Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 14.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от съдия
В.Николова гр. дело №6640/2020г. по
описа на Районен съд Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба с вх.№ 268938/09.12.2020г. н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, офис – сграда ***, представлявано от ***–
изпълнителен директор, чрез юрисконсулт ***, против Р.Й.П. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва
се в исковата молба, че между ответника и
*** бил сключен договор за потребителски кредит №2302015/08.06.2016г., по
силата на който кредитодателя се задължил да предостави на П. сумата от 50000
лв., която сума била преведена по посочена от ответника банкова сметка ***.06.2016г. Твърди се в молбата, че страните се уговорили
и относно обстоятелството, ответника да заплати сумата от 1500 лв. такса за
разглеждане на кредита и сумата от 2214 лв. за участие в групова застраховка.
Твърди се, че била уговорена и договорна лихва, която била фиксирана за целия срок на договора и
начислена към датата на отпускане на кредита, но възлизала общо на сумата от
23537,76 лв. Посочва се в исковата
молба, че задължението следвало да бъде погасявано чрез 120 бр. анюитетни месечни
вноски, всяка в размер на 643,76 лв. по определен погасителен план, неразделна
част от договора за кредит, като първата погасителна вноска била дължима на
дата 21.06.2016г., а последната – на 21.05.2026г. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията
от страна на ответника, на основание чл.13, ал.2 б.“ а“ от Общите условия към договора, кредиторът обявил за изискуеми
всичките си вземания вкл. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главица,
остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, главница и лихва. Твърди
се, че „А.з.с.н.в.“ ЕАД изпратило писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/2302015 до
длъжника, с което го уведомил за предсрочната изискуемост на вземанията в пълен
размер. Признава се обстоятелството, че
към датата на подаване на исковата молба ответникът е заплатил сумата от
16405,38 лв. , с която били погасени, както следва: договорна лихва в размер на
8968,44 лв., главница в размер на 6821,99 лв., застрахователна премия: 498,15
лв. и лихва за забава в размер на 116,80 лв. Твърди се, че с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и Приложение № 1 от
19.11.2018г. към него, сключен между *** и „А.з.с.н.в.„ ЕАД, вземанията към Р.Й.П.
били прехвърлени на ищеца ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл. всички лихви, такси, комисионни и разноски. Посочва се в
исковата молба, че длъжникът бил уведомен за извършените цесии на 11.11.2019г.
Иска се от съда да признае за установено, че в полза н. „А.з.с.н.в.„ ЕАД против Р.Й.П. съществуват вземания за
следните суми: сумата от 24193,43 лв.-главница, сумата от 564,51 лв.–
обезщетение за забава за периода 09.11.2019г.-12.03.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК ( 03.07.2020г.) до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед
№1419/06.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №2787/2020г. по
описа на РС Плевен.
В законоустановения месечен срок е постъпил отговор от ответника, чрез адв. В.К. ***, в която се
взема становище за неоснователност на предявените искове и се прави възражение за недействителност на
договора.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема
становище в молба с вх.№ 265601/21г., като моли съда да уважи изцяло
исковете като основателни и доказани.
Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В.К. ***, който взема
становище за неоснователност на исковете и прави възражение за недействителност
на договора, моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани,
както и да осъди ищеца да заплати направените от ответника разноски по списък
по чл.80 ГПК.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно
по делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.№2787/2020г.
описа на РС-Плевен, че на
03.07.2020г. „А.з.с.н.в.“ ЕАД подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против Р.Й.П., както и че в хода на производството
била
издадена Заповед №1419/06.07.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил длъжникът
Р.Й.П. да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумата от 24193,43 лв.-главница, сумата от
564,51 лв.– обезщетение за забава за периода 09.11.2019г.-12.03.2020г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (03.07.2020г.)
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 495,16 лв. платена
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съобщението за
изготвена заповедта е връчено на длъжника на 09.07.2020г. Срещу заповедта било
подадено възражение с вх.№ 14586/13.07.2020г.
С разпореждане №262641/02.11.2020г. заявителят
бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението било получено на 11.11.2020г. С искова молба вх.№268938/09.12.2020г. в законовия месечен срок е
инициирано настоящото гражданско дело №6640/2020г. по описа на ПлРС.
Безспорно
по делото е и се установява представеното от ищцовото дружество заверено копие
на договор за потребителски кредит №2302015, че
между Р.Й.П. с ЕГН ********** и *** съществувало облигационно
правоотношение, по силата на което дружеството кредитодател се задължило да
предостави сумата от 50000 лв. при
такса за разглеждане на кредита в размер на 1500 лв. и уговорена месечна застраховка с премия от
18,45 лв. месечно. Между страните бил уговорен а плаваща лихва и фиксирана надбавка от 7,85 %. Сумата
следвало да бъде върната от длъжника на 120 месечни вноски всяка в размер на
643,76 лв. като първата вноска следвало
да бъде заплатена на 21.06.2016г., а падежната дата на всяка следваща била
определена на 21 число от месеца.
Не
се оспорва между страните и се
установява от представените от ищеца
писмени доказателства (заверено копие на индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.11.2018г.
; заверено копие на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2010г.; заверени копия на
потвърждение за цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД; заверено копие на
извлечение от Приложение № 1 към договор от 19.11.2018г.и др.), че вземанията по договор за потребителски кредит
№2302015, че между Р.Й.П. с ЕГН ********** и *** били прехвърлени „А.з.с.н.в.“ ЕАД), както и че
е изпълнена процедурата по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Безспорно
е по делото и се установява от заверени копия на уведомления на л. 35 и 36 от
делото, че преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК
длъжникът е бил уведомен за смяната на кредитора и обстоятелството, че поради
просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора за кредит всички
вземания по него са изискуеми в пълен размер , считано от датата на
уведомлението – 11.11.2019г.
Спори се между страните действителен ли е
договора между страните и дължи ли
ответника сумите по издадената заповед за изпълнение.
За разрешаване
на спорните по делото въпроси е назначена и изготвена съдебно счетоводна
експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, на 08.06.2016г. по сметка на ответника била
преведена от ищеца сума в размер на 50 000лв. Видно от заключението, кредитополучателят
Р.Й.П. е бил в забава от втората вноска и са му начислявани лихви за просрочие,
съгласно чл.12, ал.1 от Общите условия за отпускане на потребителски кредит в
евро или лева от ***. Към датата на изготвяне на заключението, размерът на
непогасената главницата е 24193.43 лв. за периода от 21.09.2022 г. до
21.05.2026г. Размерът на главницата по погасителен план е 51 500 лв.
/предоставения кредит плюс таксата за разглеждане на кредит/, от които била
платена от ответника сума по главници в
размер на 6 821.99 лв. и дължима главница оставала сума от 44 678.01 лв.
Размерът на законната лихвата върху главница в размер на 24193.43 лв. / по искова молба/ за периода от 09.11.2019
г. до 12.03.2020г. е в размер на 840.12 лв. Параметрите, уговорени между
страните по кредита са следните: годишен
процент на разходите (ГПР) е 9.76%; годишен лихвен процент (ГЛП) е 7.99%,
лихвата е плаваща; Пазарен лихвен индекс 0.14% (тримесечен EURIBOR),
фиксирана надбавка 7.85%. Периода на кредита е с първа вноска на 21.06.2016г.
до 21.05.2026г. за 120 вноски. Вноските са равни/анюитетни, месечна сума на
вноската е 643.76 лв. Видно от заключението на вещото лице е налична промяна в
лихвения процент на 21.08.2017 г. лихвения процент по кредита е увеличен от
7.99% на 11.99%, съгласно т.З от от Преференциалните условия по договор за
кредит. Същевременно договореният годишен лихвен процент е 7.99% = пазарен
лихвен индекс, представляващ референтен лихвен процент 0.14% (тримесечен
80Р1В0К) + фиксирана надбавка 7.85%. Общата дължима сума от кредитополучателя е
в размер на 77 251.76 лв., (представляваща сумата от 50 000.00 лв. + 1 500.00
лв. + 2 214.00+23 537.76 лв.). Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на
вещото лице като обективно и безпристрастно, съответстващо на писмените
доказателства по делото вкл. заверено копие на индивидуален договор за потребителски кредит №2302015, Общи условия
за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от *** и погасителен план
към него.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като съобрази наведените в исковата
молба твърдения приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД против Р.Й.П. за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца на следните суми: сумата от 24193,43
лв.-главница, сумата от 564,51 лв.– обезщетение за забава за периода
09.11.2019г.-12.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (03.07.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед №1419/06.07.2020г. за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №2787/2020г. по описа на РС Плевен.
За успешното
провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си,
че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.
В конкретния случай ищецът доказа, че
между *** и
длъжника - ответник по делото е съществувало облигационно правоотношение, по силата на договор за
потребителски кредит №2302015, че ответникът не е изпълнил задължението си по
договора за издължаване на вноски по погасителния план.
Доказа
се при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че ответникът е бил
уведомен лично срещу подпис ( л.37 от
делото ) за
настъпилата предсрочна изискуемост на
вземанията (съгласно изискванията на т.18 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г.
на ОСТГК на ВКС), както и за цедирането на вземанията в полза на
ищеца. В тази насока са и представените
писмени доказателства, неоспорени от ответника
– заверено копие на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2010г.; заверени копия на потвърждение за цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД; заверено копие на извлечение от Приложение № 1 към договор от
19.11.2018г.; заверено копие на пълномощно н. „ А.з.с.н.в.“ ЕАД; заверено копие
на пълномощно от *** в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД; заверени копия на уведомления по чл.47, ал.1 ГПК от ЧСИ; заверено копие на уведомително писмо изх.№ УПЦ/УПЦ-С-УКФ/2302015 от 19.09.2019г.;
заверено копие на писмо № УПЦ/УПЦ-С-УКФ/2302015
от 30.09.2019г.; заверено копие на писмо № УПЦ/УПЦ-П-УКФ/2302015 и
обратни разписки към тях.
Установи
се по безспорен и категоричен начин от заключението на вещото лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза размерите на вземанията на ищеца
срещу ответника.
Съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение по иска по реда на чл. 422 ГПК
се установява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта,
като към момента на приключване на съдебното дирене, когато се формира силата
на присъдено нещо, съдът следва да съобрази фактите от значение за спорното
право, настъпили след подаване на заявлението, съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, с
изключение на принудително събраните в образувания изпълнителен процес суми по
издадения изпълнителен лист. Установи
се от заключението на вещото лице, че след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
към датата на съдебното заседание длъжникът не е престирал
суми към кредитора ( последното плащане по кредита е от 15.11.2018г. с
частично погасяване на главницата за вноска 24 с падеж м.05.2018г.).
Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника, че договорът е недействителен поради неспазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Видно от съдържанието на договора, погасителния план и общите условия,
неразделна част от него, договорът между *** и длъжника – ответник е изготвен на
разбираем език и съдържа изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК. Посочен е общия
размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; както и информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
В конкретният случай в погасителния план към договора са посочени дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, както и разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, както и лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент. Отразена е и сумата за допълнителни вноски по сключената
застраховка с покрити рискове при смърт,
безработица и трайна неработоспособност. В тази насока е и заключението на
вещото лице. Видно от последното и при преглед на съдържанието на договора и
погасителния план към него, се установява, че в последния са посочени ГПР в
размер на 9,76%; ГЛП в размер на 7,99 % ( пазарен лихвен процент от 0,14% - тримесечен SOFIBOR и
7,85 % фиксирана надбавка – л.6 от делото),
стойността на кредита – 50 000 лв., таксата за разглеждане на кредита –
1500 лв., месечна застраховка в размер на 18,45 лв. ; общата дължима сума от
потребителя – 77251,76 лв. , брой (120) и
размер на месечните вноски – (643,76 лв.),
падежната дата и първа вноска – 21.06.2016г. В договора е включено в наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора ( чл.4, ал.3 от
договора) вкл. при изменение на общите условия от страна на кредитора ( чл.11,
ал.4 от договора), срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и дължимата лихва за
съответния период.
Неоснователно е и възражението, че договора
не съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл.33а ЗПК.
Видно от чл.6,
ал.1 от Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от ***
, методиката за изчисляване на променливия лихвен процент и не референтния
лихвен процент е включена изрично и не
може да бъде променяна едностранно от дружеството, като същата се състои от
следните компоненти:
а) годишен лихвен
процент означава приложимият към всеки
период на олихвяване на кредита лихвен процент, формиран от пазарен лихвен
индекс, представляващ референтен лихвен процент по смисъла на Закона за
потребителския кредит, плюс фиксирана надбавка;
в) пазарният лихвен
индекс означава тримесечен EURIBOR , равен на
индекса, публикуван на страница „SOFIBOR” на REUTERS в
11.00 часа българско време, два работни дни преди първия работен ден от всяко
тримесечие. Прилагането на „SOFIBOR” ” се извършва
съобразно следната формула: „SOFIBOR” + надбавка = годишен лихвен процент;
г)фиксирана надбавка означава уговорената между УФК и Потребителя
в Договора за кредит надбавка във фиксиран размер, която ще се добавя към
съответния Пазарен лихвен индекс за изчисляване на Годишния лихвен процент
приложим към всеки период на олихвяване. Размерът на фиксираната надбавка не
подлежи на промяна за целия срок на действие на договора на кредит. Налице е изричен
регламент в съответствие с чл.10, ал.1 т.20 ЗПК като е описана методиката, по
която ще се изчисляват лихвения процент. В тази насока са писмените
доказателства по делото – заверено копие на договор, общи условия и погасителен
план към него, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза.
Същевременно видно от заключението на вещото
лице, в договора за потребителски кредит между *** и ответника са взети предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 към ЗПК, а именно: а) договорът за потребителски кредит ще е
валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще
изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по
договора; б) при договор за потребителски кредит, който съдържа клаузи,
позволяващи изменение на лихвения процент и на стойността или размера на
разходите, включени в ГПР по кредита, които не могат да получат конкретно
стойностно изражение към момента на неговото изчисляване , ГПР по кредита се
изчислява като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо
техния първоначален размер и ще се
прилагат до изтичане на срока на договора; в) ако
договорът за кредит предоставя на потребителя различни възможности по отношение
на неговото усвояване, допуска се, че
общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло.
Ето защо съдът приема, че договорът ведно с Общите
условия и погасителния план отговарят, както на изискването на чл.11, т.9а ЗПК, така
и на това по чл.11, т.10 ЗПК.
С
оглед на горното и от представените от
ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства, съдът установява
по безспорен и категоричен начин основанието,
размера
на вземанията и начина за определянето им, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение.
Ето
защо исковете н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД следва да бъдат уважени изцяло като основателни и
доказани.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство - сумата от 495,16 лв.
платена държавна такса, сумата от 1272,71
лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата от 350 лв. депозит за вещо лице,
както и деловодните разноски в
заповедното производство – сумата от 495,16 лв. платена държавна такса и сумата
от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо сумата от 2663,03 лв.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в
полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
офис – сграда ***, представлявано от ***– изпълнителен директор, съществуват
вземания против Р.Й.П. с ЕГН **********, адрес: *** и последният дължи сумата
от 24193,43 лв.-главница, сумата от 564,51 лв.– обезщетение за забава за
периода 09.11.2019г.-12.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК (03.07.2020г.)
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №1419/06.07.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д.
№2787/2020г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 Р.Й.П. с ЕГН **********, адрес: ***
да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, офис – сграда ***, представлявано от ***– изпълнителен директор, сумата от 2663,03 лв. общо направени деловодни разноски
по гр.д.№ 6640/2021г. и по ч.гр. д. №2787/2020г., и двете по описа на РС Плевен.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от
решението след
влизането му в сила да се изпрати
по ч.гр.д.№2787/2020г.
описа на РС-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: