Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Враца, 18.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.01.2020
г. /двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАНД
№ 761 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИА „РА“) против Решение № 76 от 28.08.2019 г., постановено по АНД № 251/2018
г. по описа на РС – Козлодуй. С оспореното решение е отменено НП № 16 от 04.07.2018
г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България“,
към ГД „Рибарство и контрол“, с което на В.С.Ц. ***,
на основание чл. 71, ал. 1 от ЗРА, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от същия закон
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева, на
основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА е постановено лицето да заплати 88,20 лева
обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси и на основание чл. 90, ал. 1
от ЗРА е отнет в полза на държавата един брой риболовен уред.
В
касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при
постановяването му, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Ответникът - В.С.Ц. ***, редовно призован, явява се лично и
ангажира становище за неоснователност на жалбата.
Участващият по делото прокурор от ОП – Враца
дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и моли обжалваното
решение да бъде отменено.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Козлодуй е НП № 16 от 04.07.2018
г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България“,
към ГД „Рибарство и контрол“, с което на В.С.Ц. ***,
на основание чл. 71, ал. 1 от ЗРА, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от същия закон
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева, на
основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА е постановено лицето да заплати 88,20 лева
обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси и на основание чл. 90, ал. 1
от ЗРА е отнет в полза на държавата един брой риболовен уред.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените писмени и гласни
доказателства, районният съд е приел, че АУАН е съставен, а НП е издадено от
компетентни органи, но в производството по издаване на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са нарушили правото на
защита на наказаното лице. Изложени са доводи, че описанието на нарушението не
позволява еднозначно възприемане волята на актосъставителя и на наказващия
орган, което се дължи на няколко препратки към законови текстове. Счел е също така, че на наказаното лице е
вменено извършване на нарушение с неизяснени обективни признаци, като е приел
за установено, че намерената риба не е на наказаното лице.
При тези констатации въззивният съд е
направил извод за незаконосъобразност на издаденото НП и го е отменил.
Решението е неправилно.
Събраните
писмени и гласни доказателства в своята съвкупност доказват вмененото на ответника
по касация нарушение по чл. 33, ал. 1
от ЗРА - основание за
наложеното административно наказание по чл. 90, ал. 1
и ал. 2 от същия закон.
Установено
е по делото, че срещу В.С.Ц. е бил съставен АУАН от служители в сектор „Рибарство
и контрол“- Враца, а въз основа на акта е издадено НП, за това, че на 17.05.2018
г., в 02,50 часа пренасял и превозвал с товарен автомобил улов от риба - 2 броя риба сом с общо тегло 2,550 кг и 3 броя
риба от вида „бяла мряна“, с общо тегло 4,650 кг., в период на забрана за улов
на риба, съгласно приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 ЗРА, нарушавайки правилото на чл. 33, ал. 1
от ЗРА.
В
посочената като нарушена разпоредба на чл. 33, ал. 1
от ЗРА, е предвидено,
в периода на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, да не
се допуска пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни
организми в живо, прясно и охладено състояние. В случая, за да е налице
нарушение по чл. 33, ал. 1
ЗРА, съответно
основание за налагане на санкцията по чл. 71, ал. 1 от ЗРА, следва превозването на рибата да е
извършено в периодите, установени в Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 ЗРА и Заповед № РД 09-347/11.04.2018 г.,
издадена от МЗХ. Последното приложение, както и заповедта на МЗХ са изрично
посочени в акта и в НП, поради което са неоснователни изложените в
първоинстанционното решение доводи за допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, ограничили правото на защита на
наказаното лице.
Видно
от т. Б на Приложение № 1, към чл. 32,
ал. 1 ЗРА, шаранът,
към семейството на който принадлежи бялата мряна и сомът са пролетно-лятно
размножаващи се, топлолюбиви риби, а периодите на забрана за улова им се
определят в зависимост от надморската височина на рибностопанските обекти. В
конкретната хипотеза, предвид датата на извършване на деянието - 17.05.2018 г.,
обстоятелството, че констатираната при проверката риба – бяла мряна и сом е
била в прясно състояние, имало е и жива и вече мъртва риба, според
свидетелските показания на л. 67 от делото, а на територията на област Враца няма
рибностопански обекти с надморска височина над 1 500 м., съдът намира, че
извършваният от жалбоподателя превоз на риба, попада в периодите на забрана,
визирани както в Приложение № 1, към чл. 32, ал. 1 ЗРА, така и в т. 4 от Заповед № РД 09-
347/11.04.2018 г. издадена от МЗХ – до 31.05.2018г.
Настоящият съдебен състав не споделя
изложените от въззивния съд изводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при проведеното административно-наказателно производство по издаване
на оспореното пред него наказателно постановление. При съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да налагат отмяна на последното на това основание. От описаната в АУАН и
впоследствие в НП фактическа обстановка е видно, че същите съдържат изискуемите
реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както
в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че в
конкретния случай правото на защита на нарушителя не е нарушено. Констатираното
от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано,
като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на
нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби,
нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя. Посочени са
всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя. При това положение
касационната инстанция, приема че липсват констатираните от районния съд
процесуални нарушения, обосновали извода за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
При осъществяване на правомощията
си по чл. 222, ал. 1 от АПК и въз
основа на фактите, установени от районния съд, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
От формална страна наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му и в
него се съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Разгледано по същество, наказателното постановление е
правилно и законосъобразно, а наложеното наказание е в абсолютно определения
размер от закона.
С оглед горното РС - Козлодуй е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му
и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният
съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това
свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда
намира, че наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр.
с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 76 от 28.08.2019 г., постановено по АНД № 251/2018 г. по описа на РС –
Козлодуй, с което е отменено НП № 16 от 04.07.2018 г., издадено от Началник отдел
„Рибарство и контрол – Западна България“, към ГД „Рибарство и контрол“ и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 16 от 04.07.2018 г.,
издадено от Началник
отдел „Рибарство и контрол – Западна България“, към ГД „Рибарство и контрол“, с което на В.С.Ц. ***, на основание чл. 71, ал. 1 от ЗРА,
за нарушение на чл. 33, ал. 1 от същия закон е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева, на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА е
постановено лицето да заплати 88,20 лева обезщетение за причинени вреди на
рибните ресурси и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е отнет в полза на
държавата един брой риболовен уред.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.