МОТИВИ
По нахд № 802.2016г. по описа на РС- Асеновград
Съдът е
сезиран с постановление на РП- Асеновград, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – А.Г.Г., ЕГН – **********,***, по народност българин, български
гражданин, със средно образование, женен, работещ в *** АД като пещар, осъждан
- реабилитиран, за престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр.чл. 130 ал.2 от НК за
това, че на 16.04.2016г. в с.***, по хулигански подбуди е причинил на М. Р. К., ЕГН – **********
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с леко изразен
травматичен оток и кръвонасядане в лявата слепоочна област на главата,
причинили болка и страдание.
По
същество:
Представителят
на РП- Асеновград пледира за признаване за виновен на обвиняемия при фактическа
обстановка, посочена в постановлението на РП- Асеновград и неоспорена от
обвиняемия.Поради наличие на законовите основания за това, спрямо него да се
приложи чл. 78а ал.1 от НК и същият да се освободи от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Относно размера на същото, предвид
наличието на малко дете, за което обвиняемият да се грижи и с оглед на
изтегления кредит от банка, който погасява с трудовото си възнаграждение,
пледира за налагане на минимален такъв.
Обвиняемият
изразява съжаление за стореното и моли
за минимално наказание.
Упълномощеният
му защитник - адвокат Н., пледира за при определяне размера на
административното наказание да бъде взет предвид тежкото имуществено състояние,
с оглед на което да му бъде наложен минимален размер на глобата.
По
фактите:
Обвиняемият
Г. е реабилитиран, с оглед наличие на едно осъждане за престъпление по чл. 215
ал.1 вр.чл. 20 ал.2 вр.ал.1 от НК на
„ЛС“ за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3
– три години, като съдебният акт по нохд № 5283/2012г. е влязъл в сила на
12.09.2012г.
Изключая
вписаното в характеристичните данни осъждане, предвид останалата информация в
тях, те са добри.
Същият е
женен, с дете, родено през 2004г. Той получава, работейки, заплата в размер на
870 – осемстотин и седемдесет лева, като с нея изплаща кредит към ДСК в размер
на 26 000 – двадесет и шест хиляди лева, с месечна вноска от 386.19 лева.
На
16.04.2016г. около 19,30 часа в село ***, свидетелят М. Р. К., прибирайки се от град ***
с личният си автомобил марка “*** заедно с
братовчедка си А. К. - свидетел, бил засечен от
лек автомобил „*** ,
управляван от обвиняемия А.Г., който свидетелят познавал само като С.
Управляваният от обвиняемия лек автомобил спрял пред дома на свидетеля Ш.
като свидетелят К.
спрял зад него, предвид на това, че пътят бил задръстен и не можело да се
премине. В този момент обвиняемият А.Г. излязъл от автомобила си и псувайки,
тръгнал към автомобила, управляван от свидетеля К., отворил вратата на
шофьорската кола и без каквато и да било провокация, дръпнал свидетеля К. за
тениската и я скъсал, след което го ударил с юмрук в лявата страна на лицето до
ухото и посегнал да го удари втори път, но свидетелят К. се навел и обвиняемият
Г. ударил свидетелката К. в областта на
шията с шамар. От това тя се изплашила, отворила вратата на колата и избягала.
От своя страна, свидетелят М. К. се уплашил, запалил колата си и дал назад, но
обвиняемият А.Г. хванал отворената врата на автомобила, вследствие на което тя
се изкривила, в последствие я изпуснал и свидетелят М. К. избягал с автомобила.
Свидетели на движението назад на лекия автомобил, управляван от свидетеля К.
били свидетелите Д. Ш., а на цялата случка- свидетелят Д. Г..
В това
време, по утвърден от Началника на РУ на МВР Асеновград график на работа за
времето от 19:30 часа на 16.04.2016г. до 07:30 часа на 17.04.2016г. свидетелят А.
К. съвместно с колегата си И. П. били на работа, като около 22:30 часа на
16.04.2016г. били изпратени от ОДЧ при РУП- Асеновград в с.Тополово по повод
извършено хулиганство, за да установят извършителят на деянието и неговия
адрес. От проведените ОИМ установили, че извършител е обвиняемият А.Г.Г..
От
изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че при
станалия инцидент на 16.04.2016г. на пострадалият М. Р. К. са били причинени
следните травматични увреждания : контузия на главата с леко изразен
травматичен оток и кръвонасядане в
лявата слепоочна област на главата. Тези травматични увреждания са
причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят
по начин и време да са получени така, както е отразено в досъдебното
производство и както съобщават свидетелите по делото и пострадалият М. К..Причинени
са болка и страдание.
По случая
е образувано настоящето досъдебно производство.
Обвиняемият
К. е бил задържан със заповед за задържане рег. № 239-ЗЗ- 147 от 17.04.2016г.
По
доказателствата:
Така
установените факти по делото, съдът намери за доказани от протоколите за разпит
на свидетелите М. К., А. К., А. К., Д. Ш., Д. Г., О. К., които кредитира като обективни,
логични, непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства по делото.
Съдът
кредитира и обясненията на обвиняемия, тъй като те напълно кореспондират с
кредитираните протоколи от разпити на свидетели.
Съдът
кредитира и изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза, като
обоснована и правилна, както и писмените доказателства по делото – справка за
съдимост, характеристична справка,
удостоверение за семейно положение, договор за издаване и обслужване на
кредитна карта, договор за кредит за текущо потребление, погасителен план ГПР,
заповед за задържане на лице, както и протокол за оглед на местопроизшествие от
16.04.2016г., който съдът кредитира като изготвен по реда на чл. 156 и
следващите от НПК.
От правна
страна:
При така
установените факти по делото, от правна страна, съдът намери следното:
Обвиняемият
Г., без да познава лично свидетелят К., поради малък инцидент, станал при
управление на управляваните от тях МПС-та, след преустановяване движението на
същите, без какъвто и да е личен мотив, излязъл от автомобила си, псувайки и
извършил хулигански действия – скъсал тениската на свидетеля К., нанесъл му
удар с ръка в областта на главата и ударил шамар на свидетелката К., возеща се
на дясна седалка, с което причинил на свидетеля К. лека телесна повреда по чл. 130 ал.2 от НК- болка и страдание, с
което от обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 131
ал.1т.12 вр.чл. 130 ал.1 от НК, предвид на това, че в случая, хулиганските
действия не представляват самостоятелно престъпление хулиганство по чл. 325 от НК, а същото се явява квалифициращ признат на нанесената лека телесна повреда.
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасни
последици и характер и тяхното целене, с което фактическият състав е осъществен
и от субективна страна.
Предвид на
това, съдът призна обвиняемият А.Г. за виновен в извършване на престъпление по
чл. 131 ал.1 т.12 вр.чл. 130 ал.2 от НК.
По
отговорността:
Следва
обвиняемият Г. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – „Глоба“ в размер на 1000- хиляда лева, предвид
наличието на законовите основания за това, визирани в чл. 78а ал.1 от НК.
На първо
място, престъплението, за което обвиняемият Г. бе признат за виновен, е
наказуемо, бидейки умишлено, с „ЛС“ до една година или „пробация“. От същото не
са били причинени имуществени вреди. Обвиняемият Г. не е осъждан, предвид
настъпила за неговото предходно осъждане на наказание ЛС реабилитация по чл. 86
ал.1т.1 от НК, която, съгласно чл. 85 от НК заличава последиците на осъждането.
Обвиняемият
Г. не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание
чл.78а ал.1 от НК, поради което и като намери, че са налице законовите
предпоставки по чл. 78а ал.1 от НК и не са налице пречките за приложението на
този институт, регламентирани в чл. 78а ал.7 от НК, съдът освободи обвиняемият Г.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба“,
като определи размера на същия на 1000 – хиляда лева, предвид наличието на
смегчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, семейна и трудова ангажираност, както и отчете размер на
получаваното от него възнаграждение и задълженията към банкова институция за
изплащане на кредит, която той тегли, с оглед на разпоредбата на чл. 27и
следващите от ЗАНН.
Обстоятелствата,
при които е извършено престъплението, като включени в състава на хулиганските
подбуди, не се отчетоха от съда като утежняващи отговорността обстоятелства,
съгласно чл. 56 и следващите от НК.
Предвид
това, че обвиняемият Г. бе признат за виновен в извършване на престъпление от
общ характер, на основание чл.189 ал.3 от НПК, нему следва да бъдат възложени
направените по делото разноски в размер на 135, 24 лева за експертизи, предвид
на което и съдът го осъди да заплати същите по сметка на ОД на МВР- Пловдив, с
оглед на това, че същите са изразходени от неговия бюджет.
Съдът
намира, че с така наложеното административно наказание, ще се постигнат целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По
изложените мотиви, съдът постанови своето решение.
Районен
съдия: