Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
Габрово, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на девети юни, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР
РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радина Церовска и
с участието на прокурор Надежда Желева от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 86 от 2021 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх.
№ СДА-01-789 от 12.05.2021 г., подадена от Г.Г.Г. ***, ЕГН: **********, против
съдебно Решение № 260013 от 22.03.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 450 от
2020 г. по описа на Районен съд Севлиево /РСС/, с искане за неговата отмяна,
както и за отмяна на потвърденото с него НП.
С атакуваното
съдебно решение е потвърдено НП № ********** от 2.10.2020 г., издадено от
директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, против
касатора Г.Г.Г., с което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите
/ЗГ/ и за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт, във вр. с
чл. 46, ал. 2 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, му е наложена
санкция – глоба в размер на 300.00 лв.
Нарушението,
за което е издадено процесното НП в отменената му част, се изразява в следното:
На 5.01.2020
г. Г. извършва маркиране в имот с № ****, съставляващ частна горска територия за
групово постепенна сеч, в нарушение на предвижданията на горскостопанската
програма за имота, утвърдена със Заповед от 21.08.2012 г. на Директора на РДГ –
Велико Търново. Съгласно нея ползването от имота следва да е 185 плътни куб. м.
дървесина, като маркираната в имота е 138 плътни куб. м. дървесина, при
условие, че през 2012 г. – 2013 г. предвиденото ползване е било изчерпано, като
тогава са били маркирани 212 куб. м и са били добити 214.75 куб. м.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Намира, че нарушението,
за което е санкциониран, е описано неясно, което съставлява съществено
процесуално нарушение. Не било установено по несъмнен начин участието на
жалбоподателя в извършване на нарушението, а това е в тежест на АНО. Изтъкват
се и други нарушения: съставяне на АУАН извън
сроковете по чл. 34 от ЗАНН; опорочен състав на връчване на АУАН и НП;
непосочване на доказателствата, въз основа на които е установено нарушението.
За да
постанови съдебния си акт, РСС е счел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в изпълнение на предоставените им от
закона правомощия. Изложената в тях фактическа обстановка се потвърждава
от събраните и представени в хода на производството доказателства. Установено е
несъмнено, че на 21.08.2012 г. със Заповед на директор РДГ Велико Търново е
утвърден технологичен план за имота, според който от същия следва да се добие
1865 куб. м плътна дървесина, като още същата година тя е добита в повече –
214.75 куб. м. Жалбоподателят е маркирал в нарушение на този план за 2020 г.
още 138 куб. м., което съставлява нарушение,
покриващо състава на визираната в НП правна норма. АУАН е съставен и
предявен на адресата за запознаване и вписване на възражения, но такива не са
постъпили. НП и АУАН са издадени от компетентни органи. От приложеното поделото
Позволително за сеч от 2012 г. и 2013 г. е видно, че действително до средата на
2013 г. добитото количество дървесина от имота е над одобреното в плана, поради
което следва да се приеме, че за да се извърши ново маркиране и добив на
дървесина от същия имот, следва да се измени горскостопанската програма, което
не е налице. На Г. са представени копия от ГСП за имота, заповед за
утвърждаването й, таксационно описание/характеристики, скица и карта, което
означава, че той е бил запознат с предвиденото за имота преди да издаде новите
позволителни за сеч, преди да извърши маркирането и да изготви карнет-описа и
таксационните характеристики. Още към този момент той е следвало да е наясно,
че добивът от имота по утвърдената ГСП за 2012 г., която има действие за 10
години, е бил изчерпан и че не е следвало да извършва ново маркиране и да
издава позволително за сеч, без предварително изменение в този План.
Обстоятелството, че от 2015 г. в сайта на ИАГ се публикуват издадените
позволителни за сеч, не води до отпадане на задължението лесовъдът да се
запознае с необходимите му документи, издадени за проведената в имота сеч преди
тази година, още повече, че Планът е от 2012 г. и е бил в сила и към 2015 г., и
към 2020 г. и той е имал възможност да провери какво е било добитото количество
дървесина до момента.
В законния
срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата
отмяна в едно с отмяна на НП. Изтъква същите съображения, като посочените в
първоначалната си жалба, включително наличие на основание за прилагане на чл.
28 от ЗАНН; разминаване относно правната квалификация по чл. 257, ал. 1, т. 1
от ЗГ и санкционната норма.
По жалбата е
депозирал отговор, с който същата се оспорва и се моли за оставяне в сила на
първоинстанционния съдебен акт.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се
представлява.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител, но депозира писмен отговор по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира
жалбата за неоснователна.
Като подадена
в законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Както АУАН,
така и НП са издадени от компетентни органи в изпълнение на законовите им
правомощия и при спазване на предвидения в закона ред.
Нарушението, за което от Г. се търси административно наказателна
отговорност, е такова по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 49, ал. 2 от
Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите. Според чл. 257, ал. 1, т. 1 от
ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях. Г. е субект на тази административно-наказателна
отговорност в качеството си на лесовъд на частна практика, както е посочено и в
АУАН и НП, като изпълнителното деяние, извършено от него, е ясно и
недвусмислено посочено – извършва маркиране в конкретен имот за групово
постепенна сеч, в нарушение на ГСП. Разпоредбата на цитираната като нарушена
норма на чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 5.08.2011г. за сечите в горите
предвижда маркирането на насажденията, предвидени за
сеч да се извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в
горскостопанския план или програма и при условията и реда, определени в тази
наредба. В НП ясно и
категорично е отразено за коя от така изброените хипотези става въпрос –
маркиране на насаждения, предвидени за сеч, в нарушение на ГСП. В заключение по
повод възражението на касатора за неяснота в обвинението АСГ намира, че такава
не е налице и в АУАН и НП ясно и недвусмислено е записан вида на нарушение и
нарушената правна норма, кореспондираща със словестното описание на деянието.
Като санкционна разпоредба е посочена нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от
ЗГ, цитирана по-горе. Санкция се налага за неизпълнение на подзаконови
нормативни актове, свързани с приложението на ЗГ – в случая процесната Наредба.
Наложената санкция е в минимален размер. АСГ не споделя становището на
касатора, че сочената като нарушена норма не кореспондира със санкционната
такава, нито че нормите не се съотнасят към описаното нарушение.
В НП са изброени доказателствата, събрани в хода на АНП и представени след
това по съдебното производство. Голямата част от така посочените документи са
познати от преди това на Г., т.к. са му били връчвани или той сам е участвал в
тяхното съставяне.
Деянието е установено на 12.03.2020 г., видно от съставените Констативни
протоколи. АУАН е издаден на 14.04.2020 г., в рамките на срока по чл. 34 от ЗАНН, като са спазени и двата рамкови срока – от извършване на нарушението и от
неговото установяване. НП е издадено в 6-месечния срок, предвиден в същата
правна норма.
Относно установеността на деянието съдът взе предвид, че по делото са
представени доказателства, от чийто анализ може да се направи извода, че
деянието е доказано както от обективна, така и от субективна страна. По делото
не се спори, че маркирането на дърветата за сеч в процесния имот е станало
именно от Г., в качеството му лесовъд. Видно от приложените Позволителни за сеч
от 2012 г. за имота са добити посочените в НП количества дървесина. В Карнет-описа
/л.26 – 29/, подписан на процесната дата – 5.01.2020 г. от самия жалбоподател,
изрично е описано, че според ГСП от 2012 г. за сеч са предвидени 185 куб. м
дървесина, които, съгласно позволителните за сеч, са добити още през 2012 –
2013 г. Въпреки това е предвидено добиване на още 155 куб. м такава за имота.
Видно от Протокол за освидетелстване № 0531664 от 27.01.2020 г. маркирани са
138 куб. м, както е отразено и в НП. Видно отприложения Протокол за
освидетелстване на сечище от 27.01.2020 г. в имота е осъществена и сеч на
142.63 куб. м дървесина въз основа на позволително за сеч, предвиждащо 138 куб.
м такава. Въпреки, че не е относимо към настоящия казус, на 31.01.2020 г. Г. е
маркирал още 120 куб. м. дървесина в имота, като според Протокол за освидетелстване
от същата дата маркирани са 106 куб. м. Към преписката е приложена и самата ГСП
от 8.04.2012 г., утвърдена от директора на РДГ – Велико Търново. Като
лицензиран лесовъд и специалист, отговарящ за законосъобразното извършване на
маркирането и сечта в имота, г-н Г. е следвало да се запознае с ГСП и да
обозначи подлежащите за изсичане дървета съгласно нея. Като не е извършил това,
той е допуснал процесното нарушение, за което следва да понесе своята
отговорност.
Относно излагането на мотиви в насока липса или наличие на обстоятелства,
налагащи реализиране на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, съдът следва да посочи,
че такъв реквизит не е част от задължителното съдържание на НП, поради което
тяхната липса не следва да доведе до неговата отмяна. Такава преценка може и
следва да се извърши и при съдебния спор относно законосъобразността му.
Правилно и АНО, и първоинстанционният съд са счели, че случаят не е маловажен.
АСГ също намира, че той не се отличава съществено от останалите случаи на
нарушения от съответния вид. Деянието е типично за вида си и като е наложил
санкция, а не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, административно
наказващият орган е приложил правилно закона.
Наложената санкция е в минимален размер, не е необходимо тя да се мотивира,
след като по-нисък такъв не може да се определи на основание чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
В заключение АСГ споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на
нарушения в хода на АНП. Такива не се установяват и в хода на съдебното
производство пред районния съд. Като е потвърдил процесното Наказателно
постановление, районният съд се е произнесъл с един мотивиран и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В постъпилия своевременно Отговор на касационна жалба, подаден от надлежно
упълномощен юрисконсулт, е направено и своевременно искане за присъждане на
деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата
съдебна инстанция. Искането е допустимо и основателно, такива следва да се
присъдят в полза на РДГ – Велико Търново на основание чл. 63 от ЗАНН, във вр. с
чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за
заплащане на правната помощ, както и чл. 2, ал. 1 от УП на РДГ, в размер на
100.00 лв.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във вр. с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260013 от 22.03.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 450 от 2020 г. по
описа на Районен съд Севлиево, с което е потвърдено НП № ********** от
2.10.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ -
Велико Търново, против касатора Г.Г.Г., с което на основание чл. 275, ал. 1, т.
2 от Закона за горите /ЗГ/ и за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от същия
нормативен акт, във вр. с чл. 46, ал. 2 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за
сечите в горите, му е наложена санкция – глоба в размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА Г.Г.Г. ***,
ЕГН: **********, да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново,
деловодни разноски за настояща съдебна инстанция в размер на 100.00 /сто/ лв.,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.