитимират ответниците „**”ЕООД и З.С.И.. Предявен
е и иск да бъде обявен за нищожен на осн.чл.26 ал.1
пр.първо от ЗЗД поради противоречие със закона, чл.200 от ЗУТ и договорът,
сключен с нотариален акт №27 т.8 д.№1249/2016г. на СВп,
с който „***”ЕООД продал на З.С.И. поземлен имот с идентификатор ***
В допълнителна
молба ищецът „***“ЕООД е обосновал правния си интерес от предявените установителни искове за нищожност на договори, по които не
е страна, с твърдение, че притежава правото на собственост върху имотите и има
интерес да бъдат отречени правните последици, в частност вещния ефект на
договорите, имащи за предмет принадлежащите му имоти.
В срока за отговор
е депозирана искова молба, с която ответниците по
първоначалните искове „***”ООД и „***”ЕООД
са предявили срещу първоначалния ищец „***“ЕООД искове да бъде признато за
установено, че апортът в капитала на „СБР **“ЕООД на
правото на собственост върху недвижим имот с площ 186 000кв.м. в м.“**“ –
гр.*, е нищожен на осн.чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД –
поради нарушение на чл.18 от Конституцията, липса на съгласие, извършен от
ненадлежен представител, невъзможен предмет. Предявени са и искове за
установяване на несъществуването на вписаното по ф.д.№646/2000г. на ДОС
обстоятелство - апорт
в капитала на „СБР *“ЕООД на правото на собственост върху недвижим имот с площ
186 000кв.м. в м.“*“ – гр.*.
Цената на
предявените от „*”ООД и „**”ЕООД установителни искове за нищожност на апорт
на недвижим имот в капитала на ответника по тези искове е посочена в исковата
молба в размер на 585 000 лева и по правилото на чл.104 т.4 от ГПК тези
искове са подсъдни на окръжния съд. В съответствие с чл.29 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ предявените от посочените ищци
искове за установяване несъществуването на вписания апорт
също са подсъдни на окръжния съд.
Следователно
правилно е приетото от районния съд, че предявените от „*”ООД и „* *”ЕООД установителни
искове не са му родово подсъдни, което обаче означава, че те трябва да се
отделят и само те да се изпратят на окръжния съд за разглеждане. Доколкото тези
искове имат преюдициално значение за разрешаването на
спора по първоначално предявените искове, то не означава, че непременно и
задължително всички искове трябва да бъдат разгледани в едно производство, а
евентуално дава основание за спиране на производството по първоначално
предявените искове. Верно е, посоченото в отговорите
на ответниците по частната жалба, че в разпоредбата
на чл.212 от ГПК не е предвидена възможност за отделяне на инцидентните установителни искове, каквато възможност е предвидена в
чл.211 ал.2 от ГПК за насрещния иск. Но разпоредбата на чл.211 ал.2 изр.второ
от ГПК касае отделяне на насрещния иск при наличието на затруднение за
разглеждането му в едно производство с първоначално предявения и това наистина
е изключено при инцидентния установителен иск – той,
независимо от затрудненията, трябва да се разгледа в едно производство с
първоначално предявения иск. Тук обаче не се касае за отделяне на инцидентите
искове поради затруднения за разглеждането им. Касае се за родова неподсъдност
на предявените по делото инцидентни установителни
искове, която изисква тяхното изпращане на родово компетентния съд, но не
налага изпращането и на исковете по първоначалната искова молба, предявени пред
родово компетентния районен съд.
От изложеното
следва, че обжалваното определение на районния съд е неправилно в частта, в
която е прекратено производството по първоначално предявените от „**“ЕООД установителни искове. В тази част определението следва да
се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по посочените искове.
Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди в частта, в която е
прекратено производството по предявените от „*”ООД и „**”ЕООД установителни
искове и същите са изпратени за разглеждане на окръжния съд.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №3328/21.11.2019г. по гр.д.№3814/2019г. на Добричкия районен
съд в частта, в която е прекратено
производството по предявените от СБР-*“ЕООД срещу Държавата, чрез министъра на
регионалното развитие и благоустройството, „*”ООД, „*”АД, В.Х.Н. и С.Т.Н., „**”ЕООД
и З.С.И. установителни искове за нищожност на
договори и същите са изпратени за разглеждане на окръжния съд, като ВРЪЩА
делото на районния съд за продължаване на производството по тези искове.
ПОТВЪРЖДАВА
определение №3328/21.11.2019г. по гр.д.№3814/2019г. на Добричкия районен съд в частта, в която е прекратено
производството по предявените от „*”ООД
и „* *”ЕООД срещу „СБР *“ЕООД установителни
искове за нищожност на апорт и несъщестуване
на вписано обстоятелство – апорт и същите са
изпратени по подсъдност на окръжния съд.
След връщане на
делото в районния съд, исковата молба, приложенията и всички книжа, свързани с
предявените от „**”ООД и „* *”ЕООД срещу
„СБР *“ЕООД установителни искове, следва да се
отделят, окомплектоват и изпратят на окръжния съд.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.