ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 715
гр. Перник, 28.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500286 по описа за 2022 година
Образувано е по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, депозирано от П. В. Т., с ЕГН
********** за недължимост на сумите по Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № *** г. в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД срещу нея, издадена по ч. гр. д. № 4589 / 2016 г. по описа на Пернишкия районен
съд.
Във възражението си, П. Т. твърди, че на 16.03.2022г. чрез упълномощен от нея
адвокат, е научила, че срещу нея има образувано изпълнително дело № 86/2022г. по
описа на ЧСИ С. Б., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд -
Перник. Същото било образувано въз основа на изпълнителен лист от ***г., издаден
въз основа на издадена Заповед за изпълнение и с взискател по изпълнителното дело
„Фронтекс“ ООД – гр. С.. Т. е заявила още, че до настоящия момент не е получавала
никакви книжа по гр. д. № 04589/16г. по описа на РС – Перник, поради което нее имала
възможност да възрази по реда на чл. 414 ал. 2 от ГПК. Посочила е още, че не е
спазена процедурата по чл. 45 ГПК, както и че на постоянния й адрес по лижна карта
живее постоянно С. Е. А. – майка на мъжа, с когото Т. е живеела на съпружески
начала. Последната е трудно подвижна и не напускала дома си, поради което счита, че
няма как да не е получила съобщенията, ако наистина адреса е посещаван от
призовкар. Възразява и срещу редовността на връчването по реда на чл. 47 ал. 1 от
ГПК.
Насрещната страна – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, е изразила становище в
хода на производството за недопустимост на подаденото възражение, а в условията на
евентуалност – за неоснователност на същото. Твърди се, че П. Т. е научила за
образуваното срещу нея изпълнително дело на по – ранна от посочената от нея дата,
тъй като по същото е бил наложен запор на банковата сметка на длъжника, открита в
1
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. На ***г. е бил наложен запор на моторно превозно
средство на длъжницата, респ. същата е научила за образуваното срещу нея
изпълнително дело и съответно за заповедта за изпълнение, още към датата на налагане
на запор на банковата й сметка на ***г. В молбата до Окръжен съд – Перник,
насрещната страна е изразила и становище по възражението на П. Т., макар препис от
последното не му е било изпратено, но се е запознал с него чрез електронното дело.
Пълномощника на насрещното дружество е заявил, че процедурата по връчване на
съобщения и съдебни книжа, действаща към момента на връчване, е законосъобразно
проведена от съдебния служител (връчител). Сочи се, че дори и да се приеме, че на
постоянния й адрес живее С. Е. А., последната може или да не е била на адреса или
умишлено да не е излязла от жилището, за да получи съобщението и препис от
заповедта за изпълнение. Твърди, че на длъжницата не е връчена и покана за
доброволно изпълнение от ЧСИ Б., въпреки многократните посещения на адреса, което
противоречи на твърденията на длъжницата, че С. Е. А. е на адреса постоянно.
Представя и доказателства в тази насока.
По делото е разпитана свидетелката С. Е. А. – майка на мъжа, с когото Т. живее
във фактическо съжителство. Същата е заявила, че живее на процесния адрес – ***,
заедно със съпруга си, П. Т. и внучето си. Заявила е, че на адреса има някой постоянно,
като самата тя е винаги там, само веднъж месечно ходи да й изписват лекарства.
Посочила е, че е имало звънец на вратата, но не си спомня през коя година децата са го
извадили и на вратата трябва да се почука. Твърди, че има поставени пощенски кутии и
от едната, и от другата страна на къщата, като не уточнява с каква давност са същите.
В заключение свидетелката е посочила, че не си спомня случай, в който да не е
отворила на непознат човек, който да я е търсил.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Узнаването за образувано изпълнително дело от страна на П. Т. не обосновава
извод за узнаване на изпълнителния титул (в случая изпълнителен лист), послужил за
образуване на изпълнителното дело, както и въз основа на какво ( в случая Заповед за
изпълнение на парично задължение) е бил издаден съответния изпълнителен лист.
Поради това съдът приема, че длъжницата е узнала за издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК на датата на която е посочила
самата тя – 16.03.2022г. Поради това намира, че възражението е подадено в срок, от
активно легитимирано лице, имащо правен интерес и се явява процесуално допустимо,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
Преценявайки по същество искането за приемане на възражението,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
След издаване на процесната заповед, Пернишкият районен съд на основание
чл. 411, ал.3 от ГПК е изпратил препис от същата на длъжника, на адреса, който е бил
посочен в заповедта и заявлението, въз основа на което е издадена, а именно - ***.
Съобщението е върнато в цялост, с отбелязване от връчителя, че търсеното лице не
живее на посочения адрес – напуснала е.
След като е установил, че постоянния и настоящ адрес на лицето съвпада с този,
посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение (съгласно приложената по
делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г.,
2
съдържаща се в ч.гр.д. № 81130/2015г. по описа на СРС, приобщено към ч. гр.д. №
4589/2016г. по описа на ПРС), на 08.11.2016г. Пернишкият районен съд е постановил
връчването да се извърши по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление,
което е било извършено от връчителя на 16. 11.2016г.
Съгласно действащата към м. 11.2016г. нормативна уредба – чл. 47 ал. 1 ГПК
(доп. ДВ бр. 42 от 2009г.), когато ответинкът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят
залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп
до пощенска кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Видно от удостовереното от
връчителя в настоящия случай е, че пощенска кутия на адреса не е била налична.
Връчителят е удостоверил и обстоятелството, че търсеното лице не е намерено на
адреса.
От намиращото се по делото уведомление е видно, че със същото П. В. Т. е
уведомена, че следва в двуседмичен срок от 16.11.2016г. да се яви в канцеларията на
Районен съд – гр. Перник за получаване на съобщение и съдебни книжа по ч. гр. д. №
4589/2016г. по описа на ПРС, както и че при неявяване в указания срок, съдебните
книжа и съобщението ще се считат за редовно връчени. Т.е. видно е, че е била спазена
и ал. 2 на действащия към онзи момент чл. 47 от ГПК.
Доколкото действащата към 2016г. нормативна уредба за връчване на издадена
Заповед за изпълнение е спазена, съдът намира доводите във възражението, че
заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена, за неоснователни.
В случая, не е от значение къде фактически е живял длъжника и дали е имало
постоянно живеещ човек на адреса. От значение е спазване на законосустановената
процедура по чл. 47 ГПК (действаща към онзи момент). Длъжникът не е доказал
твърдението си, че не е имало залепено уведомление – било поради изначалната му
липса, било поради откъсването му впоследствие от трети лица, било поради друга
причина.
Показанията на разпитания по делото свидетел също не оборват редовността на
извършеното връчване, доколкото последното е сторено през 2016г., а представеното
от свидетеля експертно решение, установяващо трайно намалена работоспособност на
свидетеля, е било издадена през 2021г. От свидетелските показания не се установи в
какво здравословно състояние е била свидетелката към 2016г. и дали към м. Ноември
същата година, свидетелката е пребивавала постоянно в дома си.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че искането за приемане на
възражението се явява неоснователно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски има само насрещната по
възражението страна. Същата е доказала и претендира такива в размер на 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, поради и което следва да й бъде присъдена.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НЕ ПРИЕМА възражението, подадено от П. В. Т., с адрес: *** срещу Заповед
№ *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена на ***г.
по ч. гр. д. № 04589/2016г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА П. В. Т., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 100,00 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4