Присъда по дело №2475/2016 на Специализиран наказателен съд

П    Р    И    С   Ъ   Д   А       №

Дата: 14.09.2018                                                                    Град: С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Специализиран наказателен съд,                                       14 състав

На четиринадесети септември                                           две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Иво Хинов

Съдебни заседатели: 1. И.В.

                                                                                       2. Н.Т.

секретар: A. П.

прокурор: Андреев

като разгледа докладваното от председателя на състава

наказателно дело от общ характер № 2 475 по описа за 2016 година

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

ПРИЗНАВА Г.П.П., с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, не работещ, неженен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през юли 2014 г в гр. Б., се е сговорил с М.Д. *** престъпления по чл. 354а НК - а именно да разпространяват наркотични вещества, чрез които се цели набавяне на имотна облага, а именно получаване на парични средства от това наркоразпространение, за които е предвидено наказание над три години "лишаване от свобода", а именно от 2 до 8 години "лишаване от свобода",

което представлява престъпление по чл. 321 ал.6 вр чл.354а НК,

поради което на основание чл. 321 ал.6 НК, вр вр чл.54 ал.1 НК, вр чл. 37 ал.1 т.1а НК, го ОСЪЖДА на наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години,

като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН по обвинението, че за периода от неустановена дата на юли 2014 г до 24.10.2015 г, на територията на гр.С. и гр.Б., ръководил организирана престъпна група, с участници М.Д., М.Н., К.Н. и С.В., създадена с цел да вършат престъпления по чл. 354а НК, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по ч. 321 ал.3 вр ал.1 НК.

ПРИСПАДА на основание чл. 59 ал.1 НК предварителното задържане в периода 24.10.2015 - 25.06.2016 г.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. "в" ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на това наказание.

ПРИВЕЖДА В РЕАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл. 68 ал.1 НК наказанието от 3 години "лишаване от свобода", определено по н.о.х.д. № 372/11 на ОС С..

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на това наказание.

ОСЪЖДА на основание чл. 183 НПК Г.П.П., с ЕГН ********** да заплати разноските по делото - 2 946 лв по сметка на МВР и 409 лв по сметка на ВСС.

 

ПРИЗНАВА М.Д.Д. с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през юли 2014 г в гр. Б., се е сговорил с Г.П. *** престъпления по чл. 354а НК - а именно да разпространяват наркотични вещества, чрез които се цели набавяне на имотна облага, а именно получаване на парични средства от това наркоразпространение, за които е предвидено наказание над три години "лишаване от свобода", а именно от 2 до 8 години "лишаване от свобода",

което представлява престъпление по чл. 321 ал.6 вр чл.354а НК,

поради което на основание чл. 321 ал.6 НК, вр чл.54 ал.1 НК, вр чл. 37 ал.1 т.1а НК, го ОСЪЖДА на наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 (две)години,

като го ПРИЗНАВА  за НЕВИНОВЕН в това, че за периода от неустановена дата на юли 2014 г до 24.10.2015 г, на територията на гр.С. и гр.Б., е участвал в организирана престъпна група, с ръководител Г.  П.  и участници М.Н., К.Н. и С.В., създадена с цел да вършат престъпления по чл. 354а НК, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по ч. 321 ал.3 вр ал.1 НК.

ПРИЗНАВА М.Д.Д. с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 24.10.2015 г в гр. Б., ж.к. В. Л., в задблоковото пространство на бл., вх., без надлежно разрешително, по чл.3 ал.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка със Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - а именно 13 дози марихуана, общо 5,5 грама, на стойност 33 лв,

което представлява престъпление по чл. 354а ал.1 НК,

поради което на основание чл. 354а ал.1 НК, вр чл.55 ал.1 т.1 вр чл.54 ал.1 НК, вр чл. 37 ал.1 т.1а НК, го ОСЪЖДА на наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 (три) месеца,

КУМУЛИРА на основание чл. 24 НК тези две наказания, като НАЛАГА най-тежкото от тях - а именно наказанието от 2 (две) години "лишаване от свобода".

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. "б" ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на това наказание.

ПРИСПАДА на основание чл. 59 ал.1 НК предварителното задържане в периода 24.10.2015 - 25.06.2016 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 183 НПК М.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати разноските по делото - 2 946 лв по сметка на МВР и 409 лв по сметка на ВСС.

 

ПРИЗНАВА М.Д.Н. с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, не работещ, неженен, осъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че за периода от неустановена дата на юли 2014 г до 24.10.2015 г, на територията на гр.С. и гр.Б., е участвал в организирана престъпна група, с ръководител Г.  П.  и участници М.Н., К.Н. и С.В., създадена с цел да вършат престъпления по чл. 354а НК, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по ч. 321 ал.3 вр ал.1 НК.

 

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативния Специализиран наказателен съд в петнадесет дневен срок от днес.

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.  

Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 2 475/16 по описа на СпНС, 14 състав.

 

СпПр е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против Г.П., М.Н., М.Д., С.В. и К.Н. за това, че от юли 2014 г до 24.10.2015 г в гр. С. и гр. Б. първият е ръководил, а останалите са участвали в ОПГ, поставила си за цел да вършат престъпления по чл. 354а ал.1 НК - престъпление по чл. 321 ал.3 вр ал.1 НК за подс. П. и вр ал.2 за останалите.

Също така е повдигнала обвинение против М.Д. за това, че на 24.10.205 г в гр. Б., ж.к. В. Л., зад бл. **, вх.*, зад блоковото пространство, без надлежно разрешително, държал 13 дози коноп, общо на стойност 33 лв, с цел разпространение - престъпление по чл. 354а НК.

Също така е била повдигнала обвинение против С.В. за това, че на 24.10.2015 г в дома си в гр. С. и в автомобила си, държал наркотични вещества с цел разпространение (метамфетамин, амфетамин, коноп, хероин и кокаин) на стойност 150 970, 71 лв, а също така и прекурсори - сярна киселина и ацетон - престъпление по чл. 354а НК.

Също така е била повдигнала обвинение против К.Н. за това, че на 24.10.2015 г в дома си С. държал коноп, амфетамин, метамфатамин и МДМА, с цел разпространение на обща стойност 65, 35 лв - престъпление по чл. 354а ал.1 НК.

 

С определение от 27.11.2017 г по н.о.х.д. № 3308/17 на СпНС, 10 състав, е било одобрено споразумение между СпПр и защитата на подс. Н. и С., с което те са се признали за виновни по така повдигнатите им обвинения, като им е било наложено, след кумулация, наказание от по 3 години "лишаване от свобода", условно отложено за срок от 5 години. Респективно наказателното производство против тях е прекратено.

Т.е. предмет на съдебна преценка е единствено обвинението срещу подс. П., Н. и Д..

 

 В съдебно заседание представителят на СпПр поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия, като посочва, че то се подкрепя от събраните по делото доказателства. подробно коментира свидетелските показания, като приема, че те по безспорен начин подкрепят обвинението. Счита, че допълнително доказателство са обясненията на подс. Д. в досъдебната фаза, като при съвкупната им преценка се установява начина на функциониране на престъпното сдружение, разпределението на ролите и особено ръководната функция на подс. П.. Счита, че не следва да се кредитират заявленията на подсъдимите за оказан натиск върху тях. Позовава се допълнително и на информацията, събрана от експлоатация на СРС, от извършените оглед, претърсване и изземване, както и на експертизите. Предлага да бъдат признати за виновни по всички обвинения, като акцентира на оттегчаващите отговорността обстоятелства, особено на предходните им осъждания и на механизма на извършване на престъпленията. Предлага наказание от 7 години "лишаване от свобода" за подс. П. и по 4 години "лишаване от свобода" за подс. Д. и Н. по чл. 321 НК, респективно определяне на наказание от 3 години "лишаване от свобода", глоба от 8000 лв за подс. Д. по чл. 354а НК, както и  привеждане в реално изпълнение предходното условно осъждане на подс. П.. Счита, че следва да бъдат иззети мобилните телефони и лекия автомобил М., които са послужили за извършване на престъплението, като останалите ВД да се върнат.

Адв. П., защитник на подс. П. посочва, че по делото не са установени белезите на престъплението по чл. 321 НК, доколкото не е налице трайно сдружение, с поставени общи цели, съгласувано вършене на престъпление, както и субективните елементи - а именно, че лицата да съзнават принадлежността си към престъпното сдружение и преследват заедно обща цел, която да обхваща извършването на поне две престъпления. Същевременно по делото е установено, че подс. П. единствен познава останалите подсъдими; останалите са разбрали за съществуването на такава ОПГ. Счита, че сключеното споразумение от св. Н. и св. В. няма доказателствено значение, а само техните показания като свидетели, които са дали под страх от наказателна отговорност. Поради което приема, че обвинението по чл.321 НК е категорично опровергано. Единствената връзка между подс. П. и св. Н. е че са семейни приятели от години, а между подс. П. и св. В. е покупко-продажбата на автомобил. Поради което намерените и иззети наркотични вещества у св. В. и Н. нямат отношение към подс. П..

Относно подс. Н. счита, че е привлечен под отговорност по съседски признак - т.е. единствено защото е съсед на подс. П.. Няма доказателства за контакти и между подс. П. и подс. Д.. Счита, че следва да се кредитират обясненията на подс. Д. в съседебната зала, като следва да се изключат от доказателствата прочетените обяснения от досъдебната фаза, доколкото са били изтръгнати  след принуда. Акцентира, че по делото са събрани доказателства единствено за слухове, като нито един свидетел  не е присъствал на срещи между подсъдимите или да е бил очевидец на престъпната им дейност. Поради което моли съда да го оправдае изцяло.

Адв. Ц., защитник на подс. Н., посочва, че единствено общото между подсъдимите е съдебното им минало. Определя действията на разследващите органи като безотговорна, доколкото липсват каквито и да е основания да се търси наказателна отговорност на подс. Н. за инкриминирания период. Счита, че той само се е познавал с останалите двама подсъдими, като не са събрани доказателства, че именно в инкриминирания период е осъществявал престъпната си дейност. Акцентира на незаконните действия на разследващите при организиране и при провеждане на разпита на свидетелите и на подс. Д.. Коментира показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите, като достига до извод за пълна недоказаност на обвинителните твърдения. Моли за оправдателна присъда.

Адв. К., защитник на подс. Д., посочва, че следва да се постанови оправдателна присъда; подкрепя казаното от останалите защитници, като допълва, че не е изследвано дали свидетелите, когато са давали показания в досъдебната фаза, са били под въздействието на наркотици. Посочва, че тези свидетели не дават достатъчно ясни показания за времето и мястото на описаните от тях събития. Относно обвинението за вторичното престъпление посочва, че протоколът за оглед е нередовен, доколкото не е посочено кога е започнал огледът - поради което и следва да се изключи от доказателствената маса. Също така тези наркотични вещества не са намерени у подс. Д., а на улицата. Счита, че следва да бъде оправдан, доколкото единственото основание за осъждане е обстоятелството, че преди това е бил осъждан за такова деяние.

Подс. П. посочва, че срещу него се води поръчков процес, тъй като е бил свидетел срещу "П. С.". Моли да бъде оправдан.

Подс. Н. моли да бъде оправдан, като посочва, че преди инкриминирания период се е занимавал с наркотици.

Подс. Д. моли да бъде оправдан, въз основа на аргументите на адвоката му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият Г.П.П. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, неработещ, неженен, осъждан както следва:

1.                По н.о.х.д. № 611/06 на РС Б., с влязъл в сила съдебен акт на 23.11.2006 г, за деяние от 29.07.2005 г по чл. 131 НК, на административно наказание по чл. 78а НК.

2.                По н.о.х.д. № 372/11 на СОС, с влязъл в сила съдебен акт на 02.08.2011 г, за деяние от 2006-2010 г по чл.321 вр чл. 354а НК на наказание от 3 години "лишаване от свобода", което е отложено за срок от 5 години.

3.                По н.о.х.д. № 3908/11 на СРС, с влязъл в сила съдебен акт на 17.10.2011 г, за деяние от 20.04.2010 г по чл. 354а НК, на наказание от 1 година и 6 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за 4 години, както и на наказание "глоба".

 

Подсъдимият М.Д.Н. с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, неработещ, неженен, осъждан, както следва:

1.                По н.о.х.д. № 4059/09 на СРС, с влязъл в сила съдебен акт на 24.11.2009 г, за деяние от 14.03.2009 г по чл. 354а ал.2 НК на наказание от 3 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от 3 години.

2.                По н.о.х.д. № 774/10 на СГС, с влязъл в сила съдебен акт на 24.02.2010 г, за деяние от 07.10.2009 г по чл. 354а НК, на наказание от 1 година и 6 месеца "лишаване от свобода", което е условно отложено за срок от 3 години и 6 месеца, с прилагане на чл.67 ал.3 НК.

 

Подсъдимият М.Д.Д. с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, неработещ, неженен, осъждан, както следва:

1. по н.о.х.д. № 364/03 на РС Т., с влязъл в сила съдебен акт на 19.11.2003 г за деяние от 19.09.2003 г по чл.195 вр чл.63 НК на наказание "обществено порицание".

2. по н.о.х.д. № 118/06 на РС Б., с влязъл в сила съдебен акт на 26.04.2006 г, за деяние от 13-14.04.2006 г по чл. 195 вр чл.63 НК на наказание "пробация".

3. по н.о.х.д. № 1966/08 на РС Д., с влязъл в сила съдебен акт на 24.11.2008 г за деяние от януари и февруари 2008 г по чл.209 НК, като му е определено наказание "пробация".

4. по н.о.х.д. № 831/08 на РС Б., с влязъл в сила съдебен акт на 26.11.2008г за деяния от 24.08.2008 г по чл.325, чл. 216, чл. 195 НК, на три отделни наказания по 5 месеца "лишаване от свобода", групирани в едно общо наказание от 5 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от 3 години. С определение по н.ч.д. № 48/09 на РС Б., влязло в сила на 07.03.2009 г, това наказание е групирано с наказанието по н.о.х.д. № 1966/08.

5. по н.о.х.д. № 372/11 на СОС, с влязъл в сила съдебен акт на 30.06.2011 г, за деяние от 2006 - 2010 г по чл. 321 вр чл. 354а НК, на наказание от 1 година и 6 месеца "лишаване от свобода". Това наказание е групирано с наказанията по н.о.х.д. № 831/08 и по н.о.х.д. № 1966/08 на РС Б., като е наложено само най-тежкото - а именно наказанието от 1 година и половина. С влязло в сила на 06.04.2012 г определение по н.ч.д. № 1476/12 на СГС той е предсрочно освободен, с остатък 2 месеца и 28 дни.

 

 

Осъденият К.Б.Н. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, осъждан, както следва:

1. по н.о.х.д. № 1480/02 на СРС, с влязъл в сила съдебен акт на 22.11.2002 г за деяние от 06.10.2000 г по чл. 209 НК на наказание от 3 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от 3 години.

 

Осъденият С.Й.В., българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, осъждан, както следва

1. по н.о.х.д. № 11029/10 на СРС, съдебният акт е влязъл в сила на 04.12.2010 г, с него е наложено за деяние от 11.05.2010  г по чл. 325 НК вр чл.78а НК административно наказание „глоба".

2. по н.о.х.д. № 2972/16 на СГС, съдебният акт е влязъл в сила на 06.07.2016 г, с него е наложено за деяние от 30.06.2011г по чл. 354а и чл.339 НК наказания от по 2 години „лишаване от свобода”, кумулирани в едно общо наказание от 2 години "лишаване от свобода", условно отложено за срок от 5 години, както и наказание "глоба" в размер на 5 000 лв.

 

 

Предварителна обстановка

И тримата подсъдими живеят в гр. Б..

Подс. П. (известен с прякора си "К.") и подс. Д. (известен с прякора "М.М.", "Д.Д.") са били осъдени по н.о.х.д. № 372/11 на ОС С. за това, че от 2006 до 2010 г първият е ръководил, а вторият е участвал (заедно с други лица) в ОПГ за разпространение на наркотици. Отделно от това и двамата са били осъждани за други престъпления, като само подс. П. за държане с цел разпространение на наркотици.

Подс. М.Д. бил в затвора до 06.04.2012 г, когато бил предсрочно освободен. След това отишъл да живее в гр. С., при приятелката си св. В.П., като там работил в магазин за цигари и като шофьор на линейка. Впоследствие св. П. ***, поради смъртта на баща си и необходимостта да де грижи за дядо си, като той също така се върнал с нея. В гр. Б. не работил нищо.

Подс. М.Н. (с прякор "Г.") през 2009 г се занимавал с разпространение на наркотици, за което двукратно бил осъден през 2010 г.

 

 

Относно съгласуваните действия на подс. П., подс. Д. и подс. Н. по разпространение на наркотиците.

Всички подсъдими живеели и работели в гр. Б..

На неустановена дата през 2014 г, подс. П. решил да възобнови своята дейност по разпространение на наркотици в гр. Б., като - освен че сам да продава наркотици - също така отново организира работата на трети лица, разпространяващи наркотици, като държи тази дейност под своя контрол и извлича съответни печалби от това.

Поради това се обърнал към подс. М.Н., който преди това се занимавал с такава дейност, за което и бил двукратно осъждан. Той се съгласил и започнал да разпространява наркотици за подс. П., което продължило до неустановена дата през април - октомври 2014 г, след която подс. Н. спрял да продава наркотици за подс. П.. След този момент той инцидентно купувал наркотик за свои нужди от подс. П. и от подс. Д..

Подсъдимият П. се обърнал и към подс. М.Д., когато същият през юли 2014 г се върнал в гр. Б., с такова предложение - а именно да продължат своята организирана дейност по разпространение на наркотици, прекъсната с започналото наказателно производство през 2010 г, довело до тяхното осъждане през 2011 г

Последният също се съгласил, което станало през юли 2014 г.

Отделно от това подобна уговорка била постигната между подс. П. и трети лица (повечето от които са свидетели по делото), които обстоятелства са извън предмета на повдигнатото обвинение.

По-конкретно, относно подс. Н. и Д.. Първоначално била постигната договореност между подс. П. и подс. Н. (с краен момент на отношенията им  неустановена дата април - октомври 2014 г), а след това, през юли 2014 г, между подс. П. и подс. Д. първият да ръководи тяхната дейност по разпространение на наркотици, като им предоставя такива, които те да продават на крайни клиенти, а след това те да му отчитат паричните средства.

Относно отношенията между подс. П. и подс. Д.. Подс. Д. бил непосредствен помощник на подс. П., на когото последният давал наркотиците, а той ги продавал лично на свои клиенти, респективно на трети лица, разпространяващи наркотици в града под ръководството на подс. П. (чиято  самоличност и чиято дейност са извън предмета на обвинението). Тези наркотици се съхранявали в предварително определени тайници, където подс. П. или подс. Д. ги оставяли, а останалите дилъри -  тези трети лица - ги взимали.

Тази постигната между тях устна договорка между подс. П. и подс. Д. била в сила до 24.10.2015 г, когато множество лица, вкл и тримата подсъдими, били арестувани. В рамките на този период подс. П. предоставял на подс. Д. наркотични вещества - марихуана, амфетамин, кокаин - които той продавал на своя кръг клиенти; част от продажната цена отчитал на подс. П., а останалата част задържали за себе си. Подс. П. също така продавал сам наркотици на своя кръг клиенти. Отделно от това подс. Д. осъществявал връзка по телефона с по-широк кръг клиенти, като им изпращал други участници в групата за доставка на наркотика. Подс. П. осъществявал ръководство и контрол върху тази дейност, като се грижил той единствен да контролира дейността по разпространение на наркотици в града, както и всички да се отчитат за предоставените му наркотици (а именно както клиентите да заплащат продажната цена, така и дилърите - подс. Д. и останалите - да му отчитат тези суми). За тази цел - премахване на конкуренцията или убеждаване на тези лица да платят - той използвал заплахи, сила и принуда.

 

Относно вторичното деяние на подс. Д.

На 24.10.2015 г подс. Д. се намирал у дома си в гр. Б., ж.к. В. Л., бл.**, вх.*, ет.*, ап.**. Той имал в свое владение 13 дози коноп, както следва:

1.               0,45 грама коноп, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол от 18,4 %, на стойност 2,70 лв;

2.               0,56 грама коноп, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол от 18,4 %, на стойност 3,36 лв;

3.               0,43 грама коноп, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол от 18,4 %, на стойност 2,58 лв;

4.               0,44 грама коноп, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол от 18,4 %, на стойност 2,64 лв;

5.               0,54 грама коноп, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол от 18,4 %, на стойност 3,24 лв;

6.               0,38 грама коноп, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол от 18,4 %, на стойност 2,28 лв;

7.               0,40 грама коноп, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол от 18,4 %, на стойност 2,40 лв;

8.               0,41 грама коноп, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол от 18,4 %, на стойност 2,46 лв;

9.               0,34 грама коноп, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол от 18,4 %, на стойност 2,04 лв;

10.            0,37 грама коноп, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол от 18,4 %, на стойност 2,22 лв;

11.            0,45 грама коноп, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол от 18,4 %, на стойност 2,70 лв;

12.            0,37 грама коноп, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол от 18,4 %, на стойност 2,22 лв;

13.            0,36 грама коноп, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол от 18,4 %, на стойност 2,16 лв;

Общата стойност била 33 лв.

Всяка една от тези дози била опакована в сребристо на цвят домакинско фолио.

В хода на наказателното производство по настоящето дело е трябвало да се извърши претърсване и изземване от дома му. Поради което и служители на ТС БОП, МВР С. о. го посетили у дома му. Те позвънили на вратата му, като се представили. Подс. Д. известно време не им отварял, като се колебаел къде да скрие наркотичното вещество.

След известно време взел решение да го изхвърли от апартамента, за да не може да бъде свързано с него. Поради което поставил тринайсетте дози коноп, всяка една опакована самостоятелно в домакинско фолио, в прозрачен полиетиленов плик, който смачкал на топка, а след това изхвърлил през балкона. Този плик паднал на тротоара, а след това бил намерен от водещите разследването и надлежно иззет. По този плик имало останало ДНК от подс. Д..

 

 

Относно ареста на подсъдимите

Подс. П., подс. Д. и подс. Н. са били задържани на 24.10.2015 г, като на 27.10.2015 спрямо тях е била взета постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража", действала до 25.06.2016 г, когато е била отменена, на основание чл. 64 ал.4 НПК.

 

 

Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства:

 

Обясненията на подсъдимите:

Подс. П. - л.284 гръб, л. 285, л.285 гръб, л. 310 гръб, л.311, л. 311 гръб,  както и л. 420 гръб от съдебното производство;

Подс. Д. - л.421 гръб, както и прочетените по реда на чл. 279 ал.2 вр ал.1 т.3 НПК обяснения на л. 33 том 4 от досъдебното производство;

Подс. Н. - л.411 от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 279 ал.2 вр ал.1 т.3 НПК обяснения на л. 36 том 4 от досъдебното производство;

 

Защитата акцентира на принудата, на която е бил подложен подс. Д., за да даде своите обяснения като обвиняем. Източник на доказателствени сведения за такава принуда са неговите обяснения в съдебната зала. Съдът приема, че тези аргументи не са основателни. Към момента на разпита си, подс. Д. е бил арестуван - поради което е нормално да бъде охраняван от въоръжени служители на МВР. Самият подс. Д. твърди, че е бил заплашван от въоръжен мъж, за да даде обяснения, като е бил много уплашен. Следва да се посочи, че законодателят е предвидил гаранция срещу подобно противоправно поведение - а именно задължително присъствие на адвокат на всяко лице, което е обвиняемо и е задържано под стража - чл. 94 ал.1 т.6 НПК; допълнителна гаранция е ограничението по чл. 279 НПК да се ползват като доказателство единствено обяснения, дадени в присъствието на адвокат. От тази гл.т. съдът приема, че твърденията на подс. Д. за отправени против него заплахи (за които твърдения съдът не може да каже дали и доколко са достоверни) сами по себе си не могат да доведат до извода, че изявленията, които той е направил в присъствието на адвоката си, като се е ползвал пълноценно от правните му съвети, следва да се изключат от доказателствената маса.

 

И двамата подсъдими, които са дали обяснения в досъдебната фаза - подс. Н. и подс. Д. - посочиха, че не ги поддържат; посочиха дори, че не са казвали това. Съдът приема, че прочетените протоколи отразяват техни собствени изявления, които те ска направили реално към момента на разпита им (с уточнението по-долу, касаещо подс. Д.). Респективно приема, че обясненията от досъдебната фаза разкрива в по-пълна степен реално случилото се - доколкото всеки един от тях посочва чужда престъпна дейност, като отрича или  неглижира своя принос. Обратното - обясненията от съдебната фаза са насочени единствено към оневиняването им.

 

По делото е налице особеност. Тя се заключава в това, че обясненията, които подс. Д. е дал, са идентични с показанията му като свидетел. Този въпрос, макар и да не е коментиран от защитата, следва да бъде посочен от съда, доколкото е от съществено значение за преценка дали обясненията на подс. Д., прочетени по реда на чл. 279 НПК, могат да имат доказателствено значение.

И по-конкретно. Първоначално подс. Д. е бил разпитан като свидетел - том 4 л. 66. Това е станало на 25.10.2015 г, между 13, 15 и 14,05 часа. Малко след това, в 15,10 часа, е привлечен като обвиняем, в присъствието на упълномощения му защитник адв. К. - том 4 л. 3,. Проведен е разпит между 15,15 - 15,50 часа - том 4 л.33, в присъствието на адвоката му. Всички следствени действия са извършени от един и същи разследващ полицай. Писменото изявление, обективирано в протокола за разпит на свидетел и това в протокола за разпит на обвиняем, е едно и също.

Следва изводът, че при разпита си като обвиняем подс. Д. устно е потвърдил онова, което е казал преди това като свидетел, поради което и такъв нов разпит фактически не е бил провеждан; вместо това изявлението му от протокола за разпит като свидетел е било копирано и поставено в протокола за разпит като обвиняем.

Това поражда два въпроса - от процесуално значение. А именно 1) допуснато ли е съществено процесуално нарушение, доколкото в протокола за разпит на обвиняем е поставен текст, който е взет от съставения непосредствено преди това протокол за разпит на свидетел - на същото лице, което е станало със съгласието на защитата; а също така 2) установяването на това евентуално съществено процесуално нарушение допустимо ли е - доколкото неговото установяване е възможно да се осъществи само въз основа на допускане на друго процесуално нарушение, този път от съда.

На първо място следва да се разгледа втория въпрос. А именно, при стриктно спазване на процесуалните правила, тази идентичност на разпитите няма как да бъде установена - по процесуално валиден начин. Съдът може да вземе предвид само онези източници на доказателствени сведения, които са предвидени в закона. А е абсолютно несъмнено, че съдът не може да ползва протоколите за разпит като свидетел на лице, което след това е привлечено като обвиняем. Т.е. налице е формална забрана да се ползват тези протоколи - независимо дали съдържанието им е в полза или вреда на лицето. Т.е. при изключване от доказателствения материал на протокола на л. 66 том 4, няма как да се установи идентичност на този протокол с протокола на л. 34, респективно порочността на втория.

Настоящият съдебен състав приема, че забраната да се ползва протокол за разпит на свидетел има отношение само относно установяване на фактически положения, свързани с предмета на делото, очертан от обв.акт. Тя не се прилага относно онези фактически положения, които се отнасят до процесуални моменти - какъвто е настоящият. Поради което няма пречка този протокол да се ползва.

На второ място, относно това дали този разпит на обвиняем е довело до допускане на съществено процесуално нарушение и поради което следва да бъде изключен от доказателствения материал - т.е. дали той може да бъде ползван като източник на доказателствени сведения.

Извън всякакво съмнение е, че е допуснато процесуално нарушение. Би следвало да се проведе разпит, а не да се копира материал от предходен разпит. Но също така е извън всякакво съмнение, че това нарушение - колкото и да е укоримо от гледна точка на абстрактните изисквания за професионализъм, стриктност и педантичност - не е засегнало правата на подс. Д.. Т.е. то не е съществено процесуално нарушение. Поради което - съобразно становището на настоящия съдебен състав - не може да бъде основание за изключване на протокола за разпит на обвиняем от доказателствания материал.

Това е така, доколкото е извън всяко съмнение, че подс. Д., дори след привличането му като обвиняем, е поддържал дадените преди това сведения, под формата на показания на свидетел. Т.е. налице е негово съзнателно и информирано желание да повтори същата тази информация. Той е бил защитаван от адвокат по свой избор. Този адвокат му е помогнал да направи избора си да даде обяснения - и те да бъдат идентични с показанията, които той е дал непосредствено преди това. И по-конкретно адвокатът е приел, че интересите на обв. Д. са защитени от такова копиране на показанията му.

Поради което и не може да се приеме, че са нарушени правата на обв. Д., като разследващия полицай - вместо отново да го разпита за същите обстоятелства, с негово съгласие и със съгласието на адвоката му, е копирал показанията му, дадени непосредствено преди това.

Същевременно поддържания от настоящия съдебен състав извод е в явно противоречие с националната практика за свръх формализъм, самоцелен и самодостатъчен, при който всяко едно отклонение от процесуалните правила се възприема като "съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита", без да се отчита дали действително такова засягане е налице.

Поради което следва да се изложат доводи относно правото на ЕС. Относима е Директива 2013/48/ЕС на европейския парламент и на съвета, от 22 октомври 2013 година, относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане.

В съображение 21 се посочва: "...Когато в хода на такъв разпит лице, което не е заподозрян или обвиняем, се превръща в заподозрян или обвиняем, разпитът следва да бъде прекратен незабавно. Разпитът следва да може да бъде продължен обаче, ако съответното лице бъде уведомено за това, че е заподозрян или обвиняем, и има възможност да упражни напълно правата си, предвидени в настоящата директива"

Следователно европейският законодател, който установява задължителни стандарти за защита на  правата на обвиняемите, е приел за достатъчно гарантиращи тези права, ако разпитът на свидетел бъде "прекъснат", когато се установи, че този свидетел трябва да бъде привлечен като обвиняем, за да бъде уведомен за правата си и да му се даде възможност да ги упражни, в случая да се консултира с адвокат; след това разпитът може да бъде "продължен". Т.е. не се поставя като изискване провеждане на съвсем нов разпит - а "продължаване" на стария разпит.

Разграничителният критерий следва да бъде дали в резултат на уведомяване на подс. Д. за правата му, при преминаването му от процесуалната фигура като "свидетел" във фигурата на "обвиняем", респективно след като е уведомен за правата си и има възможност да се консултира с адвокат, той по съществен начин променя позицията си. Или по-точно дали се разграничава от своите първоначални изявления, направени като свидетел (с които е възможно да се самоуличава), като възприема нова тактика (например запазва мълчание). В такава ситуация е несъмнено, че всичко казано от него като свидетел, преди да бъде обвинен и преди да има възможност да узнае и упражни правата си, не може да бъде ползвано против него. Настоящата ситуация е обратната - той запазва своята първоначална позиция дори след като формално е обвинен, дори след като официално са му разяснени правата и след като се е консултирал с адвокат. Поради това няма основание да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение на правата му - доколкото, след като подс. Д. е заявил, че поддържа онова, което е казал малко преди това като свидетел, водещият разследването, вместо да проведе напълно нов разпит, за същите обстоятелства, вземе решение да копира неговите показания в обясненията му.

Изрично акцентираме, че са нарушени процесуалните правила - но не са нарушени правата на подс. Д.. А именно нарушение на неговите права може да е основание да се изключи протокола от доказателствената съвкупност.

Т.е. съобразно текста на  съобр. 22 от Директива 2013/48, както и предвид принципа за съответстващо тълкуване, настоящият съдебен състав счита, че националният закон относно съставянето на доказателствени средства - чл.131 вр чл. 105 ал.2 НПК -  следва така да се тълкува, че в ситуация като по настоящето дело (която е специфична и рядко срещана), копираният текст от протокола за разпит на свидетел в протокола на разпит на обвиняем, доколкото е станал със знанието и съгласието на защитата, не може да се приеме за съществено процесуално нарушение и на това основание да бъде изключен от доказателствения материал.

В заключение следва да се посочи, че това тълкуване на съобр. 22 е направено от първоинстанционен съд. Единствено Съдът на ЕС има правомощието да направи задължително  тълкуване. Но също така единствено национален съд, чийто решения не подлежат на последващ национален  контрол, са задължени да отправят преюдициално запитване - чл.267 ДФЕС. Настоящият съд прие, че не следва да отправя такова запитване, вместо което даде своето собствено тълкуване - което - очевидно - е предмет на корекция от всяка следваща инстанция.

 

Показанията на свидетелите:

Св. В.П. - л. 132 от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 381 НПК показания на том 5 л.46 от досъдебното производство;

Св. Р.М. - л. 133 от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 381 НПК показания на том 2 л.44 от досъдебното производство;

Св. М.М. - л. 134 от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 381 НПК показания на том 4 л. 45 от досъдебното производство;

Св. Т.Р. - л. 135 гръб от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 381 НПК показания на том 4 л.47 от досъдебното производство;

Св. Д.А. - л. 136 от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 381 НПК показания на том 4 л.50 от досъдебното производство;

Св. В.Х. - л. 136 гръб от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 381 НПК показания на том 4 л.52 от досъдебното производство;

Св. М.В. - л. 139 от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 381 НПК показания на том 4 л. 62;

Св. К.Т. - л. 265 гръб от съдебното производство;

Св. Ц.П. - л. 281 гръб от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 381 НПК показания на том 5 л.48 от досъдебното производство;

Св. К.Н. (бивш подсъдим, осъден по делото със споразумение) - л.283 от съдебното производство;

Св. С.В. (бивш подсъдим, осъден по делото със споразумение) - л.308 гръб от съдебното производство;

Св. А. И. - л. 333 гръб от съдебното производство.

Св. И.Д. - л. 408 от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на л. 5 том 50 от досъдебното производство;

Св. И.И. - л. 399 гръб от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на л. 5 том 54 от досъдебното производство;

Св. Д.Е. - л. 400 от досъдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на л. 5 том 52 от досъдебното производство;

 

Относно показанията на св. Н. и св. В.. Съобразно изложените доводи относно задължителната удостоверителна сила на одобреното споразумение (по-долу), съдът приема, че няма право да кредитира онази част от техните показания, които са в противоречие с установеното в това споразумение, но само относно техните собствени деяния.

 В случая св. Н. отрича както да е участвал в ОПГ, така и подс. П., подс.Д. и подс.Н. да са участвали; отрича и той самият да е държал с цел разпространение наркотични вещества. В частта, относима към неговото собствено деяние, обсъждането на показанията му е недопустимо.

Следователно съдът единствено може да обсъжда само неговите показания, относими към деянието на останалите по делото подсъдими - т.е. отрицанието му подс. П. и подс. Д. да са се занимавали с наркотици, респективно твърдението му, че се е запознал с подс. Н. едва в ареста. В останалата им част, относно факти за него самия,  показанията му са недопустими, а отделно от това и неотносими (относно отрицанието той да е държал наркотиците).

Респективно св. В. също така отрича да познава подсъдимите, като твърди, че отношенията му с подс. П. са само относно закупуване на лек автомобил. Доколкото той признава посоченото в споразумението, че е държал наркотичните вещества с цел разпространение и не излага каквито и да е доводи, че не е участвал в ОПГ, за която е осъден, няма основание да се изключват от доказателствения материал показанията му.

 

Относно показанията на св. Ц.П. - л. 281 гръб от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 381 НПК показания на том 5 л.48 от досъдебното производство,  съдът приема, че те не следва да се вземат предвид. На първо място той е бил осъден за участие в същата ОПГ, като подс. П., през периода 2006 - 2010 г в гр. Б.; също така двукратно е бил осъждан за държане на наркотици. В досъдебната фаза дава показания относно съществуването на инкриминираната ОПГ, като посочва, че подс. П., подс. Д. и подс. Н. (както и други лица) са продавали наркотици на много хора, ръководени от подс. П.,  като той лично е купувал от подс. Д.. В съдебната фаза, обаче, посочва, че не поддържа казаното от досъдебното производство; че тогава в своите показания е имал предвид периода до 2009 г; че никой от подсъдимите не се занимава с наркотици, а той самият консумира наркотици, които намира от С. (дори твърди, че в С. до Д. расте свободно марихуана и те идват да си берат); твърди също така, че е бил подложен на принуда от полицията, за да даде показанията от досъдебната фаза. Съдът приема, че този свидетел е пристрастен, предвид предходната му престъпна свързаност с подс. П.; също така неговите показания са до такава степен противоречиви и явно недостоверни (епизода за свободно растящата марихуана в С.), че по начало не биха могли да бъдат достоверни. А след като той пред съда дава явно недостоверни показания, то не би могло да се приеме, че и пред водещите разследването е дал по-различни показания. Т.е. явните пороци в показанията му (още повече начина, по който се държа в съдебната зала, който, съобразно естеството на протоколиране, не може да бъде отразен напълно в протокола) водят до извод за невъзможност да се кредитират изявленията му, а оттук и необходимост от изключване от доказателствения материал на всичките му показания - както от съдебната, така и от досъдебната фаза.

 

Относно показанията на св. И.Д.. Същият бе във видимо неадекватно състояние. Показанията му, дадени пред съда, сами по себе си не биха могли да бъдат приети за достоверни - доколкото изграждат малко вероятна или дори невероятна фактическа обстановка. А именно твърденията, че е купувал наркотици, като е оставял на земята парите, а дилърът е оставял на земята наркотика, след което всеки един от тях се е навеждал и взимал оставената от другия вещ. Този начин на покупка на наркотици изглежда безсмислен, доколкото - съвсем очевидно - не осигурява онази безопасност и сигурност, които са търсени при такъв вид сделки. Отделно от това, тонът е поведението на св. Д. оставаха впечатлението, че той в момента на разпита си измисля какво да каже.

Изключването на показанията на св. Д., дадени пред съда, няма отношение към решението по същество - доколкото показанията му са напълно неотносими - те нито подкрепят, нито опровергават обвинението. Същият  не твърди нито че подсъдимите са се занимавали с разпространение на наркотични вещества, нито че не са се занимавали с това.

Поради което възниква въпросът дали може да се кредитират показанията му от досъдебната фаза - които са пряко относими към предмета на делото, доколкото дават конкретни и преки доказателствени сведения за инкриминираната дейност. Следва изрично да се отбележи, че водещият разследването не е установил отклонения от поведението  на св. Д., които да водят до съмнение за свидетелската му годност - за разлика от настоящия съдебен състав. Липсата на формално установяване на такива отклонения води до извода, че към момента, в който св. Д. е дал своите показания, не е имал наблюдаваните от съда смущения.

Налага се отрицателния отговор. На първо място за това е налице процесуална пречка - а именно без съгласие на страните е възможно да се прочетат показанията на свидетел от досъдебна фаза, които не са дадени пред съдия, само ако свидетелят присъства - чл. 281 ал.4 вр ал.1 т.1 и т. 3 НПК. Причина за това е да се осигури възможност защитата да зададе своите въпроси на свидетеля, като евентуално така да установи недостоверността на показанията от досъдебната фаза; респективно и прокурорът да зададе своите въпроси, за да установи тяхната достоверност. В конкретния случай именно на това основание (чл.281 ал.4 вр ал.1 т.1 НПК) бяха прочетени показанията на св. Д. - като е спорно, дали поначало тази правна норма е приложима. В действителност св. Д. присъства физически и телесно, но са налице сериозни съмнения дали поначало е имал свидетелска годност. При липсата на такава е несъмнено, че не може да се прочетат показанията му от досъдебната фаза, при противопоставяне от защитата. В случая, чисто практически, св. Д. се оказа неспособен да изложи аргументи относно дадените от него показания на досъдебната фаза - въз основа на които да се установи кои следва да бъдат кредитирани - тези от съдебната или от досъдебната, предвид съществените им противоречия. Неговите аргументи, че е бил прекалил с наркотиците и алкохола на рожден ден, поради което е дал такива показания - са очевидно несериозни.

На второ място е налице и пречка по същество. Самите показания от досъдебната фаза - поне според настоящия състав - носят белезите на същата явна недостоверност, като тези, които даде пред съда. А именно твърдението, че подс. Д. оставял наркотика в празния асансьор и го пращал  надолу, а той от първия етаж е взимал парите и е връщал асансьора на третия етаж; а също така твърдението, че наркотикът бил спускан с въдица от балкона на третия етаж, като със същата въдица били изтегляни нагоре оставените пари - тези твърдения са твърде сходни с твърденията, направени от св. Д. пред съда, че оставял парите на земята, а дилърът оставял наркотика също така на земята, след което всеки се навеждали и взимал оставената от другия вещ. Тези твърдения визират очевидно нефункционални действия и сами по себе си не изглеждат вероятни и достоверни.

Поради тези причини съдът прие, че следва да изключи напълно показанията на св. Д..

 

Относно показанията на св. Е.. Съдът приема, че следва да се кредитират тези от досъдебната фаза, доколкото очевидно показанията му пред съда не отговарят на истината. Той посочва, че е бил разпитван през нощта, в полицейски автомобил, като му било дадено да подпише протокола на багажника на колата, като видно от протокола за разпит в досъдебната фаза - том 5 л.52 - разпитът е проведен в обедно време, в сградата на РДВР Б., като документът е разпечатан на принтер. Съдът приема, че в съдебната фаза този свидетел съзнателно не казва истината, предвид нежеланието му да се установи действително случилото се.

 

Съдът приема, че не са относими показанията на св. А., дадени на л. 137 от съдебното производство. Той е участвал в задържането на св. С.В., спрямо когото наказателното производство е прекратено със сключване на споразумение. Той не дава показания относно отношенията на св. В. с подсъдимите по делото.

Не са относими и показанията на св. Т., дадени на л. 262 гръб от съдебното производство, които се отнасят до претърсване и изземване на лица, спрямо които наказателното производство е прекратено с одобряване на споразумение.

Респективно не са относими и обясненията на подс. В. (л. 138 гръб), както и показанията на същия, след прекратяване на наказателното производство (л.208 гръб) от съдебното производство..

 

Писмени доказателствени средства

Протоколи за претърсване и изземване - том 2, л.2, л.4, л.9, л. 13, л. 16, л. 19, л. 36, л. 40; том 3 л.42, л.61, л.77 от досъдебното производство;

Протоколи по чл. 64 НПК - том 5 л.16 от досъдебното производство;

ВДС, изготвени при експлоатация на СРС, както следва:

ВДС 3 - запис № 43-362/17.11.2015 г - 16 разговора;

ВДС 4 - запис № 43-363/17.11.2015 г - 12 разговора и 2 съобщения;

ВДС 5 - запис № 43-365/17.11.2015 г - 9 разговора;

ВДС 7 - запис № 43-366/17.11.2015 г - 12 разговора.

 

 

Писмени доказателства

Справки за съдимост - л. 38, л.40, л.42 и л.295 от съдебното производство;

Постановление по чл.64 ал.4 НПК - л. 62 от съдебното производство;

Заповеди за задържане - том 4 л.9 и сл. от досъдебното производство;

Постановление по чл. 64 ал.2 НПК - л. 62 от съдебното производство;

Протоколи за унищожаване на наркотични вещества - том 8 л. 134, 143 и л.145 от досъдебното производство.

Протокол от с. от 27.11.2017 г по н.о.х.д. № 3308/17 на СпНС, 10 състав, за одобряване на споразумение спрямо подс. В. и Н. - л. 253 от съдебното производство;

Разпечатка от интернет статия, представена от подс. П.

 

Относно доказателственото значение на одобреното споразумение.

На първо място това споразумение е писмен документ - а не е доказателствено средство. Това е така, доколкото то е съставено по друго съдебно наказателно производство.

Съобразно нормата на чл. 413 ал.3 вр ал.1 НПК одобреното споразумение има силата на влязла в сила присъда - т.е. то е задължително за всички учреждения, вкл и за съда. Следва да се приеме, че тази сила се отнася само до лицата, които са страни по това споразумение - т.е. тя се отнася само до осъдените с него лица и не се отнася до подсъдимите по настоящето дело.

Поради което настоящият съд, разглеждащ делото, е обвързан да приеме, че св. Н. и св. В. са участвали в ОПГ за разпространение на наркотици в Б. и страната - но не и че останалите участници са подсъдимите по делото (подс. П., подс. Д. и подс. Н.). Също така е обвързан да приеме, че св. Н. и св. В. са извършили деянията си по чл. 354а НК.

Също така съдът, ако тези вече осъдени лица дадат показания (като свидетели по настоящето дело), които са несъвместими с установеното в това споразумение, е обвързан да приеме, че в тази им част тези показания са недопустими и съдът не може да ги цени като доказателство. В противен случай осъдените лица ще заобикалят специалния ред за оспорване на влязъл в сила съдебен акт, като единствено въз основа на своите собствени твърдения (които за нуждите на наказателно производство водено против трети за тях лица има доказателствено значение) ще искат да оспорят верността на съдебния акт, влязъл в сила.

Следователно няма пречка да се установи по-различна фактическа обстановка от онази, установена в споразумението - вкл и да приеме, че лицата, посочени с три имена и ЕГН в този влязъл в сила съдебен акт като членове на същата ОПГ (а именно подсъдимите) са в действителност такива участници или не са такива участници. Съдебното решение следва да се основава на всички доказателства по делото, като не отчита значението на одобреното споразумение.

 

 

Експертизи

ДНК експертиза - том 5, л.105 и том 8, л. 48;

Психологични и психиатрични експертизи - том 6 л. 15, л.26 и л.35;

Химическа експертиз - том 7 л. 51;

Оценителна експертиза - том 8 л.81.

Останалите експертни заключения не са относими към предмета на делото, останал след одобряване на споразумение със С.В. и К.Н..

 

 

Коментар на доказателствата.

 

Относно ангажираността на подс. П., подс. Н. и подс. Д. по съгласуваната дейност по разпространение на наркотици.

По делото се установи, че подс. П., подс. Н. и подс. Д. (заедно с трети лица, извън предмета на делото) са били обвързани от постигната между тях договореност, свързана с осъществявана със съвместни усилия дейност по разпространение на наркотици. И по-конкретно подс. П. е ръководил и контролирал дейността на останалите двама по разпространение на наркотици, като и те тримата, независимо един от друг, са имали свои клиенти, на които са разпространявали наркотици; същевременно подс. Д. и подс Н. са отчитали част от приходите си на подс. П..

Следва ясно да се посочи, че този извод на съда визира естеството на отношенията между тримата подсъдими, общо погледнато. Този извод не се отнася до инкриминирания период - от неустановена дата преди юли 2014 г до 24.10.2015 г - което ще бъде разисквано по-долу (а именно, независимо че съдът приема участие на подс. Н. в горепосочената дейност, все пак той е оправдан, тъй като не е установено да е участвал в престъпната дейност именно в периода, посочен от СпПр).

Това се установява от показанията на св. П., М., М., Р., А., Х., В., Е., а също така и от обясненията на подс. Д. и подс Н.. Макар и всеки един от тях да излага фактите, които той лично е възприел, от своя гледна точка, съобразно естеството с контакта си с единия или другия от тези двама подсъдими, при съвкупната преценка на информацията от техните показания се изгражда картина за съвместни и съгласувани усилия на подс. П. и подс. Д. по разпространение на наркотици, с ясната водеща роля на подс. П.. Несъмнено е установена и користната цел - доколкото тази дейност е извършвана с цел печалба.

---

Не са основателни доводите на защитата, че не следва да се кредитират показанията на св. Р.М. от досъдебната фаза. По своето естество той дава едни и същи показания - а именно, че многократно е купувал наркотични вещества от подс. Д. (марихуана), като е знаел, че той работи за подс. П.; също така че знае, че и други лица работят за подс. П., като продават наркотици; ако не може да купи наркотици от подс. Д. (с който има приятелски отношения), купува от други лица.

В съдебната зала, след като бе подложен на разпит от защитата, вкл и от самия подс. П., св. М. поддържаше своите показания, но вече с по-голяма уклончивост. Вече твърди, че само подс. Д. е човек на К. (подс. П.), като въз основа на неговите указания разпространява наркотици - но за останалите лица, които също така разпространяват наркотици, не е сигурен дали са под негово подчинение; само е чувал, че това е така. Също така уточнява, че под думите "човек на К." има предвид, че те са били в близки приятелски отношения - независимо че преди това посочва, че подс. Д. е взимал марихуаната от подс. П.; след това пак посочва, че само по слухове съди, че подс. Д. е човек на подс. П..

Съдът приема, че неговата уклончивост се дължи на нежеланието му да даде неблагоприятни показания против свои съграждани (всички те живеят в гр. Б.), с които се вижда ежедневно. Поради  което и тя не разкрива негова неувереност относно личните му възприятия, а разкрива нежеланието си да даде крайни фактически изводи относно реалното естество на взаимоотношенията между подс. П. и подс. Д..

Не са основателни доводите, че св. М. е бил подложен на насилие в досъдебната фаза, поради което е дал такива показания. Самият св. М. твърди, че е бил ударен "два три пъти в областта на лицето"; че е бил насочван от разследващите, благодарение на зададените му въпроси; знаел е какво трябва да каже, за да го пуснат. Такова физическо насилие не е установено по делото, като самият св. М. е посочил, че не е потърсил правата си; основание за това е убеждението му, че би било безсмислено. Предвид общият принцип за невинност до доказване на противното, не би могло да се приеме, че действително служители на МВР или прокуратурата са упражнили насилие върху него.

Аргумент за противното е естеството на дадените показания пред съда. Това се отнася и до доводите, че спрямо него е била упражнена психическа принуда, чрез насочващи въпроси. А именно показанията му пред съда по своето естество са сходни с тези, дадени пред разследващите органи, но с по-голяма степен уклончивост и липса на категоричност. Причината за това е изложена по-горе. Това е ново свидетелство, че и разпита му пред водещия разследването е бил проведен в нормални условия, както и разпита му пред съда, в присъствието на защитата.

Това се отнася и до показанията на св. М.М.. Отново е налице сходство с показанията, които дава пред съда и тези от досъдебната фаза - а именно, че многократно е купувал наркотични вещества от подс. П. и подс. Д., както и че те двамата са работили заедно; дава показания за структурата и естеството на организацията, създадена от подс. П., както и осъществявания от него монопол, вкл и налаган насилствено, върху разпространението на наркотици в града. Както и при подс. М., когато трябва да отговаря на въпросите на защитата, той започва да дава уклончиви и е не толкова категорични отговори - а именно че не е сигурен, а само мисли, че подс. Д. работи за подс. П., че той лично не е купувал от подс. П. наркотични вещества. Същевременно при началото на разпита си съвсем ясно и без колебание посочи, че е купувал от двамата наркотици.

Отново съдът приема, че причина за тази колебливост не е съмнение относно действителните отношения между подс. П. и подс. Д. и дейността им по разпространение на наркотици, а нежеланието да даде наблагоприятни показания за своите съграждани. Всички те живеят в малък град, почти ежедневно се срещат, като е разбираемо нежеланието на тези свидетели да влизат в конфликтни отношения с подсъдимите, особено в светлината на агресивното поведение на подс. П..

Налице е и допълнително доказателство за достоверността на показанията на св. М., относно отправяните към него заплахи от страна на подс. П., когато не е заплащал в срок предоставените му наркотични вещества, вкл и търсенето от подс. П. на заплащане от майка му. Самият св. М. дава такива показания, в досъдебната фаза, като цитира получен от него СМС. Такъв СМС е възпроизведен и във ВДС, резултат от експлоатация на СРС. За него говори и самият подс. П., в своите обяснения, дадени при прослушването на тези ВДС, вкл и посочва, че той самият е търсил и получил паричната сума от 20 лв от майката на св. М..

Същевременно съдът не кредитира обясненията на подс. П., че тази парична сума е продажна цена на колело - а именно св. М. му продал своето колело за 20 лв, след около час си е поискал обратно колелото и подс. П. му го е дал, а след това св. М. е отказал да върне парите. Тази фактическа обстановка е невероятна - доколкото е общоизвестно, че едно колело струва повече от 20 лв, като е съвсем невероятно подс. П. да върне колелото само чрез обещанието, че след време ще получи тези 20 лв. Напротив - сумата от 20 лв е относима към продажната цена на доза наркотик, като действително е налице практика на наркодилърите да продават наркотици с обещание за бъдещо плащане, доколкото така си осигуряват средства за контрол върху наркозависимите лица. Следва да се приеме, че това колело е било иззето от подс. П. като залог за плащане от страна на св. М. на претендирана от подс. П. парична сума от 20 лв за предоставени наркотични вещества, а не е било продадено за сумата от 20 лв. Поради това съдът няма основание да подложи на съмнение достоверността на показанията на св. М..

Също така св. Р. потвърди, че е купувала наркотици от подс. Д., както и че е знаела, че той работи за подс. П..

Св. А. посочи, че два пъти е купувал от подс. П..

Св. Х. посочва, че е купувал наркотици от подс. Н., а след това последният му казал, че повече няма да продава и го е насочил към подс. Д.; също така счита, че подс. Д. работи за подс. П.; също така дава показания за отправени заплахи към него от подс. П., когато последният е мислил, че той разпространява наркотици.

Допълнително доказателство за съпричастността на подс. Д. към разпространение на наркотични вещества е и резултатът от експлоатация на СРС спрямо него - разговорите от том ВДС 7.

----

Предвид изричните аргументи на защитата в този смисъл, следва ясно да се посочи значението на твърдените от всички свидетели факти, че в гр. Б. се е знаело, че подс. П. и подс. Д. разпространяват наркотици. Самите слухове, мълва или разпространявана информация с неясен източник не може да се приемат за убедителен източник на доказателствени сведения. Съдът формира своите изводи въз основа на личните впечатления на горепосочените свидетели, формирани при явните и непосредствените им контакти с двамата подсъдими, свързани както със закупуването от тях на наркотични средства, така и с естеството на взаимоотношенията между тях. От тази гл.т. съвпадащите всички техни показания относно факта, че в града е съществувало всеобщото убеждение, че подс. П. сам продава наркотици, като също така организира и контролира същата тази дейност на останалите лица, ангажирани с тази дейност, вкл подс. Д., се явяват от второстепенно значение, като подкрепят извода за този вид престъпна ангажираност на двамата подсъдими.

На последно място, допълнително доказателство в тази насока са и установените факти за агресивността на подс. П.. Тя е видна от показанията на св. Х., който даде показания, че подс. П. му е отправил заплахи по Ф., когато е считал, че той продава наркотици; както и че му се е обадил по телефона, преструвайки се на клиент, който търси наркотици. Посочва и конкретен случай, при който подс. П. е отвлякъл и нанесъл побой на наркодилър, който не е работил за него. Тя е видна и от материалите от изслушани СРС, където подс. П. чрез СМС отправя заплаха към св. М. (поради купени и взети, но незаплатени наркотици), както и от разговора, в който подс. П. полу на шега, но и от друга страна достатъчно сериозно и убедително, обмисля убийството на трето лице. Тази агресивност е допълнително доказателство за верността на свидетелските показания, че подс. П. е бил установил монопол в гр. Б. по разпространение на наркотици, с физическа саморазправа спрямо конкурентите, като тази дейност не е било възможно да бъде осъществявана освен под негов контрол и ръководство.

 

Относно наведения аргумент от подс. П. за поръчков процес

Подс. П. посочва, че настоящият наказателен процес (поне в досъдебната му фаза) е резултат от дадените от него показания като свидетел по друго наказателно дело. Или той твърди, че е бил разследван, подслушван, обвинен и наказателно преследван (поне до внасяне на делото в съда) единствено защото не се е съгласил да оттегли показанията си срещу обвиняем по друго дело.

Съдът приема тази теза за напълно недостоверна. Следва ясно да се посочи, че е възможно един свидетел, особено от съществено значение, да бъде подложен на натиск, както и че този натиск може да бъде съществен, вкл и отправяне на заплахи за физическа саморазправа. Но в конкретния случай се касае за конкретен резултат, който е съществено различен - а именно повдигнато наказателно обвинение. Т.е. би следвало лицето, което е отправило заплахите, да има правомощието да повдигне такова обвинение, респективно да има влиянието върху длъжностно лице с такива правомощия.

Подс. П. твърди, че заплахите били отправени от "**", близък с "**", както и друг непосочен с имена бизнесмен, отново близък с осъден престъпник. Тези лица - очевидно - нямат правомощията да повдигат обвинение; не са наведени и твърдения, че имат възможността да осигурят съдействието на съответните разследващи полицаи и прокурори за повдигане на такова обвинение.

По настоящето дело е несъмнено установено, че подс. П., както и множество други лица, са били арестувани при широкомащабна акция против разпространение на наркотици в Б.. Налице са множество самостоятелни и независими свидетелски показания (вкл и обяснения на останалите двама подсъдими) за ролята на подс. П. в тази престъпна дейност. Поради което и напълно несъмнено, че обвинението против подс. П. се дължи единствено на събраните против него доказателства - но не е отмъщение за дадени от него показания.

Относно началния момент на постигната договореност между подс. П. и останалите подсъдими за разпространение на наркотици.

Повдигнато е обвинение за ръководене и участие в ОПГ, в периода от юли 2014 г до 24.10.2015 г. Крайният период е лесно установим - ареста на подсъдимите. Началният период е по-трудно установим. Началният момент е по-трудно, или дори невъзможно да бъде установен.

Такива информационни данни не се съдържат нито в обясненията на подс. Д. и Н., нито в показанията на свидетелите. В техните обяснения и показания, макар и да съдържат и последователни твърдения за ангажираността на подсъдимите по разпространение на наркотици, го излагат като безспорен факт от настоящето; не посочват кога подс. П. е започнал да работи заедно с подс. Д..

Самият подс. Д. посочва, че от лятото на 2014 г се върнал в Б., като след това е започнал да взима наркотици от подс. П. и да ги разпространява; оттогава продавал за него. В този смисъл са показанията и на приятелката му св. В.П. Подс. Н. само посочва, че подс. П. от дълго време е разпространявал наркотици, като - доколкото на него му е известно, 4-5 месеца преди разпита си (който е на 25.10.2015 г) подс. Д. е работил за подс. П..

Въз основа на така събраните доказателства съдът приема, че следва да подкрепи извода на СпПр за начална дата на сговора между подс. П. и подс. Д. през юли 2014 г.

От друга страна съдът приема, че подс. П. се е занимавал с разпространение на наркотици от неустановена дата преди юли 2014 г  - а именно в неустановен момент след освобождаване от предходното му осъждане за същата дейност по н.о.х.д. № 372/11 на СОС, като първо един от дилърите му е бил подс. Н., а след това същият се е отказал от тази дейност и на негово място е започнал да работи подс. Д.. Тази смяна е станала на неустановена дата през 2014 г (между април и октомври), видно от показанията на св. Х.. Поради което съдът прие, че тази договореност - този път между подс. П. и подс. Н. -  е постигната в неустановен момент през април - октомври 2014 г, съобразно посоченото от св. Х..

 

Относно подс. М.Н.

За дейност по разпространение на наркотици от страна на подс. Н. дава показания св. Х. - а именно, че е купувал от него наркотици, но след това подс. Н. му е казал, че повече няма да продава, както и че ще бъде заместен от подс. Д.. Св. Х. посочва, че това е станало около година, година и половина - т.е. от този момент подс. Н. е спрял да му продава наркотици. Тези показания са дадени в досъдебната фаза, на 25.10.2015 г. Следователно, съобразно показанията на св. Х., подс. Н. е преустановил своята дейност в периода април - октомври 2014 г.

Доказателства за ангажираност от страна на подс. Н. към престъпната дейност на подс. П. и подс. Д. може да се установят и от показанията на св. М., прочетени по реда на чл. 281 НПК. В тях той споменава името на подс. Н. като едно от лицата, които работят за подс. П.. От съдържанието им не става ясно дали той самият е купувал от подс. Н. наркотици. В съдебна зала ясно и категорично посочва, че никога не е купувал от подс. Н. наркотични вещества, но само е чувал да се говори в града, че и подс. Н. продава наркотици за подс. П..

Подобни са показанията на св. Е., който посочва, че от 3-4 години тримата подсъдими, вкл и подс. Н., се занимават с продажба на наркотици - като уточнява, че "целият град ги знае", както и че той, доколкото пуши от време на време, си е купувал и от тримата. В съдебна фаза напълно отрича своите показания, като твърди, че бил уплашен и стресиран и не знае какво е записано в протокола. Независимо че съдът прие, че няма основание да не се кредитират показанията му от досъдебната фаза, последните са твърде общи - поне относно подс. Н.. Това е така, доколкото не се посочва периода от време, през който подс. Н. е разпространявал наркотици и не се уточнява дали това е било по времето, през което той е разпространявал такива, за които вече е бил осъден. Най-общото посочване "от 3-4 години" не е достатъчно - още повече предвид пълния отказ на свидетеля в съдебната фаза да даде повече подробности, твърдейки, че не знае нищо.

Лице с малко име "М." се споменава в разпита от досъдебната фаза на св. Р., като тя е посочила, че той продава марихуана независимо от подс. П.. Пред съда тя уточни, че има предвид друго лице, а не подс. М.Н..

За приноса на подс. М.Н. дава обяснения и подс. Д. (прочетени по реда на чл. 279 НПК - с уговорката по-горе, касаещи особените основания да се приемат за допустими). Тези обяснения визират два периода от време. Първият е този, при който подс. М.Н. е бил дилър на подс. П.. Това, обаче, е станало преди осъждането на подс. Д. и влизането му в затвора. Т.е., визира се първото ОПГ на подс. П. - или период преди началото на инкриминирания период по обв.акт. Поради което и в тази им част обясненията на подс. Д. не са достатъчни, за да обусловят извод за престъпно сдружаване след юли 2014 г. Във втората част, вече относно инкриминирания период, подс. Д. посочва множество лица, свидетели по делото, които са купували от подс. П. по десетина грама наркотици. Сред тези имена е и това на подс. Н.. От това споменаване може да се направи извод за купуване от страна на подс. Н. на наркотици, но не и за постигната договореност за продажбата им на трети лица.

Самият подс. Н., в своите обяснения, посочва, че само е присъствал на случаите, когато подс.Д. е взимал наркотици от подс. П.; отрича той самият да е разпространявал наркотици.

Същевременно предмет на обвинението е дейност на ОПГ с начален момент юли 2014 г. Следователно би могло да се обсъжда от фактическа страна съпричастност на подс. Н. към разпространението на наркотици само ако към юли 2014 г той все още е разпространявал такива наркотични вещества.

Както бе посочено по-горе, единственото позоваване на времето, през което подс. Н. е продавал наркотици за подс. П., са показанията на св. Х., който посочва, че около година, година и половина преди разпита му (който се е провел на 25.10.2015 г.) подс. Н. е спрял да продава наркотици, като е бил заместен от подс. Д..

От юли 2014 г до разпита на св. Х. са били изминали година и три месеца. Предвид неустановения период, посочен от св. Н. (година, година и половина), са необходими нови, допълнителни доказателства, за да се приеме за доказан приноса на подс. Н. - и то евентуално само няколко месеца от инкриминирания период.

Съдът приема, че основен критерий за преценка дали подс. Н. е част от престъпната организация на подс. П., може да бъде само обстоятелството дали самият той е разпространявал наркотици в инкриминирания период. Т.е. от значение са неговите деяния от юли 2014 г до 24.10.2015 г, а не предходната му съпричастност към разпространяване на наркотици. А тези дейния може да се установят най-вече от показанията на свидетелите, които са купували от него самия. По-горе бе установено, че такива информационни данни не са събрани.

Причина за това е специфичният подход на разследващите органи, които - при данни за усложнена престъпна дейност, обхващаща значителен период от време, като част от деянията вече са били установени с влязъл в сила съдебен акт, при разпита на свидетелите не са уточнили за кои периоди последните дават показания. Така сведенията, че са купувани наркотици от определено лице, биха могли да бъдат интерпретирани като събития отпреди началната дата на обв.акт или след тази дата. Предвид изискването за доказване на обвинението по несъмнен начин, първата интерпретация може да се възприеме само ако е подкрепена и от други, самостоятелни доказателства, които да са убедителни - било сами по себе си, било поради своята многобройност. В случая такива липсват.

На второ място изборът на СпПр да формулира началната дата на дейност на ОПГ също така стеснява възможния обхват на приноса на подс. Н. само - евентуално, ако бяха налице и други доказателства - до няколко месеца.

Поради това и съдът прие, че подс. Н. не е бил част от постигната престъпна договореност между подс. П. и подс. Д. - в онези времеви параметри, описани в обв.акт. На това основание подс. Н. бе оправдан по така повдигнатото му обвинение.

 

Относно ангажираността на св. Н. и св. В. (бивши подсъдими, понастоящем осъдени със споразумение)

Аргументите на защитата в тази им част са напълно основателни. По делото не се установи, че подс. Н. и подс. В. са снабдявали подс. П. с наркотици. Доказателства за това  са само прочетените обяснения на подс. Д. - който посочва, че подс. П. ***, както и предадените от него изявления от подс. П., че си купувал трева от "Косьо" (може би се има предвид подс. К.Н.; съответно разпознаване не е било направено).

Както правилно посочи защитата на подс. П., доказателство за личния принос на подс П. в престъпната дейност на вече осъдените лица не може да бъдат намерените при претърсване и изземване от тези две лица значителни количества наркотик; това не сочи, че този наркотик е бил предназначен за подс. П..

Съдът няма основание да постави под съмнения наведените твърдения от св. Н., че е бил приятел с подс. П., както и че контактите между подс. П. и св. В. са имали за предмет продажбата на лек автомобил; това е потвърдено и от обясненията на подс. П.. Въпросът е дали приятелството между подс. П. и св. Н. е включвало и разпространение на наркотични вещества, респективно дали отношенията между подс. П. и св. В. са включвали също така разпространение на наркотични вещества. Положителен отговор на този въпрос не може да бъде намерен от доказателствата по делото.

При експлоатация на СРС са били записани разговорите на подс. П., подс. Д., св. Н. и св. В.. Несъмнено е, че част от тези разговори са били проведени помежду им. От тяхното съдържание също така не би могло да се достигне до извод за подобен вид отношения.

Поради което и съдът прие, че св. В. и Н. не са имали онова отношение към подс. П., което е описано в обв.акт. Респективно подсъдимите бяха оправдани да са участвали в ОПГ с тях.

 

Относно обвинението по чл. 354а НК спрямо подс. Д. - това деяние несъмнено е установено от протоколите за оглед, претърсване и изземване, показанията на св. М.В., обясненията на подс. Д., респективно експертните изследвания - физикохимична, ДНК и оценителна експертизи; няма противоречие между тях.

Не са основателни доводите на защитата, че протоколът за оглед е порочен, доколкото не е посочен началния час на следственото действие. Това действително е така, но процесуалното нарушение не е съществено. Също така неговият резултат е установен и от показанията на св. М.В., обясненията на подс. Д., както и от ДНК експертизата. Няма основание да се приеме, че процесните 13 дози наркотик са били на оставени тротоара под балкона на подс. Д. от трето лице - напротив - несъмнено е установено, че той самият, докато са звънели полицаите, с цел да не бъде намерени наркотиците у него самия, ги изхвърлил през балкона.

 

 

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият М.Н. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 321 ал.3 вр ал.2 НК. Това е така, доколкото не е установено в инкриминирания период да е бил в престъпен сговор с останалите подсъдими. Мотиви за това бяха изложени по-горе. Аргументите на защитата в този смисъл са напълно основателни. Поради което той бе оправдан.

 

Подсъдимите Г.П. и М.Д. също така не са осъществили престъплението по чл.321 НК - доколкото по делото е установена само тяхната престъпна договореност по разпространение на наркотици - т.е. само на тях двамата. По-горе са изложени доводи защо съдът приема, че не е имала такава договореност с подс. Н. (в инкриминирания период), респективно с вече осъдените св.Н. и св. В.. Доколкото не са налице поне три лица, то липсва елемент от фактическия състав на чл. 93 т.20 НК. Поради което и те бяха оправдани по това обвинение.

Това, обаче, не освобождава съдът от преценка дали така установените факти не попадат под състава на друго престъпление. В този случай няма да има пречка съдът да постанови осъдителна присъда, без да има изменение на обвинението (каквото по настоящето дело няма), стига това ново престъпление да не е по-тежко наказуемо, респективно не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

Това друго престъпление е чл. 321 ал.6 НК - а именно престъпен сговор между две лица. За това деяние се предвижда по-леко наказание в сравнение с чл.321 ал.3 НК, като също така не е налице каквото и да е изменение на фактическата обстановка - доколкото този престъпен сговор е опростен вариант на престъпно сдружаване.

 

По същество съдът приема, че са налице елементите от обективна и субективна страна на деянието по чл.321 ал.6 НК.

Налице е сговор между две лица - а именно подс. П. и подс. Д., като съдържанието на този сговор е постигане на обща съгласуваност по полагане на съвместни усилия по разпространение на наркотични вещества. Естеството на тази съгласуваност е ръководната роля на подс. П., който намирал наркотичните вещества и определял условията, при които те ще бъдат разпространявани; респективно подчинение на роля на подс. Д., който е изпълнявал указанията на подс. П., като е разпространявал тези наркотични вещества - както на потребители, така и на други дилъри (извън повдигнатото обвинение). Тази съгласуваност има за предмет извършване на престъпления - а именно тези по чл. 354а ал.1 НК, в рамките на страната - а именно гр. Б. - като за тези наказания се предвижда наказание над 3 години "лишаване от свобода", а именно наказание "лишаване от свобода" от 2 до 8 години. На последно място чрез тези деяния се цели създаване на имотна облага - а именно извличане на финансова печалба от продажбата на наркотиците. Този сговор се е осъществил през юли 2014 г, като в резултат на него двамата обвиняеми са имали съгласувана дейност по разпространение на наркотиците до задържането им през октомври следващата година.

От субективна страна двамата са съзнавали сключената между тях договорка, взаимните права и задължения, които са нейно съдържание, както и че са предприели действия по спазването им. Те са искали да имат такова съответстващо поведение, предвид извличане на имотни облаги. Поради което деянието им е извършено виновно, с форма на вината пряк умисъл.

Въз основа на тези аргументи съдът призна двамата подсъдими за виновни по чл.321 ал.6 НК.

 

 

Относно деянието по чл.354а ал.1 НК - само относно подс. Д..

По делото е установено, че подс. Д. е имал в своя фактическа власт процесните 13 дози наркотик. Поради което той ги е държал. Също така е установено, че той ги е държал с цел разпространение - доколкото този наркотик му е бил предаден от подс. П. за последваща продажба на трети лица. Несъмнено е установено, че държаното вещество е наркотично, както и че подс. Д. не е имал надлежно разрешение да го държи и разпространява. Установено е количеството и стойността му.

Отново деянието е извършено виновно, с пряк умисъл.

 

 

Относно наказанието. При обсъждане на събраните по делото доказателства съдът приема, че смекчаващи отговорността обстоятелства са младата възраст на двамата обвиняеми, както и изминалия период от време. За подс. Д. е налице и допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство - а именно подчинената му роля спрямо подс. П..

Относно деянието по чл.354а НК това е и малкото количество и малката стойност на наркотика, 5,5 грама, който е разпределен в 13 отделни дози, всяка една със съвсем малко количество, поради което и при употребата на всяка една доза поотделно би имала относително по-слабо вредно въздействие върху човешкия организъм.

Оттегчаващи отговорността обстоятелства са предходното осъждане, вкл и за подобни деяния, което се изразява особено силно относно подс. П.. Също така, доколкото последният е имал водеща роля в престъпното сдружаване, като е бил поел както ръководството, така и снабдяване с наркотика, а също така е бил установил и свой монопол в Б. по разпространение на наркотик, вкл и с физическа саморазправа, за него са налице допълнителни оттегчаващи отговорността обстоятетелства.

Степента на обществената опасност на деянието е завишена. Този извод се подкрепя от степента на засягане на защитените от престъпленията обществени отношения, начина и периода на извършването им, причинения престъпен резултат.

Проявената престъпна упоритост е характеристична данна и за личността на дееца. При тези данни определяне на относително по-нисък по размер наказание би довело до явното му несъответствие със степента на обществената опасност на деянието и дееца. В този смисъл е Решение № 62/25.02.11 г по н.д. № 493/10 на ВКС.

При обсъждане на така установените смекчаващи и оттегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че наказанието от 4 години „лишаване от свобода” за подс. П. и наказанието от 2 години "лишаване от свобода" за подс. Д. отговарят както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите по чл.36 НК да се въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху тях и върху неустойчивите членове на обществото. Поради което и определи наказание в този размер.

Също така, относно деянието по чл. 354а НК съдът счете, предвид така очертаните смекчаващи отговорността обстоятелства, че следва да определи наказание под минималния размер от 2  години "лишаване от свобода", доколкото и това наказание, както и кумулативното  наказание от 5 000 лв глоба, биха се оказали несъразмерно тежки. Поради което определи наказанието в законовия минимум от 3 месеца "лишаване от свобода", без да налага наказание глоба, на основание чл. 55 ал.2 НК

Следва да бъдат кумулирани двете наказания, доколкото те са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Не са налице основанията за прилагане на чл.24 НК, доколкото обществената опасност на първото включва в себе си обществената опасност на второто деяние, в конкретния случай.

На основание чл. 57 ал.1 т.2 б."б" и "в" НК съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на тези наказания.

 

Относно приложението на чл. 68 НК относно подс. П.

Подс. П. е бил осъден по  н.о.х.д. № 372/11 на СОС, с влязъл в сила съдебен акт на 02.08.2011 г, за деяние от 2006-2010 г по чл.321 вр чл. 354а НК на наказание от 3 години "лишаване от свобода", което е отложено за срок от 5 години. Също така е бил осъден и по н.о.х.д. № 3908/11 на СРС, с влязъл в сила съдебен акт на 17.10.2011 г, за деяние от 20.04.2010 г по чл. 354а НК, на наказание от 1 година и 6 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за 4 години, както и на наказание "глоба".

Следователно настоящето деяние, от юли 2014 г, което е умишлено и от общ характер, се явява в изпитателния им срок.

Поради което следва да се приведе в изпълнение най-тежкото от двете наказания - това от 3 години "лишаване от свобода". Предвид спецификата в чл.57 ЗИНЗС, следва да бъде определен общ режим.

 

Съдът приспадна предварителното задържане на двамата подсъдими.

 

В досъдебната фаза разноските възлизат на 7 364 лв, като св. В. и св. Н., при сключване на споразумението, са заплатили по 147,8 лв - или по една пета. Предвид частичната оправдателна присъда относно подс. Н., остатъкът от 5 891 лв следва да се поеме от останалите двама подсъдими - или всеки следва да заплати по 2 946 лв по сметка на МВР.

В съдебната разноските са както следва:

Л.122 - 18 лв за св. П.;

Л.217 гръб - 400 лв за вещи лица

Л. 440 гръб - 400 лв за св. Е.

Или общо 818 лв, или всеки един от двамата осъдени следва да заплати по 409 лв по сметка на ВСС.

 

С оглед на тези съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: