№ 3629
гр. Варна, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. ВА.а
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело №
20233110106280 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.
Ищцата Я. Д. Т. твърди, че въз основа на сключен с ответника „Х. л.“
ЕООД трудов договор от 07.09.2022 г. е заемала длъжността „работник
кухня“. Излага, че трудовото правоотношение е прекратено на 20.01.2023 г.,
като счита, че прекратяването е извършено незаконосъобразно. Сочи, че е
отправила към работодателя предложение за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие /чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ/, а в процесната заповед
като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено
писмено предизвестие от работника /чл. 326, ал. 1 КТ/. Поддържа, че не е
правила изявление, че няма да спази срока на предизвестието и е била
подведена да подпише приходен касов ордер за обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ. Твърди, че не й е връчено копие от
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и узнала за нея от
Дирекция „Инспекция по труда“, като исковете са предявени в двумесечен
срок от узнаването.
Отправя искане до съда за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със заповед от 20.01.2023 г. и отмяна на същото; за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „работник
кухня“; както и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 2940 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради уволнението – за периода от 20.01.2023 г. до 11.05.2023 г., и
1
сумата от 385.17 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за м. 12.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва исковете. Поддържа, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са
предявени след изтичане на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди,
че ищцата е узнала за прекратяване на трудовото правоотношение на
20.01.2023 г., когато й е връчен екземпляр от процесната заповед. Сочи, че
това обстоятелство е удостоверено с личното полагане на подпис от страна на
Я. Т. върху заповедта и признато от нея в уточнителна молба вх. №
55132/21.07.2023 г. Заявява, че на същата дата ищцата е подала предизвестие
до ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение, в
което изрично е посочила, че няма да спази срока на предизвестието. Предвид
изложеното счита, че прекратяването е настъпило със самото депозиране на
предизвестието, като се позовава на чл. 335, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 КТ.
Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение е
законосъобразно въз основа на подадено от ищцата предизвестие по чл. 326,
ал. 1 КТ, съдържащо изрично и недвусмислено волеизявление, че желае
трудовият й договор да се прекрати, считано от 20.01.2023 г. без да бъде
спазен срокът на предизвестието. Заявява, че издадената от работодателя
Заповед № 147/20.01.2023 г. има само констативно действие и прекратяването
е настъпило по силата на депозираното от работника предизвестие. Сочи, че в
същия ден Я. Т. е заплатила на ответното дружество сумата от 926.46 лв.,
представляваща дължимо обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
Счита, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ също е неоснователен предвид
неоснователността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Наред с това
заявява, че липсват доказателства за оставането без работа на ищцата.
Оспорва като неоснователен и иска по чл. 128, т. 2 КТ, като твърди, че
дължимото трудово възнаграждение за м. декември 2022 г. е заплатено на
ищцата в брой, за което е издаден разходен касов ордер от 20.01.2023 г.
Моли предявените искове да бъдат оставени без разглеждане като
недопустими, а в условията на евентуалност – отхвърлени и да му бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че същите са страни по
валидно възникнало трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е
заемала длъжността „работник кухня“.
От приложените към отговора на исковата молба документи, съставени
по повод прекратяване трудовото правоотношение между страните, се
установяват следните обстоятелства:
С писмено предизвестие /л. 40/ Я. Д. Т. е уведомила управителя на „Х.
2
л.“ ЕООД, че прекратява едностранно трудовия договор, сключен помежду
им, считано от 20.01.2023 г., без да спазва срока на предизвестието. В
последното изрично се съдържа изявление на ищцата, че е наясно със
законовите последици от неспазване на предизвестието. Предизвестието е
получено на 20.01.2023 г. лично от управителя на дружеството, който е
удостоверил това обстоятелство с полагането на подписа си.
От управителя на ответното дружество е издадена Заповед №
147/20.01.2023 г. /л. 41/ за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата,
считано от 20.01.2023 г., връчена на Я. Д. Т. на същата дата, видно от
извършеното отбелязване върху документа.
От съдържанието на Разходен касов ордер № 56191/20.01.2023 г. /л. 44/
става ясно, че на ищцата е изплатена в брой работна заплата по фиш за м.
декември 2022 г. в размер на 926.46 лева.
С Приходен касов ордер № 56192/20.01.2023 г. /л. 45/ Я. Т. е внесла в
брой в касата на „Х. л.“ ЕООД сумата от 926.46 лева, представляваща
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие съгласно Заповед
№ 147/20.01.2023 г.
В проведеното на 29.09.2023 г. съдебно заседание ищецът е оспорил
автентичността на гореописаните документи, представени от ответника, с
твърдението, че същите не са подписани от него. Поради горното и предвид
изявлението на процесуалния представител на ответника, че ще се ползва от
оспорените документи, по реда на чл. 193 ГПК е открито производство за
проверка на автентичността на положените подпис и текст съотв. за
„работник/служител“, „получил сумата“ и „вносител“ в предизвестието,
заповедта, РКО и ПКО.
Във връзка с предприетото оспорване и по искане на ищцовата страна,
по делото е назначена съдебно-графологична експертиза, заключението по
която съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. От него
става ясно, че оспорените подписи и текст са изпълнени от Я. Д. Т.. Вещото
лице е посочило, че установените в хода на сравнителното изследване
съвпадения са между значими, устойчиви, характерни и съществени общи и
частни признаци, някои от които – с голяма идентификационна стойност.
Изложило е, че те образуват индивидуална съвкупност, достатъчна за извода,
че изследваните подписи и ръкописен текст са изпълнени от ответника.
С оглед заключението на вещото лице съдът приема, че гореописаните
документи следва да бъдат ценени като автентични документи, подписани от
ищеца Я. Д. Т..
Видно от приложените по делото фиш за трудово възнаграждение /л.
43/ и ведомост /л. 60/, трудовото възнаграждение на ищцата за м. декември
2022 г. е в размер на 926.46 лева.
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като
неотносими към предмета на спора.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
3
достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 КТ
исковете по трудови спорове за прекратяване на трудовото правоотношение
се предявяват в 2-месечен срок от деня на прекратяването. В случаите на
прекратяване на трудовия договор с предизвестие, прекратяването настъпва
от момента на изтичане срока на предизвестието, а при неспазване на срока на
предизвестието – с изтичането на съответната част от срока на
предизвестието – арг. от чл. 335, ал. 2, т. 1 и 2 КТ.
В случая от представените писмени доказателства се установява, че
трудовото правоотношение е прекратено въз основа на отправено от
работника писмено предизвестие, с което последният ясно и недвусмислено е
изразил волята си да не спазва срока на предизвестието. Следователно
моментът на прекратяване на трудови договор съвпада с момента на
достигане на предизвестието до работодателя /20.01.2023 г./.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство е депозирана в съда на 18.05.2023 г., т.е. почти четири месеца
след прекратяването на трудовото правоотношение, законността на което се
оспорва. Следователно безспорно е изтекъл предвиденият в чл. 358, ал. 1, т. 2
КТ давностен срок. Последното е достатъчно основание да се приеме, че
предявените искове за признаване за незаконно на уволнението и отмяна на
същото, както и за възстановяването на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност, са неоснователни.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че от ангажираните от
ответното дружество доказателства се установява, че трудовото
правоотношение между страните е законно прекратено – налице е отправено
от страна на работника предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, като издадената от
работодателя заповед има само констативно значение и правните последици
от прекратяването настъпват по силата на самото предизвестие. Изложените в
исковата молба твърдения, че волята на ищцата е била трудовият договор да
бъде прекратен по взаимно съгласие на страните са неподкрепени от каквито
и да било доказателства.
Предвид извода, че не е налице незаконно уволнение, в случая
безспорно липсва основание за присъждането на обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ.
Поради така изложените съображения предявените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Видно от представения по делото разходен касов ордер от 20.01.2023 г.,
на ищцата е заплатено дължимото трудово възнаграждение за м. декември
2022 г., размерът на което е отразен както в приложения по делото фиш, така
и в представената от ответника ведомост. В този смисъл, неоснователен се
4
явява и искът за присъждане на сумата от 385.17 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. 12.2022 г.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и предвид изрично отправеното от
ответника искане на последния следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. Д. Т., ЕГН **********, от с.
***********, срещу „Х. л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, искове, както следва: с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата,
извършено със заповед от 20.01.2023 г. на управителя на „Х. л.“ ЕООД и
отмяна на същото; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„работник кухня“; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2940 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради уволнението – за периода от 20.01.2023 г. до 11.05.2023 г.,
както и с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 385.17 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. 12.2022 г.
ОСЪЖДА Я. Д. Т., ЕГН **********, от с. ***********, ДА ЗАПЛАТИ
НА „Х. л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, СУМАТА ОТ 180 /сто и осемдесет/ лева , представляваща
сторените в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от 10.11.2023 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5