Р Е
Ш Е Н
И Е № 155
гр.
Раднево,25.07.2014г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радневският районен съд –
гражданско отделение, в откритото си съдебно заседание на единадесети юни, две
хиляди и четиринадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Люба Петрова
секретар
………., като разгледа докладваното от
съдията Петрова гр.д. № 147/2014г. по описа
на Радневския районен съд, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от „П.С.В.-ГРУП”
ООД ....... със седалище и адрес на
управление с. ......., административна сграда на бивш свинекомплекс,
представлявано от управителя Ж. М.М. с ЕГН ********** против ”ЕВН България Електроснабдяване” АД
гр. Пловдив, с ....... , със седалище и адрес на управление .......
представлявано от Й.З., М.М.М.-Д., Ж.П.С. с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Цена на иска : 18 316.37 лева.
Ищецът „П.С.В.-ГРУП” ООД , представлявано от Ж. М.М. твърди, че
с писмо с изх. № ..... г., към фактура № ...... „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД Пловдив го е уведомило, че на 13.09.2012г. при
извършена проверка на меренето на електрическата енергия на обект с номер на
измервателна точка /ИТН/ № 2117243 в с. Могила, на клиент с клиентски номер .....,
е констатирано, че електромерът отчитал
с грешка 70.06 %. Предвид тези несъответствия на метрологичните и
технически изисквания, ответното дружество приема, че процент от ползваната от
ищеца електроенергия е неизмерен, съответно незаплатен. И на основание чл.54,
ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределнителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване" АД
сметката му за ел.енергия за времето от 90 дни, т.е. от 17.11.2012г. до 15.02.2013
г. е коригирана, като допълнително е начислена ел.енергия в размер на 117515 кWh, на стойност 18 316,37лв., представляващи
посоченият процент несъответствие, след приспадане на 2 % допустима грешка от
електромера. Предвид това ответното дружество е издало и фактура № ...... за
сумата от 18 316,37 лв.
Ищецът твърди още, че допълнителната електрическа
енергия, която му била начислена неправомерно, била в нарушение на Закона за
енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС. Не бил уведомен за проверката
и не бил присъствал на нея. Документите изготвени от „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД и връчени му по пощата били издадени в нарушение на
Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС.
На първо място следва да се отбележи, че като
основание за извършената корекция е бил посочен констативен протокол № .......
на Български институт по метрология- Пловдив , с конкретното съдържание на
който не били запознати и който до настоящия момент не им е бил връчен. В
протокола липсвали данни за налични следи от неправомерно манипулиране на
електромера, което от своя страна свидетелствало и за липса на данни за виновно
поведение на доверителя му. В протокола е отбелязано, че същия бил съставен в
присъствието на лицата Й.С., Деян Николаев и Кънчо Иванов служители на
дружеството и свидетеля Петър Найденов Найденов .
Ищецът твърди в исковата си молба, че са нарушени
чл.54 от Общите условия и напълно неправомерно ответното дружество му е начислило електроенергия по фактура ......
за сумата от 18 316,37лв., а дори и да са
били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от
електромера, то същите не били причинени от ищеца. Тъй като СТИ били
собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническата
изправност принадлежи на електроснабдителното дружество.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, че „П.С.В.-ГРУП” ООД, не дължи сумата 18 316,37
лв. по фактура ......, за отчетен период
17.11.1912г. – 15.02.2013г. и да осъди „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД
да заплати на „П.С.В.-ГРУП” ООД, сумата
от 18 316,37 лева, стойността на неправомерно начисленото количество
ел.енергия в размер на 11 7515 kWh за минал период от 90 дни-
от 17.11.2012г. – 15.02.2013г., ведно със законната лихва, считано от
03.10.2013г. до окончателно изплащане на сумата. Претендират се направените по делото съдебни
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 131 ал. 2 от ГПК,
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея на
ответника за отговор.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив е представил
писмен отговор на исковата молба,
в който оспорва основателността на иска, оспорва твърдението за
неправилно проведена процедура за установяване на грешката в работата на СТИ
като обосновава твърдението си с действието на чл. 86 от Договора за създаване
на Европейската общност като законова рамка за приложението на чл.154, ал.1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ – в случая с тази норма било прието за допустимо
отклонението от правилата за абсолютната равнопоставеност на страните. Твърди,
че било извършено нерегламентирано манипулиране на електромера и с оглед разпоредбата на чл. 44, т.2-т.4 от
Закона за измерванията ползвателят
следвало да понесе тежестта на
риска, свързан с ползването му, вкл. и когато електромерът бил манипулиран. По
отношение на недължимостта на сумата твърди, че била получена на годно
основание – чл.104а, ал.2, т.5 вр. чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и
чл.28, ал.1 от Общите условия на Договора за продажба на ел.енергия, вр. чл.54,
ал.2, т.1 от Общите условия на Договора за пренос на ел.енергия. Посочените
правни норми били във връзка с чл.16 ЗЗД, вр. чл.98б, ал.4 от Закона за
енергетиката. Твърди, че съгласно чл.45, ал.1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия за
цитирания договор за покупко-продажба на електрическа енергия следвало да се
считат Общите условия на договора за пренос и Общите условия на договора за
продажба на електрическа енергия. Поддържа, че основанието за корекцията е
самото задължение на купувача за реално изпълнение на сключения договор чрез
заплащане на цената на продадената енергия. От Наредба № 6/9.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи ставало ясно, че се касае не
за произволно изменение на цената от страна на електроенергийното предприятие,
а за установени по надлежния ред отклонения от метрологичните характеристики на
средствата за измерване или нарушения в тяхната цялост и функционалност, които
влияят на точното измерване на доставеното количество електрическа енергия.
Поддържа се, че в случая било налице отклонение от добросъвестното развитие на
договорните отношения по смисъла на чл.12 и др. от ЗЗД, при което пострадалият
следвало да бъде обезщетен и на деликтно основание. Твърди се в отговора, че
установеното въздействие върху електромера по партидата на ищците и причинената
от това грешка в точността на измерването не може да бъде квалифицирана като
производствен дефект, а се дължи на последващо целенасочено въздействие върху
уреда с цел да се изменят характеристиките му, като по този начин бъде
неправомерно отклонявана електрическа енергия, която била реално потребена от
ищците, без обаче да била заплатена. Извършената корекция на сметката не
съставлявала вид санкция, а само средство за избягване на последиците от
неоснователното обогатяване, до каквото би се стигнало, ако ищецът не заплати
потребената от него ел.енергия. Твърди, че неточното отчитане на електромера
било установено по надлежния ред след експертиза в Института по метрология,
Регионален отдел-гр.Пловдив, съгласно Констативен протокол от експертиза на СТИ
№ ......
Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В хода на производството са
допуснати и приети писмени доказателства.
Съдът приема за установено:
Между „П.С.В.-ГРУП” ООД ....... със седалище и адрес на управление с.
......., административна сграда на бивш свинекомплекс, представлявано от
управителя Ж. М.М. с ЕГН ********** и
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, гр. Пловдив, е сключен
договор за доставка на електрическа енергия с място на доставка: с.Могила, по
силата на който ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, гр.
Пловдив, извършва доставка на електрическа енергия, а ищецът - заплащане на ползваната ел.енергия в
съответните срокове. С писмо с изх. № .....г., към фактура № ...... при
извършена проверка за електромер ИТН 2117243, клиентски № ....., е
констатирано, че електромерът отчита с грешка 70,06 %. Съставен бил Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на СТИ ...... и бил извършен демонтаж на
електромера.
Искът е основателен.
Видно от твърденията в исковата
молба ищеца обосновава иска си с твърдения за неправомерен начин при
констатиране на манипулирането върху СТИ. Както в исковата молба, така и в хода
на устните състезания, ищеца, чрез своя процесуален представител твърди, че
манипулирането на електромерите не е извършено от него, нито от негов
представител, поради което с оглед разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не следва да
отговаря за вредите, причинени на ответното дружество.
За доказване основанието за
получаване на преведената от ищеца парична сума от 18 316,37 лв.,
ответникът се позовава на Констативен протокол за техническа проверка и подмяна
на СТИ № ...... Констативният протокол от проведената проверка и справката за
корекция на сметки при неточно измерване на ел.енергия, оспорени от ищеца, са
частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална
доказателствена сила и не обвързват съда да възприеме констатациите в тях, а
следва да се преценяват съобразно всички представени по делото
доказателства. За да бъде правопораждащо
основание за корекция, констативният протокол следва да бъде подписан от
адресата си /титуляра на абонатния номер/ или от упълномощен от него
представител. Смисълът е, че по този начин фактическите констатации и
резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя и същевременно
той удостоверява с подписа си неизгодния за себе си факт – разминаването в
потребената и отчетена ел.енергия. Ако се приеме, че актът от проверката, макар
и неподписан от потребителя, може да бъде правопораждащо основание за
корекцията, то това би означавало, че търговецът недобросъвестно заобикаля
собствените си Общи условия и поставя контрагента си в неравноправно положение.
В конкретния случай ответникът основава
възраженията си за дължимост на сумата въз основа на разпоредбата на чл.28 от
Общите условия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, и
тази на чл. 54 от Общите условия на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД.
Първата предоставя възможност на разпределителното дружество да коригира
сметката за доставена електрическа енергия на потребителя при неправомерно
въздействие от него страна върху средство за търговско измерване, а втората
възлага на продавача на електрическа енергия да направи стойностна корекция на
сметката при данни за такова въздействие. Когато, както е в разглеждания
случай, като основание за извършване корекция в сметките се поддържа
основанието по чл.28 от Общите условия, успешното приложение на извършената
корекция и постигане на целения с нея правен резултат – плащане коригираната
цена на ел. енергия за минал период - е обусловено не само от спазването на
реда за констатиране на неточно измерване на доставената стока / ел. енергия/,
но и от наличието на неправомерно по смисъла на ОУ въздействие от страна на
конкретния потребител върху предоставеното му СТИ.
По делото не са събрани
доказателства по отношение на една от предпоставките, предвидени в ОУ - че
именно ищеца или негов представители са извършили неправомерното въздействие
или, че са знаели за това. При липса на такива доказателства за неправомерно
въздействие върху СТИ не е налице основание за предприетата корекция в сметките
на ищеца, поради което не дължи плащане на посочената коригирана цена.
В случая съдебната практика
отчита при разрешаването на подобни казуси липсата на доказателства за виновно
поведение на потребителя на електрическа енергия за неизправността на
измервателното средство - с Решение № 165 от 19.11.2009г. по т.д. №103/2009г.
на ВКС, ІІ т.о., Решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ
т.о., Решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79
/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.
290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение №
1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,
ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли
законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период
електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище,
че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и
ползвана електрическа енергия от страна на доставчика е лишена от законово
основание при действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за
енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./ и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи /обн. в ДВ бр.74/24.08.2004
г./. С решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. е отречена и възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи,
съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия,
като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла
на чл.143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146,
ал. 1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за
равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение.
В тази връзка съдът намира, че
част от разпоредбите, по същество оправомощаващи „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД да извършва санкционната политика на
монополист в сферата на продажбата и преноса на електрическа енергия на
територията на определен регион, са в грубо противоречие с чл. 143, т. 18 от Закона
за защита на потребителите – неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задължението на доставчика, като поставя други подобни условия.
Съдът намира, че ищецът е доказал
твърдяната липса на съпричастност за констатираното манипулиране на СТИ, водещо
до щети за дружеството-ответник. Законът е категоричен: Всеки е длъжен да
репарира вредите от виновното си противоправно действие/бездействие с оглед
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД.
В случая съдът намира, че ответникът
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, гр.Пловдив, не е
доказал по безсъмнен начин извършени действия/бездействия от страна на проверявания
Абонат, водещи до репариране на произтичащи от тези свои действия вреди.
С оглед гореизложеното, съдът счита,
че искът като основателен и доказан следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на иска и
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от
ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 1836.66 лв., от които 732,66 лева
– държавна такса и 1104.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Предвид горните мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ..... със
седалище и адрес на управление....., представлявано от Председателя на
Управителния съвет Й.З., М.М.М.-Д., Ж.П.С., че „П.С.В.-ГРУП” ООД ....... със седалище и адрес на управление с.
......., административна сграда на бивш свинекомплекс, представлявано от
управителя Ж. М.М. с ЕГН ********** не
дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ..... със седалище и
адрес на управление....., заплатената
електрическа енергия по фактура № ...... за електромер ИТН 2117243.
ОСЪЖДА„ЕВНБЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ..... със седалище и адрес на управление.....,
представлявано от Председателя на Управителния съвет Й.З. и С.М.З. – Член на
Управителния съвет, да заплати на
„П.С.В.-ГРУП” ООД ....... със седалище и
адрес на управление с. ......., административна сграда на бивш свинекомплекс,
представлявано от управителя Ж. М.М. с ЕГН ********** , сумата от
18 316,37 лева – представляваща неправомерно начислена и изплатена
ел.енергия в размер на 117515 kWh за минал
период от 90 дни от 17.11.2012г. – 15.02.2013г., ведно със законната лихва
считано от 03.10.2013г. до окончателно изплащане на сумата, и разноски по
делото в размер на 1836.66 лв., от които 732,66 лева – държавна такса и 1104.00
лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: