РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Перник, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500751 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба от „Фронтекс Интеренешънъл“ ЕАД, подадена чрез
неговия пълномощник, против решение № 261024/30.09.2021 г., постановено по гр.д. №
1677/2021 г. по описа на Районен Съд Перник. В жалбата се твърди, че посоченото решение
е неправилно, тъй като макар и районния съд да е установил правилно фактите по делото е
направил погрешни правни изводи въз основа на тях. Според жалбоподателя неправилните
правни изводи следват от превратното тълкуване на събраните доказателства и конкретно
заключението по икономическата експертиза. На следващо място, прави се възражение, че
районния съд е приел за нищожна клауза без да е бил сезиран надлежно за това и, че е
изготвил непълен доклад в който не е разпределил правилно доказателствената тежест.
Поради това се моли обжалваното решение да бъде отменено частично и да се постанови
ново решение, с което предявените искове да се уважат изцяло. Претендират се и разноски.
От въззиваемия Р.Б. е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез неговия
пълномощник, като е изразено становище, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
1
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Фактите по делото не са спорни между страните.
След собствен анализ на събраните по делото доказателства въззивната инстанция
достигна до аналогична на приетата от районния съд фактическа обстановка, поради което
не се налага нейното детайлно преповтаряне. Достатъчно е да се отбележи, че настоящият
състав приема същата, като своя.
На *** между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, с ЕИК *********,
като кредитодател е сключен договор за потребителски паричен кредит, приложен по
делото. По силата на последния кредитодателят е отпуснал на кредитополучателя
финансиране (главница) в размер на 6 000,00 лева. Кредитополучателят, от своя страна, се е
задължил да върне предоставената сума (главница), ведно с начислена възнаградителна
лихва на 48 месечни погасителни вноски, като падежът на последната месечна погасителна
вноска е 05.06.2022 г., като всяка вноска е в размер на 238.95 лева.
Не се спори по делото, че кредитодателят е предоставил уговореното финансиране в
размер на 6 000,00 лева, от които 5 790,00 лева са преведени по банкова сметка на
ответника, а сума в размер на 210,00 лева, представляваща такса ангажимент е директно
удържана от кредитодателя при предоставяне на уговорената главница.
На основание чл. 26 от договора за кредит кредитодателят „Б.Н.П. Пърсънъл Файненс
С.А. клон България" е могъл по всяко време да прехвърли вземанията си на избрано от него
трето лице без да необходимо съгласието на кредитополучателя. С Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България", като цедент и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,
като цесионер, ведно с Приложение №1 от 26.08.2019 г. към същия, на „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски
паричен кредит от *** Така прехвърлените вземания към датата на цесията- 26.08.2019 г. са
в общ размер на 10 093,48 лева, от които: 6 015,91 лева главница, 3 562,49 лева договорна
възнаградителна лихва и 515,08 лева лихва за забава.
След като длъжникът просрочил две и повече месечни погасителни вноски на осн.
чл.5, изречение 2-ро от договора за потребителски паричен кредит кредитора връчил лично
на Р.Б. на 18.01.2021 г. уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, се установява,
че размера на извършените плащания от ответника са за общо 480,00 лева. Според вещото
лице с тази сума са били погасени следните задължения: главница 155,91 лева, договорна
лихва 254,79 лева, застрахователна премия 67,20 лева, погасена допълнителна лихва 2.10
лева /просрочена 1,17 и 0,93 лв./.
В хода на делото ищеца в производството е признал за още две погасителни вноски
пред него- общо за 400 лв.
От горецитираното заключение е видно още, че падежът на първата изцяло
непогасена месечна вноска по договора е на 05.09.2018 г., в размер на 238,95 лева. Вещото
лице сочи, че размерът на неплатената сума /задължението/ на Б. по договора за
потребителски паричен кредит от *** е както следва: главница 5 844,09 лева, договорна
лихва 2 983.89 лева от 05,09,2018 г - 05,02,2021 год., лихва за забава 308,70 лева от
05,09,2018 г - 05,01,2021 г. до обявяване на изискуемостта, лихва за забава 387,25 лева от
05,09,2018 г- 05,04,2021 г до подаване на исковата молба. Видно от допълнителното
заключение на вещото лице, ответника с последна вноска от 08.03.2021г. е внесъл общо
2
880.00 лева по договора.
При правилно приети и безспорни факти, районния съд законосъобразно е приел за
доказано наличието на сключен договор за заем и факта, че ответника е получил сумата по
него.
Рамките поставени от твърдените с въззивната жалба нарушения в които настоящият
състав е длъжен да се произнесе в основата си съдържат оплакване по отношение на размера
до който са уважени исковете за главница и лихви. Конкретно, според жалбоподателя,
неправилно районния съд е приел нищожност на клаузите по договора извън тази за заетата
сума.
Тези възражения са основателни.
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го
отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си. По делото се установи, че между "БНП Париба Интернешънъл"
ЕАД и "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл.99,
ал.1 от ЗЗД, с които в полза на ищеца в първоинстанционното производство са прехвърлени
вземанията към Р.Б., произтичащи от договор за потребителски паричен кредит № ***.
Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо
длъжника от момента, когато е съобщено от цедента. В случая уведомлението за
прехвърляне на вземанията чрез препоръчана пощенска пратка е приложено към исковата
молба и същите са били връчени на ответника на 19.09.2019 г. При тези факти съдът намира,
че е налице редовното връчване и това е достатъчно да се приеме, че длъжникът е уведомен
за цесията и същата има действие спрямо него.
Сключеният между "БНП Париба Интернешънъл" ЕАД и Р.Б. договор е
потребителски, поради което по отношение на него намират приложение разпоредбите на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Ответника е навел доводи за недействителност на договора за потребителски кредит, като
сключен в противоречие с нормите на 19, ал.4 от ЗПК и чл.9 от ЗЗД. Ето защо
неоснователни са доводите в жалбата в частта им с които се твърди, че районния съд се е
произнесъл по този въпрос без да е бил сезиран за това. Неоснователни са тези доводи и в
частта им с която се сочи, че съдът не следи служебно за валидността на договорите. Тук
следва да се отбележи, че съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите на
потребителския договор, независимо от това дали страните са навели такива възражения,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са
нищожни -ТР № 1/09.12.2013 год. по т. д. № 1/13г на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка относно действителността на сключения между "БНП
Париба Интернешънъл" ЕАД и Р.Б. договор за потребителски кредит въззивният съд
намира, че първата инстанция е изложила неправилни и незаконосъобразни доводи.
Договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата
3
недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на разпоредбите на ЗПК.
Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК относно формата на договора, като
същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора са предоставени в еднакъв по вид, формат и шрифт в
посочения в закона размер. Спазени са изискванията на чл.11, ал.1 -12 и т. 20 и ал.2 от ЗПК,
тъй като е посочен ясно общия размер на кредита – 6 000 лева, а и в приложените Общи
условия е посочен начина на усвояването му, посочени са фиксиран ГЛП и ГПР, като са
посочени и взети предвид допускания при изчисляването му, налице е и погасителен план,
съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителни вноски. В Общите условия се съдържа информация относно възможността за
кредитополучателя да получи информация за движението по сметката за погасяване на
кредита. В договора за потребителския кредит страните изрично са посочили, че Общите
условия по договори за потребителския кредит съставляват неразделна част от него и че
кредитополучателят ги е получил и приел с подписването на договора.
Предвид на изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.22 от
ЗПК за прогласяване недействителността на целия договор, както и на клаузите му за
възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
Съгласно чл.11 от ЗПК, посочването на ГПР и ГЛП е задължителен реквизит на всеки
на всеки договор за потребителски кредит. По процесния договор ГПР е 33,46 %, а ГЛП - в
размер на 27, 03 %. Същият е сключен на 08.06.18 год., поради което при преценка
действителността на тази клауза се прилагат критериите на чл.19, ал.4 от ЗПК, в редакцията
на разпоредбата в сила от 23.07.2014 год. В нея е предвидено, че ГПР не може да бъде по-
висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута,
определена с ПМС. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. дължими на последните за сключване на договора,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1 от
ЗПК. С приемането на посочената разпоредба - чл.19, ал.4 от ЗПК се поставя ограничение по
отношение на уговорките при потребителските кредите за размера на лихвите. При
съобразяване на нарушение на законови ограничения, клаузите в договора за дължимото на
всеки един от компонентите на ГПР са нищожни.
Тъй като процесният договор за потребителски кредит е сключен след приемане на
посочената норма, то същата намира приложение по отношение действителността на
неговите клаузи. Съобразявайки размера на законната лихва, определен с действащото ПМС
№ 426/18.12.2014 год. /обн. в ДВ бр. 106/23.12.2014 год. / към уговорения размер на ГПР, се
налага извода че уговорения ГПР не надвишава петкратно размера на законната лихва, а
договореният лихвен процент е фиксиран и е в размер на 27, 03 %, поради което посочените
клаузи не са нищожни поради противоречие със закона - чл.19, ал.5 от ЗПК.
Като е приел обратното районния съд е допуснал нарушение на материалния закон,
поради превратно тълкуване на събраните доказателства. Извън обстоятелството, че
4
изчисление на съотношението на размера на ГПР към законната лихва е въпрос на проста
математика и не е било необходимо поставяне на изричен въпрос към вещото лице в тази
насока, то по делото от разпита на това вещо лице е видно, че тя изрично е заявила, че няма
нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.
Преценката за действителността на договора за кредит следва да се направи и при
съобразяване разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави.
Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите
нрави. Такива са сделките, с които неравноправно се третират икономически слабите
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и
уговорена за това цена, принципът за добросъвестност ще бъде нарушен, ако е налице не
еквивалентност на двете престации.
В конкретния случай на Р.Б. е отпуснат кредит в размер на 6 000 лева при уговорен
ГПР от 33,46 % и ГЛП от 27,03 %. Към момента на сключване на договора, за да е
действително съглашението за заплащане на възнаградителна лихва, то размерът й не следва
да надвишава с повече от пет пъти законната лихва. По процесния договор, такова
надвишаване не се установи. Към момента на сключване на процесния договор е бил 10,00
%. Съпоставяйки този процент с процента на договорената между страните годишна лихва
от 28. 67% е видно, че същата не надвишава фиксирания от законодателя максимален
размер, поради което уговорката не противоречи на добрите нрави и не е нищожна. В
случая не може да се говори за не еквивалентност на престациите, което да създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на една от страните в правоотношението. Тази
клаузи не са неравноправни съгласно чл.143 от ЗЗП, тъй като не са във вреда на
потребителя.
Договорната лихва съставлява възнаграждението на кредитодателя за това, че е
предоставил определена в заем сума. Договорната лихва съставлява част от месечната
погасителна вноска, падежът на която е определен в договора и отразен в погасителния
план. След като момента на плащане е изрично определен, то кредиторът не е бил длъжен да
отправя покана за плащане й до длъжника.
Сумата от 387.25 лева представлява обезщетение за забава, а договорната лихва –
възнаграждение /печалба/ на кредитополучателя за предоставени в заем суми. В първия
случай се касае за обезщетение за вреди, претърпени от забава, а във втория случай - за
възнаграждение, поради което не е налице "анатоцизъм".
С оглед на гореизложеното във връзка с действителността на договора за
потребителския кредит и договора за цесия и предвид липсата на доказателства за
погасяване на кредита /извън сумата от 880 лева/, съдът намира, че сумите предмет на иска
са дължими на ищеца. В този смисъл решението на районния съд следва да се коригира,
като в полза на ищцовото дружество бъде присъдена сумата от 2983.98 лв. представляваща
5
дължимата се договорна / възнаградителна лихва за периода от 05.09.2018г. – първата
непогасена вноска до 05.01.2021г. – посочената крайната дата в исковата молба, тъй като
съдът не би могъл да произнесе свръхпетитум.
По искането за присъждане на сторени в производството разноски, съдът за да се
произнесе взе предвид следното:
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 273 във вр с. чл.78, ал.3 от ГПК на въззивника
следва да се присъдят сторените разноски съразмерно на уважената част от иска, същия
претендира и доказва сторени разноски в хода на първоинстанционното производство в
размер от 368.07 лв. – платена държавна такса и 200.00 лв. депозит за вещо лице, / в хода на
въззивното производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 184.00
лв. заплатена държавна такса.
На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, се определя на въззивното дружество сумата 150.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение пред първа инстанция и 75.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция, предвид сложността на делото и неявяването в
открито съдебно заседание на процесуален представител на въззивното дружество.
С оглед изложеното в полза на въззиваемото дружество съразмерно на уважената
част от иска се дължат сторените от него разноски в общ размер от 838.24лв., от който с
първоинстанционното решение са присъдени 369.25 лв., поради което следва да му се
присъди и сумата представляваща разликата от присъдения до пълния размер а именно
467.99 лв.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261024/30.09.2021 г., постановено по гр.д. № 1677 / 2021 г. по
описа на Районен Съд Перник, В ЧАСТТА в която е отхвърлен иска за заплащане на сумата
от 2 945,30 лева - изискуема, падежирала и непогасена договорна възнаградителна лихва за
периода от 05.09.2018г. до 05.01.2021г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.Г. В., ЕГН: ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен"
№ 15, ет.6 и сумата от 2983.98 лв. / две хиляди деветстотин осемдесет и три лева и 98ст./
представляваща дължимата се договорна / възнаградителна лихва за периода от 05.09.2018г.
до 05.01.2021г.
ПОТЪВЪРЖАВА решение № 261024/30.09.2021 г., постановено по гр.д. № 1677 /
2021 г. по описа на Районен Съд Перник, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Р.Г. В., ЕГН: ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен"
№ 15, ет.6 и сумата 467.99 лв. / четиристотин шестдесет и седем лева и 99ст./,
представляваща разликата от присъдения до пълния размер на дължимите се разноски
съразмерно на уважената част от иска.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7