№ 137
гр. Шумен, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20233630201833 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0869-000282/15.02.2023 год. на
Началник сектор „ПП“ към ОД МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.
чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП на К. К. Г. е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца. Жалбоподателят оспорва АУАН и НП като изтъква доводи за
съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание, редовно призован, се явява
лично и с процесуален представител в лицето на адв.В. от ШАК, който по същество
поддържа депозираната жалба, като акцентира на обстоятелството, че за едно и също деяние
на жалбоподателя е наложено , както административно наказание, така и такова по НК.
Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно
призован се явява, като оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени и поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 01.02.2023 г. , около
19.35 часа, жалбоподателя Г. управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ Н1811 ВС ,
1
собственост на К.М. по етапна връзка км.0 в посока от гр.Варна към гр.Шумен, когато бил
спрян за проверка от служители на Криминална полиция Шумен. След като бил спрян за
проверка, бил извикан екип от сектор ПП Шумен, състоящ се от свидетелите Н. Н. и А. С..
Жалбоподателя, бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но отказал да
му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство дръг тест 5000 с фабричен № ARJF-0023, като му бил издаден талон за
изследване №142144, който жалбоподателя отказал да получи.
За така установеното нарушение му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение сер. GA № 841832 от 01.02.2023г., като актосъставителят счел,
че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 174 ал..3 пр.2 от ЗДвП, като акта е подписан,
без каквито и да било възражения от жалбоподателя. Същият не е депозирал писмени такива
и в законоустановения тридневен срок. Въз основа на така съставения акт е издадено и
атакуваното НП № 23-0869-000282/15.02.2023 год. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР -
Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл..174 ал.3 пр.2 от ЗДвП на К. К. Г. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. Така
изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото
доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Н. Н.
– актосъставител, А. С. и Б. Т., който изрично заяви, че жалбоподателя е управлявал,
автомобила, като е бил спрян за проверка и в него е било намерено вещество, което при
направен полеви наркотест е реагирал на наркотично вещество, поради което и бил извикан
екип от сектор ПП Шумен за да тества водача, но същия отказал това да се случи. В същата
насока са и показанията на свидетелите Н. и С.. При преценка на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства , чрез разпита на посочените по горе
свидетели съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото от тяхна
страна правилно е изяснена и установена фактическата обстановка за случилото се, а и
техните показания са източник на пряка доказателствена информация за случилото се
събитие, като тези показания напълно покриват установена и възпроизведена в АУАН
обстановка. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил
визираното в акта нарушение по следните правни съображения: Установи се по безспорен
начин, че жалбоподателя е извършил визираните в наказателното постановление нарушения,
тъй като същият е управлявал лек автомобил “ „Ауди А6“ с рег.№ Н1811 ВС , движил се е
по път от републиканската пътна мрежа и е бил спрян за проверка от контролен орган. При
поискване от страна на органите на КАТ да му извършат проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство, той е отказал такава, поради което и правилно
е бил ангажиран с административнонаказателна отговорност на осн. чл.174 ал.3 пр.2 от
ЗДвП . Действително с определение на ШРС е одобрено споразумение с което на
жалбоподателя Г. е наложено наказание на осн. чл.343б ал.3 НК за деяние осъществено на
01.02.2023г., но съгласно практиката на ШАС/КАНД№62/2022г/, инстанция, която се явява
2
касационна на ШРС, налагането на наказание на чл. 343б, ал. 3 от НК, не създава пречки за
търсене на отговорност за описаното в акта и в НП административно нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, тъй като жалбоподателя неправомерно е отказал да бъде проверен с тест за
установяване употреба на наркотични вещества.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е
било осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил
съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че
осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат
неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия
орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е
определил размера на наказанието в неговия абсолютен размер. съобразно изискванията на
Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН.
.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от гл. юрисконсулт, се явява основателно,
съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е
осъществил процесуално представителство в три открити съдебни заседания съдът намира,
че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 23-0869-000282/15.02.2023 год. на
Началник сектор „ПП“ към ОД МВР – Шумен.
ОСЪЖДА К. К. Г. ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
3
гр.Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4