Р Е Ш Е Н И Е
№І-118 22.01.2018година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на тринадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1. Пламена Върбанова
2.мл.с.Сияна Д.
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1675 по описа за 2017 година на
Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по предявени от ответници по гр.д.№ 1562/2017г. по описа на РС-Бургас
въззивни жалби против постановеното по делото
Решение № 1126 от 27.07.2017г.q както следва:
Въззивна жалба е предявена от Г.П.Д. чрез процесуалния му
представител- адвокат Недялка Божилова-Арабова против
първоинстанционното решение в частта, с
която въззивникът-ответник Д. е осъден
солидарно с останалите ответници по делото да заплати на ищеца Н.С.С. сумата от
6225 лева,от която 6200 лева –обезщетение за неимуществени вреди и 25 лева
имуществени вреди за непозволено увреждане,причинено на 17.04.2011г.
около 19.00 часа в гр.Бургас,ж.к.“Славейков“,пред сграда на вероизповеданието
„Свидетели на Йехова“, ведно със законната лихва върху общата сума,начиная от
18.04.2014г. до окончателно изплащане на задължението, както и направените
разноски за уважената част от иска в размер на 1360,87 лева.
Във въззивната жалба
на Г.Д. се твърди, че решението е
неправилно. На първо място се сочи, че исковата молба била нередовна, тъй като
не било уточнено каква е претенцията на ищеца за причинените му неимуществени
вреди,каква е претенцията за притеснението на ищеца да не пострадат други хора
в залата и към кой от ответниците кои
вреди претендира.По делото се установило, че телесните повреди били настъпили
по различно време, очевидно нанесени от различни хора и било несъстоятелно да
се приеме, че ответниците вкупом са нанесли едновременно всички вреди.Подробно
се изтъкват доводи за това, че липсвали доказателства, установяващи, че
въззивникът Д. е участвал във физическа
разправа с ищеца С., както и в създаване на притеснения в същия- че ще навреди
на други хора в залата. Изтъкнати са доводи досежно тази част от мотивите на
БРС, с които се приема, че като водач на
ВМРО-Бургас самото участие на Д. в събитието на 17.04.2011г. придава виновност
на поведението му за настъпилите от инцидента вредоносни последици; изтъкнати
са доводи и за това, че мотивите и
решаващите изводи на БРС почивали на предположения. Изтъкват се
съображения и относно извода на БРС- че Д. бил „водач“ на ВМРО, доказателства
за което липсвали по делото; относно приемането на ВМРО за
националистическа партия,доказателства за което липсвали по делото.Намира се за
необоснован извода на БРС- че увреждането е причинено от неколцина предвид обстоятелството, че по делото било налице
определение по наказателно дело, от
което се установявало кой от ответниците кое деяние е извършил.БРС освен това
приел разпечатки от интернет, оспорени от ответната страна поради недоказаност
на тяхното авторство и автентичност, а не били ангажирани доказателства,
установяващи, че именно Д. е техен автор,както и доказателства за водена от
същия „електронна кореспонденция“. С влязло в сила определение по наказателно
производство от 16.07.2012г. било прието за установено, че Д. не е участвал в
тълпа като предводител и подбудител; липсвала причинно-следствена връзка между
поведението на отв. Д. и настъпилите вредоносни последици за С. Изложени
са съображения и относно приетото от БРС- че психическото насилие над ищеца С.
било и изтезание по смисъла на цитирана от БРС Конвенция против изтезанията и
други форми на жестоко нечовешко или унизително отнасяне или наказание; че
проявата на Д. да изрази свободно своите убеждения било прието от БРС като
дискриминационно отношение; цитирани са решение на Комисия за защита от
дискриминация и на ВАС.Представя за сведение
четири решения на четири различни съдебни състава от БРС,които приели за установено, че ответникът
Д. на процесната дата не бил извършил деликт.Моли за отхвърляне на исковите
претенции срещу отв.Д. и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.В проведеното пред въззивната
инстанция открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивния ответник Д.- адвокат Божилова-Арабова,
поддържа въззивната жалба ; оспорва писмения отговор по нея, предявен от въззиваемия
ищец; моли за присъждане на разноските, за които представят списък на
разноските по чл.80 ГПК.
Въззивна жалба е предявена от ответниците М.П., Д.Ч., С. Г. и Т.Т., всички чрез процесуален представител
адвокат Бойко Даков, в която жалба , след анализ на установената
фактическа обстановка, се сочи, че
неправилно гражданският съд безприкословно приел възоснова на представените
определения на наказателния съд по
водени срещу всеки един от ответниците наказателни дела , че всички ответници са виновни и следва да носят
солидарна отговорност спрямо ищеца С., а
следвало в производството по делото да се установи и докаже- от кой от
ответниците са произлезли вредите .В този смисъл се излагат доводи за
неправилност на решението в осъдителната му част, като се позовават и на експертизата на вещото лице Косьо Я. ; моли
се отмяна на обжалвоното решение и
отхвърляне на иска; алтернативно се заявява искане за намаляване на присъденото обезщетение.Моли за
присъждане на разноските.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
адвокат Бойко Даков като процесуален представител на въззивниците-ответници М.П., Д.Ч., С. Г. и Т.Т., поддържа
въззивната жалба,представя списък на разноските
и моли присъждането им в полза на доверителите му; моли въззивната жалба
на въззивникът Я.Г. да бъде оставена без уважение.
Въззивна жалба е предявена и от особения
представител на С. В. С.-адвокат Николай
Иванов, който на първо място намира за недопустимо искането на ищеца за
солидарно осъждане на ответниците, респ.-за уважаване на така предявена искова
молба. Сочи, че при неуточняване от ищеца
в исковата му молба- какви точно вреди е претърпял от поведението на всеки един от ответниците;
респ.- какви претенции заявява срещу всеки един от тях в резултат на конкретно поведение
на процесната дата, съдът нямал основание да приеме за доказани предпоставките
за ангажиране деликтната отговорност на ответниците.Заявени са конкретни доводи
за неоснователност на иска срещу С. В. С.
; претендира отмяна на решението в частта, с която същият е осъден солидарно с останалите ответници да заплати
сумата от 6200 лева имуществени вреди и моли потвърждаване на решението в
останалата му част.Моли за присъждане на възнаграждение за особен представител.
Въззивна жалба е предявена от Я.М.Г. чрез адвокат Трендафилка Желева, в която жалба се излагат съображения за неправилност на
решението в атакуваната част поради неправилно тълкуване от гражданския съд на нормата на чл. 383,ал.1 НПК вр. чл.300 ГПК
– за задължителния характер на влязла в сила присъда за гражданския съд. Обосновава извода- че ако
престъплението не включвало в състава си съставомерни вреди, какъвто бил настоящия случай, присъдата на наказателния
съд не се ползвала със СПН относно настъпилите вреди, които следвало да
се установят при условията на пълно и главно доказване с всички доказателствени
средства по гражданското дело. В тази връзка се прави анализ на доказателствения материал
по делото , като се изтъква- че
тъй като деянията не са извършени в съучастие с другите ответници по
делото, не можело да се търси солидарна отговорност по чл.53 ЗЗД; посочва
съдебна практика. Изложени са конкретни доводи за
недоказаност,респ.-неустановяване на причинно-следствена връзка между деянието
на Я.Г. и причинените вреди на ищеца С., като в тази връзка поставя конкретни
въпроси, които първоинстанционният съд
не установил по делото; изтъква, че районният съд не мотивирал размера на
присъденото обезщетение чрез посочване на частта, присъдена като вреди от телесни увреждания и вредите за
негативните преживявания. Изтъква съображения за неправилно определяне от
първоинстанционния съд размера на разноските- 40% от 830 лева-332 лева. Моли за
отмяна на решението в атакуваните части и отхвърляне изцяло на исковете,
предявени срещу Я.Г..Моли за присъждане на разноските по делото. В проведеното
пред БОС открито съдебно заседание въззивникът
Я. С. не се явява; процесуалният му представител-адвокат поддържа въззивната жалба и моли уважаването
й; претендира присъждане на разноските по делото и представя списък на
разноските.
Постъпил е писмен отговор по въззивната
жалба на Г.Д. от ищеца-въззиваем Н.С.С.,както и нарочен писмен отговор по
въззивната жалба на въззивниците-
ответници М.П., Д.Ч., С. Г. и Т.Т., в който заявява становище за тяхната
неоснователност.Твърди, че въззивникът Д. , в качеството си на лидер на ВМРО,
след инцидента направил две официални
изявления пред журналисти, цитирани в писмения отговор; от видео-материала по делото се установявали
нанесените щети, изразяващи се в болка,
страдание, унижение и депресия.Обсъден е доказателствения материал по делото:
комплексна техническа и фотопотретна
съдебна експертиза, от която ставало видно присъствието на Г.Д. на
процесната демонстрация, което ангажирало отговорността му на основание чл.53 ЗЗД.Въззиваемият се позовава конкретно
на делото „Караахмед срещу България“ и
други решения на ЕСПЧ по повод твърдението му за нарушаване правото на свобода
на религията и проявена религиозна дискриминация.Сочи, че организирания протест
бил в пряко нарушение на ЗСММ.Излага твърдения за организаторската роля на Д., който популяризирал
протеста в интернет –страницата на ВМРО, като се излагат доводи и конкретни факти и обстоятелства, от които
въззивникът черпи изводи за участието на
въззиваемия Д. в протеста и като цитира правни норми, обосновава солидарната
отговорност на същия.В писмения отговор по въззивната жалба на ответниците М.П.,
Д.Ч., С. Г. и Т.Т. , обосновава деликтната им отговорност с оглед съдебни актове на наказателния съд и
прилагане от гражданския съд разпоредбата на чл.300 ГПК;обосновава конкретни
доводи за вредите, произтичащи от поведението на тези лица, посочва съдебна
практика и дела на ЕСПЧ и правни съображения, идентични с тези от писмения
отговор по въззивната жалба на Д.. Моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на извършените по делото разноски.
Срещу
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част- за разликата над 6200 лева до
претендираните с исковата молба 10 000
лева, не е постъпила въззивна жалба- т.е. същото е влязло в сила.
След преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд
прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Пред БРС са били п
редявени обективно и субективно съединени искове от въззиваемия-ищец Н.С.С. против
въззивниците-ответници с правно основание чл.
45, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че привечер на 17.04.2011 г.
първият ответник–Г.Д., в качеството си на председател на Политическа партия „ВМРО“
за област-Бургас, организирал неразрешен протест пред сградата на Изповедание
"Свидетели на Йехова" в гр. Бургас,ж.к. "Славейков " и
ръководейки поддръжниците на партията, е насаждал насилие и религиозна омраза. Останалите
ответници,а именно: Д.Ч., М.П.,С.С.Г.,Т./Т./ Я.Т.,С. В. С. и Я.М. Г. ,
следвайки напътствията му,започнали насилствени действия, хвърляйки камъни,
димки, пиратки, както и ритайки вратата на молитвения дом, като се опитвали да
влязат.Следва да се отбележи, че досежно
един от първоначално заявените ответници, а именно- Т. Г. Т., починал на 23.03.2014г.,
производството по делото е прекратено с определение № 4858/26.07.2016г. - лист 96 от делото на БРС.
Тъй като
ищецът Н.С., заедно с още няколко човека от молитвения дом ,се опитал да спре
нападателите като държал откъртената входна врата на молитвения дом и с тялото си възпрепятствал проникването на
нападателите в него/ вж. допълнение към исковата молба-лист 24 от делото на
БРС/, претърпял наранявания в областта на главата,тялото и ръцете, като на
следващият ден ръцете му били сини и подути,от което изпитвал болки;не можел да
спи месеци наред;в резултат на действията на ответниците изпитал обида,
унижение и страх за себе си и другите хора вътре в молитвения дом;впоследствие,всеки
път, когато посещавал събранията на „Свидетели на Йехова“, постоянно се
оглеждал за ново нападение.При изложените обстоятелства ищецът Н.С. претендира солидарното осъждане на ответниците да му
заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди общо в размер на
10 000 лева, както и 25 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение на телесните увреждания, ведно със законната лихва от
датата на увреждането .
Няма спор и по делото е безспорно установено,
че за вечерта на 17.04.2011 г. било предвидено честване на църковен празник
на членовете на Изповедание "Свидетели на Йехова" в молитвения дом в
гр. Бургас, ж.к. "Славейков", до бл. 40;междувременно в социалните
мрежи бил организиран протест против
това събитие, към който се присъединили членове на футболни фен-клубове от
града и патриотични организации .
От показанията на свидетеля С. Я., без
родство със страните, член на „Свидетели на Йехова“ и присъствал на събитието
на 17.04.2011г. като посрещал гостите на възпоменанието на входа на молитвения
дом, се установява, че малко преди 19 часа група мъже влезли в двора на
сградата, започнали да блъскат, да удрят
с юмруци, да ритат с крака. Богомолците в сградата се опитали да се защитят
като затворят вратата на сградата, но тя била изкъртена от нападателите, които
продължили да удрят, да хвърлят разни неща,бомби, камъни.След изкъртването на
вратата защитаващите сградата
използвали като щит откъртената входна врата, като ищецът Н.С. бил един
от тези, които държали вратата.В случай ,че някой от нападателите успеел да
отвори вратата, в пролуката , която се получавала, в сградата се хвърляли бомбички, пиратки и
камъни с различна големина.Ищецът Н.С. имал рана по ръцете от вратата, където я
държал- като охлузвания и натъртвания;
получил и рана на главата, но свидетелят не може да уточни точно от какво била
нанесена раната- „най-вероятно от
камък“.След изтръгване на вратата от ръцете на Н. и на другите, които я е държали, била
изкарана вратата от тоалетната и била сложена
отново като щит от вътрешната страна на входа, като отново имало удари,
скачания , хвърляне на бомби от страна на нападателите. Свидетелят С. Я. установява, че залата на „Свидетели на Йехова“ побирала 120
души, като може би наполовина била пълна при започване на нападението; в залата
били техните близки, роднини, деца,както и възрастни хора, за които се стараели да не
пострадат.
Разпитаната от районния съд свидетелка М.
С. е ******* на ищеца С.; присъствала на събирането на 17.04.2011г., като
заедно с майката и лелята на ищеца отишли около 40 минути по-късно от
него/ищеца Н.С./ пред сградата на
„Свидетели на Йехова“. При пристигането си
не успяла да влезе вътре, тъй като над 50 човека имало пред сградата,
хвърляли се бомбички, камъни и се удряло по вратата.След пристигането на
полиция успяла да влезе в залата и във фоайето
видяла ******* си Н.С. Според
свидетелката цялата му риза и сакото в дясно били в кръв, имал кървяща рана
горе вдясно на главата, която при
посещение в болница не била шита, не била лепена, не била и превързвана , а
само почистена; имал наранявания и по лактите,ръцете му били надути и с кръвонасядания,
като трябвало да му се правят компреси, тъй като болките били много силни;след
една седмица се наложило да отиде на лекар, защото болките станали по-силни и
ръцете го болели дълго време- може би около 6-7 седмици след
инцидента,като дори и сега, понякога
като се натовари, го болят ръцете; главата също го боляла и през устата взимал
болкоуспокояващи.
Свидетелят С. П., без родство със
страните и член на „Свидетелите на
Йехова“ установява същите събития от инцидента, както и нанесените увреждания на ищеца С. при прикриване входа
на молитвения дом.
Свидетелят Н. С., член на ВМРО и без родство със страните установява, че за
организирания протест разбрали от
социалните мрежи,по това време ВМРО-Бургас не е имал сайт; решили да се
присъединят към протеста, като на място
имало не повече от 10 човека от
ВМРО.Същият свидетел установява, че при организирани от ВМРО публични мероприятия спазвали предвидения от
закона ред за организирането им с отправяне на искане за това до Кмета на
Общината, но в случая събитието не било организирано от ВМРО. На място имало знамена на ВМРО, както
и мегафон.Когато отишли пред сградата на „Свидетели на Йехова“, вече
имало много хора, които били влезли в двора, имало блъсканица и суматоха,които
приключили много бързо. По мегафона Г.Д. апелирал за спокойствие , казвал
„Престанете“; „стига, престанете“, като свидетелят през цялото време бил до Д. и през цялото време членовете на ВМРО били
компактна група, без някой от хората да е влизал в двора на сградата на
„Свидетелите на Йехова“.
От заключението на вещото
лице Здравко Стоянов с квалификация „инженер
полиграфист“ , извършил назначената от БРС комплексна /техническа и
фотопортретна експертиза/ се установява ,че ищецът Н.С. присъства на
представените записи, като в по-голямата част от времето е вътре в сградата и е
един от двамата, които се стремят да изправят изкъртената врата.По време на
поставяне на изкъртената врата ищецът С. получава удари от хвърлени предмети,
преди всичко камъни.Вещото лице установява, че от видеозаписите се вижда, че
нападателите използват бомбички, парчета от тухли, камъни и др., в т.ч.
изхвърлят и голяма саксия с цвете.През по-голяма част от нападението по
мегафона се пуска сигнал за тревога,
което още повече нагнетявало обстановката. В началото се чували и възгласи:“ И
преди , и сега, сектите са мафия“;чували се възгласи:“глупаци“, „тикви“,
„престъпници“,“изроди“, „давай камъните“; в момента, в който най-пострадалите под охрана на полицията вървели
към колата на „Спешна помощ“, се освиркват
и се скандира :“Умрете, Умрете“. Вещото
лице Стоянов установява, че по време на демонстрацията пред сградата на „Свидетели на Йехова“ Г.Д.
присъства, но в нито един момент не е констатирано участието му в агресивните действия; от
камерата не са фиксирани действия , при които
лицето Г.Д. да насърчава
присъстващите да нападат хората с думи, жестове или действия.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан д-р Косьо Янков, който потвърждава издаденото на 18.04.2011г. на ищеца Н.С. съдебно-медицинско удостоверение №
85/2011г. с отразените в него следи от
увреждания и заключение.
По делото е представено и прието постановление от 16.07.2012г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП №
ЗМ-02-590/2011г. по описа на ІІ-ро РУП-Бургас, ДП № 1664/2911г. на БРП, водено
срещу Г.П.Д. за извършено престъпление
по чл. 165,ал.3,вр. чл.163,ал.1,т.1 НК.
Видно от протокол от 29.07.2011г. по
НОХД № 2729/2011г. по описа на РС-Бургас, ответниците Ч., Г., Т.,Г. и П. са
били признати за виновни в това, че са извършили престъпление по чл.
165, ал. 3 вр. чл.
163, ал. 1, т. 2 НК - а именно, че на 17.04.2011 г., около 19,00 часа, в
гр. Бургас, ж.к. "Славейков ", пред сградата на религиозно
изповедание "Свидетели на Йехова в България " са участвали в тълпа,
събрана за нападение на отделни граждани и техните имоти във връзка с
религиозната им принадлежност, както и в престъпление по чл.
325, ал. 1 НК, а именно - че при условията на съвкупност, по същото време и
на същото място, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като хвърляли
камъни, саксии и бомбички, ритали входната врата на сградата. Ответникът П. е
признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.
131, ал. 2, т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 от НК, а именно -че при условията на съвкупност, по същото време
и на същото място, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари, е причинил на
лицето Н. Я. лека телесна повреда .Ответникът С.С. е признат за виновен в това,
че е извършил същите престъпления - по чл.
165, ал. 3 вр. чл.
163, ал. 1, т. 2 НК и чл.
325, ал. 1 НК,със споразумение по НДОХ № 3296/2011 г. на БРС.
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл.45,ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.С цитираната правна
разпоредба са уредени елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, предпоставяща едновременното им и кумулативно наличие , а именно:
1/противоправно поведение; 2/ настъпване на вреди,3/ причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите вреди и 4/ вина за това у причинителя.
Постоянна и
безпротиворечива е практиката на ВКС- че влязлата в сила присъда се ползва със
сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл.300 ГПК
обстоятелства- т.е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретното деяние, но само по въпросите дали то е извършено или е отречено, дали е
противоправно и дали е виновно извършено. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданскоправните последици на деянието,респ.-деликта, следва да бъдат
установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството
по разглеждане на гражданското дело,независимо дали по отношение на същите са
събирани доказателства в хода на наказателното производство.
С оглед
нормата на чл.300 ГПК вр. чл.383,ал.1 от НПК съдът намира за безспорно
установено по настоящето дело, че ответниците Ч., Г., Т.,Г., П. и С.,
в резултат на противоправното си и виновно поведение на 17.04.2011г. около
19.00 часа в гр.Бургас, пред сградата на „Свидетелите на Йехова“ участвали в тълпа, събрана за нападение на отделни
граждани и техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, като са
хвърляли камъни, саксии и бомбички към сградата, в резултат на което на ищеца Н.С.
са били нанесени удари в главата, тялото и крайниците; последният е преживял болка, обида, стрес, страх и
унижение от преживяното,включая и
накърняване на религиозните му чувства.
В случая отговорността на ответниците Ч., Г., Т.,Г.,
П. и С. е солидарна. Този извод съответства изцяло на разпоредбата на чл. 53 ЗЗД във връзка с чл. 121 ЗЗД. Действително, не е налице уговорената солидарна отговорност по смисъла
на чл.121 ЗЗД,която норма е императивна. Налице е обаче произтичаща
от закона солидарна отговорност. Поради това, когато законът изрично предвижда
солидарна отговорност, то по силата на чл.121 ЗЗД солидарността е задължителна.
Процесният
случай е такъв. Разпоредбата на чл. 53 ЗЗД е еманация на принципа, определен в чл.
121,предл. първо ЗЗД. Ето защо неоснователни са оплакванията, заявени срещу
първоинстанционното решение от въззивниците- ответници.Искът за обезщетение от
непозволено увреждане е предявен на основание чл. 53 ЗЗД, защото ищецът твърди, че причинителите са неколцина, за което
отговарят солидарно. Съгласно чл. 215 ГПК във връзка с чл.
216, ал. 1 ГПК налице е обикновено другарство между солидарните ответници,
тъй като тяхното задължение за обезвреда почива на едно и също основание - чл. 45 и
сл. ГПК.В решение № 2261 от 07.06.1983 г. по гр. д. № 958/1983 г.; решение
№ 2217 от 19.05.1980 г. по гр. д. № 600/1980 г. и решение № 794 от 21.03.1973
г. по гр. д. № 34/1973 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд на
Република България е прието, че в производството по иск за вреди, предявен от
пострадалия от деликта дори само срещу един от извършителите, съдът не е длъжен
да определи степента на съпричиняването. Когато вредоносното събитие е
причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на
вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не
е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като
съгласно чл.
53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл.
122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от
всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците.Следва
да се подчертае, че при съпричиняването на вредите от няколко лица е предвидена
в чл.
53 ЗЗД солидарна отговорност за целия размер на вредите, т.е. и за оня
размер, който не е в причинна връзка с поведението на всеки един от
съпричинителите. В чл.
127 ЗЗД съответно е предвидена възможност отговорността им да се приведе в
съответствие с причинната връзка между поведението им и размера на вредите,
последица на това им поведение,така че помежду си ответниците могат да доказват
различната си по степен отговорност .Когато обаче е установено съпричиняване от
няколко лица без значение за тяхната солидарна отговорност е кой в каква степен
е допринесъл за вредоносни резултат, стига да е установен по категоричен начин
фактическия състав на непозволеното увреждане - а именно неправомерните
действия на ответниците, причинените вреди на ищеца и причинната връзка между
действията им и понесените от ищеца вреди .
В случая
безспорно са установени неправомерните действия на ответниците Ч., Г., Т.,Г., П. и С.,които с
влязла в сила присъда са квалифицирани и като престъпление - а именно, че са
участвали в тълпа за нападение на отделни граждани и техните имоти във връзка с
религиозната им принадлежност.
Установено е,
че един от нападнатите граждани е ищеца Н.С., като над същия е осъществено и психическо нападение - той,
заедно с останалите богомолци е бил подложен на обиди, заплахи и унизителни за
него и другите определения, възбудили безпомощност,стрес и страх.
Както се сочи в решение от 11.03.2014 г. на
ЕСПЧ по жалба № 26827/2008 г. по делото на Абду срещу България: "Съдът
припомня, че за да попадне в приложното поле на чл. 3/на Конвенцията за правата
на човека и основните свободи /, лошото отношение трябва да достигне определен
минимален праг на тежест. Преценката на този минимум е относителна и зависи от
всички данни по случая и по-специално от продължителността на отношението, от
неговите физически и психически ефекти, както и понякога от пола, възрастта и
здравословното състояние на жертвата. Сред другите фактори, които трябва да се
вземат предвид, е и целта, с която отношението е извършено, както и намерението
или мотивацията, които са го предизвикали (вж. например, Ел Масри срещу Бившата
югославска република Македония (El Masri c. " lТex-Republique yougoslave
de Macedoine ") [ГК], № 39630/09, § 196, ЕСПЧ 2012). Съдът е преценил
такова отношение като "нечовешко" именно защото е приложено с
предварителен умисъл, продължило е часове и е причинило ако не действителни
телесни повреди, то най-малкото силни физически и психически страдания, както и
като "унизително", защото естеството му е създало у жертвите чувство
на страх, тревога и малоценност, способни да ги унижат (вж., наред с други
източници, Лабита срещу Италия (Labita c. Italie) [ГК], № 26772/95, § 120, ЕСПЧ
2000-IV). Дори и при отсъствието на тежки или трайни телесни повреди Съдът е
преценил, че причиняването на телесно наказание би трябвало да се квалифицира
като "унизително" дотолкова, доколкото е засегнало
"достойнството и физическата цялост на лицето, чиято защита фигурира
изрично сред главните цели на чл. 3" (Тайрър срещу Обединеното кралство
(Tyrer c. Royaume-Uni), 25 април 1978 г., § ЗЗ, серия A № 26).
В тази връзка
неоснователни са възраженията на ответниците -въззивници, че доколкото
престъпленията, за които са признати виновни ответниците, не включвали в
състава си съставомерни вреди и доколкото деянията не били извършени в
съучастие, не можело да се търси солидарна отговорност по чл. 53 от ЗЗД.
В случая
престъпленията, за които ответниците Ч., Г., Т.,Г., П. и С. са признати за
виновни, са реализирани чрез действия, представляващи отправяне на обиди и
заплахи към богомолците, които са били удряни от ответниците,срещу същите били хвърляли камъни, саксии и бомбички към
сградата, в резултат на което на ищеца Н.С. са били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в унижение, страх, стрес, включително и от засягане на
религиозните му права.
В решение от
11.03.2000 г. на ЕСПЧ по жалба № 30985/1996 г. /делото Хасан и Чауш срещу
България / се сочи: " Съдът напомня, че свободата на мисълта, съвестта и
религията е в основите на демократичното общество по смисъла на Конвенцията.
Плурализмът, който е неделима част от демократичното общество и е една трудно
спечелена през вековете придобивка, зависи от нея (вж. Serif v. Greece, no.
38178/97, § 49, ECHR 1999 г. и решението Kokkinakis v. Greece от 25 май 1993
г., Series A no. 260-A, стр. 17 - 18, § § 31 и ЗЗ). Религиозната свобода е
главно предмет на индивидуален избор, но тя също така предполага, inter alia, и
свобода да се изповядва дадена религия, индивидуално и насаме, или колективно с
други лица, публично и в кръга на тези, които споделят същата вяра.
Чл. 9 изброява
формите, които изповядването на дадена религия или убеждение, може да приеме -
богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Въпреки това чл. 9 не
защитава всеки акт, мотивиран или вдъхновен от религия или убеждение (вж.
решението по делото Кalaз v. Turkey от 1 юли 1997 г., Reports of Judgments and
Decisions 1997-IV, стр. 1209, § 27).
Вярно е, и че
всеки свободно може да изразява мнението и становището си във връзка с една или
друга религия и религиозна принадлежност, като я отрича или утвърждава .Това
обаче следва да става мирно и при спазване на утвърдения обществен ред, със
съответното уважение към свободата на вероизповеданието и индивидуалния избор
на всеки .
В случая самото събиране на тълпата /в която
са участвали шестимата ответника Ч., Г., Т.,Г., П. и С. и за което е налице
влязла в сила присъда, задължителна в тази си част за гражданския съд/ с цел
нападение на отделни граждани и техните имоти с оглед религиозната им принадлежност,
е неправомерно деяние /признато в закона и за престъпление/ и не може да има
спорове дали тези ответници са участвали или не в тълпата за нападение
-доколкото са признати за виновни в това .Установено е също и че вследствие на
тези си деяния ответниците Ч., Г., Т.,Г., П. и С. са причинили неимуществени
вреди на ищеца и е налице причинна връзка между тези вреди и техните действия
.При това положение безспорно са налице
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл.
45, ал. 1 ЗЗД, както е установено и че вредите са причинени от цялата тълпа
/в която са участвали ответници Ч., Г., Т.,Г.,
П. и С. /.Затова същите ответници следва да отговарят солидарно за причинените
вреди, без значение кой и в каква степен е допринесъл за душевния и емоционален
дисконфорт на ищеца .
От ищцовата
страна обаче не се установяват по
безспорен и категоричен начин фактите и обстоятелствата,
от доказване на които би последвал несъмнен и категоричен извод за ангажиране
отговорността на ответника Г.Д. по реда
на чл.45 ЗЗД вр. чл.53 ЗЗД.Както се
посочи и по-горе, образуваното срещу Г.Д.
наказателно производство за извършено
престъпление по чл. 165,ал.3,вр.
чл.163,ал.1,т.1 НК, е прекратено; по делото не се установява наличието на
противоправно поведение в твърдения от ищеца смисъл- за организиране и ръководене на протеста пред
молитвения дом на „Свидетелите на Йехова“, като както от приложените към
исковата молба разпечатки от електронни медии, така и от показанията на водения
свидетел Н. С. се установява, че
представители на ПП ВМРО се присъединили към протеста, като ответникът Д. е присъствал
на същия и дори при ескалиране на ситуацията
е призовавал към спиране на аграсията- т.е. липсват доказателства за изречени от ответника Г.Д. насърчителни и окуражителни думи към
нападателите да продължат нападението си. Противоправни действия на ответника Г.Д.
не се установяват и от заключението на
в.л. Здравко Стоянов, извършил допуснатата от БРС техническа експертиза, подробно анализирала
приложения видеоматериал,за която липсват основания да се приеме, че е необективна
и некомпетентно дадена.
При това
положение безспорния извод е за недоказаност на исковете досежно въззивния
ответник Д.,с оглед на което и тъй като районния съд е достигнал до друг фактически
и правен извод,в тази му част първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и исковете срещу Г.Д.- отхвърлени.
Във въззивната
жалба на ответниците М.П., Д.Ч. ,С. Г. и Т.Т. при условията на евентуалност е
заявено искане за намаляване на присъденото обезщетение,като с оглед така
въведеното искане и на основание чл.52 ЗЗД съдът намира следното:
Съгласно чл.
52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Понятието справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие,а е
свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Според практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД- ППВС № 4/23.12.1968
г.; т. 11 ТР №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС и многобройни решения в тази насока, при
определяне на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД следва да се прецени обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения.В
случая от ангажираните и обсъдени по-горе по делото писмени и гласни
доказателства се налага извода, че за
преживения от ищеца Н.С. душевен и емоционален дискомфорт,както и за
болките и страданията,търпени в резултат
на нанесените травми и наранявания, следва да му бъде определено обезщетение в
размер на общо 5000 лева, отчитайки изключителната
и брутална агресия, проявена при нападението и претърпяна от ищеца.За да определи този размер
обезщетение съдът отчита обстоятелството, че именно ищецът Н.С. е бил един от двамата мъже,
които се опитват да изправят вратата на сградата на „Свидетели на Йехова“ и в
резултат на това получава наранявания от хвърляни срещу тях предмети/вж.т.5 от
заключението на в.л.Здравко Стоянов-лист 353 от делото на БРС/; безспорно
гореизложеното е довело не само до
физически увреждания, изтъкнати по-горе в мотивната част на решението, а и до
огромен стрес и притеснения както от непосредствения и пряк контакт с
нападателите, така и от възможността за
нахлуване на същите в сградата, в която са присъствали деца, възрастни и близки
на вероизповеданието. Съдът отчита и обстоятелството, че ищецът Н.С. е бил наранен в главата, тялото и крайниците,
като особено силно болки в продължение на 6-7 седмици е имал на ръцете, които
били надути и с кръвонасядания,за което
е трябвало да му се правят компреси, тъй като болките били много силни,като дори и понастоящем при натоварвания понякога
изпитвал болки в ръцете. Съдът отчита
и нараняване религиозните
чувства на ищеца,още повече, че по делото не се установи поведение на
същия, което да е предизвикало по
някакъв начин нападението на сградата на вероизповеданието в гр.Бургас и като
се има и предвид, че вероизповедание
„Свидетелите на Йехова“ е официално признато
и регистрирано в Република България.
По изложените съображения
обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от ищеца за причинените му
болки, страдания ,душевен и емоционален дискомфорт следва да се определи на основание чл.52 ЗЗД
в размер на 5000 лева, като над този размер и до претендираните 10 000 лева
искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.Първоинстанционният
съд е определил по-висок размер обезщетение от 6200 лева,без от мотивната част
на решението да стават ясни съображенията за това, още повече че по делото няма данни за претърпяна от ищеца Н.С.
оперативна интервенция вследствие на нараняванията му, при който случай
безспорно обезщетението би могло да е в
по-висок размер.По изложените съображения обжалваното първоинстанционно
решение следва да се потвърди до размера
на присъдените 5000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и се отмени за горницата над 5000 лева до присъдените 6200
лева; срещу първоинстанционното решение
в отхвърлителната му част- за разликата над 6200 лева до
претендираните с исковата молба 10 000
лева, не е постъпила въззивна жалба- т.е. същото е влязло в сила.
Искът за имуществени вреди в
размер на 25 лева следва да се уважи, като видно от представена фактура от 18.04.2011г./лист 268 от делото на БРС/
ищецът Н.С. е извършил разходи за закупуване на медицински материали в размер
на 25 лева; в тази му част първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК съдът пристъпва към разглеждане на
първоинстанционното решение в частта за
разноските.Следва да се отбележи, че БОС не разглежда заявеното във въззивната
жалба на въззивника Я.М.Г. недоволство -
за неправилно изчисляване от първоинстанционния съд на разноските съобразно
отхвърлената част на иска,тъй като такова искане е следвало да се предяви от него пред първоинстанционния съд по реда и в
сроковете на чл.248 ГПК/искане за
изменение или допълнение на първоинстанционното решение в частта за
разноските/.
Предвид отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на иска досежно въззивния ответник Г.Д. въззиваемия ищец
следва да му заплати направените по делото разноски както следва: 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение пред
БРС/л.184 от делото на БРС/ и 124,50 лева заплатена д.т. за въззивно обжалване по сметка на БОС; липсват доказателства за
извършен разход и заплатено адв. възнаграждение на процесуалния представител адв. Божилова-Арабова
за процесуално представителство на
въззивника Д. пред БОС, поради което такова не се възлага в тежест на
въззиваемия ищец С.;респ.- не се обсъжда заявеното пред БОС от въззиваемия С. възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по въззивното производство.С оглед отмяна на първоинстанционното решение в частта досежно
въззивния ответник Г.Д. и отхвърляне изцяло на иска спрямо него
първоинстанционното решение в частта за разноските-с което Г.Д. е осъден солидарно с другите ответници
да заплати на ищеца Н.С. съдебно-деловодни разноски от 1360,87 лева пред БРС ,
следва да се отмени.
Всеки от въззивниците Т.Т.,М.П.
и С. Г. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред БОС,осъществено
от адвокат Бойко Даков, в размер от по 480 лева, за което всеки един от тях
представя договор за правна помощ с отразен в същия договор размер
на заплатено адвокатско възнаграждение
от 480 лева. Съдът, с оглед заявеното от въззиваемия С. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение констатира,
че тримата въззивници Т.Т.,М.П. и С. Г. , заедно с въззивника Ч., са
предявили една обща въззивна жалба чрез процесуален представител адвокат Даков,
който в с.з. е заявил, че я поддържа.По тази причина съдът намира, че не са
налице фактически и /или правни действия, които да обуславят размер на
претендираното адвокатско възнаграждение от по 480 лева за всеки един от
въззивниците Т.Т.,М.П. и С. Г.-т.е. общо
1440 лева адвокатско възнаграждение за тримата въззивници,заявили едно общо
становище в една въззивна жалба. По изложените съображения съдът намира, че
адв.възнаграждение в размер на по 480
лева за всеки един от тях е прекомерно и
следва да е общо в размер на 480
лева за тримата въззивници-ответници -
т.е. по 160 лева за всеки един от тях.С оглед резултата на спора пред
въззивната инстанция въззиваемия С. дължи на всеки един от въззивниците-ответници
Т.Т.,М.П. и С. Г. по 30,84 лева разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед отмяна на първоинстанционното
решение над сумата от 5025 лева до 6225 лева досежно въззивниците-ответници Т.Т.,М.П.,
С. Г. и М.П., въззиваемият ищец Н.С.
следва да възстанови на всеки един от тях по още 37,41 лева съдебно-деловодни
разноски за производството пред БРС.
С оглед отмяна на
първоинстанционното решение над сумата
от 5025 лева до 6225 лева досежно
въззивника Я.М.Г. ,въззиваемия ищец Н.С. му дължи съдебно-деловодни разноски
пред БРС в размер на още 99,36 лева; съдебно-деловодните разноски,извършени
пред БОС и дължими от въззиваемия С. на Г.
са в размер на 147,37 лева.
Процесуалното
представителство на особения представител на ответника С. В. С.
произтича от акта на районния съд, който е преценил наличието на
определените за това предпоставки в разпоредбата на чл. 47,ал.6 ГПК и
който е определил разноските в тежест на другата страна за възнаграждението на
адвоката с оглед възмездността на представителството. Определянето му е
еднократно и не зависи от вида и количеството на извършената дейност, както и
от даването на отчет за същата, както е предвидено в чл.37 и чл. 38 от
Закон за правната помощ/ относно правната помощ, финансирана от държавата/. В
случая с оглед изхода на спора внесеното от ищеца възнаграждение за особения
представител, назначен на основание чл. 47,ал.6 ГПК, следва да се присъди
като разноски в тежест на въззивника- ответник
С. В. С. до размера от 830 лева, която сума е била внесена от
ищеца-въззиваем възоснова акта на районния съд.По тази причина разноските от
830 лева възнаграждение за особения представител на ответника-въззиваем С. В. С.
не се включват от настоящия съд в общия размер разноски, които ответниците М.Г.П., Д.Т.Ч., С.С.Г., Т. Я.Т. и Я.М.Г. /без Г.Д./ солидарно дължат на ищеца съобразно уважения
размер на иска,което налага изменение на първоинстанционното решение в тази му
част и съобразяване от въззивния съд при определяне на разноските за въззивното
производство, дължими при условията на солидарност от въззивниците- ответници/
без ответника Г.Д./.При изложените съображения
първоинстанционното
решение в частта за разноските, с която М.Г.П., Д.Т.Ч., С.С.Г., Т.Я.Т. и Я.М.Г.
са осъдени да заплатят на ищеца Н.С.
сумата от 1360,87 лева следва да се измени, като разноски пред БРС се дължат солидарно от сочените въззивници-ответници съобразно уважената част на иска-т.е. до
размера от 849,11 лева.
За процесуалния представител на
въззивника С. В. С.,осъществил процесуално представителство пред
БРС
на основание чл.46,ал.7 ГПК и след внесен депозит от 830 лева от ищцовата
страна,въззивникът ответник С. В. С.
следва да бъде осъден да заплати
същата сума/ от 830 лева/ на въззиваемия ищец Н.С.
Съдът констатира, че при
администриране въззивната жалба,предявена от въззивниците-ответници М.Г.П., Д.Т.Ч.,С.С.Г.
и Т.Я.Т.,същата предявена чрез процесуален представител адвокат Бойко Даков,
БРС я е оставил без движение с указание за внасяне по сметка на БОС на държавна такса от по 124,50 лева от всеки;за изпълнение указанията на съда е
представена вносна бележка за платена по
сметка на БОС държавна такса само от 124,50 лева, в която като наредител е
отразен адвокат Бойко Даков. При това положение съдът намира за безспорно- че поради
невнасяне на изискуемата по сметка на БОС държавна такса по въззивното
обжалване е останала такава за довнасяне от общо 373,50 лева;при
разделянето на тази сума между задължените четирима въззивници М.Г.П., Д.Т.Ч.,С.С.Г.
и Т.Я.Т., на основание чл. 77 ГПК следва, че всеки един от тях трябва да бъде осъден да заплати по сметка на БОС
държавна такса от по 93,38
лева.Въззивникът-ответник С. В. С., чиято въззивна жалба е предявена от
назначения му от съда по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител и по тази
причина първоначално не е била изискуема,респ.- внесена дължимата държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 2% от обжалваемия материален интерес,
също дължи държавна такса в размер на 124,50 лева,която БОС следва с настоящето
решение да го осъди да заплати.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение №
1126/27.07.2017г., постановено по гр.д.№ 1562/2016г. по описа на БРС в
частта, с която Г.П.Д. с ЕГН ********** от гр.Б.,ул.“А. С.“№** е осъден да заплати на Н.С.С. с ЕГН ********** солидарно с М.Г.П., Д.Т.Ч.,С.С.Г.,Т.
Я.Т.,С. В. С. и Я.М. Г., сумата от 6225
лева, представляваща обезщетение от 6200 лева неимуществени и 25 лева
имуществени вреди за непозволено увреждане на 17.04.2011г. около 19.00 часа в
гр.Бургас,ж.к.“Славейков“, пред сградата на вероизповеданието „Свидетели на
Йехова“, ведно със законната лихва върху общата сума от 18.04.2014г. до окончателно изплащане на
задължението,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.С.С. с ЕГН **********
против Г.П.Д. с ЕГН ********** от
гр.Б.,ул.“А. С.“№** , за постановяване
на съдебно решение , с което Г.П.Д. бъде солидарно осъден заедно с М.Г.П., Д.Т.Ч.,С.С.Г.,Т.
Я.Т.,С. В. С. и Я.М. Г., сумата от 6225
лева, представляваща обезщетение от 6200 лева неимуществени и 25 лева
имуществени вреди за непозволено увреждане на 17.04.2011г. около 19.00 часа в
гр.Бургас,ж.к.“Славейков“, пред сградата на вероизповеданието „Свидетели на
Йехова“, ведно със законната лихва върху общата сума от 18.04.2014г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОТМЕНЯВА Решение №
1126/27.07.2017г., постановено по гр.д.№ 1562/2016г. по описа на БРС в частта,
с която М.Г.П., Д.Т.Ч.,С.С.Г.,Т.Я.Т.,С. В. С. и Я.М. Г. са осъдени солидарно да заплатят на Н.С.С. с
ЕГН ********** сумата над 5025 лева/пет
хиляди и двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение от 5000 лева
неимуществени и 25 лева имуществени вреди за непозволено увреждане на
17.04.2011г. около 19.00 часа в гр.Бургас,ж.к.“Славейков“, пред сградата на
вероизповеданието „Свидетелите на Йехова“, ведно със законната лихва върху
общата сума от 18.04.2014г. до окончателно
изплащане на задължението, като над сумата от 5025 лева до 6225 лева, ведно със
законната лихва върху общата сума от
18.04.2014г. до окончателно изплащане на задължението ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
ОТМЕНЯВА Решение №
1126/27.07.2017г., постановено по гр.д.№ 1562/2016г. по описа на БРС в частта
за разноските- с която Г.П.Д. с ЕГН **********
от гр.Б.,ул.“А. С.“№** е
осъден да заплати на Н.С.С. с ЕГН **********
солидарно с М.Г.П., Д.Т.Ч.,С.С.Г.,Т.Я.Т.,С. В. С. и Я.М. Г. направените пред
БРС разноски за уважената част от иска в
размер на 1360,87 лева.
ОТМЕНЯВА Решение №
1126/27.07.2017г., постановено по гр.д.№ 1562/2016г. по описа на БРС в частта
за разноските- с която М.Г.П., Д.Т.Ч.,С.С.Г.,Т. Я.Т.,С. В. С. и Я.М. Г. са осъдени солидарно да заплатят на Н.С.С. с
ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски за уважената част от иска пред БРС над сумата от 849,11 лева до присъдените от БРС 1360,87
лева.
ОТМЕНЯВА Решение №
1126/27.07.2017г., постановено по гр.д.№ 1562/2016г. по описа на БРС в частта за
разноските- с която Н.С.С. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Г.П.Д. с ЕГН
*********, направените по делото разноски за отхвърлената част от иска в размер
на 303,24 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Н.С.С. с ЕГН ********** от
гр.Б.,к-с“С.“бл.**,вх.*,ет.* да заплати на Г.П.Д. съдебно-деловодни разноски,
извършени пред БРС в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.С.С. с ЕГН ********** от
гр.Б.,к-с“С.“бл.**,вх.*,ет.* да заплати на М.Г.П. с ЕГН ********** от гр.Б.,ул.“Б.“№*,вх.*,ет.*,
допълнително съдебно-деловодни разноски,извършени пред БРС в размер на 37,41
лева , както и съдебно-деловодни
разноски пред БОС в размер на 30,84 лева.
ОСЪЖДА Н.С.С. с ЕГН ********** от
гр.Б.,к-с“С.“бл.**,вх.*,ет.* да заплати на
Д.Т.Ч. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Ш.“№** допълнително
съдебно-деловодни разноски,извършени пред БРС в размер на 37,41 лева.
ОСЪЖДА Н.С.С. с ЕГН **********
от гр.Б.,к-с“С.“бл.**,вх.*,ет.* да заплати на С.С.Г. с ЕГН ********** гр.Б.,к-с“З.“,
бл.**,вх.*,ет.** допълнително
съдебно-деловодни разноски пред БРС в размер на 37,41 лева , както и съдебно-деловодни разноски пред БОС в размер
на 30,84 лева.
ОСЪЖДА Н.С.С. с ЕГН **********
от гр.Б.,к-с“С.“бл.**,вх.*,ет.* да заплати на
Т.Я.Т. с ЕГН ********** от гр.Б.,к-с“С.“, бл.*,вх.*, ет.*,ап.**
допълнително съдебно-деловодни разноски пред БРС в размер на 37,41 лева , както
и съдебно-деловодни разноски пред БОС в размер на 30,84 лева.
ОСЪЖДА Н.С.С. с ЕГН **********
от гр.Б.,к-с“С.“бл.**,вх.*,ет.* да заплати на
Я.М.Г. с ЕГН ********** от гр.Б.,к-с“Л.“,бл. **,вх.*,ет.*,ап.* допълнително съдебно-деловодни разноски пред
БРС в размер на 99,36 лева , както и съдебно-деловодни разноски пред БОС в
размер на 147,37 лева.
ОСЪЖДА Н.С.С. с ЕГН **********
от гр.Б.,к-с“С.“бл.**,вх.*,ет.4 да заплати на Г.П.Д. съдебно-деловодни
разноски, извършени пред БОС в размер на 124,50 лева за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА М.Г.П. с ЕГН **********
от гр.Б.,ул.“Б.“№*,вх.*,ет.*; Д.Т.Ч. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Ш.“№*; С.С.Г.
с ЕГН ********** от гр.Б.,к-с“З.“, бл.** ,вх.*,ет.**; Т. Я.Т. с ЕГН **********
от гр.Б.,к-с“С.“, бл.*,вх.*, ет.*,ап.**; Я.М.Г. с ЕГН ********** от гр.Б.,к-с“Л.“,бл.
**,вх.*,ет.*,ап.* и С. В. С. с ЕГН ********** от гр.С.,ул.“Н. П.“№ ** да
заплатят солидарно на Н.С.С. с ЕГН **********
от гр.Б.,к-с“С.“бл.**,вх.*,ет.* съдебно-деловодни разноски пред БОС в размер на
484,34 лева.
ОСЪЖДА С. В. С. с ЕГН ЕГН **********
от гр.С.,ул.“Н. П.“№ ** да заплати на Н.С.С.
с ЕГН ********** от гр.Б.,к-с“С.“бл.**,вх.*,ет.* съдебно-деловодни разноски,
представляващи внесен по сметка на
БРС и изплатен депозит за особен
представител в размер на 830 лева / осемстотин и тридесет лева/.
ОСЪЖДА М.Г.П. с ЕГН **********
от гр.Б.,ул.“Б.“№*,вх.*,ет.* да заплати
по сметка на БОС държавна такса в размер на 99,38 лева.
ОСЪЖДА Д.Т.Ч. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Ш.“№* да
заплати по сметка на БОС държавна такса в размер на 99,38 лева.
ОСЪЖДА С.С.Г. с ЕГН ********** от
гр.Б.,к-с“З.“, бл.** ,вх.*,ет.** да заплати по сметка на БОС държавна такса в
размер на 99,38 лева.
ОСЪЖДА Т. Я.Т. с ЕГН **********
от гр.Б.,к-с“С.“, бл.*,вх.*, ет.*,ап.** да заплати по сметка на БОС държавна
такса в размер на 99,38 лева.
ОСЪЖДА С. В. С. с ЕГН ЕГН
********** от гр.С.,ул.“Н. П.“№ ** да заплати по сметка на БОС държавна такса в
размер на 124,50 лева.
Решението може да се
обжалва пред ВКС с касационна жалба в 1-месечен срок от съобщаването му при
предпоставките по чл.280,ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.