Р Е Ш Е Н И Е
№1017/27.2.2020г.
гр.Варна
27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на десет
и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№5408/2019г.
и за да
се произнесе взе придвид следното:
В
исковата молба ищеца М.М. твърди, че неговият праводател по силата
на наследяване Р.М.Т.е бил собственик на недвижим имот - дворно място, съставляващо УПИ **, *** по плана на с.Л.Каравелово, Общ.Аксаково с площ от 800кв.м. ведно с изградена в него къща и стопанска постройка съответстващ по
действащия плана на населеното място на парцел ** в кв.**, по плана на селото, като праводателя на ищеца е
легитимиран като собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. При условията на евентуалонст
се сочи, че в полза на ищеца е изтекла придобивна
давност с присъединяване на такава изтекла в полза на наследодателят му и на
предходния наследодател, като се сочи, че ищецът владее имота от 23.07.2003г.
до настоящия момент, а наследодателят му е владял имота от 10.12.1979г. до
посочената по–горе дата, когато е открито наследството му. Сочи се, че
ответника е издал акт за общинска собственост за имота без да са на лице
основания за това и се моли да се приеме за установено в отношенията между
страните, че Общ.Аксаково не е собственик на имот представляващ дворно място
съставляващо УПИ ** по действащия план на с.Любен
Каравелово, Общ.Аксаково, с площ от 800кв.м., при граници: *** по предходния план на селото.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответника, е подал писмен отговор, в който сочи, че е собственик на имота по силата
на пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, като преди
прилагането на посочения текст е бил държавна собственост за което е бил
издаден акт за държавна собственост, но върху него е било отстъпено право на
строеж в полза на Васил Ст.Христов. Общ.Аксаково сочи, че е станала собственик
на имота по силата на цитираната вече разпоредба на ЗОС и на това основание е
издала АОбС. Сочи се, че имота не би могъл да бъде
придобит по давност от ищеца или негови праводатели
тъй като още от 1904г. българското законодателство не е позволявало придобиване
по давност на държавни и общински имоти.
Третото лице помагач на страната на ответника Държавата чрез Обл.управител на Обл.Варна е
депозирал отговор в който сочи, че съгласно заповед №898/14.04.1927г. имотът е
държавен, като за удостоверяване на това е издаден АДС №668/10.01.1986г. и е деактуван през 2002г. със заповед №АО-1-7703/655/.
Съобразявайки горното третото лице сочи, че имотът не е могло да бъде придобит
по давност от сочения като праводател на ищеца В. Х. макар да е записан като негов в нот.акт №8, т.8,
нот.д.№3223/1979г. сочи се, че съгласно разпоредбата
на чл.82 от ЗС за имоти частна държавна или общинска собственост давност не
тече до 31.12.2022г. Сочи се, ч освен това забрани за придобиване по давност на
държавна собственост е имало и м ЗБОП от 1934г. и Закона за държавните имоти,
както и в последвалите ги Закон за собствеността и ЗДС и ЗОС, а понастоящем е
на лице законово регламентирано спиране на сроковете на придобивна
давност прието с пар.1 от ЗД на ЗС в сила от
31.05.2006г., един ден преди изтичане на десет годишната придобивна
давност допусната като възможност с ЗДС и ЗОС.
Съдът приема, че предявеният
иск намира правното си основание
в чл.124 от ГПК.
След запознаване с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено удостоверение за наследници на Р. М. И. от което се
установява, че същият е починал на 23.07.2003г., като е оставил за наследници
ищецът М.Р.М. негов син, съпругата си К. М. И. и другият си син Д. Р. И. като последните
две лица не са страни по настоящото произнодство.
Ищецът е представил копие от решение от 4.06.1973г. по гр.д.№***. на ВРС с неустановен ищец и ответник, като в рамките на същото е прието,
че П. М. С. е собственик на дворно място с площ от 1 458кв.м. и къща находящи се в с.Любен Каравелово, Варненски окръг, ****** при съседи Б. Р. С. И. Б. и от двете страни път. Посоченото решение е упоменато при издаването на
представения по делото нот.акт №****. с който за собственик по давност на дворно място с площ от 800кв.м.
представляващо парцел ІІІ в кв.78 по плана на с.Любен Каравелово, Варненско е
признат В. С. Х., като посоченият в него имот на 10.12.1979г. е продаден от В. Х. на р. М. И. с договор за
покупко-продажба обективиран в нат.акт
№110, т.Х, д.№1008/79г.
Представен е и нот.акт №105, т.ІІІ, нот.д.№1155/1973г. в който е отразено придобиването на
собственост поради изтекла в полза на П.М. С. давност върху 520кв.м. дворно място образуващо парцел №VІІ на кв.78 по
плана на с.Любен Каравелово, Варненски окръг при граници С. И. Б. и от две страни улици.
Ответника е представил от своя страна акт за държавна собственост на
недвижим имот №***. на ОбНС
Аксаково в който е отразено, че имот с площ от 800кв.м. в с.Л.Каравелово,
кв.78, парцел ІІІ е държавна собственост, а съседите му са улица, ІV общ., ІІ
общ. и VІІ общ., а на В. С. Х. е отстъпено право на строеж със н.а.8, т.VІІІ 1979г., като в посочения акт
е отбелязано, че със заповед №АО-1-7703(655) от 23.10.2002г. на областния управител имота е деактуван,
както и акт за частна общинска собственост №590/10.02.2003г. на Общ.адм. Аксаково с който Общ.Аксаково е определена като
собственик на имот – дворно място с площ от 800кв.м. находящ
се в с.Любен Каравелово, Общ.Аксаково УПИ ІV 248, кв.23 при граници УПИ V 247,
УПИ ІІІ 251, улица и УПИ VІІІ 249, като е посочено, че предишен собственик е
държавата съгласно АДС №668/10.01.1986г.
Представена е извадка копие от плана на с.Любен Каравелово от 1927г. в
частта й относно процесният имот в която е отразено
обособяването му след разделяне на две на друг имот в който е записано, че
същият е бил записан като общински(макар записа
да се чете изключително трудно).
Предвид характера на предявения иск отрицателен установителен
върху ответника пада изцяло доказателствената тежест
относно притежаването на качеството на собственик върху процесния
имот, а за ищцовата страна съществува задължение само да докаже правния си
интерес от воденето на настоящото дело.
Вещото лице по приетата СТЕ е посочило, че е на лице идентичност между
имота посочен в исковата молба, този който ищецът твърди, че притежава и
описания в акта за общинска собственост на ответника, като по този начин се
установява наличието на правен интерес от воденето на спора. Следва да се има
предвид и това че страните не спорят за наличието на идентичност между описания
в исковата молба имот, имота по представените доказателства за собственост на
ищеца и илота по документи за собственост на ответника.
Спорът между страните е само на правна основа и се изчерпва с изследване и
обсъждане на това могъл ли е ответника по силата на изтекла придобивна
давност в негова полза лично или по силата на присъединяване да придобие
собственост върху имота и съответно да може да противопостави същата на всяко
трето лице. Що се отнася до доказаността на правото
на собственост на ответника решаващия състав приема следното:
Към настоящия момент за процесния имот е издаден
от ответника обсъдения вече по-горе АЧОС №590/10.02.2003г., като същият е
изготвен съгласно чл.58 от ЗОС, като преди това е бил държавна собственост за
което е бил издаден АДС №668/10.01.1986г. Двата акта са последователни и в
основата им стой неоспорената заповед №898/14.04.1927г., която не представена по делото, но е вписана в
представената от ответника извадка от плана на с.Любен Каравелово намираща се
на л.51 от делото, където е посочено, че е за дворищна регулация. Видно от
посочената извадка, че към него момент е имало изградена сграда. Ищецът не е
представил доказателства от които да може да се заключи, че към посочената дата
имота е бил нечия собственост, а към него момент е бил в сила законът за
имуществата, собствеността и сервитутите, като
съгласно чл.20 имуществата принадлежат или на държавата или
на окръжията, или на общините,
или на обществените
учреждения и на другите юридически лица, или на
частните лица, а от своя страна чл.21 сочи, че имуществата на държавата се
разделят на обществени и частни. Чл.26. (Попр. – ДВ, бр. 88 от 1904 г.) Имуществата на окръжията и на
общините се разделят на имущества, които са оставени за общо ползване, и на
частни имущества.
От своя страна същият закон в своя чл.26, ал.2 сочи, че обществените
имущества на окръжията и на общините са неотчуждаеми, доколкото някой специален
закон не постановява противното.
Видно от извадката копие на плана на селото представена от ответника имота
е бил записан първоначално като общински, като зачеркването на това вписване е
извършено най-вероятно във зрака с последвалото му разделяне.
При това положение до момента на отмяна на законът за имуществата,
собствеността и сервитутите отм. с ДВ. бр.92 от 16 ноември 1951г. придобивна
давност в полза на частно лице не е текла.
В чл.15 от Закона за издаване на нотариални актове за собственост
върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници
(ДВ, бр. 101 от 1928 г.), чл. 6 от Закона за уреждане собствеността върху
общински места, дадени или заети за жилища на бездомници,
цитиран по-горе, чл. 222 ЗБОП (ДВ, бр. 7 от 1934 г.) е налице забрана такива имоти (заети от
частни лица) да се придобиват по
давност. В този изричен смисъл е ТР № 51/30.09.1967 г., по гр.д. З№
17/1967 г., както и по-новата съдебна практика – определение №12/08.01.2014 г.,
постановено по гр.д. № 5800/2013 г. на ВКС, II г.о. Затова единственият
способ за придобиване на такъв имот е чрез снабдяването с нотариален акт по
описания по-горе ред. Съгласно
разпоредбата на чл.6 от Закона за
собствеността (редакция ДВ,
бр. 92 от 1951 г.) държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите,
които нямат друг собственик. При действието на тази
законова норма следва да се приеме, че имота от общински
е станал държавен.
След
приемането на Закона за собствеността
през 1951г. частно лице също не е можело придобие
по давност имота,
това е така, доколкото в разпоредбата на чл.86 ЗС (ред. ДВ, бр.92 от
1951 г.) е налице забрана за придобиване
по давност на вещ, която
е социалистическа собственост.
Този принцип е залегнал и в редакцията на разпоредбата ДВ, бр.31 от 1990г., съгласно
която не може да се
придобива по давност вещ, която
е държавна или общинска собственост. Настоящата редакция на разпоредбата – ДВ, бр.33 от 1996 г., гласи, че не може
да се придобива
по давност вещ, която е публична
държавна или общинска собственост. Това означава, че от
влизане в сила на законовата разпоредба
– от 01.06.1996г. е започнал да тече
давностният срок по отношение на
вещите частна държавна или общинска
собственост, които са завладени преди
влизане в сила на изменение на
цитираната разпоредба. С приемането на §1 от ДР към ЗС, в сила от 01.06.2006 г. (редакция ДВ, бр.7 от 2018 г.) давността за придобиване
на имоти – частна държавна или общинска собственост
спира да тече до 31.12.2022г. От това следва, че
периода от изменението на разпоредбата на чл.86 от ЗС до приемането на §1 от ДР към ЗС, в сила от 01.06.2006г. не е изтекъл
10-годишния давностен срок,
необходим за да бъде придобит
имотът по давност. В този смисъл е съдебната практика – решение №17 от 29.01.2016г., постановено по гр.д. №3612 по описа за 2015г. на ВКС, Iг.о.,
съгласни което недвижим имот, който е принадлежал на държавата не
може да бъде
придобит по давност предвид установените в ЗС забрани.
Воден от изложеното по-горе съдът намира, че ответника е доказал че е
собственик на процесния имот като никога за времето
от 1924г. до настоящия момент не е губил собствеността си върху имота поради
това, че по силата на закона придобиване на имота по давност е било и все още е
невъзможно, а от друга страна не се е установило да е извършено надлежно
разпореждане със собствеността в полза на трето лице.
Ищеца предвид
отхвърлянето на претенцията и направеното от ответника искане следва да бъде
осъден да заплати на последния разноски в размер на 300лв. за представлявалия
го юрисконсулт.
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Р.М. ЕГН********** *** срещу Община Аксаково, Обл.Варна
при участието на третото лице помагач на страната на ответника Държавата
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез
Областния управител на област Варна отрицателен установителен
иск, че ответника не е собственик на имот представляващ дворно място съставляващо УПИ
ІV-248, кв.23 по действащия план на с.Любен Каравелово, Общ.Аксаково, с площ от
800кв.м., при граници: път, УПИ ІІІ-251, УПИ VІІІ-249 и УПИ V-247, който
съответства на парцел ІІІ кв.78 по предходния план на селото, на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Р.М. ЕГН********** *** да
заплати на Община Аксаково, Обл.Варна сумата от
300лв. разноски за представителство чрез юрисконсулт, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: