Р Е
Ш Е Н И Е №262276
гр. Пловдив,
24.09.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 17.09.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14801 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по
искова молба от З.Г.П. - К. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с която
е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът
не дължат на ответника сумата в размер на 288.87лева – представляваща
стойността на доставена питейна и отведена канална вода за периода 22.09.2009
г. до 31.07.2013 г., 82.29 лева – мораторна лихва за забава за периода
22.09.2009 г. до 31.07.2013 г., законна лихва за забава от 02.09.2013 г. до
окончателното плащане и разноски в размер на 125 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 13.12.2013 г. по ч.гр.д. № 14112/2013 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано ***.
В исковата молба се твърди, че въз
основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № № 14112/2013 г. по описа на
Районен съд – Пловдив в полза на ответника е издаден изпълнителен лист срещу
ищеца. Въз основа на изпълнителния лист е образувано ***. Твърди се, че вземанията по
изпълнителния лист са погасени по давност, изтекла след издаване на
изпълнителния лист. Счита, че е настъпила перемция и *** е прекратено. Счита, че вземанията
по издадения изпълнителен лист са погасени по давност след влизане в сила на
заповедта за изпълнение в хода на изпълнителното производство.
С оглед изложеното, за ищеца
се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че
не дължат вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по допустимост
и основателност. Излагат се твърдения, че ищецът е заплатил доброволно сумите
за главница и за обезщетение за които е издаден процесния изпълнителен лист,
поради което няма интерес от предявяване на ОУС за тези вземания. По
основателност оспорва твърденията, че вземанията са погасени по давност. Твърди
се, че не е бездействал в изпълнителните производства, по които са извършвани
множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността.
Счита, че в случая е приложимо ПП на ВС № 3/1980 г. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца.
По доводите за недопустимост на иска:
Към момента е налице интерес от водене на делото,
доколкото ищецът не е излагал твърдения, че е заплатил доброволна вземанията за
главница и обезщетение за забава.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок.
С
Определение от
27.01.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца,
като в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е издаден изпълнителен лист за
сумата в размер на 288.87лева – представляваща стойността
на доставена питейна и отведена канална вода за периода 22.09.2009 г. до
31.07.2013 г., 82.29 лева – мораторна лихва за забава за периода 22.09.2009 г.
до 31.07.2013 г., законна лихва за забава от 02.09.2013 г. до окончателното плащане
и разноски в размер на 125 лева по ч.гр.д. № 14112/2013
г. по описа на
Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано ***. Безспорно е, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 13.12.2013 г., като срещу нея не е подадено възражение от
длъжника.
С Протоколно
определение от 17.09.2021 г. производството е прекратено в частта за
претенциите в размер на 288.87лева
– представляваща стойността на доставена питейна и отведена канална вода за периода
22.09.2009 г. до 31.07.2013 г., 82.29 лева – мораторна лихва за забава за
периода 22.09.2009 г. до 31.07.2013 г., законна лихва за забава от 02.09.2013
г. до окончателното плащане, поради оттегляне
на исковете от ищеца.
Предмет на
разглеждане на решението е недължимостта на разноските по изпълнителния лист в
размер на 125 лева.
Безспорно е,
че сумата от 125 лева – разноски по ч.гр.д. № 14112/2013 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, не е заплатена от ищцата, което се установява и
от приета по делото Съдебно-счетоводна експертиза.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на посочените вземания за
разноски и от кога същата тече.
Съгласно
разпоредбата на 117, ал.2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
В случая
процесните вземания са установени с влязла в сила Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, която има характер на влязло в сила решение.
Наред с това, следва да се посочи, че вземанията за разноски по производство представляват самостоятелно вземане, независимо от главното и не
произтичат от него, по смисъла на чл.119 ЗЗД. Вземането за съдебни разноски се
урежда в процесуалния закон и не е част от спорното право. Задължението за
разноски не попада и в изключенията по чл.111 ЗЗД, за които е предвидена кратка
3-годишна давност. Поради изложеното то се погасява с изтичане на 5-годишна
давност, съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД. В този смисъл е Определение № 538 от 17.06.2016 г. по гр.д. № 2367/2016 г. III ГО на ВКС.
Съгласно чл.116
б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно
решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва.
Предвид
изложеното съдът намира, че давността за вземането за разноски по процесния
изпълнителен лист е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за
изпълнение най – късно на 13.12.2013 г., когато е издаден изпълнителния лист.
Дори заповедта да е влязла в сила по-рано, това няма как да е преди 03.09.2013
г. когато е издадена Заповедта по чл.410 ГПК, въз основа на която е издаден
процесния изпълнителен лист.
Давността е
прекъсната на 13.03.2018 г. когато е образувано *** /л.70/ по молба на
ответника, доколкото с нея е поискан конкретен изпълнителен способ от
взискателя, а именно извършване на опис на движимите вещи на ищцата – длъжник,
находящи се в жилището й.
С
поискването на конкретен изпълнителен способ от взискателя, *** е длъжен да го
извърши, поради което и от поискването се счита прекъсната давността, в този
смисъл е посоченото по-горе ТР.
В случая с разпореждане от 15.03.2018 г.
/л.74/ на *** е разпоредено извършване на опис, като е насрочен такъв за
конкретна дата и са изпратени съобщения до длъжника /л.85-86/.
Обстоятелството,
че с Протокол от 25.04.2018 г. /л.84/ *** е разпоредил насроченият опис да не
се състои, не води до липса на действие, прекъсващо давността. Това е така,
доколкото отмяната е по почин на ***, тъй като не е изпълнена процедурата по
връчване на покана за доброволно изпълнение, за което следи ***.
Искането за
насрочване на опис не е оттеглено от взискателя, поради което *** е бил длъжен
да предприеме насрочване на опис след изпълнение на процедурата по доброволно
плащане, съобразно искането на взискателя с молбата от 13.03.2018 г., като не е
била необходима допълнителна молба каквато ответникът – взискател е подал на
07.08.2019 г.
Такъв опис е
насрочен на 11.10.2019 г. с разпореждане на *** от 07.08.2019 г. /л.89/, за
което ищцата е уведомена /л.91/, който съдът приема, че би следвало да е
следствие от поисканото с молбата от 13.03.2018 г., по която *** се е
произнесъл и сам след това е отменил произнасянето си, а не от искането от
07.08.2019 г., което не се отразява на прекъснатата давност с молбата от
13.03.2018 г.
Предвид
изложеното съдът приема, че първото действие, с което се прекъсва давността на
вземането за разноски по процесния изпълнителен лист е тази молба от 13.03.2018
г.
От
13.12.2013 г., на която дата съдът приема, че е влязла в сила заповедта за
изпълнение, но не по-рано от 03.09.2013 г., до 13.03.2018 г, не е изтекла
предвидената в закона 5-годишна давност за процесното вземане.
С оглед изложеното искът се явява неоснователен и като такъв ще се
отхвърли.
Следва да се посочи, че приложеното *** по описа на *** не касае вземанията
по процесния изпълнителен лист, поради което и не се обсъжда от съда.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
се пораждат за ответника. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски претендира
такива за юрисконсултско възнаграждение и 120 лева – депозит за ССчЕ.
По делото ответникът се е представлявал
от юрисконсулт, изготвил и подал отговора на исковата молба и молбите,
депозирани за откритите съдебни заседания. Съдът
определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25,
ал.1, вр. с ал.2 ЗПП юрисконсултското
възнаграждение на ответника на 100 лева, която сума ще се присъди изцяло, като взе
предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания
и извършените процесуални действия.
Общо
разноски, които ще се присъдят на ответника са в размер на 220 лева.
Така мотивира, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Г.П.
- К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л., отрицателен установителен иск за признаване за установено
между страните,
че З.Г.П. - К., ЕГН **********
не дължи на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер 125 лева – разноски по заповедното производстто, за която
сума
е издаден изпълнителен лист от 13.12.2013 г. по ч.гр.д. № 14112/2013 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано *** по описа на ***,
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА З.Г.П. - К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. сумата в размер на 220 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ