Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 49 22.04.2021
година град Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На тринадесети април
2021 година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 74 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
десета от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.Ж.Г. ***, с
която се оспорва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1292-000099/16.02.2021 г., издадена от Димитър Д. – началник
група към ОДМВР – Търговище, сектор ПП. Със същата е наложена санкция по
чл.171, т.2,б “м“ ЗДвП - временно спиране от движение на МПС л.а. БМВ318 И с
рег. № ... за срок от три месеца. В жалбата се твърди, че има нарушение на
материалния и процесуалния закон, несъответствие с целта на закона. Моли
оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание
жалбоподателят взема становище, чрез
процесуалния си представител, който поддържа жалбата. Не претендира
разноски.
Ответникът взема писмено становище, чрез
процесуалният си представител гл.ю. к. Ж., която като оспорва
жалбата. Претендира ю.к. възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
Видно от АУАН серия GA №
378511/16.02.2021 г., е че същият е съставен
на жалбоподателя , като е прието, че на 16.02.2021 г. в 17:20 ч. в
гр.Търговище на кръстовището на ул.“Васил Левски“ и ул.“Кюстенджа“ с посока на
движение към кръстовището на ул.“Гладстон“ управлява собствения си автомобил,
като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на храна и товари, а именно
умишлено форсира автомобила си с цел поднасяне
/дрифтене/, с което си действие застрашава живота и здравето на
останалите участници в пътя.
Приложена е докладна записка от назначения наряд, която
потвърждава описаното в акта с рег. № 363р-6662/05.03.2021 г., както и докладна
записка, относно извършена проверка с рег. № 363000-3706/17.02.2021 г. ,
изготвена от Д. Рангелов.
По повод постъпило възражение жалбоподателят е бил уведомен с уведомително
писмо с рег. № 363000-6113/15.03.2021 г., в което е прието, че АУАН е съставен
законосъобразно.
По отношение компетентността на административният орган са
приложени и приети като доказателства Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
министър на вътрешните работи, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министър на
вътрешните работи, Заповед № 363з-1642/30.09.2020 г. на директор на
ОДМВР-Търговище, Заповед № 8121к-1418/12.04.2016 г. за преназначаване на
държавен служител на ръководни длъжности в МВР за съставилия ПАМ, както и акт
за встъпване в длъжност.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата
за допустима по следните съображения:
Жалбата е подадена от надлежна страна при наличие на правен
интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно
оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.
От правна страна съдът намира следното:
На основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, ал.1, т.1 от същия закон се издават с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или на оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето
на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед
разпоредбата на чл. 165, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Предвид тази
правна уредба оспореният акт е издадена от компетентен
орган.
С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена
установената от закона форма – чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2 от АПК.
Фактическите основания за издаване са изложени ясно и
изчерпателно. Релевантните факти са изяснени в пълен обем. В производството по
издаването на обжалваният акт не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила – такива, които ако не
бяха извършени щяха да доведат административния орган до различни фактически и
правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ. само
подобни нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на
административния акт.
При преценка на материалната законосъобразност, съдът съобрази
следното:
За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения ЗДвП допуска да се прилагат
определени принудителни административно мерки. Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.2, б. „м“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за
издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка „временно спиране от движение на пътно
превозно средство за срок от три месеца“ на собственик, който допуска,
организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за
участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Видно от цитираната разпоредба е, че
тя съдържа няколко алтернативно предвидени хипотези, самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни
властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти
представляват фактическото основание за издаването й и юридическия факт, от
който органът черпи правомощията си, и въз основа на който се извършва последващата
съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.
Видно е, че съставеният АУАН съдържа дописване, но предмет на
контрол в настоящото производство е наложената ПАМ, а не АУАН и релевираните
доводи следва да бъдат изложени в рамките на еветуално оспорване на НП пред
общия съд.
ПАМ е законоустановена, със Закона за движение по пътищата.
Мярката е предвидена в интерес на обществото – с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата, тъй като управлението на МПС.
Налице е справедлив баланс
между правата на засегнатото лице и интереса на обществото.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Претенцията за разноски е основателна като съдът присъжда такива в
полза на ответната страна в размер на 100 лв. – ю-к. възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал.1 от АПК, Административен съд – Търговище, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ж.Г. *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №21-1292-000099/16.02.2021 г., издадена
от Димитър Д. – началник група към ОДМВР – Търговище, сектор ПП. Със същата е
наложена санкция по чл.171, т.2,б “м“ ЗДвП - временно спиране от движение на МПС л.а. БМВ318 И с
рег. № ... за срок от три месеца , като
неоснователна.
ОСЪЖДА А.Ж.Г. ***,
с ЕГН:********** да заплати на ОД на МВР гр.Търговище разноски в размер на 100
лв. – ю-к. възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: