Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260327/30.10.2020г.
гр. Варна,
30.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Варненският районен
съд тридесет и седми състав
в публично заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 1999 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на С. И. М., ЕГН **********, против НП №
19-0433-000452/15.04.2020 г. на Началник Първо РУ към ОД на МВР - Варна, с
което за нарушение на чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100, 00 (сто) лева и на
основание Наредба № Із
- 2539 на МВР са отнети общо 8 /осем/ контролни точки. Жалбоподателят твърди,
че обжалваното НП и наложеното с него наказание са неправилни и
незаконосъобразни, поради което моли за отмяната им.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, не изпраща представител и не поддържа оплакванията
си. Не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна - ОД
МВР – Варна не се представлява пред съда. Представя писмени бележки. Моли за
ю.к. възнаграждение.
Съдът с оглед събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че НП
следва да бъде потвърдено, поради следните съображения:
На 19.11.2019 г. около 14:10
часа, в град Варна, по ул. "Доктор Пискюлиев“ до № 3, от ул. „Георги
Бенковски" към бул.“Христо Ботев“, жалбоподателя С.И.М. управлявал л. а. „Мицубиши Аутлендър" с рег. №
В 38-59 НР, собственост на "Марина - СМ" ЕООД, като не изпълнил
задълженията си да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец.
Горната фактическа
обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в акта, както и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства – показания на св. по акта П.Д., полицейски служител на Първо
РУ при ОД МВР - Варна, който я установява по несъмнен начин.
По сходен начин в наказателното
постановление са отразени установените обстоятелства относно мястото на
нарушението, нарушителя, вида на автомобила, както и извършеното нарушение на
правилата за движение по пътищата, включително правното основание. В
атакуваното наказателно постановление се сочи същата правна квалификация на
констатираното нарушение.
Горната фактическа
обстановка, съдът приема за установена от показанията на разпитания свидетел,
съгласно който актът е съставен в присъствие на водача, нарушението е
констатирано от лично от св. по акта – П.Д., който е и очевидец. Съдът
кредитира с доверие посочените доказателства, тъй като те са последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод
за гореизложената фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок
по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, и при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по
съществото на правния спор - по основателността на жалбата, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно-наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията "неправилно" и
"незаконосъобразно" наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се
посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато,
обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали
има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е
извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред
съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Във връзка с изложеното
съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на глоба на
жалбоподателя С.И.М.. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44
от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.
57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В заключение АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила.
Предвид събраните по делото
доказателство, съдът намира, изложените от жалбоподателя оплаквания за
неоснователни по следните съображения: съгласно направеното в АУАН отбелязване
– при презумпцията по чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а също и от показанията на
разпитания свидетел се установява по категоричен начин гореописаната фактическа
обстановка. В тежест на жалбоподателя е да обори констатираното в акта, което
въпреки предоставената възможност, не бе сторено.
Безспорно неизпълнението на
задълженията на правилата за движение по пътищата е скрепено с административни
санкции, при изяснената вина на водача.
Относно приложението на
материалния закон, съдът е на становище, че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установи, че жалбоподателя С.М. е
осъществил нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Този факт не е
и спорен между страните като подадената жалба е бланкетна,
без конкретни оплаквания против процесното НП, а жалбоподателят въпреки
предоставената възможност не се явява, нито за конкретизирането й, нито дори за
поддържането и пред съда.
Относно наложеното
наказание за установеното нарушение АНО е определил същото на основание чл.
183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, предвиждащо глоба от 100 /сто/ лв. за водач,
който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Посоченото
определя и заключението на съда, че наложеното с НП наказание спрямо
жалбоподателя е правилно определено съобразно конкретно фиксирания в закона вид
и размер, и в пълно съответствие със санкционна норма от ЗДвП, поради което и
следва да бъде потвърдено. Същият извод е относим и досежно приложението на
Наредба № Із-2539 на МВР – по отношение на броя на отнетите 8 /осем/ контролни
точки от талона на водача.
При това положение и с
оглед разпоредбата на чл. 63, ал.
5 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37
от ЗПП вр. с чл.
27е. от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателя С.И.М.
следва да бъде осъден да заплати на възз. страна юриск. възнаграждение в размер на минималния предвиден в
закона, а именно от 80.00 /осемдесет/ лв.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19 – 0433 -000452/15.04.2020 г. на Началник Първо РУ към ОД на
МВР – Варна, с което на С. И. М., ЕГН ********** , за нарушение на чл. 119,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от
Закона за движение по пътищата, е наложено наказание глоба в размер на 100, 00
(сто) лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 8 /осем/
контролни точки.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН: **********,***,
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80.00 /осемдесет/ лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред
Варненския административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: