№ 259 / 14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на
девети март през две
хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Антоанета Метанова, като разгледа административно дело № 28 по описа на
съда за 2020 г.,
докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на С.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са
предявени против Регионална дирекция по горите –
Пазарджик следните искове:
иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 800 лева, ведно с
законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 09.01.2020 г. до окончателното
плащане на тази сума, ведно със законовите последствия от това, като
претенцията е от платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по водено и спечелено нахд № 166/19 г. на Рaйонен съд - Пазарджик и кнахд
№ 736/19 г. на Административен съд - Пазарджик за обжалване и отмяна на
наказателно постановление № 4/ 09.01.2019 г., издадено от директора на Регионална
дирекция по горите - Пазарджик.
Прокурорът дава заключение за основателност на
предявените искове. Счита, исковата молба за доказана. Солидаризира се със становището на ответника за прекомерност на претендираните
разноски в настоящото производство.
Жалбата е допустима, тъй като съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено по тълкувателно
дело № 2/2016 на ВАС
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон“.
Основният иск за присъждане на обезщение в размер на 800
лв. е основателен: Безспорно по делото се установи, че е издадено наказателно
постановление против ищеца от директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик. Ищецът е обжалвал това
постановление пред Районен съд – Пазарджик, който с решението си, постановено по нахд 166/19 г. го е отменил. Решението е влязло в сила,
тъй като е оставено в сила с решението постановено по кнахд № 736/19 г. на
Административен съд – Пазарджик. В съдебните производства пред Районен съд – Пазарджик и Административен съд – Пазарджик ищецът е бил представляван от
адвокат Н.Б., на когото видно от приложените договор за правна защита и
съдействие и пълномощно е заплатил възнаграждения в размер на по 400 лв. за всяка
от двете инстанции.
Тези суми представляват имуществена вреда за ищеца в
резултат на необходимостта да ползва специализирани адвокатски услуги, за да се
защити в съдебното производство, което в крайна сметка е приключило с отмяна на
наказателното постановление.
Възнагражденията са в размер, който е по-нисък отминимално
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения:
Тази наредба в своя член 18, ал. 3 и ал. 2, във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 2 предвижда следното:
Чл. 18. (2) За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв.
(3) За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.
2 възнаграждението е 300 лв.
Чл. 7. (2) За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.)
при интерес до 1000 лв. – 300 лв.;
В случая, наложените наказания са две глоби в размер
на по 50 лв., т.е. общо 100 лв., както и „отнемане в полза на държавата на
вещите, предмет на нарушението”. Следователно, съгласно цитираните по-горе
разпоредби на наредбата минималното адвокатско възнаграждение за всяка
инстанция е сборът от минималните възнаграждения от по 300 лв. за глобите,
които са с материален интерес и за отнемането, което е без такъв. Затова платените
възнаграждения от по 400 лв. за всяка инстанция (или общо 800 лв. за двете
инстанции) при законов минимум от 600 лв. (т.е. с 200 лв. под законовия минимум)
са справедливи и обосновани по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за
адвокатурата и за тях следва да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран
размер.
Частично основателен е акцесорният иск за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъжданото
обезщетение в размер на 800 лв. считано от 09.01.2020 г., т.е. от датата на постъпване в
съда на исковата молба.
Такова обезщетение поначало е дължимо на основание
Закона за задълженията и договорите, който е приложим съгласно § 1 от
заключителните разпоредби на ЗОДОВ, доколкото въпросът не е уреден в последния.
По отношение на момента, от който е дължимо
обезщетението за забава не е приложимо Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005
г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, тъй като същото не засяга въпроса за
обезщетението за вреди, причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по отмяна на незаконосъобразно наказателно
постановление.
Въпросът за датата, от която е дължимо обезщетението
за забава е уреден в ЗЗД.
Съгласно член 69 от този закон ако задължението е без
срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В случая безспорно
задължението е без срок. То е възникнало към момента на заплащането му, но
доколкото задължението представлява платени разноски за адвокатско
възнаграждение, то същото става дължимо едва от момента на поискването,
доколкото дори и в процесуалните закони, предвиждащи възстановяване на
направени съдебни разноски, съдът не ги присъжда служебно, а само по искане на
страните. Тоест макар и заплатено адвокатското възнаграждение същото не става
автоматично дължимо към момента на влизане в сила на решението на съда, с което
е отменено наказателното постановление. В настоящия случай липсват твърдения и
доказателства от страна на ищеца, чиято е тежестта да докаже настъпването на
претендираните вреди, че той извънсъдебно е поканил ответника да му заплати
разноските за платено адвокатско възнаграждение. Затова следва да се приеме, че
поканата за заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв. е направена с исковата молба. Но, тъй като исковата молба е подадена до
съда то първия момент, в който ответникът е узнал за нея, следва да се приеме
за момент в който той е поканен да заплати обезщетението от 800 лв.,
представляващо разноски за платено адвокатско възнаграждение и съответно от
този момент нататък той изпада в забава и дължи съответното обезщетение. Тази
дата, видно от изпратената призовка е 19.02.2020 г. Следователно, именно от
тази дата ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата, в съответствие с член 86 от ЗЗД.
По отношение на разноските, направени в настоящото
производство.
С оглед изхода на делото е частично основателно искането
на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство. Основателно е
възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от 500 лв.,
при законов минимум от 300 лв. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017
г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „Институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в
средство за неоснователно обогатяване“. Настоящото дело не се отличава с
никаква фактическа или правна сложност. При него съдът извършва единствено
преценка какъв е изходът на основното дело, преценка която поначало съдилищата,
присъждайки разноски извършват в допълнение към основните си мотиви.
В случая съдът изцяло уважава основния иск но частично
отхвърля акцесорния за заплащане на обезщетение за забава върху търсената сума
от 800 лв. за периода от 09.01.2020
г. до 18.02.2020
г., (през който период дължимата законна лихва би била 9.11 лв.). Следователно
съразмерно с уважената част от иска редуцираното адвокатско възнаграждение от
300 лв. следва да бъде намалено на 296.59 лв. Затова на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени 10 лв., платена държавна
такса и 296.59 лв., платено адвокатско възнаграждение, т.е. общо 306.59 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда Регионална дирекция по горите – Пазарджик да
заплати на С.П.Д.,
ЕГН: **********, обезщетение
за имуществени вреди в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, причинени му от
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по нахд № 166/19 г.
на Рaйонен съд - Пазарджик, с решението по което дело е
отменено като незаконосъобразно НП № 4/ 09.01.2019 г., издадено от
директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, както и от заплащането на
адвокатско възнаграждение също в размер на 400 лв. по кнахд № 736/19 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, с което е оставено в сила решението на Районен съд – Пазарджик.
Осъжда Регионална дирекция по горите – Пазарджик да
заплати на С.П.Д. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 800 лв., считано от 19.02.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата от 800 лв.
Отхвърля иска на С.П.Д. против Регионална дирекция по горите – Пазарджик за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 800
лв., считано от 09.01.2020
г. до 18.02.2020
г.
Осъжда Регионална дирекция по горите – Пазарджик да
заплати на С.П.Д. разноски по делото в размер на 306.59
лв. /триста и шест лева и петдесет и девет стотинки/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/