№ 786
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100506768 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.03.2021 г. по гр.дело № 61009/19 г., СРС, ІІ ГО, 75-ти с-
в е отхвърлил предявения от предявения от „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********, чрез адвокат Г. срещу В. Г. СТ. ,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, чрез адвокат Й.,
иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ за сумата от 1255,70 лева,
представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 07.01.2019 год. между лек автомобил
„Фолксваген Пасат”, с per. № Е ******* и лек автомобил ,,Фиат 5004, с рег.
№ *******
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. *******,
представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., чрез
пълномощника по делото адвокат Г.Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София,
пл. „******* № ******* с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че са
налице всички предпоставки за ангажиране на регресна отговорност на
1
виновния водач, съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, По делото е безспорно
установено, че лицето, управляващо л.а. марка „Фолксваген“ с ДКН №
******* е напуснал пътнотранспортното произшествие преди пристигането
на място на органите за контрол на движение по пътищата. В ЗДвП, а именно
в чл.125 от него е посочено в кои случаи службите за контрол на МВР
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, като
съгласно т.7 на цитираната разпоредба, посещението е задължително когато
между участниците има разногласие относно обстоятелствата, свързани с
него. Извежда наличието на разногласие между участниците напускането на
пътнотранспортното произшествие и несъставянето на двустранен протокол
между участниците в ПТП, при наличие на причинени имуществени вреди,
което според въззивника следва да се приравни на разногласие съгласно
чл.125, т.7 от ЗДвП. Моли да се приеме, че в случая няма изразена ясна и
недвусмислена воля и от двете страни към момента на ПТП, от която да се
направи категоричен извод за липса на разногласия между тях. Сочи се, че не
може да се приеме наличие на съгласие между водачите относно настъпилото
произшествие. Противоречи на житейската логика, водачът на увредения
автомобил „Фиат 500“, който е чуждестранно лице, а управляваният от него
автомобил, който е бил под наем и собственост на „Евролийс Рент а Кар“, да
не е желаел посещение на мястото на произшествието от органите на МВР.
Счита, че може да бъде направено обосновано предположение за липса на
съгласие между водачите, щом единият от тях е напуснал произшествието
веднага след настъпването му, а другият е чужденец, управлявал автомобил
под наем. Прави извод, че са налице всички изискуеми от закона
материалноправни предпоставки за ангажиране регресната отговорност на
виновния водач по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, поради което моли процесното
решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
уважен изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски и за
двете инстанции.
Въззиваемият В. Г. СТ. , ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Ю.Й. от ВАК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* оспорва
въззивната жалба, Претендира разноски.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
2
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ и чл.86, ал.1
от ЗЗД от „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******* срещу В. Г. СТ. , ЕГН **********
за сумата от 1255,70 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на исковата молба до изплащане на сумата.
Ищецът „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД твърди, че е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за МПС „Фолксваген
Пасат”, с per. №Е *******. Ответникът, при управление на застрахования
автомобил, на 07.01.2019 год., поради неспазване на дистанция е ударил
движещия се пред него автомобил „Фиат 500“ с per. № ******* като е
напуснал мястото на настъпване на произшествието преди идването на
органите за контрол. На посочената дата осъществил деликт и вследствие на
това причинил вреда в размер на 1255,70 лв. на лек автомобил „Фиат 500“ с
per. № ******* Твърди, че е изплатил на застрахователя на увреденото лице
обезщетение в размер на 1255,70 лева, поради което претендира размерът му.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответникът да
му заплати сумата от 1255,70 лева, ведно със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба-23.10.2019 год. до окончателното плащане на
сумите.
Ответникът В. Г. СТ. в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен
отговор, в който е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан.
Оспорил е наличие на предвидените в чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ хипотези, както
и че е било задължително посещението на контролните служби, оспорил е
вида на вредите.
По делото са безспорни обстоятелствата относно реализирането на
3
ПТП на 07.01.2019 г. между л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № Е ******* и л.а.
„Фиат 500“ с рег № ******* механизма на ПТП /л.а. „Фолксваген Пасат“, с
рег. № Е ******* се е движил по път II-19 и на кръстовището с ПП-I/ Е79/,
регулирано с пътни знаци Б-1 и Б-2 водачът на спира и реализира ПТП със
спрелия пред него л.а.„Фиат 500“ с рег. № ******* както и изплащане на
застрахователно обезщетение от страна на ищеца.
От правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. застрахователят има
право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и
разноски, от виновния водач, когато последният е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
За уважаване на иска по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, следните
предпоставки: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ищеца
застраховател и застраховано при него лице към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2) възникнало в полза на увреденото лице
вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на
вредата-т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и
противоправно поведение съгласно чл.45, от ЗЗД 3) заплащане от страна на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно
обезщетение на увреденото лице; 4) че делинквентът-ответникът е причинил
виновно ПТП, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата и посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да
установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, а при установяване на горните факти от ищеца - да докаже, че е
платил търсената сума.
4
Правният спор по делото е концентриран върху това дали в процесния
случай посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на
движение по пътищата е било задължително по закон.
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП, като
според действащата към релевантния момент редакция на посочената
законова разпоредба (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. ), то е
задължително когато: 1) при произшествието има убит или ранен човек; 2)
произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3) в
произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен
товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава
опасност за движението; 4) (отм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г.) 5) (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието
е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите
права за управление на моторно превозно средство; 6) (изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 109
от 2007 г., в сила от 01.01.2008г.) произшествието е с участието на пътно
превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската
армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи
през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този
случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната;
7) (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
8) (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) произшествието е с
един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Посочените хипотези са изчерпателно изброени в закона-чл.125 ЗДвП,
като настоящата инстанция също приема, че процесният случай не попада в
нито една от тях, съобразно наличните данни и доказателствен материал по
делото. Не се твърди, а и няма данни по делото, да е имало разногласие между
ответника и собственика на увредения автомобил относно обстоятелствата по
настъпването на инцидента. Въззивникът счита, че напускането на
5
пътнотранспортното произшествие и несъставянето на двустранен протокол
между участниците в ПТП, при наличие на причинени имуществени вреди,
според него следва да се приравни на разногласие съгласно чл.125, т.7 от
ЗДвП. Същият заявява, че в случая няма изразена ясна и недвусмислена воля
и от двете страни към момента на ПТП, от която да се направи категоричен
извод за липса на разногласия между тях, т.е прави предположения.
Действително, по делото е бил съставен Протокол за ПТП, който е подписан
без възражения и от ответника и от собственика на увредения автомобил
относно причините и условията по настъпване на ПТП. Ирелевантно е
обстоятелството, че в действителност мястото е посетено от служител за
контрол на движение по пътищата, който е съставил протокол за
реализираното ПТП, тъй като посещаването му в случая не е било
задължително по закон. Следователно дори и мястото на ПТП да е посетено
от органите за контрол на движение по пътищата, напускането му от водача -
ответника, когато не е налице някоя от хипотезите на чл.125 от ЗДвП, какъвто
е процесният случай, няма да доведе до възникването на регресната
отговорност по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ на виновния водач, защото тяхното
посещение на местопроизшествието не е било задължително по закон.
Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е осъществил
неправомерно поведение, което да подлежи на санкциониране по
административен ред, но последното, не е достатъчно, за да породи в полза на
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
право на регрес срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието,
защото регресното право възниква само при наличието на предвидените в
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ предпоставки, а не при всички случаи на напускане на
мястото на ПТП.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че не е налице една
от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска по чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстаницонното решение
следва да бъде потвърено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на въззиваемия, направените от него разноски за настоящата
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
6
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.03.2021 г. по гр.дело № 61009/19г. на
СРС, ІІ ГО, 75-ти състав.
ОСЪЖДА „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл. *******, представлявано от изпълнителните
директори Н.Ч. и И.Г., чрез пълномощника по делото адвокат Г.Г. от САК,
със съдебен адрес: гр. София, пл. „******* № ******* да заплати на В. Г. СТ. ,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Ю.Й. от ВАК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „******* направените разноски за въззивната
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7