№ 4959
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110132240 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ..., против ..., с която е предявен
иск с правно основание чл.411 КЗ.
В исковата молба ... твърди, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществена застраховка „Каско+” е изплатил за реализирано на 22.07.2020 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 862,26 лв., от които сумата в размер на 812, 26 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди по л.а. „Фолксваген Ъп“,
рег. № СВ ... РВ, изплатена на Т и сумата от 50 лв., представляваща разходи за пътна помощ,
изплатена на УС на Съюза на българските автомобилисти. Твърди, че вина за настъпване на
застрахователното събитие има водачът на застрахования при ответника – ..., по застраховка
„Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното
обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за
платената сума, ведно със сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи. Въпреки
отправената регресна покана, ответникът не е погасил задължението си и към настоящия
момент. Поради което предявява настоящия иск за осъждане на ответника да заплати в полза
на ищеца сумата от 877,26 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 08.06.2021 г., до погасяването, представляваща заплатено по застраховка „Каско+”
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 22.07.2020 г.
Претендира разноските по производството.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответното
дружество ... оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по полица „ГО“ в ответното дружество. Не оспорва
плащането на застрахователно обезщетение в размер на 862,26 лв. от страна ищеца.
Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че изключителна вина за настъпване на ПТП има
водачът на автомобила застрахован при ищеца. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване от страна на водача, застрахован при ищеца, поради това, че
същият имал обективна възможност да намали и да пропусне навлизащия в лентата му за
1
движение л.а. „Даф“, а не да се отклони към посоката на навлизащия водач. Твърди, че
липсва пряка причинна връзка между настъпилите вреди и поведението на водача,
застрахован при ответника. Поддържа, че претенцията на ищеца е силно завишена. Моли за
отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът е приел за безспорни между страните
и поради това за ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на л.а. „Даф“, рег. №
СА ... ХА със срок на валидност от 01.08.2019 г. до 01.08.2020 г., както и обстоятелството че
ищеца е изплатил сумата в размер на 862,26 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди. Поради това съдът не намира за
необходимо да посочва доказателствата, от които се установяват тези обстоятелства, тъй
като същите са признати за безспорни между страните. Спорни по делото са въпросите за
размера на дължимото застрахователно обезщетение, както и относно механизма на
настъпване и причинно-следствената връзка между описаните вреди и процесното ПТП.
В двустранния констативен протокол за ПТП, в графа „Обстоятелства“ и двамата
водачи са отразили позиция „при смяна на лентите“.
От показанията на свидетеля ХР. Т. ХР., който като водач на л.а. „Фолксваген Ъп“,
рег. № СВ ... РВ се установява, че е участвал в ПТП с камион, който не го видял и тръгнал да
влиза в неговата лента за движение – дясната, а той се движел направо, без да предприема
маневри за смяна на лените за движение. Двата автомобила се движели успоредно, като след
предприетата маневра от водача на т.а. „Даф“, рег. № СА ... ХА, настъпил удар и лекият
автомобил бил със смачкан заден калник и спукана гума. Подписали двустранен протокол, в
който другият участник признал вината си.
От показанията на свидетеля Р. В. Д. се установява, че същият като водач на т.а.
„Даф“, рег. № СА ... ХА е участвал в ПТП пред Румънското посолство. Заявява, че не
спомня подробности поради изминалото време, но неговият подпис е поставен за участник
А на ДКППТП. ТПТ настъпило по средата на кръстовището откъм Посолството, след
трамвайната линия. На неговият автомобил му била изкривена дясната степенка, имало и
пластмаси, които били ударени.
От изслушаната по делото съдебно - автотехническа експертиза се установява, че
средната пазарна стойност на причинените вреди и необходимите средства за ремонт по
средни пазарни цени, възлиза на сумата 831,52 лв., като тази сума вещото лице определя
като достатъчна за възстановяване на щетите по увреденото имущество от преди ПТП. При
анализа на механизма на произшествието и съпоставката на щетите от двустранния
констативен протокол и описа на застрахователя, вещото лице посочва, че поради
непропускането от водача на товарен автомобил „Даф“, рег. № СА ... ХА, движещия се в
дясна лента л.а. „Фолксваген Ъп“, рег. № СВ ... РВ, реализира ПТП. От техническа гледна
точка, нанесените щети са вследствие на реализираното ПТП на 22.07.2020 г. Стойността за
възстановяване, определена по средни пазарни цени, съгласно описа на уврежданията,
възлиза на 831,52 лв. с ДДС. По делото няма данни за точното място на удара, пътната
маркировка и знаци на мястото на произшествието, както и за атмосферните условия и
интензивността на движението към момента на ПТП. Опасността за водача възниква от
момента на навлизане на автомобила в съседната пътна лента. По наличните данни от
делото не е възможно да се определи скоростта на движение на превозните средства към
момента и преди настъпване на удара, тъй като няма данни за това.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства и изслушаната по делото съдебно -
2
автотехническа експертиза, която като еднозначни и безпротиворечиви, кредитира изцяло
на основание чл.202 ГПК.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Всички посочени по-горе факти са установени от страна на ищцовото дружество.
Ответникът от своя страна не доказа възражението си за липса на основание за заплащане на
застрахователно обезщетение. Ищецът е заявил за плащане регресната си претенция в
размер на 877,26 лв. с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лв. и 50 лв. разходи
за пътна помощ, изплатени на извършилия услугата УС на Съюза на българските
автомобилисти на 03.09.2020 г. Претенцията за заплащане на разходи за пътна помощ,
изплатени на извършилия услугата УС на Съюза на българските автомобилисти на
03.09.2020 г. се явява доказан по своето основание, тъй като видно то свидетелските
показания на свидетеля Х. и събраните писмени доказателства при удара е спукана гумата
на л.а. „Фолксваген Ъп“, рег. № СВ ... РВ, което е наложило използването на услугата пътна
помощ, тъй като превозното средство не е можело да се движи на собствен ход. Размерът на
претенцията се доказва от приложената по делото платежно нареждане за кредитен превод
/л. 25 от делото/. Размерът на причинените вреди се установява от изслушаното по делото
заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е посочило, че стойността на
щетата, определена по средни пазарни цени, към датата на ПТП е в размер на 831,52 лв. с
ДДС. Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна
стойност на вредите към момента на застрахователното събитие и не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същото качество. В хипотезата на чл.411, ал.1 КЗ отговорността на застрахователя по
„Гражданска отговорност” е до размера на платеното на увреденото лице обезщетение, но не
е обвързан от него.
На основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв.,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума. При това положение, предявеният
иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху дължимата сумата, следва да се присъди
законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 08.06.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Видно от представените към исковата молба доказателства, ищецът е поканил ответника
да му заплати стойността по изплатеното застрахователно обезщетение на 22.12.2020 г., като
падежът на задължението е настъпил преди предявяването на иска. Това обстоятелство не се
оспорва от ответника. С оглед на това, ответникът с поведението си, е станал причина за
предявяването на иска и същият следва да понесе отговорността за разноските. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 50,00 лв.,
3
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв., което в минимален размер по НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и депозит за САТЕ
в размер на 100 лв. или общо разноски по производството 510,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК *********, , с адрес ГР.СОФИЯ, Ж.К. ДИАНАБАД, БУЛ...., №1,
да заплати на ..., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "в"
No 89Б, сумата 877,26 лв. на основание чл.411, ал.1 КЗ, представляваща регресно вземане за
платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди по л.а. „Фолксваген Ъп“, рег. №
СВ ... РВ от ПТП на 22.07.2020 г. в гр.София причинено от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на товарен автомобил „Даф“, рег. № СА ... ХА,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 08.06.2021 г. до изплащането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 510,00 лева деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4