Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 23.07.2019г
в името на народа
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,Vс-в
в публично съдебно заседание на осемнадесети
юни 2019г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Димитр. Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 524 по описа
за 2019г на ВОС, 52
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба вх.№ 1331/8.01.2019г от Н.Н.Д., П.Ж.К. и И.Н.Д. срещу
решението на ВРС-XXXVс-в № 5150/13.12.2018г по гр.д. № 7829/2017г в частта, с
която: е отхвърлен предявеният от
тях иск за осъждане на ответниците да
преустановят действията, пречещи на ищците да ползват собствения си
недвижим имот – ПИ № 10135.2508.717 по КККР на гр. Варна, с номер по предходен
план 1066 по плана на СО „Сотира“, с площ от 1092кв.м., а по предходен документ
за собственост – 1089кв.м., при граници – имоти с идентиф.№№ 10135.2508.715;
10135.2508.716; 10135.2508.670; 10135.2508.669; 10135.2508.668; 10135.2508. 1275;
10135.2508.1276, изразяващи се в преминаване през южната част на имот №
10135.2508.717, до границата на имот № 10135.2508.716, която част е защрихована с оранжеви линии и щрихи на
скицата на в.л. Ш. Х., намираща се на л.144
от делото, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от
настоящото решение, на осн.чл.109 ЗС.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор вх. № 10917/12.02.2019г от Т.М.С. и К.Й.С., с който оспорват
жалбата и изразяват становище за неоснователност на същата.
Подадена е и въззивна жалба вх.№ 6552/28.01.2019г от ответниците по иска Т.М.С. и К.Й.С. срещу решението на ВРС-XXXVс-в
№ 5150/ 13.12.2018г по гр.д.№ 7829/2017г, в частта, с която същите са осъдени да преустановяват действията,
пречещи на Н.Н.Д., П.Ж.К. и И.Н.Д., да ползват собствения си недвижим имот–ПИ
10135.2508.717 по КККР на гр.Варна, по плана на СО„Сотира“, с площ от
1092кв.м., а по предходен документ за собственост–1089кв.м., при горепосочените
граници, изразяващи се в паркиране на автомобил в част от имот №
10135.2508.717, на границата на имот № 10135.2508.716, която част е защрихована
с оранжеви линии и щрихи на скицата на в.л. Ш. Х. на л.144-Іинст.дело, която, приподписана
от съдебния състав, съставлява неразделна част от решението, по иска на Н.Н.Д.,
П.Ж.К. и И.Н.Д. срещу Т.М.С. и К.Й.С., на осн.чл.109 ЗС; и са отхвърлени предявените от въззиваемите срещу ищците Н. Н.Д.., П.
Ж.К. и И. Н.Д. искове за осъждането на последните да премахнат постройка, намираща се на границите на имоти №
10135.2508.719 и № 10135.2508.715, както и
дърветата край границата с имотите № 10135.2508.713, № 10135.2508.715 и №
10135.2508.719, намиращи се в
сервитутната зона за преминаване до имот № 10135.2508. 716, съществуването на които им пречи на упражняването правото на
преминаване и достъпа до имота им с автомобил, а също и да преустановят всички действия, с които пречат на ищците да ползват
обществена пътека № 10135.2508.9547,
при граници: №№ 10135.2508.9547; 10135.2508.1275; 10135.2508.1276;
10135.2508.717; 10135.2508.719; 10135.2508.720 и 10135.2508. 721, всички
намиращи се в южната част на имот № 10135.2508. 717, която част е защрихована с
оранжеви линии и щрихи на скицата на в.л Ш.Х. на л.144-І, която, приподписана
от съда, съставлява неразделна част от решението, на осн.чл.109 ЗС ; както и са
осъдени да заплатят на ищците сумата
от 1819лв - разноски, на осн.чл.78 ал.1 и 3 ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран
писмен отговор от ищците по делото Н.Д.,
П.К. и И.Д. с вх.№ 19468/15.03.2019 със
становище за неоснователност на жалбата. Молят за отхвърлянето на иска и
уважаване на насрещните им претенции.
Считат
постановеното решение за незаконосъобразно поради неправилното обсъждане на
събрания доказателствен
материал. Молят за отмяната му и вместо него за постановяване на друго за уважаване
на предявения иск. Претендират сторените по делото разноски.
Така
подадените жалби, очертаващи предметните предели на въззивното производство,
поставят във висящност изцяло решението на ВРС.
В
обстоятелствената част на исковата си
молба Н.Н.Д., П.Ж.
КЪОСЕВ и И.Н.Д. се излага, че по силата на правна сделка ищците са придобили
собствеността върху имот 10135.2508.717, ведно с
построената в него
жилищна сграда. От своя страна праводателите им са станали собственици по силата на Постановление на съдебен
изпълнител за възлаган на имот, изнесен на публична продан,
вписано в СлВп
на 27.08.2014г. Изп.дело,
в рамките на което е проведена проданта, е било образувано за дългове на
ответниците по делото,
обезпечени чрез вписване на ипотека върху процесния имот № 717.
Твърдят, че ответниците преминавали ежедневно с автомобила си през
южната част на имота
и го паркирали на границата със съседния имот
№ 716. Независимо от проведените разговори и отправените покани, същите отказвали да преустановят тези си действия, като се позовавали на учредено в тяхна полза право на преминаване.
Затова отправят искане за осъждането на ответниците да преустановят действията, с които пречат на ищците да ползват собствения си недвижим имот с идентиф.№ 10135.2508.717 по КККР на гр.Варна с № 1066 по предходен план на СО „Сотира“, с площ от 1092кв.м., а по
предходен документ за собственост – 1089кв.м., при граници–имоти с идентиф.№№ 10135.2508.715; 10135.2508.716; 10135.2508.670;
10135.2508.669; 10135.2508. 668; 10135.2508.1275; 10135.2508.1276, изразяващи се в преминаване през южната част и паркиране на автомобила на ответниците в имота на ищците на границата с имот № 10135.2508. 716.
В срока по чл.131 ГПК ответниците К.Й.С., Т.М.С. депозират писмен отговор със становище за допустимост, но не и за основателност на
предявения иск, като оспорват собственическите права на ищците по отношение на
процесната част от имота. Твърдят, че се касае за общинска пътека, включена без основание в площта
на имота на ищците под № …717 по КК. Преминаването през тази част се осъществявало въз основа на учредено по
силата на правна сделка сервитутно право. В условията на евентуалност се позовават на придобивна давност от 1966г до настоящия момент.
Поради изложеното молят за отхвърлянето на
иска и присъждане на сторените по делото
разноски.
В същия срок ответниците предявяват и насрещен иск за осъждане на първоначалните ищци да премахнат постройката, намираща се на
границите на имоти № 719 и 715, както и дърветата край границата с имоти
№ 713, 715 и 719, попадащи в сервитутната зона за преминаване до имот № 716, тъй като това им пречи да упражняват правото си на преминаване и осигуряване на достъп до имота им
с автомобил, както и да преустановят всички действия, с които пречат на ищците да
ползват обществена пътека № 10135.2508.9547 при граници: имоти с идентиф.№№ 9547; 1275; 1276; 717; 719; 720 и 721. Позовават се на твърдения за предприети действия от страна на първоначалните ищци, създаващи пречки за достъпа на първоначалните
ответници до собствения им имот, който можел да се осъществи само по общинската пътека. Твърдят, че имат учредено право на преминаване за процесната част от имот № 717.
В срока по чл.131 ГПК
Н.Д., П.Ж.К. и И.Н.Д. в качеството им на ответници по насрещния иск са депозирали писмен отговор със становище за неоснователност на претенцията, като оспорват процесната част да съставлявала общинска пътека. Освен това, учреденото през 2008г право на преминаване било погасено след извършената публичната продан. Възразяват и срещу това да е било
надлежно учредено сервитутно право в полза на собственика на вътрешния имот доколкото през 1966г имотите № 716 и 717 са били част от един общ и затова не се е налагало учредяване на право на преминаване. Не оспорват,
че в имот № 717 има незавършена постройка, но считат, че тя по никакъв начин не ограничава достъпа до
вътрешния имот. Оспорват съществуването на дървета на границата на имота, които
пречели на достъпа до имот № 716. Към настоящия момент на ищците по насрещния иск бил осигурен достъп до имота им.
Затова молят за
отхврълянето на насрещния иск и за присъждане
на разноски.
В производството е като трето лице помагач на ищеца конституирано дружеството „Аквапарк Бяла“ ООД, което
не изразява становище по предявените искове.
Така предявените
искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.109 ЗС
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна:
С НА № 23/2.06.1966г и /л.64-І/ Е.К. А. е призната за
собственик по давност на недвижим имот – лозе – овощна градина от 2дка в землището на гр.Варна,
м-ст“Сотира“ при граници: С. Б., К. К., Б. С., Б. Ж.. Впоследствие с нотариални
актове №№ 184/17.10.1966г и 30/ 27.12.1966г /л.65, 67-І/ собственичката се е
разпоредила изцяло с имота си в полза на Г,
М, Ц,, като му е дарила на два пъти по 1дка. С НА № 36/10.05.1999г /л.66, както и л.181-І/ Г. М.Ц.и Е. Цв. Ц. продават на
Т.М.С. 1000кв.м. /т.е.
половината/ от собствения си недвижим имот лозе–овощна градина, описано
по-горе и съставляващо ПИ № 2587,
ведно с построената в него сграда с площ от 25кв.м.
С НА № 76/4.09.2001г /л.68-І/ Я. Ст.Ц., М. В.Ц.и А. В.Ц.продават
на К.Й.С. недвижим имот, представляващ неурегулиран ПИ № 2580 по плата на м-ст“Сотира“ с площ от 1000кв. м.
С НА № 155/2.06.2004г
/л.175-І/ горепосочените приобретатели К.Й.С. и Т.М.С. продават на Й. Т.С. общо
120кв.м.ид.части от имот пл.№ 717, идентичен със имот стар пл. № 2580, находящ
се в гр.Варна м-ст“ Сотира“, целият с площ от 1000кв. м.
С НА №
39/15.11.2006г /л.192-І/ горепосочените лица К. и Т. Стефанови даряват на М. В..М.а
общо 80кв.м.ид.ч. от имот № 1066, идентичен с имот пл. № 717, находящ се в
гр.Варна м-ст“ Сотира, целият с площ от 1000кв.м., а Й. Т..С. дарява на същото
лице /М. В..М.а/ 1/3 от своите 120кв.м.ид.ч., т.е.40кв.м.ид.ч., от същия имот.
По силата на
договор за доброволна делба от 12.07.2007г /л.197-І/ в дял и собственост на Й.
Т.М. е поставен ПИ № 1066, идентичен с имот № 717 по плана на м-ст“Сотира“; а К.
Й.С. и Т. М.С. получават в дял вещното право на ползване, заедно и поотделно,
пожизнено, върху същия имот ПИ № 717 с площ от 1089кв.м. Впоследствие
носителите на ограниченото вещно право на ползване се отказали от същото с
декларация /л.16-І/, вписана с Акт № 199/2008г, след което с НА №
32/18.12.2008г /л.11-І/ Й. Т.. С. в полза на същите лица и на сембе си учредява
безвъзмездно върху своя недвижим имот ПИ № 1091 с площ от 1089кв.м., право
на преминаване върху сервитутна зона с площ от 486кв.м., в полза на имоти №
1092 и № 1065, находящи се в същата м-ст“Сотира“ на гр.Варна. На л.13-І е
приложена скицата–проект за право на преминаване за ползване на имоти № 1065, №
1092, № 1091.
По делото са
приобщени като доказателства 3бр нотариални актове под №№ 164/5.04.2005г,
69/8.02.2006г и 91/29.09.2006г /л.л.17-22-І/, от които е видно, че Йан С., Т.С.,
К.С. в качеството си на собственици на имот с площ от 1000кв.м, съставляващо
имот 717 по КП на м-та“Сотира“, идентичен с № 2580, ведно с построената в нея
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 117кв.м и РЗП от 279кв.м, при
посочените граници, чрез учредените договорни ипотеки върху имота си са предоставили
вещно обезпечения на банковаия кредит от „Българска пощенска банка“ АД на Й. Т..С.,
както и два кредита в плоза на дружеството „Дастимакс“ ЕООД.
За удовлетовряване
вземанията на банката е била проведена публична пордан чрез ЧСИ и въз основа на
влязло в сила на 26.06.2014г
Постановление за възлагане на ЧСИ рег.№ 711 от 11.10.2013г /л.8-І/ имотът е
бил придобит от купувача на публична продан - дружеството „Аквапарк Бяла“ ЕООД.
С НА № 159/3.05.2017г /л.5-І/ дружеството
е продало на настоящите ищци правото на собственост върху ПИ № 10135.2508.717 с площ от 1092кв.м., заедно с построената в него триетажна
вилна сграда с идентиф.№ 10135.2508.717.3, незавършен строеж, със застроена
площ от 117кв.м. и РЗП 345кв.м. с адм.адрес: СО „Сотира“ ул.„*****“ № 35.
По делото са
представени доказателства, установяващи правото на собственост върху другия
съседен на процесния имот № 717 имот под № 2581
/=718/. От тях е видно, че с НА № 188/18.05.1999 /л.177-І/е обективиран
договор за покупко-продажба, по силата на който И. Х. Я.придобива правото на
собственост върху земеделска земя с площ от 1000кв.м. в землището на гр.Врана
м-ст “Сотира“, представляващ имот пл.№ 2581, а впоследствие с НА № 198/ 9.12.2005 /л.179-І/ е дарил на М. Х. Я.1/4ид.част
от същия имот, но вече под номер ПИ № 718. По-късно съсобствениците на имота са
извършили доброволна делба на 22.12.2006г
на ПИ № 1067, идентичен с имот № 718, както и с № 2581, като Й. Т.С. е получил ДЯЛ ПЪРВИ от имота с площ от
528кв.м., а останалите съсобственицие са получили ДЯЛ ВТОРИ /л.194-І/.
По делото, на
л.69-І, е приета декларация за общо
ползване и опазване на вътрешен лозарски път, устроен на кооперативни начала.
Същата е подписана от Г. М. Ц.–
собственик на парцел № 2587, Я. Ст.Ц. – собственик на имот № 2580 и С. Д. Я.– собственик на имот на имот № 2581. В нея посочените лица декларират, че общият път, използван
от тримата декларатори, устроен за кооперативни начала, със средна ширина 3м и
обща дължина от 75м, е фиксиран в общия регулационен план–скица на м-ст“Сотира“
в отдел „Архитектура и благоустройство“, Техническа служба на
Кметство„Приморски“-гр.Варна. Общият път се обслужва от две металико–мрежести
врати, като е посочено задължение за деклараторите да спазват правилната
експлоатация и съхраняването на пътя. Посочено е, че пътят не нарушава
нотариалните права на собствениците. Декларацията носи нотариалната заверка на
подписите на деклараторите Г, М, Ц, от 3.03.1999г
и на С. Д. Я.от 11.03.1999г.
В заключението си вещото лице по допуснатата СТЕ установява следното:
по КП
1956г имотите с идентификатори 10135.2508716 и 10135.2508.717 по КК попадат
в имоти пл. № 11852 и пл. № 11800, записани на Е. К., с обща площ от 2050кв.м;
по КП
1973г процесините имоти попадат в два имота с пл. № 2580 и № 2587, като
имот пл. № 2580 с площ от 1145кв.м е записан на Г. С. Д.в разписния лист към
плана, а имот пл.№ 2587 с площ от 928 кв. м. - на наследници на Б. Ж. С.;
по
КП 2000г процесните имоти съвпадат с
№ 717 и № 716, като имот пл.№ 716 с площ от 930кв.м е записан на Т.М.С. в
РЛ, а имот № 717 с площ от 1101кв.м.- на Й. Т.С.. Констатирани са изменения в последния
КП и отразени в него на основание заповеди, одобрени от Кмета на р-н “Приморски“
под №№ РП-209/11.08.2006г и РП-143/23.07.2007г, като първоначално имот № 716 е бил с изменен имотен номер на
№ 1065, и имот № 717 е изменен с имотен № 1066, а впоследствие на № 1091;
по ПНИ
имотът с идентиф.№ 10135.2508.716 с площ от 1029кв.м. съвпада с границите
на имот 716 с площ от 930кв.м. по ПНИ от север, запад и юг, като има разминаване
с източната граница видно на комбинирана скица № 3 /л.144-І/ , а имот с
идентиф.№ 10135.2508.717 с площ от 1098кв.м по КК съвпада с границите на имот
717 с площ от 1101 по ПНИ от север и юг, като се разминава с границите от запад
и в източната част на имота, към пътеката, обслужваща имота.
по действащата
КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10 2008г имот с идентиф.№
10135.2508.716 с площ 1029кв.м., е записан на Т.М.С., а имот с идентиф.№
10135.2508.717 с площ 1092кв.м., е записан на П.Ж.К., И.Н.Д. и Н.Н.Д.. Като
носители на други вещни права са записани лицата Й. Т.С., Т.М.С., К.Й.С..
В.лице установява частична идентичност между имот № 10135.2508.717 и
сервитутната зона, описана в НА № 32/2008г.
В представената по
делото скица на инж.Вал.Николов /л.13-І/ отразява учредения сервитут - правото
на преминаване през имот 1091 по НА № 32/2008г.
В наличния картен
материал, действал към момента на декларацията за ползване и опазване на
вътрешно-лозарски път, устроен на кооперативен принцип, с нот. заверка на
подписите от 5.03.1999г и от 11.03.1999г, между цитираните лица с имотни
номера, няма отразяване на описания устроен общ път на кооперативни начала. Към
1999г няма действаща регулация за територията, както по описания в декларацията
начин - „общ път със средна ширина 3м и обща дължина 75м“, който е фиксиран в
общия регулационен план-скица на м-ст“Сотира“.
Въз основа на извършен оглед на място,
вещото лице констатира изградена и недовършена постройка в югоизточната част на
имот 717, съставляващ предполагаем бъдещ гараж с приблизителна площ от 64кв.м.;
не може да се установи дали изграденият гараж в груб стоеж попада в
сервитутната зона в имот 717 за преминаване до имот № 716, съобразно цитираната
декларация.
Въз основа на
данните по делото /писмените доказателства и заключението на в.л./ следва
изброяване на различните сигнатури на съседните имоти по различните във времето
планове:
716 = 2587 = 1065 =
717 = 2580 = 1066 = 1091
718 = 2581 = 1067 = 1092
По делото е приета
като доказателства Заповед № 143/23.07.2007 /л.209-І/, влязла в сила от
7.08.2007, с която на осн.§4 ал.1 т.2 ПЗР ЗКИР, е одобрено попълване на
кадастралната основа така, като е посочено в графичната част на същата по
отношение на имоти №№ 1091, 1092, 1093. Заповедта е издадена по повод подадено
от Й. Т.и И. Ялъмов искане за промяна границата между имоти №№ 1092 и 1093,
като се увеличава ширината на пътя към имот № 1091. От графичната част на
заповедта е видно, че се отнася за пътя, достигащ до имота на ищците, но за
участък, който стои извън предмета на настоящия спор.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите В.М. М., Д. М. К., Г, М, Ц,, С. Т. П..
Свид.М. излага, че познава ищците, известно му е,
че са си закупили къща в м-ст“Сотира“ и че имат проблеми с ответниците Т. и К.
по повод паркирането на колата им в част от имота на ищците. Той самият е виждал
как колата на отв.Т. била паркирана в имота на ищеца, как влиза, без да извести
и си паркира, в южната част на имота. Виждал е и как ответниците демонстративно
си хвърляли боклуците и фасовете в имота на ищците. Имотите на ищците и
ответниците са съседни, разделени от телена ограда. Ищецът П.К. направил опит
да разговаря с Т.С. и доброволно да уреди спора. Ищецът сменил бравата на
портала, но С. извикал Полиция и го принудил да му даде ключ от портала.
Намеренията на П.К. били на мястото, където в момента ответниците паркират
автомобила си, да направи две паркоместа, а в останалата част – да засее
райграс.
Свид.К. излага, че познава страните; знае, че
ищците са закупили имота в м-ст“Сотира“ и че имат проблеми със съседите си – К.
и Т.. Последните имат автомобил „Лада Нива“, който паркирали по средата на
двора на ищците. В тази част на двора имало и много натрупани боклуци.
Свидетелят споделя впечатленията си, че към момента на закупуването на имота от
ищците, дворът в югозападната част, до границата с имот № 716 бил затрупан с
боклуци, включително и стари перални. П.К. сменил ключалката на портата, което
породило конфликта със съседите - те заявили, че ще продължават да паркират в
имота и нямало да изчистят боклука. Поради спора между страните, ищецът се
отказал от плановете си да построи детски кът в имота си.
Свид.Ц. излага, че е бивш собственик на имот № 716
в м-ст „Сотира“, получил го като дарение от 18.10.1966г от Е. А., която
прехвърлила на свидетеля и на брат му по 1дка. Когато придобил имота през
1966г, до него нямало достъп и затова той направил път и предприел действия по
урежждането на административния му статут. През 1967г пътят бил напавен с
ширина 3м и бил узаконен. Посочва, че процесната част съставлява част от пътя,
прокаран още през 1967г с ширина 3м. По неговите думи достъпът до неговия имот
се осъществявал през имота на брат му под № 717. Изграденият път бил ограден,
общ за свидетеля и брат му, като имало възможност да се мине по същия с лек
автомобил. През 1999г свид.Ц. продал своята част на Т.С..
В показанията си свид.П. излага, че е собственик на имот
№ 722, в близост до процесните и че към 1979–1980г процесният път съществувал с
ширина около 3м, по него можели да преминават автомобили, вкл. и товарни.
Горната
фактическа установеност обуславя следните правни
изводи:
Искът по чл.109 ЗС предоставя защита както на правото на собственост,
така и на ограничените вещни права срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното
използване на вещта или имота според предназначението му. Без значение е дали
самият ответник е причинил противоправното състояние. Достатъчно е това, че
поддържа същото към момента на предявяването на иска. За основателността на иска
е необходимо да се установи дали ищците притежават правото на собственост върху
процесния имот, вкл. и върху спорната реална част; както и извършването на действия от страна на ответниците, с които пречат на ищците да упражняват
правата си в пълен обем, т.е. създават състояние,
различно от това, което е съществувало преди извършеното въздействие и по този
начин им пречи да упражняват правото си на собственост. В тежест на ответниците е да установят наличието на валидно право на
преминаване през обслужващия имот № 717.
По отношние на имот с идентификатор по КК №10135.2508 717 от представените писмени доказателства се установява, че
първоначално същият е принадлежал на ответниците по спора, които са го
придобили през
м.09.2001г под № 2580 с площ от 1000кв.м., като през 2004г К. и Т. Стефанови са се
разпоредили с част от него, продавайки на своя син Й. Т.. С. общо
120кв.м.ид.ч.; през м.11.2006г са дарили на М. В..М.а общо 80кв.м.ид.ч. от
същия имот, но вече под № 1066, а Й. Т..С. е дарил на същото
лице 1/3 от своите 120кв.м.ид.ч., т.е.40кв.м.ид.ч. Така четирите лица са се
явявали съсобственици при квоти 80% за двамата съпрузи, 8% - за Й. Т..С. и 12%
- за М. В.М.а. Въз основа на извършена доброволна делба от м.07.2007г в дял и
собственост на Й. Т..М. бил поставен ПИ № 1066, идентичен с имот № 717,
а К. Й.С. и Т. М.С. получили в дял вещното право на ползване. С декларация от
2008г двамата носители на ограниченото вещно право на ползване се отказват от него, а впоследствие с НА № 32/18.12.2008г Й. Т.. С. учредява
безвъзмездно в полза на К. Й.С., Т. М.С. и на себе си върху своя собствен
недвижим имот ПИ № 1091 с площ от 1089кв.м., право на преминаване върху
сервитутна зона с площ от 486кв.м., в полза на имоти № 1092 и № 1065. На
скицата /л.13-І/ е отразен проект за право на преминаване за имоти № 1065, №
1092, № 1091.
От приобщените като
доказателства 3бр нотариални актове от периода 2005-2006г собствениците към
него момент на имота № 2580, идент. с имот по КК № 717, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда са го
предоставили като вещно обезпечение за дадените от банката кредити в полза на Й.
Т..С. и два - в плоза на „Дастимакс“ ЕООД, за което са били учредени договорни
ипотеки.
За удовлетворяване вземането на
банката-кредитор, имотът е бил продаден на публична продан и въз основа на
Постановлението за възагане от 26.06.2014г имотът е бил придобит от ТЛП „Аквапарк
Бяла“ЕООД, което от своя страна го е продало през 2017г на настоящите ищци.
Изложеното налага извода, че ищците се легитимират като собственици на процесиня имот с идентиф.№
10135.2508.717 с площ от 1092кв.м.,
заедно с посторенана в него триетажна сграда, незавършен строеж, от 3.05.2017г
По отношение на имот с идентификатор по КК
10135.2508.716 се установяви, че през
м.05.1999г Т.М.С. е придобил 1000кв.м., т.е. половината от имот лозе–овощна градина, съставляващо ПИ № 2587, цялото с площ от 2000кв.м.,
ведно с построената в него сграда с площ от 25кв.м. Придобитото е станало по
време на брка на ответниците и затова има статута на СИО. Следователно, двамата
ответници се легитимират като собствници на половината от имота с идентификатор
по КК № 716.
Не е спорен фактът, който се потвръджава и
от гласните доказателства /свид.М. и свид.К./, че ответниците, за да достигнат
до своя имот, преминават през този на ищците, като паркирали и автомобила си върху
площадка, явяваща се част от имота на ищците.
Спорен е въпросът дали в
полза на ответниците има валидно учредено право на преминаване през имота на
ищците.
По отношение на представената декларация /л.16-І/ обективираща
волеизявлениията на бившите собственици на съседни имоти, а именно: Г. М. Ц.– собственик на
парцел № 2587 /на който съответства
сегашният имот с идентиф….716/, Я.
Ст.Ц.–собственик на имот № 2580
/сега имот с идентиф.№…717/ и С.
Д. Я.– собственик на имот № 2581,
с която декларират, че общият път, използван от тримата декларатори, строен на
кооперативни начала, със средна ширина 3м и обща дължина от 75м, е фиксиран в
общия регулационен план–скица на м-ст“Сотира“ в отдел „Архитектура и
благоустройство“, Техническа служба на Кметство „Приморски“-гр.Варна. Общият
път се обслужва от две металико–мрежести врати, като е посочено задължение за
деклараторите да спазват правилната експлоатация и съхраняването на пътя.
Посочено е, че пътят не нарушава нотариалните права на собствениците.
Макар че от
съдържанието на изготвената декларация може да се мисли, че е била съставена
доста преди м.септ.1999г, поради липсата на указана в нея дата, за възможно
най-ранна и достоверна дата следва да се приеме тази от първата нотариална
заверка от 3.03.1999г. При това
положение неоснователно би било да се прави извод, че декларацията била нищожна
с оглед разпоредбата на
чл.192 ал.1 ЗУТ в редакцията, действала към него момент, която не предвиждала възможността
собствениците на съседни имоти доброволно да си учредяват ограниченото вещно
право на преминаване, каквато възможност била създадена едва с изменението на
чл.192 ал.2 ЗУТ с ДВ бр.65/2003г: „право на преминаване през чужд поземлен имот
се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите“. До това изменение
нормата е гласяла, че „когато няма друга техническа възможност,
кметът на общината може със заповед да установява право на преминаване през чужди поземлени имоти за определен срок за
нужди на
юридически и физически лица“, т.е. това е можело да стане само по административен ред със заповед на кмета.
Следва да се отбележи, че ЗУТ е обнародван с ДВ бр.1/2001 и
влиза в сила от 31.03.2001г. До него момент действа Закон за
териториално-селищното устройство–ЗТСУ, обнар.ДВ бр.29/ 10.04. 1973г,
в сила от 1.06.1973/, а преди това ЗПИНМ за периода от 1950 до 1973г. При
действието на тези устройствени закони основната уредба на сервитутите, вкл. и
на правото на преминаване през чужд имот, е дадена в нормата на чл.55 ЗС,
според която вещни права върху чужда вещ, доколкото са предвидени в законите,
могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона. Правото на преминаване през урегулирани имоти не е
било предвидено при действието и на двата устойствени закона. Затова такова
право не е могло и да бъде придобито нито чрез сделка, нито по давност поради
липсата на законова регламентация. Такава е имало само по отношение на преминаването
през селскостопанска земя, което се е установявало по административен ред - със
заповед на кмета на населеното място съобразно разпоредбите на Закона за
опазване на селскостопанското имущество /ЗОССИ/, в сила от 1.10.1974г и
действащ понастоящем. Но, с влизане в регулация на селскостопанските имоти, за
които е било дадено право на преминаване, същото се е прекратявало. Затова по
отношение на имоти, попадащи в строителните граници на населените места, честа
практика е била договаряне между съседи за преминаване през имота на някой от
тях, за да се осигури достъп до улица или водоизточник, което се е приемало
като търпимо действие, но не и като правна сделка. Това е така, както се посочи
по-горе, поради липсата на нормативна уредба на правото на преминаване през
чужд имот до 2001г.
Изложеното налага
извода, че в конкретния случай, при действието само на общата разпоредба на
чл.55 ЗС и устройствения закон - ЗТСУ, и при липсата на законова регламентация,
следва да се приеме, че уговореното между тогавашните собственици на трите съседни
имота за общо ползване на създадения път не представлява правна сделка, а сочи
на признание съществуването на едно фактическо положение, т.е. състояние на търпимост.
Това фактическо
положение е било променено със сключения на 18.12.2008г и вписан в имотния
регистър на 19.12.2008 договор, съгласно който новият собственик на имот № 717 в
лицето на Й. Т.С. /син на ответниците/ учредява безвъзмездно в полза на К. Й. С.,
Т. М.С. и на себе си право на преминаване върху сервитутна зона с площ от
486кв.м. от ПИ № 1091 /=717/ в полза на имоти № 1092 /=718/ и № 1065 /=716/, което
е отразено на скица /л.13-І/.
При действието на
ЗУТ и след изменението на разпоредбата на чл.192 /ал.1 и ал.2/, се налага извод
за действителност на договора. Съобразно заключението на вещото лице по СТЕ, неоспорено от страните и възприето
от съда като обективно и компетентно дадено, се установява къде е ситуирана
посочената сервитутна зона. Ето защо от датата на вписване 19.12.2008г върху
имота, притежаван понастоящем от ищците и явяващ се обслужващ, в полза на посочените
лица – настоящи ответници е било учредено ограниченото вещно право на преминаване
за достъп до имотите №№ 1091 /=716/ и 1065 /=717/.
Спори се и дали сключеният договор продължава действието си след прехвърляне
правото на собственост на други лица.
Извършената впоследствие публична продан на
обслужващия имот № 717 не води до автоматичното погасяване на сервитутното
право, учредено преди образуването на делото, решението по което се е
изпълнявало. Публичната продан, както и правната
сделка, се явяват деривативни способи за придобиване право на собственост. Затова и в двата случая
се имат предвид съществуващите вещни тежести, които „следват“ имота. Или, с
прехвърляне на собствеността, преминава и сервитутното право, като новият
собственик на служещия имот е длъжен да се съобразява с това положение.
В конкретния случай договорът за сервитут носи
достоверна дата, което е станало преди образуването на изп.дело и
вписване на възбраната. Затова въз основа на разпоредбата на чл.453 ал.1 ГПК следва
обратният извод, че на взискателя могат да бъдат противопоставени учредените
вещни права, които са били вписани преди възбраната. Такъв е и настоящият
случай. А след като това е така, то съгласно чл.496 ал.2 изр.2-ро ГПК и придобитите
от третите лица права върху имота могат да бъдат противопоставени на купувача
от публичната продан, при положение че тези права са били противопоставими и на
взискателя.
Въз основа на изложеното се налага изводът,
че придобитите от трети лица /в случая настоящите ответници/ сервитутно право
на преминаване върху имот № 717 може да бъде противопоставено на последните
ищците, явяващи се правоприемници на приобретателя от публичната продан
„Аквапарк Бяла“ЕООД, спрямо което правата на третите лица са противопоставими,
така както са противопоставими и спрямо взискателя, след като са били придобити
още преди завеждането на делото, решението по което е подлежало на изпълнение.
На следващо място, поставя се въпросът доколко ответницие, ползвайки
своето право на преминаване, смущават упражняването правото си на собственост
на ищците върху собствения им имот - № 717.
Щом като с договора в полза на ответниците
е било учредено право на лично преминаване през имот № 717 за достъп до имот №
716, а не е учредено право на ползване на същия, следва, че при учредяването на
сервитутно право същото е необходимо да се упражнява така, че да причини
най-малко неудобство за собственика на служещия имот.
От събраните по делото доказателства се
установи по убедителен начин, че с действията си по паркиране на собствения си автомобил
в имота на ищците, ответниците смущават и създават неудобство за ищците да упражняват
спокойно и в пълен обем своето право на собственост върху обслужващия имот.
Изложеното мотивира
съда за основателност на предявения от ищците иск в частта му за осъждане на
ответниците да преустановят
действията си,
пречещи на ищците да ползват собствения си недвижим имот с идентификатор 10135.2508.717 по КККР, изразяващи се в паркиране на автомобил в част от имота на границата
с имот № 10135.2508.716, която част е защрихована с оранжеви линии и щрихи на
скицата на в.л. Ш. Х. на л.144-Іинст.дело, която, приподписана от въззивния
състав, съставлява неразделна част от решението, на осн.чл.109 ЗС.
В
останалата част, с която се претендира преустановяване
на действия от страна на ответниците, пречещи на ищците да ползват имота си
№ 717, изразяващи се в преминаване през южната част на имота им,
до границата на имот № 716, която част е защрихована
с оранжеви линии и щрихи на скицата на в.л. Ш. Х., намираща се на л.144 от делото, искът се явява неоснователен
съобразно изложеното по-горе и затова подлежи на отхвърляне.
Предвид съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции, решението
на РС в тези части следва да бъде потвърдено, което прави неоснователни както
жалбата на ищците, така и тази на ответниците срещу решението на РС в посочената част.
Що се отнася до предявеното насрещно искане за осъждането на първоначалните ищци да премахнат постройката, намираща се на
границите на имоти № 719 и 715, както и дърветата край границата с имоти
№ 713, 715 и 719, попадащи в сервитутната зона за преминаване до имот № 716, което пречело на ответниците по делото да упражняват правото си на преминаване и да им бъде осигурен
достъп до имота им с автомобил, както и да преустановят всички действия, с които пречат да ползват
обществена пътека № 10135.2508.9547
Ответниците по НИ /ищци по делото/
възразяват, че към настоящия момент на ищците по насрещния иск бил осигурен достъп до имота им. Признават, че в посочената „сервитутна
зона“ имало изградена в груб строеж постройка-гараж,
която е отразена на скицата на в.лице към изготвеното допълнително заключение
на СТЕ /л.203-І/ - щрихована с оранжеви линии и кръстчета в червено. Възразяват
същата по някакъв начин да ограничава достъпа до вътрешния имот.
За уважаването
на иска по чл.109 ЗС не е достатъчно да се установи, че постройката е незаконна
или че не се намира на допустимото отстояние. Неоснователно действие може да е
налице дори и когато един строеж е съобразен с одобрен архитектурен проект и
дадено строително разрешение, но въпреки това пречи на собственика да упражнява
своето право. Построеното може да пречи на свободното ползване на поземления
имот, както когато е в нарушение на ТУНП /със съответно разрешение или при
условията на търпимост/, така и когато е в съответствие от тях. Съответствието
с ТУНП има отношение единствено към техническата годност на построеното. Нормата на §16 ал.1 ПР на ЗУТ определя кои строежи са
търпими - такива без строителни книжа, но допустими по действащите подробни и
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им, и затова не подлежат на премахване. Казано с други думи, за
настоящия спор е без значение дали построеното е законно
изградено или не. Релевантният факт е доколко то пречи на ответниците по делото
да упражняват правото си на преминаване през имота на ищците в пълния му обем,
т.е. дали е налице обективно смущаване на правото им. Установяването на този факт е в
тежест на ответниците чрез главно и пълно доказване, тъй като нормата на чл.109
ЗС не визира оборима презумпция за виновност - че всяко неоснователно действие
неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на
притежаваното от ищеца вещни права. В тази връзка са решенията на ВКС : №
1190/1999г по гр.д.№ 2042/1998г; № 302/2009г по гр.д.№ 5611/2007г на ІІІ ГО; № 1286/6.03.2009г по гр.д.№ 5724/ 2007 на ІІ ГО/. По делото не се събраха убедителни доказателства за това. Ето защо се налага изводът, че спорната постройка не смущава упражняването на
сервитутното право на преминаване, учредено в полза на ответниците по делото.
Аналогични са
изводите и по отношение на дърветата,
за които се установява, че съществуват, видно от отразяването им на скицата към
заключението на в.лице /л.144-І/ - означени със зелени кръгчета върху
на-западната част от т.нар.сервитутна зона, на границата с имот № 716. По
делото не се доказа, обаче, съществуването им по някакъв начин да пречи на
ответниците по делото да преминават свободно към своя имот.
На следваща място, от
събраните по делото доказателства / писмени, гласни и заключение на в.лице по
СТЕ/ не установи съществуването на общинска
пътека в процесната територия, така както се твърди от ответниците по
делото, която да е заснета под № 9547 и да е включена в границите на имота на
ищците, достъпът до която да е ограничен.
Изложеното по-горе
обосновава извода за неоснователност на насрещните претенции, поради което следва да бъдат отхвърлени,
на осн.чл.109 ЗС.
С оглед съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции решението и
в тази част следва да бъде потвърдено, което сочи на неоснователност на жалбата
на ответниците по делото и в тази част.
По отношение на
разноските, присъдени за първата инстанция, същите следва да останат така,
както са постановени от РС.
Що се отнася до
тези за въззивната инстанция - с оглед изхода на спора и неоснователността на
двете насрещни жалби, разноските следва да останат в тежест на всяка от
страните както са били напраени.
Доколкото се
установи, че конституираното като ТЛП „Аквапарк Бяла“ ЕООД е заличено от ТР и не съществува като правен
субект, което е станало още към 4.10.2018г, а решението на РС е постановено на
13.12.2018г, т.е постановено е по отношение на несъществуващ правен субект, то
следва в тази част да бъде обезсилено и производството пред двете инстанции да
бъде прекратено.
Воден от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на ВРС-XXXVс-в № 5150/ 13.12.2018г по гр.д. № 7829/2017г, с което
са осъдени Т.М.С. и К.Й.С. да преустановяват действията, пречещи на Н.Н.Д., П.Ж.К.
и И.Н.Д., да ползват собствения си недвижим имот–ПИ 10135.2508.717 по КККР на
гр.Варна, по плана на СО„Сотира“, с площ от 1092кв.м., а по предходен документ
за собственост–1089кв.м., при горепосочените граници, изразяващи се в паркиране на автомобил в част от имот №
10135.2508.717, на границата на имот № 10135.2508.716, която част е защрихована
с оранжеви линии и щрихи на скицата на в.л. Ш. Х. на л.144-Іинст.дело, която,
приподписана от съдебния състав, съставлява неразделна част от решението, по
иска на Н.Н.Д., П.Ж.К. и И.Н.Д. срещу Т.М.С. и К.Й.С., на осн.чл.109 ЗС; и е отхвърлен предявеният от тях иск за
осъждането на ответниците да
преустановят действията, пречещи на ищците да ползват собствения си
недвижим имот – ПИ № 10135.2508.717 по КККР на гр. Варна, с номер по предходен
план 1066 по плана на СО „Сотира“, с площ от 1092кв.м., а по предходен документ
за собственост – 1089кв.м., при граници – имоти с идентиф.№№ 10135.2508.715;
10135.2508.716; 10135.2508.670; 10135.2508. 669; 10135.2508.668;
10135.2508.1275; 10135.2508.1276, изразя
ващи се в преминаване през южната
част на имот № 10135.2508.717, до границата на имот № 10135.2508.716, която
част е защрихована с оранжеви линии и щрихи на скицата на в.л. Ш. Х., намираща се на л.144 от делото, която скица, приподписана от съда, съставлява
неразделна част от настоящото решение, на осн.чл.109 ЗС; както и са отхвърлени
предявените от Т.М.С. и К.Й.С. срещу
Н. Н.Д.., П. Ж.К. и И. Н.Д. искове за осъждането на последните да премахнат постройка, намираща се на
границите на имоти № 10135.2508.719 и № 10135.2508.715, както и дърветата край границата с имотите №
10135.2508.713, № 10135.2508.715 и № 10135.2508.719, намиращи се в сервитутната
зона за преминаване до имот № 10135.2508.716, съществуването на които им пречи
на упражняването правото на преминаване и достъпът до имота им с автомобил, а
също и да преустановят всички действия, с
които пречат да ползват обществена
пътека № 10135.2508.9547, при
граници: №№ 10135.2508.9547; 10135.2508.1275; 10135.2508. 1276; 10135.2508.717;
10135.2508.719; 10135.2508.720 и 10135.2508.721, всички намиращи се в южната
част на имот № 10135.2508.717, която част е защрихована с оранжеви линии и
щрихи на скицата на в.л Ш.Х. на л.144-І, и приподписана от съда съставлява
неразделна част от решението, на осн.чл.109 ЗС ; а също и са осъдени
ответниците по делото да заплатят на
ищците сумата от 1819лв - разноски,
на осн.чл.78 ал.1 и 3 ГПК.
Разноски за въззивната инстанция не се
присъждат.
ОБЕЗСИЛВА
решението на ВРС-XXXVс-в № 5150/13.12.2018г по гр.д. № 7829/2017г в частта,
с която същото е постановено при участието на ТЛП „АКВАПАРК БЯЛА“ ЕООД.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 7829/2017 на ВРС-ХХХVс-в и по в.гр.д.№ 524/2019 на
ВОС в тази част.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок
от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: