ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№____________
гр. Варна, 1 септември 2020г.
Варненският административен съд - VІІІ състав, в закрито заседание на
първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова адм.дело № 1709 по описа
за 2020 год. за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда
на чл.256 от АПК.
Образувано е по искова
молба на П.С.Г., ЕГН: **********,***, чрез адв.К. против бездействие на
командир в.ф.32300-Варна, изразяващо се в неизпълнение на издадена от него
Заповед № РД-01-161/15.06.2017г. за възстановяване на Г. на длъжност „Началник
на склад ВВЗ и тилово имущество в сектор „Логистика“ на в.ф.32300-Варна,
считано от 23.05.2017г.
Ищецът твърди, че със
Заповед № РД-01-161/15.06.2017г. на командира на в.ф.32300-Варна е обявено
Решение на ВАС № 6437/23.05.2017г. по адм.д. № 12736/2015г. и потвърденото с
него Решение на Адм.съд - Варна № 1869/23.09.2015г. по адм.д. № 640/2015г., с
което е възстановен на длъжност „Началник на склад за ВВЗ и тилово имущество в
сектор „Логистика“ на в.ф.32300-Варна“, считано от 23.05.2017г. Твърди, че
цитираната заповед е валидна понастоящем и не е отменяна, т.к. с влязло в сила
на 13.02.2019г. Решение № 607/21.03.2018г. по адм.д. № 2368/2017г. на Адм.съд -
Варна, потвърдено с Решение на ВАС № 2070/13.02.2019г. по адм.д. № 7128/2018г.,
са обявени за нищожни Заповед № ЛС-01-8/15.06.2017г. и Заповед №
ЛС-01-9/15.06.2017г. на командир на в.ф.32300-Варна, с които считано от
24.05.2017г. му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е отчислен от
списъчния състав на военното формирование. В тази връзка сочи, че бидейки
валидна и понастоящем, Заповед № РД-01-161/15.06.2017г. предполага извършване
на определени действия, предписани от закона и правилника - длъжностното лице,
имащо право да възстанови военнослужещия, издава заповед, с която обявява
решението на съда и възстановява военнослужещия на длъжност, считано от
влизането в сила на съдебното решение; военнослужещият, който в момента заема
тази длъжност, се освобождава от нея и се назначава на дружа подходяща длъжност
или се взема в специален щат на министъра на отбраната до осигуряването на
подходяща длъжност; в случай че длъжността, която е заемал военнослужещият
преди освобождаването му от военна служба, е съкратена и не може да му бъде
предложена подходяща вакантна длъжност или е отказал да заеме предложената му
длъжност, военнослужещият се взема в щат на министъра на отбраната за отправяне
на предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от
военна служба на основание чл.164, т.1 от ЗОВСРБ. Твърди, че нищо от посоченото
не е сторено, като в деня на възстановяването му на работа, командирът на
в.ф.32300-Варна издал Заповед № ЛС-01-8/15.06.2017г. (за дисциплинарното му
уволнение) и Заповед № ЛС-01-9/15.06.2017г. (за отчисляването му от списъчния
състав) - обявени впоследствие за нищожни, поради което и Заповед №
РД-01-161/15.06.2017г. за възстановяването му на длъжност, е валидна към
момента. Твърди, че командирът на в.ф. 32300-Варна бездейства, като не извършва
предвидените в закона и правилника процедури, следващи от заповедта за
възстановяване, което означава, че: не изпълнява собствената си заповед; не
изпълнява разпореждането на министъра на отбраната; не изпълнява съдебните
решения на Адм.съд - Варна и ВАС; не изпълнява императивните разпоредби на
чл.12, ал.2 и чл.98 от ППЗОВСРБ.
С уточняваща молба С.д. №
10565/31.08.2020г. сочи, че възстановяването му на работа със Заповед РД-01-161/15.06.2017г.
е било формално. Заповедта представлява писмено предложение - проект за
възстановяването му, който въпреки подаденото заявление до министъра на
отбраната по реда на чл.172, ал.2 ЗОВСРБ и разпореденото от същия възстановяване
в длъжност, не е реализиран. Командирът не е изпълнил задълженията си по
договор № 47/21.05.2010г. - не е сключил допълнително споразумение по негова
инициатива вр.чр.65, ал.3, т.7 ППЗОВСРБ, поради което и срокът на договор №
47/21.05.2010г. е изтекъл и по този начин не се изпълняват окончателни съдебни
решения. Иска съдът да задължи компетентния орган на основание чл.65, ал.3, т.7
от ППЗОВСРБ да сключи споразумение за удължаване на срока на договор №
47/21.05.2010г., както и да изпълни Заповед № РД-01-161/15.06.2017г., като го
възстанови на работа на длъжността „Началник на склад за ВВЗ и тилово имущество
в сектор „Логисика“ на в.ф. 32300-Варна“, считано от 23.05.2017г., както и да
му бъдат изплатени здравни и социални осигуровки, както и обезщетение за
пропуснати ползи от неизплатени заплати и обезщетения, полагащи се по закон,
както и за неимуществени вреди.
Съдът, във връзка с
постъпилата искова молба с правно основание чл.256 АПК, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Съгласно договор за военна
служба №47 от 21.05.2010г., сключен между командира на поделение (военно
формирование) 32300 и П.С.Г., същият е заемал длъжността „командир на станция,
той и шофьор“ в същото военно формирование. Договорът е със срок на действие 5
години.
Със Заповед №
ЛС-01-12/18.10.2013г на командир в.ф. 32300-Варна, на осн. чл.244, т.7 от
ЗОВСРБ на П.С.Г., е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на осн. чл.165,
т.3 от ЗОВСРБ е прекратен сключеният с него договор за военна служба. Със
Заповед № № ЛС-01-13/30.10.2013г, Г. е отчислен от списъчния състав.
С Решение №
1869/23.09.2015г. по адм.д. № 640/2015г. на Адм.съд-Варна, потвърдено с Решение
№ 6437/23.05.2017г. по адм.д. № 12736/2015г. на ВАС, двете заповеди са отменени
като незаконосъобразни. Постановено е връщане на преписката за ново произнасяне
на дисциплинарнонаказващия орган.
Със Заповед №
РД-01-161/15.06.2017г. на командира на в.ф 32300-Варна, на основание чл.55,
ал.4 от ЗОВСРБ цитираните съдебни решения са обявени и П.С.Г. е възстановен на
длъжност „Началник на склад за ВВЗ и тилово имущество в сектор „Логистика“ на
в.ф. 32300-Варна, считано от 23.05.2017г.
Последвала е втора
дисциплинарна процедура, като с влязло в сила Решение № 607/21.03.2018 г., постановено
по адм. д. № 2368/2017г. от ХVІІІ с-в на Адм. съд Варна, са обявени за
нищожни издадените впоследствие Заповед
№ ЛС-01-8/15.06.2017г. и Заповед № ЛС-01-9 от същата дата на командира на
в.ф.32300-Варна, с които на Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
същият е отчислен от списъчния състав. Съдебният акт е оставен в сила с решение
на ВАС № 2070/13.02.2019г.
Със заявление до
командира на в.ф. 32300-Варна на основание чл.172, ал.2 от ЗОВСРБ Г. поискал
възстановяване на заеманата от него длъжност или назначаване на друга длъжност.
Със Заповед
№ЛС-01-2/08.04.2019г. на н-ка на военно формирование №32300-Варна, договор за
военна служба № 47/21.05.2010г., сключен с гл.старшина П.С.Г. е прекратен на
основание чл.170, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, във връзка с чл.162, т.1а от същия закон
и с последваща Заповед №ЛС-01-5/08.04.2019г., на основание чл. 73, ал.8 от
ППЗОВСРБ същият е отчислен от списъчния състав - считано от 22.05.2015г. В
Заповед №ЛС-01-5/08.04.2019г. изрично било посочено като основание „в изпълнение
на решение № 607/21.03.2018г., потвърдено с решение № 2070/13.02.2019г. на
Върховен административен съд.“
Заповед
№ЛС-01-2/08.04.2019г. и Заповед №ЛС-01-5/08.04.2019г. са обжалвани пред
Адм.съд-Варна, като с Решение № 2326/02.12.2019г. по адм.д. № 1144/2019г. на
Адм.съд - Варна, потвърдено с Решение на ВАС № 10730/05.08.2020г. по адм.д. №
2237/2020г., жалбата е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че заповедта за
прекратяване на договора за военна служба се основава на разпоредбата на чл.162, т.1 от ЗОВСРБ, съгласно която
договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от
военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на
уговорения срок. Съдът е приел, че този
срок е изтекъл 21.05.2015г., като Решение № 607/21.03.2018г., по адм.д. №
2368/2017г. на Адм. съд Варна - с което издадените от командира на в.ф.
32300-Варна предходни Заповед № ЛС-01-8/15.06.2017г. и Заповед №
ЛС-01-9/15.06.2017г. са обявени за нищожни, не променя извода за изтекъл срок
на договора за военна служба, както и правните последици от този факт, а именно
прекратяване на договора за военна служба, съгласно чл.170, ал.1, т.3 от
ЗОВСРБ, като нито една от страните по договора за военна служба не е отправяла
предложение до другата за удължаване на срока на договора, съгласно правилата и
сроковете по чл.66 от ППЗОВСРБ.
Фактът на изтеклия срок
на договора за военна служба № 47/21.05.2010г. е отчетен и в мотивите на
Решение № 2070/13.02.2019 г. на V-то отделение на ВАС.
Горните факти и
обстоятелства се установяват безспорно от представените от страните
доказателства, в т.ч. представените съдебни решения - Решение на ВАС №
2070/13.02.2019г. по адм.д. № 7128/2018г; Решение на Адм.съд - Варна №
607/21.03.2018г. по адм.д. № 2368/2017г; Решение № 2326/02.12.2019г. на
Адм.съд-Варна по адм.д. № 1144/2019г. и Решение № 10730/05.08.2020г. на ВАС по
адм.д. № 2237/2020г., публикувано на сайта на Върховния административен съд.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият съдебен състав преценява исковата молба като недопустима.
Защитата, предоставена на
правните субекти чрез производството по Раздел ІІ от Глава петнадесета на АПК,
е срещу неизвършването на фактически действия, които административният орган е
длъжен да извърши пряко по силата на закон. Субект на правото на иск по чл.256 АПК е всяко физическо или юридическо лице, или организация по §1, т.2 от ДР на АПК,
който е сезирал с искане административният орган да извърши дължимо по силата
на закон фактическо действие. Релевантни за възникване на правото да се търси
защита по този ред са три факта - дължимо по закон фактическо действие,
рефлектиращо върху правната сфера на лицето, подадено до съответния орган
искане за извършването на това фактическо действие и неизвършването на
дължимото фактическо действие. Целта на искането и на търсената с него защита е
да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника
- административният орган, съществува неудовлетворено притезание и да се осъди
органа да изпълни дължимото фактическо действие. Следва обаче да се има
предвид, че съдържанието на притезанието, предмет на защитата по чл.256 и
чл.257 АПК, включва само дължими по закон фактически действия. Субективното
право не включва фактически действия, дължими по силата на закона, но които са
във връзка с изпълнение на влезли в сила административни актове или на влезли в
сила съдебни решения. Задълженията за фактически действия, както и тяхното
съдържание, трябва да настъпват пряко по силата на правната норма.
В конкретния случай
посочените предпоставки не са налице. Възстановяването на ищеца на заеманата от
него длъжност на основание Заповед № РД-01-161/15.06.2017г. на командира на
в.ф.№ 32300-Варна, съответно сключването на споразумение за продължаване срока
на договор № 47/21.05.2010г. не са фактически действия по смисъла на чл.256,
ал.1 и ал.2 АПК. Отделно, от проведените дисциплинарни процедури, респ.
развилите се производства по оспорване на издадените в тях актове,
недвусмислено следва, че Заповед № РД-01-161/15.06.2017г. е била изпълнена,
като впоследствие е издадена нова заповед за прекратяване на правоотношенията
поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ - Заповед №
ЛС-01-8/15.06.2017г. Прогласяването на тази заповед за нищожна с влязло в сила
решение е ирелевантно, доколкото в развилото се производство по оспорването
ѝ изрично е констатирано, че същата е издадена след изтичане на срока на
договора за кадрова военна служба на Г. - 21.05.2015г. В този смисъл
невъзможността П.С.Г. да бъде възстановен на заеманата длъжност не се дължи на
виновно неизпълнение на Заповед № РД-01-161/15.06.2017г. или на съдебните
решения, а на изтичането на срока на договор № 47/21.05.2010г. - факт,
безспорно установен и с влязлото в сила Решение № 2326/02.12.2019г. по адм.д. №
1144/2019г. на Адм.съд - Варна.
След като липсва
фактическо бездействие на командира на в.ф. 32300-Варна по смисъла на чл.256 и
сл. АПК, производството е недопустимо поради липса на предмет и правен интерес
от търсената защита. Действията, които ищецът желае да бъдат извършени от
ответната страна, не могат да бъдат наложени по реда на чл.256 АПК, защото не
произтичат пряко от закона или от нормативен акт и са обективно неизпълними,
поради изтичане на срока на договор № 47/21.05.2010г.
Водим от горното и на
основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на П.С.Г., ЕГН: **********,***, против
бездействия на командир в.ф.32300-Варна, изразяващи се в несключване на
споразумение за удължаване на срока на договор № 47/21.05.2010г. и неизпълнение
на издадена от него Заповед № РД-01-161/15.06.2017г. за възстановяване на Г. на
длъжност „Началник на склад ВВЗ и тилово имущество в сектор „Логистика“ на
в.ф.32300-Варна, считано от 23.05.2017г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1709/2020г. по описа на Адм.съд -
Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: