Р Е Ш Е Н И Е
№ 73 02.06.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На
първи юни 2021 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 80 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационната жалба на М.М.М.
ЕГН ********** – управител на „Стамнос“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес: гр.
София, ул. „Странджа“ № 4, ет. 4, ап. 5, чрез адв. М. М. от АК – София против
Решение № 95/ 11.03.2021 г. постановено по НАХД № 20213530200003/ 2021 г. по
описа на РС – Търговище, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба (ЕФ) серия К, № 3667805 от 22.05.2020 г. на ОД на МВР-
Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 50 лв. В жалбата е посочено като касационно
основание за отмяна – нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание
касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия е
постъпило писмено становище за даване ход на делото в негово отсъствие и
становище за отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по касация – ОД на МВР-Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно и няма основания за неговата отмяна.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесният електронен фиш (ЕФ),
въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 22.05.2020г.,
в 14.20ч. в обл.Търговище, град Търговище, ПП І-4 км.231+300, разклон завод
„Енерсис“ в посока на движение към град Варна, при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/ч с МПС лек автомобил “Мерцедес С400
Д4Матик“ с рег. № …, е извършено нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с чл. 21 ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система ARH
CAM S1 №11743с4, като установената такава на МПС била 77 км/ч с отчетен
толеранс на измерване от -3 км/ч, т.е. налице била превишена стойност на
скоростта – 17 км/ч, за което на осн. чл. 189 ал.4 във вр.с чл. 182 ал.1 т.2 от
ЗДП на законния представител на собственика на автомобила е наложена глоба в
размер на 50 лева като са указани срока за доброволно плащане и начините за
това. Към електронния фиш е приложен снимков материал – 1 брой снимка, която е
получена в централната система чрез импорт на файл - нарушение от камери и
същата е с №11743с4/0174991, направена на 22.05.2020г., в 14:20:52.7 часа. На
снимката се вижда фронтално лек автомобил с емблема на „Мерцедес“с рег.№ СВ
1789 НВ, пътуващ през посочена локация ПП І-4 км. 231+300, на която разрешената
скорост е 60 км/ч, а измерената скорост на движение на автомобила е 80 км/ч.
Посочени са и GPS координатите на мястото на нарушението. Отразено е, че МПС е
заснето от разстояние 126м. Налице по преписката е справка от Централна база –
КАТ, от която следва, че заснетият автомобил е собственост на „Стамнос“ЕООД с
адрес в град София, а от приложеното извлечение от търговски регистър следва,
че управител на посоченото ЕООД е жалбоподателката М. М. М.. По АНПреписка е
приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на
Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017г., от което следва, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена със срок на валидност
07.09.2027г. Неразделна част към удостоверението е описанието на техническите и
метеорологични характеристики на системата. Към преписката са приложени
разпечатани изображения от Google maps на ПП І-4, в района на Северна
промишлена зона с посочени GPS координати, които съответстват на отразените в
разпечатаната от камерата снимка на мястото на регистрираното нарушение. По
преписката е налице писмо изх.№24-00-119/09.09.2019г. на директора на ОПУ –
Търговище и приложени към същото 2бр. схеми по организация на движението, от
което следва, че на ПП І-4 около км.231+300 е поставен пътен знак В26, както
следва: вдясно при см.230+510 и км.231+010 и вляво при км.231+471, ограничаващ движението
на ППС в двете посоки до 60 км/ч. Налице е и снимка на позиционираното АТСС,
отразяваща мястото, на което е било поставено това средство. Налице е и
протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 №11743с4, който протокол има
характера на официален документ с доказателствена сила. В същия е отразено, че
посоченото АТСС е използвано на 22.05.2020 г., с начало на работа 14.00ч. и
край 17.30 ч. за контрол на участъка в ПП І-4 км.231+300, до разклон за завод
„Енерсис“, с ограничение на скоростта в този участък от 60 км/ч., т.е. в
периода и в участъка, в които е заснето движението на МПС, посочено в ЕФ. В
същия протокол е посочено, че посоката на заснемане на АТСС е насочена към
приближаващите се автомобили, режимът на измерване на скоростта им е стационарен,
като АТСС било поставено на разстояние от 250 метра от пътния знак, въвеждащ
ограничението на скоростта. В протокола е отразено, че са направени общо 122
статични изображения и съответно са установени такъв брой нарушения. Протоколът
е подписан от полицейски служител Д.Йорданов и е проверен от Димитър Рангелов.
От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата за
неоснователна. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП ("Електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи). От дадената дефиниция следва, че този специфичен акт се
приравнява на НП, съставено по реда на ЗАНН, само по правното му действие (чл.189
ал.11 ЗДП), но не и по отправените към същия изисквания за форма, реквизити,
съдържание и процедура на издаване. В т.см. е и ТР №1/26.02.2014г. на ВАС. Във
връзка с първия довод в жалбата следва да се посочи, че чл. 189 ал.4 ЗДвП не
поставя като изискване към редовността на ЕФ същият да е подписан от съответно
физическо лице – негов издател, а изисква само посочване на териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Действително
цитираната легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ по § 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП определя същия като електронно изявление, но уточнява, че същото е
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи, а не от конкретно лице. При ЕФ няма изискване за издаването му от
физическо лице и той не представлява изявление на физическо лице, определящо се
като негов извършител. Същевременно чл. 4 от ЗЕДЕУУ сочи, че титуляр на
електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното
изявление, като тук не се прави разграничение между физическо и юридическо
лице, поради което и съответната институция, от името на която е издаден ЕФ, се
явява и титуляр по смисъла на цитираната разпоредба. Поради изложеното съдът
намира, че довода, насочен срещу нередовността на ЕФ поради липсата на посочен
негов издател, е неоснователен. Неоснователен е и довода в жалбата, отнасящ се
до липсваща дата на издаване на ЕФ. От съдържанието на чл. 189 ал.4 ЗДвП
следва, че законът не поставя изискване за такъв реквизит към ЕФ. Но въпреки
това, в приложената по делото разпечатка от информационната система на КАТ
следва, че обжалваният ЕФ е издаден на 03.06.2020г., т.е. няколко дни след
извършването и установяването на нарушението. Автоматизираното издаване на ЕФ
предпоставя реализирането на административно-наказателната отговорност на
нарушителя по реда на съкратеното във времето производство по чл. 189 ЗДвП.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със
заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на установяване на
административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2,
т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. А
съгласно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административно-наказателния процес, т.е. възможно е
нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен
носител. Обжалваният ЕФ съдържа всички визирани в чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП
реквизити и поради това е редовен. Даденото в ТР №1/26.02.2014г. на ВАС
тълкуване в смисъл, че издаването на ЕФ е строго ограничено и възможно само в
случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т.
6 и т. 7 ЗДвП), които средства да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган, се отнася до редакцията на чл. 189
ал.4 ЗДвП, действала до 09.07.2017г.и според която „при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба“.
С цел постигане на яснота и еднозначност в тълкуването така, че приложното поле
на електронните фишове да обхване всички АТСС, с ДВ бр.54/2017г. е направено
изменение на посочената разпоредба, която от влизането й в сила на 09.07.2017г.
и понастоящем гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Последвалата съдебна
практика приема, че при новата редакция на чл. 189 ал.4 ЗДвП електронни фишове
се издават не само от стационарно позиционирани АТСС, но и от преносими такива,
които са в стационарен режим на измерване и снимане на нарушенията.
Разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, изискваща
обозначаване и оповестяване на местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи, е била отменена изцяло, считано
от 16.01.2018г., което означава, че към датата на установеното нарушение тези
изисквания вече не са били част от действащото законодателство. Визираната като
разрешена скорост е въведена с поставен пътен знак, поради което и правилно
нарушението е квалифицирано като нарушение на забраната по чл. 21 ал.2 вр.с
ал.1 ЗДвП относно скоростта на движение на МПС от категория В.
Настоящата инстанция счита изводите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите
правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените
възражения от наказаното лице. Касаторът навежда пред настоящата инстанция
възражения, които по същността си касаят доводи навеждани пред въззивния съд,
на които последния е дал подробни мотиви, които съдът счита, че не следва да
преповтаря на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.
2 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на
движение извън населено място с 17 км/ч. Нарушението е безспорно установено и
доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока
са неоснователни и необосновани. По делото е доказано и обстоятелството, че извършеното
нарушение е установено и заснето със стационарно техническо средство, което е
обозначено по надлежния ред.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, постановения
съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния
закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/11.03.2021 г., постановено по НАХД № 20213530200003/ 2021
г. по описа на РС – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..