Решение по дело №370/2018 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юли 2019 г. (в сила от 10 октомври 2019 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20181610200370
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И. Е

                         ГР.БЕРКОВИЦА, 12.07.2019г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН…СЪД…..гр.Берковица………………………………………………… в публично заседание на 18 юни..…..………………………………………… през две хиляди и деветнадесета година………….....………………………в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

при секретаря Таня Йорданова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Георгиева……….…………………………….АНД №370 по описа за 2018г………………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е по реда на чл.59 и. сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 12-001328/ 07.12.2018г. на Директора на Дирекция „ИТ” - Монтана на „Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания”-гр.Берковица ЕИК 0003205590324 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на    1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ.

          Жалбоподателят обжалва постановлението, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.       

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди наказателното постановление, като излага доводи за това в писмена защита.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и. гласни доказателства, доводите на страните и. посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

         Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и. от страна, имаща правен интерес и. процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и. събраните по делото писмени и. гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършена проверка на място на 24.10.2018г. и по документи на 29.10.2018г. по спазване на трудовото законодателство в „Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания”-гр.Берковица ,находящ се в гр. Берковица,ул.”Ашиклар” №7 е констатирано, че ЦНСТДБУ в качеството си на работодател, представлявано от Д.М. И. във връзка с установеното  сумирано отчитане на работното време с период на отчитане три месеца – от октомври до месец декември 2018 г. е изготвил и е утвърдил поименни графици, но не е запознал работниците и служителите  с утвърдените графици  срещу подпис преди започване на работа по тях.

          Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 29.10.2018 г. АНО счел, че с това жалбоподателт е нарушил чл. 9а, ал.1 от Наредба за работно време, почивките и отпуските, поради което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и. във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ издал атакувананото НП със съответната санкция.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът не установи в хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице нарушения и на материалния закон.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установява фактическата обстановка посочена в АУАН и пренесена в наказателното постановление. Жалбоподателят в качеството си на работодател е осъществил вмененото му нарушение.

Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време се установява, че нарушението не е отстранено веднага след установяването му.

Изискването на чл.9а от НРВПО сочи, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят следва да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода и да запознава работниците и служителите с установените поименни графици, преди започване на работа по тях. Съгласно чл.142 ал.2 КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Последното следва да бъде регламентирано в правилника за вътрешния трудов ред. Спазването на  разпоредбите свързани с въведеното сумирано изчисляване на работното време  би следвало да е видно от изготвен график, в който предварително да е указана продължителността на работната седмица-т.е предварително да са указани почивните дни и работниците и служителите да са предварително запознати с графиците.

От разпита на свидетелката З.А. се установява, че поименните графици са изискани по време на проверката и същите са предоставени.Установено е обаче,че с изготвените графици за  м.10 до м.12 не са запознати всички служители с полагане на подпис,какъвто начин е приет. Свидетелката твърди,че при извършена последваща проверка през м.12 е установено,че работодателят отново не е запознал работниците и служителите с графиците. 

Съгласно чл.416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Жалбоподателят по никакъв начин не доказа в процеса твърденията си.

Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500 лв, който е минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, то не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение.

Мотивиран от горното и. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И.  :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №12-001328/ 07.12.2018г. на Директора на Дирекция „ИТ” - Монтана ,с което на „Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания”-гр.Берковица ЕИК 0003205590324 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на    1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                         

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: