Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осми април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 796 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ за сумата от 80 000 лв., заявен като частичен, при пълен заявен
размер от 150 000 лв.
В исковата молба на К.К.Х. се твърди, че на 22.05.2016
г., около 19.15 ч., на път Е-79, км 131.089, гр. Враца – гр. Монтана е
реализирано ПТП от водача на мотоциклет „Сузуки“ с
рег. № *******– Ц.П.Ц., при което пострадала ищцата като пътник на мотоциклета.
Твърди се, че водачът на мотоциклета чрез рязко подаване на газ и
несъобразявайки се с пътника, не го информирал за намеренията си и поради
рязкото увеличаване на струята на вятъра се отворил предпазителя на шлема на
ищцата, същата загубила стабилността си
и изпаднала от мотоциклета. Твърди се, че при ПТП-то ищцата получила
открито двуглезенно счупване, придружено с изкълчване
на ляв горен крайник, травматологично размачкване на довен
десен крайник със счупване на десен голям пищял и извършена частична ампутация
на дясно стъпало, счупване на лява лъчева кост на типично място и счупване на лява
ключица, счупване на близките фаланги на 4 и 5 пръст на дясна ръка, придружени
с гнойно възпаление, разкъсно-контузни рани и
охлузвания на гръдния кош, пояса и четирите крайника, придружени с травматичен
шок. Твърди се, че претърпяла болки, страдания и неудобства, била
освидетелствана от ТЕЛК.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на мотоциклет „Сузуки“ да й заплати сумата от 80 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й
травматични увреждания, частична претенция, при пълен заявен размер от
150 000 лв. Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „А.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в
същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Не са депозирани допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в
срока по ГПК.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявения иск се поддържат в открито съдебно заседание от юрк.
Лукова.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
467000-10399/05.08.2016 г. на ОД на МВР – Враца, от който се установява, че на
22.05.2016 г., към 19.15 часа на път Е-79, км 131+089 е осъществено ПТП от
водача на мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 1000“ с рег. № *******–
Ц.П.Ц., при което е пострадала пътничката на задната седалка на мотоциклета К.К.Х. с получена открита фрактура на ляв глезен и охлузни рани. Посочено е, че причините за ПТП са в процес
на изясняване.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице П.И.Д.. В заключението си вещото лице е посочило, че
от техническа гледна точка вероятният механизъм на произшествието се състои в
предприето ускорение на мотоциклета, при което пътничката не е успяла да се
задържи за тялото на водача и е изпаднала от задната му седалка. Посочено е, че
причини за произшествието са както субективните действия на водача на
мотоциклета с органите за управлението му – подаване на газ, както и от
субективните действия или бездействие на пътничката – не се е държала
достатъчно здраво за тялото на водача.
По делото е изслушана и повторна САТЕ, изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото
лице е посочило, че от техническа гледна точка причините за настъпване на произшествието,
най-вероятно се дължат на предприето рязко ускорение от водача без да е убеден,
че пътникът зад него е стабилно закрепен към седалката и водача. Посочено е, че
и пътникът също е имал техническата възможност да осигури здрав захват за водача, при което не би загубил равновесие.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищцата е
получила при процесното ПТП открито двуглезенно счупване с изкълчване на ляв долен крайник,
счупване на близките фаланги на 3, 4 и 5 пръст на дясна ръка, повърхностни охлузни рани по тялото и крайниците. Посочено е, че е
проведено оперативно лечение на счупванията,
изразяващи се в открито наместване на големия и малкия пищял на лява подбедрица и фиксиране на фрагментите с К-игли и тел по
метода на Вебер като общо периодът на лечение на уврежданията при ищцата е
около 6 месеца. Посочено е, че като трайни последици от уврежданията, получени
при процесното ПТП към момента на изготвяне на
експертизата са ограниченият обем движение в лява глезенна
става и ограничен обем движение на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти на дясна ръка с
нарушен захват на ръката.
В съдебно заседание от 29.10.2018 г. са събрани и показания на свидетеля И.Н.Х.,
майка на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник към 23.11.2016 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявеният иск за допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице по допуснатите САТЕ/първоначална и повторна/,
която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между деянието
и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза,
както и от събраните свидетелски показания, които настоящият съдебен състав
кредитира като обективни и логически последователни при съблюдаване на
правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените й тежки травматични увреждания,
които са довели до значителни като интензитет и продължителни във времево
отношение болки и страдания и същите се явяват пряка и непосредствена последица
от деянието, то те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищцата, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа й на живот, продължителността
на възстановителния период / 6 месеца/, извършената хирургическа интервенция
респ. остатъчните трайни последици справедливо би било да се присъди
сума от 30 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лв.
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, което с оглед съвкупната преценка на
ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира за
основателно. С оглед изслушаните по делото две САТЕ е установено по делото, че
ищцата не е осигурила здрав захват за водача на
мотоциклета, при което не би загубила равновесие, поради което с поведението си
сама е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Настоящият съдебен
състав намира, че процентът съпричиняване е 1/4, и
със същият следва да се редуцира определеното обезщетение т.е. то възлиза на
сумата от 22 500 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в
настоящия случай от 24.02.2017 г. като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 08.04.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по
ГПК, а пълномощното, легитимиращо процесуалния представител на ищеца с валидна
представителна власт е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /стр.63 в делото/.
Предвид което са изпълнени процесуалните изисквания на разпоредбата и на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение по
сочения по-горе ред. С оглед извършените процесуални действия по делото,
неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените съдебни заседания,
заявената цена на исковете респ. размерите на адвокатските възнаграждения,
визирани в Наредба 1/2004 г., настоящият съдебен състав намира, че същото, в
неговата припадаща се част с оглед уважената част от иска, възлиза на сума в
размер на 988, 86 лв. с включен ДДС, предвид данните по делото, че
процесуалният представител на ищеца е лице, регистрирано по ЗДДС.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника се следва сумата от 575 лв. – разноски, с оглед депозирания списък по
чл. 80 от ГПК съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 139, 06 лв. – разноски за ДТ и депозит за
съдебни експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на К.К.Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***, полуетаж 4 – адв.
Н.Д. сумата от 22 500 /двадесет и
две хиляди и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 22.05.2016 г. на път Е-79, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2017 год. до
окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 80 000 лв., частична претенция, при пълен заявен размер от
150 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1 139, 06 лв. –
дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Н.Д. сумата от 988, 86 лв. с включен ДДС – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.К.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
полуетаж 4 – адв. Н.Д. да заплати на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК на З. „А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 575 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: