№ 1503
гр. Варна, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20233100502164 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 65217/04.09.2023 г.
от „Евро Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез адв. И. Л.,
срещу Решение № 2879/08.08.2023 г., постановено по гр. дело № 9446/2022 г.
по описа на ВРС, 14 състав, с което е отхвърлен иска на „Евро финанс
колект" ЕООД, ЕИК *********, за установяване на вземането му от длъжника
Ю. Н. Ф. с ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к. Т.”, бл.**, вх.*, ап.** по
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4330/2022 г. на РС – Варна, за
заплащане на сумата от 340,96 лева, представляваща дължима и незаплатена
стойност за предоставени електронни съобщителни услуги - мобилни,
интернет и телевизионни услуги за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на
основание договор за електронни съобщителни услуги и допълнително
споразумение към него от 19.04.2018 г., сключени между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК ********* и Ю. Н. Ф., ЕГН
1
**********, което вземане е прехвърлено от „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД на „Евро Финанс Колект" ЕООД с договор за продажба на
вземане от 28.01.2022 г.; сумата от 86,54 лева, представляваща сбор от
дължимата лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 21.03.2022 г. сумата
от 29,28 лева, представляваща дължима и незаплатена стойност за
предоставени електронни съобщителни услуги - телевизионни услуги за
периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на основание договор електронни
съобщителни услуги от 23.05.2017 г., сключени между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК ********* и Ю. Н. Ф., ЕГН
**********, което вземане е прехвърлено от „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД на „Евро Финанс Колект" ЕООД с договор за продажба на
вземане от 28.01.2022 г.; сумата от 7,45 лева, представляваща сбор от
дължимата лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 21.03.2022 г., на
осн.чл.422 ГПК.
В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението в цялост. На първо
място, посочва се в жалбата, че неправилно съдът не е приел за доказано, че с
Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. и Договор за
прехвърляне на вземания от 28.01.2022 г. е прехвърлено от „С. Г. Груп“ ООД
на „Евро Финанс Колект“ ЕООД процесното вземане с доводи за неяснота
относно съдържанието на вземанията. Твърди се неправилност на
обжалваното решение в частта, с която съдът е приел, че е налице
несъответствие между претендираното вземане, сумите по представените 3
броя фактури и сумите по издадена заповед за изпълнение. Излага, че
първоинстанционният съд неправилно е констатирал, че вземането не било
доказано. Обосновава се в жалбата допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределение на
доказателствената тежест между страните, както и че е вменил на ищеца
задължението да докаже отрицателни факти, което обуславяло наличието на
процесуално нарушение. Излага съображения, че неправилно съставът на
районния съд в доклада, указвайки на страните за кои свои твърдения не
сочат доказателства, не е вписал, че представената от ищеца извадка от
Извлечение от приложение № 1 от Договор за цесия от 16.10.2018 г. няма да
послужи като доказателство относно отразените в него факти, поради което
счита, че докладът по делото бил неточен и непълен. Посочва, че решението е
2
постановено при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
непълен доклад и липса на конкретни указания за разпределението на
доказателствената тежест, което е довело до постановяване на порочно и
подлежащо на отмяна решение. Твърди се, че изводът на съда за липса на
доказателства, че в полза на „С.Г.Груп” ООД е било прехвърлено вземането
на „БТК” ЕАД срещу ответника, е неправилен. Прехвърлените с договора за
цесия между тези лица вземания са описани в Приложение № 1, което е
неразделна част от договора и в което Приложение фигурира и вземането на
„БТК” ЕАД срещу ответника. Последното се индивидуализира с посочените
фактури, които установяват и неговото основание. Излагат се и съображения,
че „С. Г. Груп“ ООД, в качеството си на пълномощник на „БТК” ЕАД, е
изпратило уведомление до ответника за извършеното прехвърляне, на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Твърди се, че в последствие „С. Г. Груп“ ООД
е прехвърлило на „Евро Финанс Колект“ ЕООД вземанията, които е получило
по договора за цесия от „БТК” ЕАД, сред които е и вземането срещу
ответника. Предвид на това се твърди, че сключеният договор за прехвърляне
на вземане между „С. Г. Груп“ ООД и „Евро Финанс Колект“ ЕООД е
породил действие и въззивника е придобил качеството на кредитор по
отношение на Ю. Н. Ф..
В допълнение, въззивникът твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че отчетният период на задълженията по трите фактури е
след датата на договора за цесия от 16.10.2018 г. с доводи, че договорът за
цесия е рамков такъв и действа занапред и за да се прехвърли вземане чрез
такъв договор, е необходимо единствено постигане на съгласие между
страните.
Отправеното искане е за отмяна в цялост на обжалваното решение
като неправилно и незаконосъобразно. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се
присъждане на сторените в двете съдебни инстанции съдебно-деловодни
разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Ю. Н.
Ф. не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът „Евро Финанс Колект“ ЕООД не
изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния
3
представител на същия, с която моли съда да уважи подадената въззивна
жалба, като отмени изцяло обжалваното решение на Варненския районен съд
по съображенията, изложени във въззивната жалба. Прави искане за
присъждане на разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемата страна Ю. Н. Ф. не се явява и не
изпраща представител.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 422 ГПК от „Евро финанс колект" ЕООД, ЕИК *********, за
установяване на вземането му от длъжника Ю. Н. Ф. с ЕГН **********,
адрес: град В., ж.к. Т., бл.**, вх.*, ап.**, по заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.д. № 4330/2022 г. на РС - Варна, за заплащане на сумата от 340,96
лева, представляваща дължима и незаплатена стойност за предоставени
електронни съобщителни услуги - мобилни, интернет и телевизионни услуги
за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на основание договор електронни
съобщителни услуги и допълнително споразумение към него от 19.04.2018 г.,
сключени между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК
********* и Ю. Н. Ф., ЕГН **********, като вземането е прехвърлено от
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД на „Евро Финанс Колект"
ЕООД с договор за продажба на вземане от 28.01.2022 г.; сумата от 86,54
лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава за периода от
30.06.2019 г. до 21.03.2022 г. сумата от 29,28 лева, представляваща дължима и
незаплатена стойност за предоставени електронни съобщителни услуги -
телевизионни услуги за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на основание
договор електронни съобщителни услуги от 23.05.2017 г., сключени между
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК ********* и Ю. Н. Ф.,
ЕГН **********, като вземането е прехвърлено от „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД на „Евро Финанс Колект" ЕООД с
договор за продажба на вземане от 28.01.2022 г.; сумата от 7,45 лева,
представляваща сбор от дължимата лихва за забава за периода от 30.06.2019
г. до 21.03.2022 г.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца произтича от
задължения за предоставени електронни съобщителни услуги - мобилни,
4
интернет и телевизионни услуги за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на
основание Договор за електронни съобщителни услуги и допълнително
споразумение към него от 19.04.2018 г., сключени между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК ********* и Ю. Н. Ф., ЕГН
**********.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от упълномощен
процесуален представител на ответника Ю. Н. Ф., с който исковата претенция
е оспорена в цялост. Изложени са твърдения, че ответникът не е пасивно
легитимирана страна по иска, тъй като не е подписвал Договор за електронни
съобщителни услуги от 19.04.2018 г. и допълнително споразумение към него,
както и Договор за електронни съобщителни съобщения от 23.05.2017 г. В
съдебно заседание ответникът не поддържа оспорването, че не е подписал
договорите.
В с.з страните поддържат исковата молба и отговора на същата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270
ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на
заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен
съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.второ от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предявените кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, са предявени в рамките на
предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен
5
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от
заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д. № 4330/2022 г. по описа на ВРС, 47 състав.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.05.2017
г. между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Ю. Н. Ф. е
сключен Договор за електронни съобщителни услуги за услуга VIVACOM TV
GO пакет с абонаментен план „TV GO Start”, в който план са включени
телевизионни услуги. Срокът на договора е 24 месеца, като същият влиза в
сила в деня на подписването му. В последствие на 19.04.2018 г. между същите
страни е сключено допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен
план „Smart XL+, в който план са включени минути за разговори и интернет
услуги, за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „Smart
М+, в който план са включени минути за разговори и интернет услуги, за
мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „Smart S, в който
план са включени минути за разговори и интернет услуги, за мобилен
телефонен номер ********** с абонаментен план „i-Traffic М+, в който план
са включени минути за разговори и интернет услуги, за мобилен телефонен
номер ********** с абонаментен план „Smart L+, в който план са включени
минути за разговори и интернет услуги, за услуга VIVACOM TV GO пакет с
абонаментен план „TV GO Start", в който план са включени телевизионни
услуги . Срокът на Договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на
подписването му. Доколкото първоначално направеното възражение относно
авторството на подписа, положен от името на Ю. Н. Ф. под тези два договора
е оттеглено, трябва да бъде прието за установено, че между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и Ю. Н. Ф. са възникнали валидни
облигационни отношения, основани на тези два договора. Основавайки се на
тези отношения, „БТК” ЕАД е издало три фактури, с които е удостоверило
задължение на Ф. за заплащане на ползваните от него по договорите услуги, а
именно: сумата 121,62 лв. по фактура № ********** от 01.06.2019 г. за
отчетен период 01.05.2019 г. - 31.05.2019 г.; сумата от 131,38 лв. по фактура
№ ********** от 01.07.2019 г. за отчетен период 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г.
и сумата от 117,24 лв. по фактура № ********** от 01.08.2019 г. за отчетен
период 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г. Ответникът е направил възражение, че не
дължи тези суми, тъй като не е ползвал услуги на „БТК” ЕАД по посочените
6
по-горе два договора. Това негово твърдение следва да се счита опровергано,
тъй като към всяка една от трите фактури е приложена и детайлизирана
справка от системата на „БТК” ЕАД, установяваща какви точно услуги,
предоставяни от „БТК” ЕАД са ползвани от Ю. Ф., а също така – кога и за
какъв период от време е било това ползване. С оглед на това, ответникът
дължи на „БТК” ЕАД стойността на предоставените услуги така, както
същата е конкретизирана в посочените три броя фактури. Няма доказателства
задължението за плащане на тези суми да е изпълнено, като не са наведени и
твърдения в тази насока, от което следва, че те са дължими се.
Същевременно на 16.10.2018 г. е сключен Договор за прехвърляне на
вземания между „БТК” ЕАД и „С.Г.Груп” ООД. С този договор „БТК” ЕАД
се е задължило да прехвърля на „С.Г.Груп” ООД свои вземания, заедно с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, като тези вземания са обособени в две групи. Първата от тях
е по т.1.1.1, като в нея се включват вземанията, посочени в Приложение № 1,
което се изпраща от „БТК” ЕАД, заедно с уведомление от цедента до
цесионера в уговорените в договора срокове. Конкретните срокове са
определени при уговорката за втората група вземания – тези по чл. 1.1.2 от
договора, който дава възможност „БТК” ЕАД периодично след сключване на
договора по своя преценка да прехвърля на „С.Г.Груп” ООД свои вземания
чрез изпращане на уведомление, придружено от съответното Приложение №
1, съдържащо данни за вземанията и длъжниците, като тези вземания ще
бъдат с възраст до 36 месеца. Съгласно чл. 2, б. Б от договора, тези вземания
могат да бъдат прехвърляни в 24-месечен срок след сключване на договора.
От това следва, че „БТК” ЕАД има възможност да прехвърля на „С.Г.Груп”
ООД било по споразумение между тях, било по своя преценка вземания,
възникнали най-малко в този 24-месечен срок от сключване на договора.
Вземанията, предмет на настоящото производство, се включват в този 24-
месечен срок от сключване на договора, поради което могат да бъдат предмет
на прехвърляне по него. В чл. 1.7 от договора е дадена дефиниция на смисъла
на термина „Приложение № 1” в смисъл, че това са приложения заедно и
поотделно, в зависимост от случая, приложения № 1 по т.1.1.1 и/или т.1.1.2,
съдържащи списък/таблица в елекронна форма с информация за вземанията и
съответно за всеки един от длъжниците по тях, с които разполага цедентът.
От това следва, че това приложение може да бъде изготвено само в
7
електронна форма, без да бъде документирано в писмена такава. По делото
обаче е приложено изходящо от „БТК” ЕАД извлечение от Приложение № 1
към договора от 16.10.2018 г., с което се потвърждава, че вземанията по
процесните три фактури са били прехвърлени на „С.Г.Груп” ООД. Без
значение в случая е, че това извлечение носи дата 12.07.2022 г., която дата е
след датите на издаване на трите фактури, доколкото това е датата на
издаване на самото извлечение като документ, а не на изготвяне на
Приложение № 1. В случая с това извлечение „БТК” ЕАД признава, че
вземанията по трите фактури са прехвърлени на „С.Г.Груп” ООД въз основа
на договора от 16.10.2018 г., който договор от своя страна е потвърден от
цедента с нарочно потвърждение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. С оглед на всичко
гореизложено следва, че „С.Г.Груп” ООД е придобило вземанията на „БТК”
ЕАД срещу Ю. Н. Ф. по посочените три фактури.
В последствие, с Договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2022 г.
„С.Г.Груп” ООД е прехвърлило на „Евро Финанс Колект“ ЕООД посочените
по-горе вземания срещу Ю. Н. Ф.. С оглед на това, като краен резултат от
всички прехвърляния „Евро Финанс Колект“ ЕООД се явява кредитор на Ю.
Н. Ф. за вземанията по посочените три броя фактури. Действително, съгласно
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД прехвърлянето на вземанията няма действие по отношение
на длъжника, докато същото не му бъде съобщено от стария кредитор. В
случая обаче в чл. 5 от договора от 16.10.2018 г. цедентът „БТК” ЕАД е
предоставил на цесионера „С.Г.Груп” ООД правото да извършва уведомление
на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като за целта е изготвено и
нарочно пълномощно и конкретно уведомление до Ю. Н. Ф., които също са
представени като доказателства по делото. Като доказателство по делото е
представено и уведомление от „С.Г.Груп” ООД до Ю. Н. Ф. за
прехвърлянето, извършено с договора от 28.01.2022 г. Не са представени
доказателства тези уведомления да са връчени на длъжника, но доколкото
същите са представени като приложения към исковата молба, то съгласно
установената практика следва да се считат връчени на длъжника по
установения за това ред с връчването на исковата молба и приложенията към
нея.
С оглед на това следва да бъде прието, че предявеният от „Евро
Финанс Колект“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
8
415, ал. 1 от ГПК за главницата се явява основателен и следва да бъде уважен,
както е предявен.
Доколкото се касае за задължения с определен падеж, то длъжникът
дължи обезщетение за забава, считано от датата на падежа по всяка една от
фактурите до 31.03.2022 г. /датата, посочена в исковата молба/. Изчислена
служебно от съда чрез използване на програмен продукт Апис-финанси,
дължимата се лихва за посочените периоди е, както следва: 31,80 лв. - по
фактура № ********** от 01.06.2019 г. за периода от 30.06.2019 г. –
31.03.2022 г.; сумата от 33,35 лв. по фактура № ********** от 01.07.2019 г. за
периода от 30.07.2019 г. до 31.03.2022 г. и сумата от 28,75 лв. по фактура №
********** от 01.08.2019 г. за периода 30.08.2019 г. - 31.03.2022 г.
Основателността на иска за главните вземания обосновава и основателността
на исковете за акцесорни задължения, каквото е и това за забавено плащане.
С оглед на това следва да бъде прието, че предявеният от „Евро
Финанс Колект“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал. от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за лихвата се явява основателен и следва да
бъде уважен, както е предявен.
Следва да бъде признато за установено и обстоятелството, че
ответникът дължи законна лихва върху главницата от 370,24 лв., считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, а именно от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане, тъй
като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Изложеното налага обжалваното решение на първоинстанционния съд
да бъде отменено изцяло, като се постанови друго такова, с което предявените
искове да бъдат уважени.
По отношение на разноските по делото
По силата на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ спора по чл.
422 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В полза на ищеца следва да бъде присъдени разноските в
9
производството в пълен размер. Същият е представил доказателства (договор
за правна защита и платежни нареждания) и е направил искане за присъждане
на сторените разноски в заповедното производство в размер на 325,00 лв., от
които 25,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. адвокатски хонорар. В исковото
производство пред първа инстанция ищецът е представил доказателства
(договор за правна защита, платежно нареждане и списък на разноските по чл.
80 от ГПК - л. 7-10 и 73 от делото на ВРС) и е направил искане за присъждане
на разноски в общ размер на 375,00 лв., от които 75,00 лв. държавна такса и
300,00 лв. адвокатски хонорар. Във въззивното производство разноските са в
размер на 500,00 лв., от които 100,00 лв. държавна такса и 400,00 лв.
адвокатски хонорар, за което е представен списък на разноските /л. 10 от
делото на ВОС/ и доказателства за извършването им /л.3, 4 и 9/.
Следователно общият размер на разноските за производство по делото
/в т.ч. заповедно и исково пред двете инстанции/, които ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца е 1200,00 лв.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2879/08.08.2023 г., постановено по гр.
дело № 9446/2022 г. по описа на ВРС, 14 състав и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. Н. Ф. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Д., общ. А., обл. Варна и съдебен адрес: гр.
В., бул. „Вл. В.к” № ***, офис*, чрез адв. М. Ж. – ВАК, че дължи на „ЕВРО
ФИНАНС КОЛЕКТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
потребление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. Д. № **, на основание чл. 422, ал. 1,
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, сумата от 370,24 лв. /триста и седемдесет
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща неплатена сума по
фактура № ********** от 01.06.2019 г., фактура № ********** от 01.07.2019
г. и фактура № ********** от 01.08.2019 г., издадени от „БТК” ЕАД, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в
съда – 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 31,80 лв. /тридесет и един лева и осемдесет стотинки/,
10
представляваща лихва за забава по фактура № ********** от 01.06.2019 г. за
периода от 30.06.2019 г. – 31.03.2022 г.; сумата от 33,35 лв. /тридесет и три
лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава по фактура
№ ********** от 01.07.2019 г. за периода от 30.07.2019 г. до 31.03.2022 г. и
сумата от 28,75 лв. /двадесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща лихва за забава по фактура № ********** от 01.08.2019 г. за
периода 30.08.2019 г. - 31.03.2022 г., за които суми е издадена заповед №
2530/19.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 4330/2022 г. по описа на ВРС, 47 състав.
ОСЪЖДА Ю. Н. Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., общ.
А., обл. Варна и съдебен адрес: гр. В., бул. „Вл. В.к” № ***, офис*, чрез адв.
М. Ж. – ВАК, да заплати на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на потребление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. Д.
№ **, сумата от 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ , представляваща общият
размер на сторените разноски за производството по делото /в т.ч. заповедно и
първоинстанционно и въззивно исково/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11