Решение по дело №1058/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К.Г.Г., ЕГН ********** против Решение № 477/27.03.2023 г. по АНД № 199/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0442-000009/31.01.2022 г. издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Варна, РУ 04 Варна, с което на К.Г.Г., ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, като изтъква, че за да е налице нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, трябва собственикът да е уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. Твърди и че НП е незаконосъобразно, тъй като никой не може да бъде съден или наказан от съда за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден. В случая е било налице прекратено наказателно производство за същото деяние, поради което не е следвало да се издава и НП. Оспорва и извода на съда за липса на възможност за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, която АНО не е извършил. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и вместо него НП да бъде отменено. Претендира присъждане на възнаграждение за адвокат за двете инстанции.

Ответникът - Началник Сектор в ОД на МВР – Варна, РУ 04 Варна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

На 05.10.2021г., по силата на договор за покупко-продажба, К.Г. е придобил лек автомобил, марка ****, с рег. № ****. Информация за сделката била подадена по електронен път в Сектор ПП-Варна. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т. е. до 05.12.2021 г./ Г. не изпълнил законовите си задължения и не е заявил в Сектор „ПП“ промяната в собствеността, поради което на 07.12.2021 г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно по реда на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП. На 16.12.2021 г., около 15.55 часа в ------- на 20 метра преди кръстовището с ул. -------до хлебопекарна е спрян за проверка. С постановление на РП - Варна № 815/25.01.2022 г. наказателното производство е било прекратено, а производството е било изпратено в ОД МВР – Варна за ангажиране на административнонаказателната отговорност по ЗДвП на К.Г..*** е приел, че НП е издадено от компетентен орган. Не се спори, че К.Г. е управлявал лек автомобил, марка ****, с рег. № ****, който е МПС по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, на път отворен за обществено ползване на датата посочена в административното обвинение и съгласно чл. 3 ал. 4 и чл.14 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. е следвало да се извърши промяна в регистрацията на МПС. На основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, вр. чл. 18б ал. 1 т. 10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. след изтичане на срока, служебно се прекратява регистрацията на МПС, като администрацията не уведомява собственика на пътното превозно средство съгласно чл. 18б ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. В случая е установено, че собствеността върху процесното МПС е придобита от Г. и той, като собственик е бил длъжен да предприеме действия по пререгистрация на автомобила. Той е бил длъжен да познава закона и съответно, че ако не пререгистрира автомобила, следва неговата служебна дерегистрация, т. е. налице е безспорно нарушението на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Съдът е приел, че е установено извършеното нарушение, неговият извършител, дадена е правилна правна квалификация. Правилен е и изводът на съда, че не е следвало жалбоподателя да бъде уведомен за дерегистрацията, тъй като законът не предвижда такова уведомяване. Задължението на собственика при придобиване на МПС е да се подмени свидетелството за регистрация, а табелите – при желание. Съдът е обсъдил и възражението за нарушение на принципа ne bis in idem, като го е приел за неоснователно, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН – прекратено е наказателното производство и е препратено на АНО за ангажиране на административно наказателната отговорност на лицето.

Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, поради което следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

Следва да се посочи, че наложените с наказателното постановление наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, са минималните, предвидени в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Посочената норма не въвежда задължение собственика на автомобила да бъде уведомен за служебно прекратената регистрация.

Административното нарушение е доказано видно от всички писмени и гласни доказателства, които правилно са кредитирани от РС, като видно от същите доказателства и възприетата от РС фактическа обстановка, няма основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните такива случаи. Отделно, видно от справка за нарушител, до момента касаторът е наказван неколкократно. Допълнително следва да се отбележи, че съгласно специалната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП - За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от Закона за административните нарушения и наказания.

Собственикът на процесния автомобил, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, е бил длъжен да регистрира в сектор ПП своя автомобил. След като не е извършил това свое вменено от закона задължение, следва да търпи последствията от същото, а именно настъпването на прекратяването на регистрацията на същия автомобил. В този смисъл възраженията, посочени в касационната жалба за липса на уведомяване на прекратената регистрация са неоснователни. Не следва от собственото си неправомерно поведение жалбоподателят да черпи права.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Независимо от този изход на спора, съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като не е направено искане за това.

Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 477/27.03.2023 г. по АНД № 199/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: