Протокол по дело №184/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 234
Дата: 21 ноември 2022 г. (в сила от 21 ноември 2022 г.)
Съдия: Петя Иванова Петрова Дакова
Дело: 20222000600184
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 234
гр. Бургас, 14.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора М. Ан. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600184 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Съдебното заседание започна в 10.30 часа, поради разглеждане
на НДВ № 212/2022 г. по описа на БАС, по който участва същият съдебен
състав, приключило в 10.25 часа.

Жалбоподателят подсъдим Й. П. С., се явява лично и с
упълномощения защитник адв. И. И..

От гражданските ищци и частни обвинители се явяват лично Т.
С. Х. и С. Й. С.. Не се явяват К. Й. С. и Т. Т. Х., редовно призовани.

Явява се адвокат А. Д. от АК-Ямбол, назначен особен
представител на Т. С. Х., С. Й. С. и К. Й. С..

Не се явяват свидетелите П. Й. С., Я. В. М., С. А. И. и И. Н. Д. ,
нередовно призовани. По данни от върнатите призовки същите не са
установени на известните по делото адреси.

1
Свидетелят Д. И. Д., се явява лично.

За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Д..

Съдът ДОКЛАДВА постъпила по делото докладна записка от
Началника на РУ - Стралджа, видно от която след проведени оперативно-
издирвателни мероприятия и справка в масивите на МВР, е установено, че Я.
В. М., П. Й. С., С. А. И. и И. Н. Д., не пребивават на територията на
РБългария, като са напуснали пределите на страната, на посочени в
докладната записка дати за всеки от свидетелите.

ДОКЛАДВА и писмо от „ЗПТ“ АД – Стралджа, подписано от
директора инж. Ж., видно от което към 12.08.2021 г. в предприятието не е
функционирала електронна система за регистриране на работниците при
явяване на работа и напускане след края на работната смяна. Явяването на
работа и продължителността се отразяват в присъствена форма, като при
проверка на документите е установено, че на посочената дата Я. М. е бил на
работа в цех „Поцинковане“ втора смята – от 14,30 часа до 21,50 часа.
Физическата охрана в предприятието се сочи, че е осигурявана от фирма
„ТЕТБРЮЛЕ 2“ ООД гр. Ямбол, а за посочения период на смяна е бил
служителят Д. И. Д..

По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не възразявам да бъде
допуснат до разпит като свидетел Д. Д..

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото. Моля призованият и явил се
свидетел да бъде допуснат до разпит.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото. Моля да допуснете до разпит
явилият се свидетел Д. Д..

Съдът като изслуша становищата на страните, намира, че няма
пречка за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание.
Неявяването на част от гражданските ищци и частни обвинители, редовно
призовани, не е пречка за разглеждане на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Д. И. Д..
Снема самоличността на свидетеля, както следва:
Д. И. Д. – ЕГН **********, *********
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Обещава да говори истината.

На въпроси на съда.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. Д.: Към 12.08.2021 г. работих към фирма
„ТЕТБЛЮЛЕ 2“ ООД на длъжност охранител, като охранявахме „ЗПТ“ АД –
Стралджа. Сега не работя там. Напуснах предприятието в края на януари
месец 2022 г. Не мога да си спомня дали на датата 12.08.2021 г. съм бил на
работа в предприятието. В предприятието бяхме назначени двама души за
охрана и се изготвяха графици, по които ние се явявахме на смяна. По
принцип два дни работехме, след това 2 дни имаше почивни за всеки от нас.
След като от предприятието са посочили, че на тази дата аз съм
бил на смяна, значи така е било, аз не мога да си спомня в момента.
Нашите задължения като охранители бяха като дойде работникът
на работа да проверим пропуска му, а на излизане да проверим багажа на
работниците. Самите работници в предприятието си имат отговорници, имат
си бригадири, има си началник цех. Те могат да ви дадат информация кой и
кога е бил на работа. Аз и колегата охраняваме да не влиза чужд човек в
предприятието и затова проверявахме пропуските на работниците при
идването им в предприятието.
Работникът в предприятието, за да напусне предприятието по
време на смяна, трябва да има разрешение от началник смяна, иначе свободно
не може да напуска предприятието. Аз работех само нощна смяна, която
започваше от 17.30 ч. до 08.00 часа сутринта на следващия ден.
По това време в предприятието работеха над 100 човека, 100 и
няколко и аз не познавах всички по имена. Името Я. В. М. нищо не ми говори,
нямам спомен да съм познавал такова лице като работник в предприятието.
Ако видя лицето на този човек може и да се сетя, но не давам гаранция. В
предприятието имаше текучество, напускаха, сменяха се хората и няма как ги
запомня.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. И.: Нямам въпроси към свидетеля.
3
АДВ. Д.: Нямам въпроси към свидетеля.

Съдът освобождава свидетеля Д. от съдебната зала.

Съдът, като взе предвид, че свидетелите П. Й. С., Я. В. М., С. А. И.
и И. Н. Д. не са установени на известните по делото адреси, за да бъдат
призовани за разпит и по данни от докладната записка от Началника на РУ -
Стралджа, същите не пребивават на територията на страната, ЗАПИТВА
подсъдимия и неговия защитник дали дават съгласието си показанията на
посочените свидетели от досъдебното производство да бъдат приобщени към
доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.
ал.1 от НПК.

АДВ. И.: Не даваме съгласие за прочитане на показанията на
посочените свидетели. Аз съм изразил становището си и в хода на
първоинстанционното съдебно производство, като понастоящем отново
поддържам, че не сме съгласни тези показания да бъдат четени.

ПОДСЪДИМИЯ Й. С.: Поддържам казаното от защитника ми.

ПРОКУРОРЪТ: След така заявеното несъгласие, моето мнение е
да приключите съдебното следствие.

АДВ. Д.: Нямам искания за събиране на други доказателства и
моля да се приключи съдебното следствие.

АДВ. И.: Нямам искания за събиране на други доказателства. Да
се приключи съдебното следствие.

Съдът като изслуша становищата на страните, и като не намери
служебна необходимост от събиране на допълнителни доказателства

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

4
ДАВА ХОД на съдебните прения.

Предоставя думата за пледоарии на прокурора.

ПРОКУРОРЪТ: Присъдата се обжалва от обвиняемия. Жалбата е
немотивирана, твърдят се всички материалноправни и процесуални пороци,
иска се оправдателен съдебен акт.
Жалбата е неоснователна.
Постановен е съдебен акт, който изпълва всички законови
критерии за обоснованост и законосъобразност. Обосноваващите
осъдителната присъда мотиви са ясни, всеобхватни и коректни на събрания
доказателствен материал. Окръжният съд е дал категоричен отговор на всички
въпроси, които са били поставени от защитата и е обосновал фактически и
доказателствено отговорите на въпросите, свързани с извършеното
престъпление, авторството на подсъдимия в него и в крайна сметка
справедливо е отмерил вида наказание.
Упрекът, който се отправя от защитата на подсъдимия, че по
делото липсват преки доказателства и присъдата е изградена само върху
косвени, е верен единствено като фактическа констатация, но не и като извод
за правен дефицит. Отсъствието на пряко доказателство за авторството на
подсъдимия в извършването на престъплението, за което е осъден, не е
недостатък на постановената осъдителна присъда, тъй като тя е изградена
върху множество косвени доказателства, които са били подложени на
задълбочен анализ поотделно всяко едно от тях, а също и в съвкупност и в
този процес на изследване и анализ се е достигнало до единствено възможния
и напълно ясен, без противоречия и абсолютно несъмнен извод, че именно
подсъдимият Й. С. е извършителят на умишленото убийство на
непълнолетната бременна М. Х., което е било извършено в условията и по
начина на квалифициращите елементи „особена жестокост“ и „особено
мъчителен за жертвата начин“.
Обясненията на подсъдимия Й. С., с които той отрича авторство в
извършването на убийството на М. Х. и изграждането на версия, с която да
внуши, че по времето на убийството е бил на друго място и че друг е
извършител на деянието, аргументирано са отхвърлени от съда като
недостоверни, противоречащи на отделните и в съвкупност доказателства -
гласни и веществени, както и на експертните изследвания и заключения и са
счетени единствено и само като защитна позиция, на каквато безспорно има
право, но пък не е налично задължение за решаващия орган да я възприеме и
постави в основата на своите фактически и правни изводи.
Всъщност е направен и последен опит с призоваването на
охраната на завода, в който работи Я., е доказателство за опитите на
подсъдимия да отклони вниманието като извършител от себе си и да го
5
насочи към друго лице.
Опитът на подсъдимия да внуши, че се е разделил с пострадалата
М. Х., оставяйки я жива в къщата, а той е отишъл по най-бързия начин на
работа при своите работодатели - свидетелите Б. и Г. Б., е в пълно
противоречие с цялостния доказателствен материал - свидетелски показания и
веществени доказателства.
По безспорен и категоричен начин са установени, на първо място,
времето на извършване на убийството, а именно периодът от 18,30 ч. до 19,50
ч. на 12.08.2021 г., безспорно установено от видеозаписите на общинските
камери, свидетелските показания на лицата, разговаряли с жертвата и с
подсъдимия.
Безспорно и категорично е установено, на второ място, мястото на
извършване на убийството, а именно стаята на първия етаж от дома на
подсъдимия и семейството му, находящ се на ул. *** № *** в село Н., изводът
за което следва от намирането там на всички вещи на пострадалата,
включително нейният документ за самоличност, телефон и обувки, а от
свидетелските показания на децата на подсъдимия, които сочат, че са
заварили стаята разхвърляна, а леглото със счупени крака, от това, че няколко
дни след престъплението в стаята е намерена една от обиците на жертвата, от
това, че трупът на жертвата е бил увит с един от чаршафите, с които е покрто
леглото, като другият чаршаф от комплекта е останал в стаята и в хода на
разследването е потвърдена идентичността им.
На трето място, по безспорен и категоричен начин, са установени
механизмът и начинът на извършване на убийството, а именно чрез
механична асфиксия, както и употребената жестокост и причинените
множество мъки на пострадалата в процеса до настъпване на смъртта й, на
каквито сочат анализът и заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза, а също и изследователската част на
психолого-психиатричната експертиза, даваща характеристика на личността
на подсъдимия.
На четвърто място, по безспорен и категоричен начин, са
установени последващите действия за прикриване на извършеното
престъпление, а именно изхвърлянето на трупа в кладенеца, находящ се в
съседния имот, покриването му и опитите на подсъдимия да насочи
издирването на пострадалата в посока, различна от мястото на укриването.
Многобройните разговори по повод издирването на момичето, подсъдимият е
водил вяло и без желание за активно участие и съдействие, напротив
отклонявал е темата и я е насочвал към себе си, представяйки се той самият
за жертва.
От изключително важно значение за доказване на всяко едно от
тези обстоятелства, са свидетелските показания на разпитаните лица,
веществените доказателства, приобщени по делото и по-голямата част от
6
извършените експертизи.
От свидетелските показания с приоритетно значение за
определянето на подсъдимия като единствено възможният субект, който е бил
с жертвата в периода на извършване на убийството й, са показанията на
свидетелите Ж. Д., Р. Д. и Р. Б., които са били първите, с които се е срещнал,
непосредствено след извършване на престъплението и укриването на трупа на
пострадалата в кладенеца, находящ се в съседния имот на неговия. Срещата с
тях се е осъществила в около 19,43 часа, като и тримата свидетели описват
подсъдимия като силно притеснен, потен, запъхтян, раздърпан, с тръни и
топчета по дрехите. Времето на срещата им е определено с максимална
точност, предвид приобщените видеоматериали от обществените камери на
селото.
Веднага след срещата с тях, подсъдимият е провел два разговора,
единият с магазинерката на селото, свидетелката Р. Р., а другият със
свидетелката Р. М., при които им е споделил, че М. Х. е избягала от дома,
както се е изразил „хукнала боса“ и си е оставила личната карта и телефона в
дома си. Разговорите са били проведени в около 19,52 часа, като точното
време отново е определено предвид кадрите от видеозаснемането, сочещи, че
срещата между подсъдимия и свидетелката М., е била проведена във времето
между 19,52 и 19,56 часа. Очевидно тогава, все още под въздействието на
извършеното, подсъдимият не е могъл да овладее емоциите си и е решил да
прикрие извършеното с тезата, че пострадалата е избягала от дома си. По-
късно, в процеса на разследване по делото, е променил позицията си и е
започнал да поддържа тезата, че е оставил М. жива вкъщи и е разбрал за
изчезването й едва след 23,00 часа, когато се е прибрал от работа. Всъщност,
още при срещата си със свидетелите от бързите кредити, подсъдимият ги е
уведомил, че в дома му няма никого.
Носители на важна информация са и свидетелските показания на
Т. Х., П. С. - син на подсъдимия, Т. Х. - дете на Т. Х., както и на В. М. и С. С.,
чрез които от една страна се установява, че към момента на извършване на
убийството единствено подсъдимият е бил в къщата с пострадалата, а от
друга страна се установяват факти относно облеклото на подсъдимия в деня
на убийството. Установяването на последното е подкрепено и с
видеоматериалите на общинските камери. По този начин вещите - бежов
панталон, светлосива тениска и бейзболна шапка, с характеристиките,
подробно описани в протокол за изземване от 10.09.2021 г., се установяват по
безспорен и категоричен начин като дрехите, с които е бил облечен
подсъдимия във времето от 18,30 ч. до 19,50 на 12.08.2021 г., а в предходното
съдебно заседание разглеждайки кадрите от видеоматериалите, подсъдимият
потвърди идентичността си на образа от тези видеокамери.
С експертното заключение от тяхното изследване, ДНК
експертизата по категоричен начин е установила биологичен материал и от
пострадалата по външната повърхност на дясното рамо и външната
7
повърхност на лявото рамо на мъжката тениска, както и по предната
повърхност вляво и дясно на панталона и външната повърхност на панталона
отзад. Изводите, които се налагат от това изследване, са за непосредствено
съприкосновение на пострадалата с дрехите на подсъдимия, като мястото на
установените следи определя максималната близост на двете тела и
разположение отговарящо на приетото от фактическа страна
съприкосновение между подсъдимия и пострадалата в ситуация на
притискане на пострадалата от подсъдимия към леглото, съпротива от нейна
страна и отчаяни опити да се отскубне от него.
Доказателство за борба и упражнено насилие спрямо пострадалата
и за оказана от нейна страна съпротива, са и откритите при
освидетелстването на подсъдимия на 20.08.2021 г., седмица след деянието,
заличаващи се вече следи от одраскване, като една драскотина по гърба и две
драскотини под дясната скула. Отнасянето им към деня на престъплението -
12.08.2021 г., е резултат и от многобройните свидетелски показания в този
смисъл на свидетелите С. Г., Р. М., Т. Х., Д. А., Я. М., С. И., са категорични в
личните си възприятия или пък разказани им от други лица за наличието на
драскотини по лицето, врата и ръцете на подсъдимия, каквито са забелязали в
деня на изчезването на М. или малко след това.
Действително по делото остава неизяснен в пълнота мотивът за
действията на подсъдимия. С голяма степен на вероятност и достоверност
обаче може да се твърди, че той е бил сексуален. Многобройни са
доказателствата по делото - свидетелските показания на Т. Х., на Р. М., на М.
С., на Я. Л., на А. Л., че подсъдимият е проявявал повишено сексуално
влечение не само към съпругата си, но и към доведената си дъщеря и други
лица, включително и малолетни. Разказаното от свидетелите за поведението и
действията на подсъдимия в този смисъл, напълно съответства на
психологическия профил на подсъдимия, извършен от съдебно експертизата,
която го определя като примитивна личност, отдадена изцяло на собствените
нужди и потребности, включително и удовлетворяване на биологичните
потребности, като всеки отказ или съпротива предизвикват проява на
враждебност, раздразнителност и гняв. Затова и с най-голяма степен на
достоверност може да се приеме, че убийството на пострадалата М. Х. е
възникнало в условията на инцидентен умисъл, след заявено от подсъдимия
желание за сексуален контакт с нея, какъвто му е бил отказан. На това сочат и
фактите, от една страна подсъдимият е отклонил посрещането на автогарата
на М. Х. да се извърши от брат й, като е отпратил децата и е предпочел сам да
я посрещне и да отиде самият той по-късно на работа, като си осигури
необезпокояван от никого самостоятелен престой в къщата с нея. От друга
страна, безспорни са доказателствата за открито сексуално влечение на
подсъдимия към пострадалата приживе, както и конкретните действия на
сваляне на бикините от пострадалата и натъпкването им в устата й. Очевидно
е бил налице отказ от сексуален контакт, щото се е активирала другата страна
- агресивната, на подсъдимия, описана обстоятелствено в изследователската
8
част на психолого-психиатричната експертиза. Отказът и оказаната съпротива
от страна жертвата се определят като факт и поради доказаното по безспорен
начин счупено легло, падналата на земята обица на пострадалата,
разместените шкафове и драскотини по лицето и тялото на подсъдимия.
Така направеният в резюме доказателствен анализ определя като
безспорен изводът, че подсъдимият е извършител на убийството на М. Х..
Отсъствието на преки доказателства не е недостатък на обвинението, тъй като
е компенсирано от множеството косвени доказателства, построени в
последователна и стройна верига, подчинени на логически взаимовръзки на
отделните епизоди от действията на подсъдимия.
Приетата за установена от съда фактическа обстановка,
обстоятелствено изложена в мотивите към осъдителната присъда, както и
направеният от него доказателствен анализ, категорично сочат на правна
квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 6 от НК, с три квалифициращи
признака - бременна жена, особена жестокост и особено мъчителен начин.
Безспорни са доказателствата и по отношение на всеки един от признаците.
На първо място, пострадалата е била бременна в 3-4 лунарен
месец. На второ място, в действията по умъртвяване на жертвата подсъдимият
е проявил ярост, ожесточение, отмъстителност, садизъм, всички те като
проявната му форма на жесток човек. Действията му по умъртвяване на
жертвата, са били в повече от нужното за настъпването на нейната смърт -
освен че е стискал пострадалата за шията продължително време, но то е било
направено с такава сила, че е причинило счупването на подезичната кост и на
гръклянните хрущяли. Натъпкал е бикините на пострадалата и рокля от кукла
в устата й, като й нанасял силни удари с ръце и юмруци по главата и я
блъскал в дървената табла на леглото. На трето място, убийството на
пострадалата е постигнато по особено мъчителен за нея начин - опитите й да
се противопостави и окаже съпротива на действията на подсъдимия, са се
оказали безуспешни, поради неговото физическо превъзходство, от една
страна и от друга, поради отключилата се агресия и жестокост. Множество и
с продължителност във времето, са били действията на подсъдимия спрямо
пострадалата, като всяко едно от тях е било съзнавано от жертвата и усещано
с цялата му сила, безкомпромисност и безнадеждност да се спаси и освободи
от мъчителя си. Жертвата е изпитвала силни болки и страдания, като е
съзнавала приближаващия се край на живота й.
Наложеното от съда наказание доживотен затвор при специален
режим, е обективно обусловено и справедливо както от гледна точка на
специалната, така и от гледна точка на генералната превенция. Извън
необремененото съдебно минало, смекчаващи други обстоятелства не се
откриват нито в личността на извършителя, нито в начина на извършване на
деянието и действията, и поведението на подсъдимия след това. Напротив,
същите сочат на липса на проява на каквато и да било емоция при и по повод
извършеното и смъртта на М. Х.. Непосредствено след убийството
9
подсъдимият изял част от сладките, донесени приживе от нея, а при
издирването на пострадалата подсъдимият се включил вяло, обичайно в
посока различна от мястото, където бил изхвърлил трупът, опитал се да
разубеди търсещите я, че не е в кладенеца и през по-голямата част от времето
е извършвал обичайната си работа. Когато подсъдимият разбрал, че е намерен
трупът на М. Х., реакцията му била да извика жена си - свидетелката Т. Х., за
да приберат животните, вместо да тръгнат веднага към местопроизшествието.
Отнет е животът на млада жена, да не кажа на дете - само на *** години, на
която й е предстояло да стане майка и тепърва да определи своите посоки в
живота. Мотивите, обосноваващи наказание при втората алтернатива, са
обективни и съответни на доказателствата по делото и затова считам, че
следва да бъдат споделени изцяло.
Предвид изложеното, считам, че жалбата на подсъдимия следва да
оставите без уважение и потвърдите присъдата на ЯОС без изменение.

АДВ. Д.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, аз също ще моля да приемете, че жалбата е неоснователна и
постановите решение, с което потвърдите първоинстанционната присъда,
като приемете, че същата е законосъобразна, обоснована и постановена при
пълен и задълбочен, напълно изчерпателен анализ на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства.
Моля да приемете, че наложеното наказание е явно справедливо,
като и размерът на уважените граждански искове в съответствие с
причинените вреди на доверителите ми.
По отношение на доказаността на авторството на деянието, което
се спори в настоящия случай, напълно се присъединявам към казаното от
представителя на прокуратурата. Моля още веднъж с Вашия съдебен акт да
потвърдите първоинстанционната присъда.

ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Т. С. Х. :
Искам справедливост. Искам наказание, каквото трябва да е за един убиец. Аз
съм загубила ***-годишно момиче, плюс това имам още две деца. Не искам
утре пак да стане това с другите деца.

ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С. Й. С.:
Нямам какво да добавя.

АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната си
жалба срещу присъдата на ЯОС по НОХД № 30/2022 г. Безспорно жалбата ми
е бланкетна, не са изложени в нея съответни съображения и доводи, но
присъдата на ЯОС е незаконосъобразна, необоснована, постановена при
10
съществени нарушения на процесуалните правила. Приетите от съда за
установени фактически положения не кореспондират и не се подкрепят от
доказателствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност.
Авторството на деянието, както и обвинението, не бяха доказани по несъмнен
начин, липсват преки доказателства в тази насока. Безспорно налице са
многобройни косвени доказателства, които обаче анализирани поотделно и в
тяхната съвкупност, не водят до единствения извод, че извършител на
престъплението е Й. П. С.. Нарушени бяха чл. 13 и чл. 107, ал. 3 от НПК.
Първата инстанция не взе всички мерки, за да осигури разкриването на
обективната истина. Освен това, на досъдебното производство, както и на
съдебното следствие бяха събирани единствено доказателства, които
разобличават обвиняемия, респективно подсъдимия, без да се събират и
проверяват доказателства, които оправдават Й. П. С. или смекчават
отговорността му.
Моля на основание чл. 334, т. 2, вр. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, да
отмените присъдата на ЯОС както в наказателната, така и в гражданската част
и да постановите нова присъда, с която да оправдаете подзащитния ми Й. П.
С. и да отхвърлите предявените граждански искове. Представям писмена
защита.

Съдът предоставя право на ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ПОДСЪДИМ Й. П. С. : Искам да кажа, господин
съдия, не съм го извършил аз това нещо, това жестоко убийство. Всички
свидетели, които са срещу мен, са роднини на Я. М., всичките са лели и
братовчеди. Казах го в Ямбол и тук го казвам на съда, не съм видял Я. М.,
обаче се съмнявам за него по доста причини. Ако не е виновен той, защо бяга
в чужбина. Едно, че бяга в чужбина, не се яви и пред следователката. Това го
знам, защото следователката питаше мен за него. Не се яви и в съда на
делото. Съдията каза, че не могат да го открият. Три пъти отложиха делото
заради него.

Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Й. П. С. :
Искам ако може да се проведе наново разследването, за да може да се хване
виновникът и да се хванат тези, които ме набутват, с една дума. Не съм го
извършил аз. До сега не съм лъгал, не искам и да лъжа.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

11
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.20 часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12