РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Габрово, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря В. Й. Венкова
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно административно
наказателно дело № 20234200600043 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от
обвиняемия Т. П. Т. от гр. П., чрез защитника адв. В. П. от АК – Габрово, срещу
решение № 2 от 17.01.2023 г. по АНД № 107/2022 г. по описа на Районен съд – Трявна.
С обжалваното решение обвиняемият Т. П. Т. е признат за виновен в това, че на
19.09.2021 г., в гр. П., по хулигански подбуди причинил на длъжностно лице – П. Н. О.
от гр. Д., при изпълнение на служебните му задължения като асистент-съдия на
футболна среща от „А“ регионална футболна група Габрово между отборите на ОФК
“Б.“ гр. П. и ФК „А.“ гр. Трявна лека телесна повреда, изразяваща се в болезнен оток
на дясната скула на лицето; дълбоки охлузвания, оток и кръвонасядане по лявата
предно-странична повърхност на гръдния кош, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободен
от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12,
вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 2000 лева.
Със същото решение обвиняемият Т. П. Т. е осъден да заплати по сметка на
1
ОДМВР –Габрово сумата от 305,60 лева – направени разноски по досъдебното
производство.
Въззивната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 319 от НПК,
поради което е процесуално допустими. В нея се твърди, че при постановяване на
решението грубо са нарушени правата на обвиняемия. Съдебно следствие не било
проведено в пълния смисъл на думата. Обвиняемият се явил без защитник и съдът
следвало да положи по-сериозни усилия, за да го напъти или да ползва такъв, или да
му обясни последиците от действията му по начин, същият да ги разбере. В жалбата се
твърди още, че съдебното решение било мотивирано чрез едностранна оценка на
събраните по делото доказателства. Посочва се, че безспорно обвиняемият нанесъл
удар на съдията на футболната среща, но в показанията на свидетелите съществували
данни, че действията му били предхождани от действие на пострадалия, насочено към
телесната неприкосновеност и достойнството на сина на обвиняемия. Тези
обстоятелства безспорно влияели върху субективната страна на деянието, но не били
изследвани от съда. Не били еднопосочни и показанията на свидетелите по отношение
на факта колко и какви удари бил нанесъл обвиняемият на пострадалия. Претендира се
за отмяна на решението и откриване на съдебно следствие с призоваване на всички
свидетели и вещи лица.
Пред настоящия състав въззивната жалба се поддържа от обвиняемия и
защитника му по изложените в нея съображения Наред с това адв. П. навежда и доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения, във връзка с което прави искане за
отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
По съществото на делото прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово
изразява становище за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение
на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. Прави искане за отмяна
на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд.
Въззивният съд, в пределите на дължимата по реда на чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на решението и предвид доводите и исканията на страните,
провери дали не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правата на страните в процеса, които не могат да бъдат отстранени от
въззивната инстанция, но са отстраними от първия съд, и констатира, че такива са
допуснати. съображени за този извод са, както следва:
Съдебното производство е образувано по постановление на прокурор от
Районна прокуратура – Габрово, съдържащо предложение за освобождаване на
обвиняемия Т. П. Т. от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и налагане на административно
2
наказание по реда на чл. 78а от НК.
В проведеното на 17.01.2023 г. съдебно заседание съдът е открил съдебното
следствие и е докладвал постановлението на прокурора. Видно от съдържанието на
съдебния протокол, след извършване на споменатите действия, съдът пристъпил към
изслушване на обвиняемия, като последният е заявил, че е получил препис от
постановлението на РП – Габрово, разбира обвинението, признава се за виновен,
съжалява за постъпката си и е съгласен да се приемат писмените доказателства. След
тези изявления на обвиняемия, като доказателства по делото са приети материалите,
съдържащи се в досъдебното производство, и предвид заявеното от страните, че нямат
доказателствени искания съдебното следствие е обявено за приключило и е престъпено
към изслушване на пренията. В съдебния протокол не е отразено дали обвиняемият е
поканен да даде обяснения и изобщо запознат ли е с правата си по чл. 277 от НПК.
Посочената разпоредба от процесуалния закон, свързана със съдебното следствие, цели
да осигури правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице,
което още на този етап има възможност непосредствено да заяви дали разбира
обвинението и съответно да упражни или не правото си да дава обяснения по него.
Проверката на съда за получаване на препис от постановлението на прокурора е важен
въпрос, който поначало следва да намери отговор най-късно до откриване на
съдебното следствие. Същественото обаче, което следва да се отбележи във връзка с
особеността на обсъждания казус е, че получаването на обвинителния документ не е
тъждествено с възприемане на неговото съдържание, в частност на инкорпорираното в
него обвинение. Именно затова съдът има ангажимента не само да запита обвиняемия
дали разбира обвинението, а и да му разясни правото да дава обяснения. Този въпрос е
бил особено съществен в случая, тъй като от протокола за разпит на обвиняемия от
досъдебното производство е видно, че макар и лаконично, същият е навел фактически
твърдения, пряко свързани с предмета на доказване и конфронтиращи се с позицията
на обвинението. Поначало логиката на наказателното производство изисква винаги
след предявяване на обвинението привлеченото към наказателна отговорност лице да
има възможност да депозира обяснения, като този принцип важи както за досъдебното
производство, така и за съдебната фаза. Неизпълнението на това задължение
съставлява съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита, в
частност – основното право на обвиненото лице да дава изгодни за себе си обяснения.
На следващо място, проверявайки атакувания съдебен акт, въззивният съд
констатира, че при изготвяне на мотивите към него районният съд не е изпълнил
задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК - да посочи
установените обстоятелства и въз основа на какви доказателства и доказателствени
средства гради изводите си. Контролираният съд изцяло декларативно е посочил, че
описаната и възприета фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, сред които протоколите за разпит на
3
свидетели, включително на пострадалия О.. Не е извършен анализ и оценка на нито
един от гласните доказателствени източници, а същите не са еднопосочни – напротив,
по делото условно могат да се очертаят две групи свидетели. От една страна са
показанията на свидетелите Г. Д., Х.П., В.Д., С.Р. и Д. Т., които навеждат твърдения за
отправени от пострадалия обидни реплики към сина на обвиняемия, както и за закани
спрямо самия обвиняем, като това поведение на свидетеля О. предхождало всяко от
двете посегателства на обвиняемия против телесната му неприкосновеност. От друга
страна са показанията на свидетелите П. О., Х.М., Д.Н., П.Ц., които отричат
пострадалият да е имал подобни прояви. Липсват изложени. от решаващия съд
съображениякои от тези доказателствени материали се приемат и кои отхвърлят, както
и с какви аргументи. Неизпълнението на тези задължения при изготвяне на мотивите
към постановения съдебен акт, не позволява да бъде извършена проверка от
контролиращата инстанция на действителната воля на съда и на съдържанието на
взетото от него решение по въпросите, визирани в чл. 301, ал. 1 от НПК, което от
процесуалноправна гледна точка съставлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал.
3, т. 2, пр. 1 от НПК. Вярно е, че производството пред първоинстанционния съд се е
развило по особените правила, предвидени в глава 28 от НПК, които позволяват съдът
да се позове на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
източници, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК, което е изключение от
принципа за непосредственост по чл. 18 от НПК. Тази разпоредба обаче не
освобождава съда от задължението му да даде отговор в акта си на въпросите,
поставени в нормата на чл. 301 от НПК, съответно не изключва спазването на
изискванията към съдържанието на съдебния акт и в частност – излагането на мотиви
към същия.
Въззивният съд установи и друго съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК. На стр. 2, абзац 1 от мотивите
районният съд приема, че в резултат от удара пострадалият загубил съзнание за
няколко секунди и паднал на земята. Не се сочи кои доказателствени източници
аргументират това обстоятелство, още повече, че същото влиза в противоречие и със
заключение на съдебно-медицинската експертиза. Така приетото от фактическа страна
от контролирания съд, обаче, навежда на съждение за проявени елементи от
обективния състав на по-тежко престъпление (такова по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от
НК) и противоречи на правните изводи за причинена лека телесна повреда. Не на
последно място, след като районният съд е счел, че са налице нови фактически
положения, е следвало да приложи разпоредбата на чл. 378, ал. 3, изр. 2 от НПК, като
прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора.
Констатираните пропуски са довели до нарушаване на процесуалните права на
обвиняемия – съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, а
липсата на мотиви изпълва основанието по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК.
4
Въззивният съд, като втора инстанция по фактите, има законова възможност да
установява нови фактически положения, да събира и да прави самостоятелен анализ на
събраните от първоинстанционния съд доказателства, да прави различни правни
изводи, като може да детайлизира, прецизира и поправи в известна степен мотивите на
контролирания съд. Правомощието обаче не е неограничено и намира приложение,
когато допуснатите нарушения не се окачествяват като съществени, като не дава
възможност второинстанционният съд да замества мотивите на проверявания.
Изложеното по-горе мотивира окръжния съд да приеме, че допуснатите
съществени процесуални нарушения налагат отмяна на атакуваното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Проверката по
същество на обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение е
безпредметна, тъй като същото подлежи на отмяна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2,
във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 от НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2 от 17.01.2023 г. по АНД № 107/2022 г. по описа на
Районен съд – Трявна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Трявна.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5