Р Е Ш Е Н И Е
№ 635
гр. Пловдив, 12 март 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЧЕРАДЖИЙСКИ, като
разгледа КАНД № 122 по описа на съда за 2020г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 2139 от 21.11.2019г., постановено по АНД № 6271/2019г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII нак.състав е потвърден Електронен фиш серия К № 2375961, с
който на А.Г.Т., ЕГН ********** - законен представител на „АВТО ВЕНДИНГ“ ООД,
ЕИК ********* е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Санкцията
е наложена за нарушение извършено на 30.10.2018г. в 14:08 часа в гр.Пловдив,
бул. „Цариградско шосе“ до № 118.
В
жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното
решение при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на
решението и постановяването на друго, с което да се отмени обжалваният
електронен фиш.
Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не взема
становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното
решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че разглежданата
касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК,
следователно е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
При постановяване на съдебния си акт районният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална
активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до
крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.
Обсъдени са всички възражения посочени в жалбата, като са изложени подробни
съображения за несъстоятелност на същите, които настоящия касационен състав
възприема като свои на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което не
намира за необходимо да преповтаря.
В съответствие със събраните доказателства и
при правилно прилагане на материалния закон, районният съд е приел, че нарушението
е доказано по безспорен начин. Като е управлявал МПС със скорост от 71 км/ч,
надвишаваща с 21 км/ч позволената от ЗДвП, разрешена за съответното място
такава от 50 км/ч, жалбоподателят е реализирал състав на нарушение именно
по чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за което правилно е
административно наказан със съответното по вид и абсолютно по размер такова от
100 лв. Нарушението е установено с техническо средство тип „ARH
CAM S1, с фабр. № 11743СА",
което е преминало съответната метрологична проверка и съответства на
изискванията и е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, видно от
представените по делото Протокол № 1030р-26073/31.10.2018 г. и Удостоверение №
17.09.5126 от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027г. Изготвените
снимки са ясноразличими. Съгласно приложените с преписката
доказателства, безспорно е установена собствеността на МПС, като липсват данни,
а и не се твърди от страна на касатора да е депозирал
декларация, съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи данни за друго
лице, извършило нарушението. А след като не е упражнил правото си да възрази и
да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало на посочената дата
автомобила, с който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие, а именно - издаване на
електронен фиш за ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с
който автомобил е извършено конкретното административно нарушение, а това е
именно жалбоподателят.
Във връзка с наведените в касационната жалба
възражения, настоящата инстанция намира за необходимо допълнително да посочи,
че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП подробно и изчерпателно посочва реквизитите, които следва да съдържа
електронният фиш, като правилото да се посочи точната разпоредба от закона,
която е нарушена, е спазено, а именно като нарушена е посочена нормата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. В процесния фиш нарушението е
достатъчно ясно и конкретно описано с всички съставомерни
признаци.
С оглед горното, настоящата инстанция намира
за правилен извода на ПРС, че нарушението се явява доказано по безспорен начин,
електронният фиш, предмет на разглеждане, съдържа всички реквизити, изискуеми
от закона. Дадената правна квалификация съответства на извършеното нарушение и
правилно е приложена от въззивния съд санкционната
норма.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството,
че при извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост, настоящият състав намира, че касационната жалба се явява
неоснователна, поради което въззивното решение следва
да се остави в сила.
Ето защо Пловдивски административен
съд, ХХ к. състав на основание чл.221 ал.2, предл.
първо от АПК:
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2139 от 21.11.2019г.,
постановено по АНД № 6271/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII нак.състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: