Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 28.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Д.
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №6224 по описа за 2010 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от
22.04.2020 год., постановено по гр.дело №45797/2018 год. по описа на СРС, ГО,
162 с-в, е признато за установено по предявения от Т.Б.В.,
Г.К.В. и Е.К.В. отрицателен установителен иск е правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.Г.Н., В.С.Н., Т.И.Н., С.Б.Б., Ю.И.Й., К.А.Й., Б.О.М., О.Д.П., С.Д.П.,
К.Г.М., С.И.М., Е.К.Н., С. Т.Д., А.Й.В., Т.Й.Б., Л. Н.Н., Е.Г.Д. и Д.Г.Н., не са собственици на имот с идентификатор
68134.1972.201 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
представляващ нива от 1.758 дка, IV категория, находяща се в местността
Копачето, в землището на Драгалевци, район Витоша, гр. София, с номер 021045 от
картата на възстановената собственост на землището на Драгалевци, като ответниците са осъдени да заплатят на ищците
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на
1 150 лв.
Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения срещу А.Г.Н. иск, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от посочения
ответник. Жалбоподателят поддържа, че се легитимирал като правоимащо лице по
смисъла на чл. 10 ЗСПЗЗ с решение №9075 от 01.12.2006 год. на ПК, с което на
наследниците на Р.К. било възстановено правото на собственост върху имот
№021045 от 1.758 дка., в местността „Крушата“, землището на Драгалевци.
Решението на ПК, с което ищците твърдели, че им е възстановена собствеността
върху имот №021045, било постановено на 18.02.2009 год., при действието на чл.
18ж ППЗСПЗЗ /редакция ДВ, бр. 31 от 04.04.2003 год./, изискващ в него да са описани
размерът и категорията на имота, местоположението му, граници и съседи, както и
ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. В решението
№10011 от 18.02.2009 год. не се съдържала надлежна индивидуализация на
имота - обозначени били площта,
категорията и местността, в която се намира същият, граници, но посоченият
номер на имота съвпадал с номера на имота на ответниците. Посоченото решение
било издадено, тъй като била поискана неговата отмяна на основание чл. 14, ал.
7 ЗСПЗЗ, като ищците не били доказали, че то е било потвърдено. В тежест на
ищците било да установят правния си интерес от защита, като установят фактите,
от които произтича тяхното право, засегнато от правния спор – Тълкувателно
решение № 8/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 8/2012 год., ОСГТК. Първоинстанционният
съд не бил извършил надлежна проверка относно наличието на правен интерес на
ищците и не бил преценил всички събрани доказателства по делото. При всички
случаи правото на собственост на ищеца не било предмет на спора по предявен
отрицателен установителен иск, а служело за обосноваване на правния му интерес
да отрича правото на ответника. Неправилно СРС бил приел ищците за собственици.
Неправилно били интерпретирани и показанията на свидетеля Н.В., който бил
посочил, че процесният имот бил на Р.К., като изрично бил показал на
изготвената от вещото лице скица на л. 4, че имотът, който неговото семейство
притежавал, бил съседен на нейния, както и че имотите били разграничени не с
огради, а с дървета и за този имот била посадена круша, с която бил отделен и
различават от другите имоти. Установено било въз основа на събраните
доказателства по делото, че ответниците били собственици на процесния имот. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
Ответниците по жалбата Т.Б.В., Г.К.В. и Е.К.В. считат, че решението на СРС
следва да бъде потвърдено. Поддържат, че правилно първоинстанционният съд бил
приел, че ответниците трябвало да докажат правото си на собственост върху
процесния недвижим имот. В случая за ищците бил налице правен интерес от
защита, тъй като заявявали самостоятелни права върху имота, който им бил
възстановен от ОСЗГ като наследници на Г.М.Б./В./. Решението на органа по
поземлената собственост и издадената скица отговаряли на изискванията на чл.
18ж ППЗСПЗЗ. Този имот бил възстановен с решение на ОСЗГ, но индивидуализиран в
местността „Крушата“. Не можело да бъде споделено виждането на жалбоподателя,
че съдът следва да се произнесе относно принадлежността на спорното право в
полза на ищците. Правилно СРС бил приел, че принадлежността на правото на
собственост на ищците е неотносимо при липсата на предявен насрещен отрицателен
установителен иск за неговото отричане. Видно било от заключението по допусната
и изслушана съдебно-техническа експертиза, че процесният имот, както и
съседните около него, били разположени в местността „Копачето“, че
знтачителната разлика в площта изключвала твърдяната от ответниците идентичност
на притежаваната нива от 0.6 дка. от Р.К. в местността „Крушата“ с процесния
имот. Не следвало да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Н.В., тъй като
били твърде общи и не съдържали конкретни обективни данни. Претендират и
присъждането на направените разноски по делото.
Другарят на жалбоподателя Е.К.Н. счита, че въззивната жалба следва да бъде
уважена /същата обаче не е предприела действия по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК за
присъединяване към въззивната жалба/.
Другарите на жалбоподателя В.С.Н., Т.И.Н.,
С.Б.Б., Ю.И.Й., К.А.Й., Б.О.М., О.Д.П., С.Д.П., К.Г.М., С.И.М., С. Т.Д.,
А.Й.В., Т.Й.Б., Е.Г.Д., Д.Г.Н. и Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството /встъпила по реда на чл. 227 ГПК на
мястото на починалата в хода на процеса първоначална ответница Л. Н.Н./ не
изразяват становища по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни,
намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане
отрицателен установителен иск правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е
необходимо да се добави
и следното:
По отношение на фактическата обстановка:
Безспорно е във въззивното
производство и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства се
установява, че Славена Г.В. е закупила на 23.04.1936 год. следния недвижим
имот: нива от 3.400 дка., находяща се в землището на с.Драгалевци, местност
„Копачето“, при съседи: В..АС., път, П.Б.и К.С., а според акта при сегашни
съседи: В..АС., С.С., П.Б.и път от две страни. Славена В. е починала на
16.08.1973 год. и е оставила за свои наследници по закон съпруга си Г.М.Б./починал
на 25.08.1983 год./ и сина сиК.Г.В.. С решение от 25.12.1957 год. на комисията
по чл. 11 ЗОЕГПНС били освободени от отчуждаване имотите, посочени в
декларацията, подадена от Г.М.Б./Г.М.В. – виж удостоверение за идентично на
лице с различни имена на л. 19 от първоинстанционното дело/, в т.ч. нива от
4.600 дка. в землището на с.Драгалевци, местност „Копачето“. Със
заявление-декларация от 24.01.1958 год.К.Г.В. внесъл в ТКЗС горепосочената нива
от 4.600 дка.К.Г.В. е починал на 28.09.2013 год. и е оставил за свои наследници
по закон съпругата си Т.Б.В. и децата си Г.К.В. и Е.К.В. /ищците по делото/.
С решение №10011 от 18.02.2009 год.,
на ОСЗ-Овча купел, което е влязло в сила на 01.04.2009 год. /неразделна част от
което е заверена скица за имота – приета като доказателство по делото/, на
наследниците на Г.М.В. /Б./ било възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния недвижим имот: нива
от 1.758 дка., четвърта категория, местност „Копачето“, находяща се в землището
на с.Драгалевци, имот №021045 по картата на землището, при граници: имот
№021046 – нива на наследниците на Т. М.Ч., имот №021028 – нива на наследниците
на П. К.П.М., имот №021036 – нива на наследниците на Н.К.К., имот №021037 –
нива на наследниците на Н.К.К., имот №021041 – нива на наследниците на Д. К.К.и
имот №021044 – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят /както и останалите
ответници/ са наследници по закон на Р.И. /Н.К./ К. – починала на 12.03.1970 год. В
емлячния регистър на кметство с.Драгалевци – т.ІІ, стр.493, 1929/1934 год., на
името на Р.Н.К. били записани земеделски имоти, в т.ч. две ливади в местността
„Крушата“, с площ съответно от 0.700 дка. и 1.200 дка., както и нива в
местността „Копачето“, с площ от 0.600 дка.
С решение №9075 от 01.12.2006 год.
на ОСЗГ-Овча купел на наследниците на Р.Н. К. било възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следния
недвижим имот: ливада от 1.758 дка., находяща се в землището на с.Драгалевци, в
местността „Крушата“, имот №21045 по КВС, при граници: имот №021046,
имот №021044, имот №021041, имот №021037, имот №021036 и имот №021028 /заявен с
пореден №7 от заявлението с вх.№416А от 26.02.1992 год./.
Видно е от данните по приетата като
доказателство по делото административна /реституционна/ преписка, че А.Г.Н. е
подал заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи на
наследниците на Н.К.К. с вх.№416 от 26.02.1992 год. и заявление за
възстановяване собствеността върху земеделски зени на наследниците на Р.Н. К. с
вх.№416А от 26.02.1992 год. В заявлението с вх.№416 /на л. 332 от
първоинстанционното дело/ е заявена за възстановяване ливада от 3.500 дка., в
местността „Копачето“ – под №12, а в заявлението с вх.№416А за заявени за
възстановяване нива от 0.600 дка., в местността „Копачето“ – под №1 и ливада от
1.500 дка., в местността „К. круша“ – под №7.
С влязло в сила решение №8747 от
26.01.2004 год. на ОСЗГ-Овча Купел на наследниците на Р.Н. К. е възстановено
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
следния имот: нива от 0.500 дка., четвърта категория, местност „Копаче“, имот
№020058 по картата на землището /т.е. този, заявен под №1 в заявлението с вх.№416А
от 26.02.1992 год.
С влязло в сила решение №8746 от 26.01.2004
год. на ОСЗГ-Овча Купел на наследниците на Н.К.К. е възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот:
нива от 2.689 дка., четвърта категория, местност „Копачето“, имот №020235 по
картата на землището /т.е. този, заявен под №12 в заявлението вх.№416 от
26.02.1992 год./
Установено е въз основа на
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че възстановеният на ищците имот и
възстановеният на ответниците имот са идентични по граници и площ, като те се
различават единствено по описаната местност, в която се намират. За съседните
на процесния имот също била описана местността „Копачето“, като местността
„Крушата“ била ситуирана северно и западно от процесния имот и съседните му
имоти /виж приложение №4 към заключението/. Процесният имот представлявал имот
с пл.№214 по кадастралния план от около 1956 год., който бил с площ от
2 065 кв.м. В кадасралния план, предхождащ действащата кадастрална карта,
процесният имот бил нанесен с пл.№336, с площ от 1 762 кв.м. В действащата
кадастрална карта процесният имот бил нанесен с идентификатор 68134.1972.201 с
площ от 1 762 кв.м. При разпита си в открито съдебно заседание вещото лице
е заявило, че не е налице идентичност между декларираната от Р.К. нива в
местността „Копачето“, с площ от 0.600 дка. и процесния имот.
Събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н.К.В.обосновано не са
били кредитирани от първоинстанционния съд предвид тяхната неубедителност,
неяснота и непълнота, при отчитане на възрастта на свидетеля към релевантния за
спора момент – 1958 год. /масовизацията/ и съобразяване на заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Въззивният съд приема, че показанията
на свидетеля съдържат изводи и предположения, доколкото същият, след като заявява,
че притежаваният от него имот е този, обозначен с №43 в приложение №4 към
заключението на вещото лице, намиращ се в местността „Илина църква“, идентифицира имотите на фамилиятаК./Д. К., Н.К.и
Р.К./ единствено чрез посочването им в приложение №4 като тези, обозначени с
№№37, 45, 36, за които сочи, че са били в местността „К. круша“, която се
намирала северно от неговия имот, а същевременно не съобщава каквито и да било факти,
свързани с границите им или с установими ориентири. Отделен е въпросът, че
според самия свидетел местностите „Копачето“ и „К. круша“ са различни и това
обстоятелство е установено и от заключението по съдебно-техническата експертиза,
а и според последното имотите №37, №45 и №36 попадат в обхвата на местността
„Копачето“ /показани с жълт цвят в приложение №4/.
Други доказателства не са
ангажирани.
По отношение на правните изводи:
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. на ВКС по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от
които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява.
В разглеждания случай интересът от
предявяването на отрицателния установителен иск е изведен от две решения по
ЗСПЗЗ, с които са признати съответно правата на ищците /наследниците на Г.М.Б./В.
– решение №10011 от 18.02.2009 год. на ОСЗ-Овча купел/ и правата на ответниците
/наследниците на Р.Н. К. – решение №9075 от 01.12.2006 год. на ОСЗ-Овча купел/
на реституирани собственици на земеделски земи и от твърденията, че предметният
обхват на двете позитивни решения е идентичен относно недвижимия имот, който се
възстановява. Ищците, както всъщност и ответниците, отричат валидното
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на насрещната страна,
като се позовават на права на техния наследодател върху процесния недвижим имот
към момента на неговото коопериране, т.е., въведен е спор за материално право
по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – обстоятелствата във връзка със спора по чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ следва да бъдат разгледани и преценени от съда като
преюдициални, обуславящи правния интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Наличието на правен интерес от
търсената защита в частност произтича от това, че страните разполагат с влезли
в сила реституционни административни актове, издадени след приключила процедура
за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ /арг. и от разясненията по т. 3А от
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК/.
Неоснователни са доводите на
страните за недопустимост на първоинстанционното решение поради неучастието в
процеса на наследник на първоначалната ответница И.К.Х., по отношение на която
производството по делото е било прекратено с определението на СРС от 22.11.2018
год., с което е констатирано, че посочената ответница е починала на 09.02.2016
год., т.е. преди подаване на исковата молба /в този смисъл са и възраженията на
М.Т.Х..– наследник по закон на И.К.Х., в молбата й по делото от 07.12.2020 год./,
поради следните съображения:
По предявен установителен иск за собственост
пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което оспорва правото на
собственост на ищеца върху имота. По този иск съсобствениците не са необходими
другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като нито с оглед естеството на
спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно решението на
съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици. Съсобствениците са обикновени
другари, тъй като извън общите факти те могат да имат различно материално
правно положение, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. Т.е.
правоотношението между съсобствениците не е неделимо, поради което и не е
необходимо съдебното решение да е еднакво по отношение на всеки съсобственик /в
този смисъл виж например Решение № 872 от 5.01.2011 год. на ВКС по гр.дело № 1228/2009 год., I г. о., ГК, Решение № 221
от 5.06.2012 год. на ВКС по гр.дело № 1190/2011 год., I г. о., ГК,
Определение № 517 от 19.10.2018 год. на ВКС по гр.дело № 2139/2018 год., II г. о., ГК/. Отделно от това в т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/1997 год. на ВКС по тълк.дело № 1/1997 год., ОСГК, е прието, че ответниците
по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ са обикновени и незадължителни
другари по делото. Т.е. ищецът не е длъжен да насочва иска срещу всички
наследници на бившия собственик на земеделската земя, а е допустимо искът да
бъде предявен само срещу избрани от него наследници на това лице.
Производството по ЗСПЗЗ е
административно и води до придобиване на собственост върху възстановявани земи
само ако са били налице предпоставките по чл. 10 ал. 1 ЗСПЗЗ и е издаден
валиден административен акт /решение на поземлена комисия, сега Общинска служба
по земеделие/ за възстановяването на собствеността. Решението на органа по
поземлената собственост има конститутивно действие, което се разпростира както
по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по отношение на субекта.
Решението действа за в бъдеще и е актът, който легитимира като собственици
лицата, на които се възстановява собствеността – т.е. то е годно основание за
придобиване на собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл. 77 ЗС.
Значението на придобивно основание имат само две категории решения на органа по
поземлената собственост, а именно: 1/ решението, с
което се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими
стари реални граници върху индивидуално определен имот – чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ
/каквото е процесното решение на ПК-Витоша
/сега Общинска служба по земеделие/ и 2/ решението по
чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост върху индивидуално
определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне.
Ответниците основат правата си върху
спорния недвижим имот само на земеделска реституция – влязло в сила решение
№9075 от 01.12.2006 год. на ОСЗГ-Овча купел. Доколкото ищците претендират да
имат качеството на правоимащи за възстановяване на собствеността лица по
смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, то гражданският съд има правото да осъществи
косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на посоченото решение на
органа по поземлена собственост.
Законът предвижда два способа за
възстановяване на правата на собствениците – в съществуващи /възстановими/
стари реални граници, когато такива съществуват върху терена съгласно чл. 18а
ППЗСПЗЗ или е възможно да бъдат установени чрез картни материали, снимки и др.
съгласно чл. 18б ППЗСПЗЗ, а когато старите граници не могат да бъдат установени
– в нови реални граници с план за земеразделяне.
Съгласно нормата на чл. 18б, ал. 1
ППЗСПЗЗ, земеделската земя се възстановява в стари
реални граници, когато е възможно тези граници да бъдат установени чрез кадастрален
план, комасационен план или частичен земеустройствен план, изготвен преди
образуването на ТКЗС, като границите могат да се установят с аерофотоснимки,
дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и др. При липса на такива материали,
уточняването на старите реални граници може да се извърши на място /чрез анкетиране/, по
реда на чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, при което имотите се разполагат в картата, като се запазват
тяхната площ и местоположение съгласно решенията на общинската служба по
земеделие, без да се спазва предишната им форма – арг. от § 4к, ал. 3 ПЗР от ЗСПЗЗ и чл. 18б, ал. 2 ППЗСПЗЗ – в този смисъл
Решение № 21 от 27.05.2020 год. на ВКС по гр.дело № 2521/2019 год., ІІ г. о.,
ГК.
Когато възстановяването на
собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници,
възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и
местоположение на внесените в ТКЗС. Спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ възниква,
когато различни лица заявяват за възстановяване едни и същи земеделски земи
/т.е. претендират, че са били собственици, респ. техния наследодател, на имота
към момента на обобществяването му/, както и когато се претендира
възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се
спори за точното им местоположение – виж Решение № 288
от 26.05.2010 год. на ВКС по гр.дело № 1145/2009 год., II г. о., ГК, Решение № 27 от 26.01.2011 год. на ВКС по гр.дело № 1687/2009 год., I г. о., ГК, Решение № 80 от 2.04.2014
год. на ВКС
по гр.дело №
5309/2013 год.,
I г. о., ГК.
За доказване на претендираното право
на собственост към момента на обобществяването са допустими всякакви
доказателства, включително и свидетелски показания, установяващи давностно
владение върху имота, както и изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени
доказателства /виж например Решение № 146 от 30.03.2011 год. на ВКС по гр.дело
№ 722/2010 год., І г. о., ГК, Решение № 35 от
31.01.2012 год. на ВКС по гр.дело № 419/2011 год., II г. о., ГК/. Когато спорът
за материално право касае местоположението на претендираните за възстановяване
различни имоти предмет на доказване са старите реални граници към момента на
обобществяването на притежаваните от всяка от страните имоти /релевантно е
установяването на точното местоположение на имотите, а не толкова
наименованието на местността, което варира във времето и според представите на
отделните лица/.
В разглеждания случай ответниците
твърдят, че тяхната наследателка Р.Н. К. е притежавала две ливади в землището
на с.Драгалевци, местността „Крушата“, съответно с площ от 0.700 дка. и 1.200
дка., като се позовават на препис-извлечение от емлячния регистър. Заявеният
под №7 имот в заявлението с вх.№416А от 26.02.1992 год. им е възстановен в
стари реални граници с процесното решение №9075 от 01.12.2006 год. на ОСЗГ-Овча
купел.
Ищците твърдят, че техният
наследодател Г.М.В. /Б./ е притежавал нива от 3.400 дка., находяща се в
землището на с.Драгалевци, местност „Копачето“, като се позовават на нотариален
акт и заявление-декларация за членство в ТКЗС, който имот им е бил възстановен
с решение №10011 от 18.02.2009 год., на ОСЗ-Овча купел.
Твърдяното от всяка от страните право
на собственост е установено по делото с писмени доказателства по смисъла на чл.
12, ал. 2 ЗСПЗЗ, които СГС следва да зачете, след като не е направено
оспорване. При това положение следва да се приеме, че в частност страните са
претендирали възстановяване право на собственост върху различни имоти, поради
което следва да бъде осъществена преценка относно точното им местоположение и
съответствието им с процесния, с което ще бъде разрешен спорът между тях.
Въз основа на събраните
доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че не е установено претендирания
от ответниците недвижим имот да е идентичен с процесния. Този извод следва както
от липсата на каквито и да било данни за границите на имота на Р.Н. К. – такива
не са посочени в препис-извлечението от емлячния регистър, поради което и
посоченият документ не е годен да установи пространствения обхват на
собствеността; в гласните доказателства не се съдържа информация за точното
местоположение на имота чрез посочването на поне три граници, така и от установените
обстоятелства въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, а именно, че спорният имот се намира в местността „Копачето“, която
е различна от местността „Крушата“ /“К. круша“, „Ваташка круша“/ – т.е. двете
местности са съседни, като според кадастралния план от около 1956 год. този
имот е бил с площ от 2 065 кв.м. – докато имотът /имотите/ претендиран от
ответниците е с много по-малка площ /площи/.
Следователно и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест въззивният съд приема, че ответниците не се легитимират като титуляри на
права върху спорния недвижим имот, поради което и предявения отрицателен
установителен иск се явява основателен и подлежи на уважаване, както законосъобразно
е приел първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му
част, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде
осъден да заплати на ищците действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в общ размер на 1 200 лв.
/своевременно релевираното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се
явява основателно предвид защитавания материален интерес и невисоката
фактическа и правна сложност на въззивното производство, което се е развило в
едно съдебно заседание, като не са събирани доказателства – виж и чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.04.2020 год., постановено по
гр.дело №45797/2018 год. по описа на СРС, ГО, 162 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А.Г.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Т.Б.В. с ЕГН **********, Г.К.В. с ЕГН **********, и Е.К.В.
с ЕГН **********, и тримата с адрес: гр. София, кв.Драгалевци, ул.„******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/